Р Е Ш Е Н И
Е
№ /10.08.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Венета Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 829 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 16117/08.03.2018г. от Г.М.И., ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния й представител адв. В.С., срещу решение № 531 от 12.02.2018г.,
постановено по гр. дело № 16514/2016г. на Районен съд – Варна, ХХХ-ти състав, с
което въззивницата е осъдена да предаде на К.Х.П., ЕГН **********, и П.Х.П.,
ЕГН **********,***, владението върху собствената на ищците реална част с площ
207 кв.м. от ПИ с ид.№ 83404.503.115 по КККР на вилна зона „Шкорпиловци”,
Община Долни Чифлик, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-34/16.06.2015г.
на изпълнителния директор на АГКК, при граници на реалната част: ПИ ид.№
83404.503.116, път и останалата част – попадаща в ПИ ид.№ 83404.503.115, разположена между точки 9-10-11-12, оцветена в зелено, в комбинирана
скица № 4 към заключението на вещото лице, приложена на л. 233 от делото и представляваща
неразделна част от решението, придобита по наследство от Х. П. С. и Р. К. С.а,
възстановени собственици по силата на решение от 11.01.1994 г. по гр.д.№ 2-а по
описа за 1993 г. на ВОС, на основание чл. 108 ЗС.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и
необоснованост на атакуваното решение. Въззивницата счита, че ответници по иска
следва да бъдат всички съсобственици на ПИ № 29 по плана на стари реални
граници, в който имот попадат процесните 207 кв.м. Излага, че ищците не са
собственици на претендираните 207 кв.м., защото не са собственици на целия имот
парцел ХІІ в кв.7 по плана на в.з. „Шкорпиловци“. Въззивницата твърди да е
собственик на имота по реституция и последвала доброволна делба. Оспорва се
правото на собственост на наследодателя на ищците, като са изложени подробни
съображения в тази насока. Сочи, че решение от 30.09.1993г. на ВОС не е вписано
и липсва въвод, поради което не съставлява годен титул за собственост. Намира за
необоснован правния извод на първоинстанционния съд за наличието на влязло в
сила решение, по силата на което е доказано правото на собственост на ищците. Отправеното
искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да
се отхвърли предявения иск, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК e постъпил отговор от насрещните страни, в който е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Намират обжалваното
решение за правилно и молят за неговото потвърждаване.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС от К.Х.П.
и П.Х.П. срещу Г.М.И. за приемане за установено, че ищците са собственици на
реална част с площ 207 кв.м. от ПИ с ид.№ 83404.503.115 по КК на гр. Варна, при
граници на реалната част: ПИ ид.№ 83404.503.116, път и останалата част –
попадаща в ПИ ид.№ 83404.503.115, защрихована със син цвят между точки F-E-C-G
на приложената на л. 125 скица, представляваща част от стар имот XII, в кв. 7,
по плана на „Вилна зона” на с. „Шкорпиловци”, общ. Долни чифлик, целият с площ
764 кв.м., по наследство от Х. П. С. и Р. К. С.а, възстановени собственици с
решение от 11.01.1994г. по гр.д.№ 2-а по описа за 1993г. на ВОС, и да бъде
осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху посочената реална
част от имота.
Ищците излагат в исковата и
уточняващите молби, че са наследници на Х. П. С., починал на 11.04.1998 г., и Р.
К. С.а, починала на 07.07.2015 г. Твърди се, че по силата на НА № 75, том III,
дело № 1074 от 17.03.1970 г. наследодателят им Х. П. С. е придобил
собствеността върху вилно място с площ 764 кв.м., представляващо парцел XII, в
кв. 7 по плана на вилна зона с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна. С
Разпореждане № 93 на МС на Република България от 10.05.1973г. имотът е отчужден
за нуждите на Комитета за отдих и туризъм, отменено с Разпореждане № 15 от
24.07.1991г. и със Заповед № 19 от 17.01.1994г. на кмета на община Долни чифлик
имотът е възстановен на наследодателя им. Твърди се, че с решения на ПК – Долни
чифлик е възстановено правото на собственост на наследниците на К. П. Р. върху
нива с площ 4.546 дка и признато за възстановяване правото на собственост на
5.410 дка, което е засягало правото на собственост върху реална част от имота
на ищците. Поради това, по иск на ищците, предявен заедно с майка им Р. К. С.а,
е образувано гр.д. № 717 по описа на ВРС XIV състав и е постановено решение, с
което наследниците на К. П. Р., са осъдени да им предадат владението на реална
част с площ 305 кв.м. от парцел XII, в кв. 7. Сочи се, че по силата на Договор за
доброволна делба № 15, том IV, рег. № 9985, дело № 615 от 07.08.2006 г. в дял и
изключителна собственост на ответницата Г.М.И. е поставен УПИ XIII, в кв. 7, по
плана на Вилна зона с площ 517 кв.м., от който реална част с площ 216 кв.м. - част
от техния имот. За защита на правото си на собственост ответницата е предявила
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу настоящите
ищци, отхвърлен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3744 по описа
за 2013 г. на ВРС, потвърдено с решение № 632 от 01.04.2015 г. по в.гр.д.№ 290
по описа за 2015 г. на ВОС. Твърди се, че в процесната реална част попада част
от изградената от ответницата сграда, по отношение на която с влязло в сила
решение по адм.д. № 89/2010 г. на Административен съд - Варна, потвърдено с
решение по адм.д.№ 7847/2012 г. на ВАС е прието, че строителството не подлежи
на премахване. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор, с който искът се оспорва като недопустим, евентуално
неоснователен. Твърди се, че искът следва да бъде насочен срещу всички
наследници на К. П. Р., на които е възстановен ПИ № 29 по плана на с.
Шкорпиловци. Възразява ищците да са собственици на процесната реална част с
площ 216 кв.м. по съображения, че не са собственици и на целия имот,
представляващ парцел XII в кв. 7 по плана на в.з. „Шкорпиловци”, тъй като
техния наследодател не е придобил собственост от несобственика ТКЗС „Старо
Оряхово”, респ. сделката е сключена в нарушение на закона. От друга страна се
твърди, че ответницата е придобила собствеността върху процесната реална част
по силата на реституционно решение № 16-1/04.06.1999 г. на ПК – Долни чифлик по
реда на ЗСПЗЗ в полза на наследодателя й и чрез доброволна делба с парично
уравняване на дяловете, вписана в СВ – Варна по вх.рег.№ 19355/08.08.2006г. С
оглед изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноските по делото.
С обжалваното решение предявеният
иск е уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 75, том
III, дело № 1074/1970 г., Х. П. С. е закупил от ТКЗС „Отряд Васил Левски“ – с.
Ст. Оряхово, вилно място от 764 кв.м., представляващо парцел XII в кв. 7 по
плана на вилната зона на с.Шкорпиловци.
От удостоверение за наследници №
12616/13.03.2009г. се установява, че наследници по закон на Х. П. С., починал
на 11.04.1998 г., са Р. К. С.а /съпруга/, К.Х.П. /син/ и П.Х.П. /син/. Видно от
удостоверение за наследници № 150834/31.08.2015г., че наследници на Р. К. С.а,
починала на 07.07.2015г., са К.Х.П. и П.Х.П. – синове.
С Решение от 11.01.1994г. по гр.д.№ 2-А по описа за 1993 г. на ВОС е
отменен отказ на кмета на Община Долни чифлик АБ 0800/101 от 01.09.1992г. да
възстанови собствеността на Х. П. С. върху недвижим имот в с.Шкорпиловци и
Протокол № 77/14.09.1973 г. на комисията по §13 от ПОИДОН на ОНС Варна и е
възстановена собствеността на Х. П. С. върху недвижим имот, находящ се във
вилна зона с. Шкорпиловци, обл. Варна – парцел XII, в кв. 7 по новия ЗРП, кв.
16, парцел XIX.
С Решение от 12.10.2000 г. по гр.д.№ 717/1999 г. на ВРС, влязло в сила
на 01.12.2000 г., Ж. М. Д. е осъдена да предаде на Р. К.Х.П. и П.Х.П. владението
върху 408 кв.м. от имот с пл.№ 19 по КП от 1996 г., представляващ част от
парцел XII в кв. 7 по РП на вилна зона Шкорпиловци, възстановен на наследниците
на М. А. М., и имот пл.№ 29 – възстановен на наследници на К. П. Р., на
основание чл. 108 ЗС, и М. К. П., К. К. П., В. К. К., Г. К. Р., К. П. К. и С. П.
Г. са осъдени да предадат на Р. К. С.а, К.Х.П. и П.Х.П. владението върху 305
кв.м. от имот с пл.№ 29 по КП от 1996 г., представляващи част от парцел XII в
кв. 7 по РП на вилна зона „Шкорпиловци”, при граници от три страни: имот пл.№
29 по КП на вилна зона „Шкорпиловци” – възстановен на наследниците на М. А. М.,
на основание чл. 108 ЗС.
С Решение № 5498/21.11.2014г. по гр.д.№ 3744 по описа за 2013 г. на
ВРС, потвърдено с Решение №
632/01.04.2015г., постановено по гр.д.№ 290/2015 г. на ВОС, III състав, влязло
в сила на 01.04.2015г., е отхвърлен предявеният от Г.М.И. срещу Р. К. С.а,
К.Х.П. и П.Х.П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на поземлен
имот, представляващ реална част с площ 216 кв.м., представляваща южната част на
парцел XII в кв. 7 по КРП/1968 г., при следните граници: улица, останалата част
от парцел XII от кв. 7, парцел XI от кв. 7 и улица, защрихована с лилави
хоризонтални линии на скицата към заключението на вещото лице на л. 177,
представляваща неразделна част от решението.
С Решение № 188/30.01.2012г. по адм.д.№89/2010г. на Административен съд
– Варна, оставено в сила с Решение № 15112/28.11.2012 г. по адм.д.№ 7847/2012
г. на ВАС, е отменена Заповед № 1143/03.07.2006 г. на изпълняващия длъжността
кмет на Община Долни Чифлик, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във вр. с
чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ одобрил изменението на дворищната регулация на УПИ
XIII в кв. 7, УПИ XIX, XX, XXI в кв. 10 и УПИ XX в кв. 11.
По делото е представен опис-декларация на полските имоти на К. П. Р..
Със заявление вх.№ 900/04.12.1991 г. Кръстю Коев Пенчев е отправил
искане до Община Долни Чифлик за възстановяване на собствеността върху описани
земеделски земи.
С Решение № 16-1/02.12.1992 г. на ПК гр. Долни Чифлик е възстановено
правото на собственост на наследниците на К. П. Р. в съществуващи стари реални
граници на имот, представляващ нива от 4.546 дка, находящ се в землището на
село Шкорпиловци в местността Керез дере, при граници: пл. 19 – наследници на М.
А. М., пл. 28 - наследници на И. И. Д., пл. 36 – наследници на П. К. Р., пл. 30
– наследници на М. Й. М., заявен с пореден номер 16 в заявлението, и е отказано
да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на
следните имоти: нива от 0.864 дка, находящ се в землището на с. Шкорпиловци в
местността Керез дере, заявен под пореден № 16 от заявлението поради застроена
част от 0,604 кв.м. и проектиран път от 0,260 кв.м.
С Решение № 16-1/04.06.1998г. на ПК гр. Долни Чифлик е възстановено
правото на собственост на наследниците на К. П. Р. в съществуващи стари реални
граници на следните имоти: 1/ нива от 5.410 дка, находящ се в землището на село
Шкорпиловци в местността Керез дере, при граници: пл. 19 – наследници на М. А.
М., пл. 28 - наследници на Иван Иванов Демирев, пл. 36 – наследници на П. К. Р.,
пл. 30 – наследници на М. Й. М., заявен с пореден номер 16 в заявлението, и 2/
нива от 4.178 дка, находящ се в землището на село Шкорпиловци в местността
Керез дере, при граници: пл. 19 – наследници на М. А. М., пл. 28 - наследници
на Иван Иванов Демирев, пл. 36 – наследници на П. К. Р., пл. 30 – наследници на
М. Й. М., заявен с пореден номер 16 в заявлението, и е отказано да се
възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на
следните имоти: нива от 1.232 дка, находящ се в землището на с. Шкорпиловци в
местността Керез дере, заявен под пореден № 16 от заявлението поради застроена
част от 0,604 кв.м. и проектиран път от 0,260 кв.м.
По силата на Договор за доброволна делба № 15, том IV, рег.№ 9985, дело
№ 615 от 2006г. сключен между М. К. П., К. К. П., М. И. К., Г.М.И., И. М. И., Г.
К. Р., С. П. Г. и К. П. К., са получени в дял от Г.М.И. следните недвижими
имоти: УПИ пл.№ XX, находящ се във Вилна зона на село Шкорпиловци, Община Долни
Чифлик, обл. Варна, целият с площ 518 кв.м., в кв. 10 по плана на Вилна зона
село Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна, при граници: УПИ пл.№№
XXI, XIX и улица, и УПИ пл.№ XIII, находящ се във Вилна с зона на село
Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна, целият с площ от 517 кв.м. в
кв. 7 по плана на Вилна зона село Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област
Варна, при граници: УПИ пл.№ XX и от двете страни улица.
По делото е представено разрешение за строеж № 17/17.03.2008г.,
издадено от Община Долни Чифлик, с което на Г.М.И. е разрешено да извърши
строеж на жилищна сграда в УПИ XIII в кв. 7 по плана на Вилна зона Шкорпиловци,
Община Долни Чифлик.
Приети са като доказателства жалби и молби от Р. К. С.а, К.Х.П. и П.Х.П.
*** Чифлик, Протокол от 26.10.2009г. за проверка на обект и отговори от Община
Долни Чифлик до ищците /л.41-л.71/.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че ПИ № 83404.503.115 с площ 521
кв.м. по КККР, пренесен с границите си в РП от 1968 г. попада върху част 207
кв.м., разположена в югоизточния край на УПИ XII в кв. 7; върху част 297 кв.м.,
разположена в юния край на УПИ XI в кв. 7 и върху част 17 кв.м. от улицата
откъм южната му страна. ПИ № 83404.503.116 с площ 573 кв.м. по КККР, пренесен с
границите си в РП от 1968 г., попада само върху част 573 кв.м., разположена в
северния и югозападния край на УПИ XII, в кв.7. Пренесен с границите си в КП от
1996 г. на територията на вилна зона Шкорпиловци ПИ №83404.503.115 целия с площ
521 кв.м. по КККР попада там върху част 501 кв.м. на ПИ-29 /стар/ по КП/1996 г.
и върху част 20 кв.м. от съседния ПИ-19 /стар/. ПИ № 83404.503.116 целия с площ
573 кв.м. по КККР, пренесен с границите си в КП/1996 г. попада там върху част
118 кв.м. на ПИ-29/стар/ по КП/1996 г. и върху част 455 кв.м. от съседния
ПИ-19/стар/. Вещото лице посочва, че реалната част с площ 216 кв.м.,
представляваща южната част на парцел XII от кв. 7 по РП от 1968 г., защрихована
със сини хоризонтални линии на скицата към заключението на вещото лице на л. 81
от настоящото дело, разположена там във фигура А-Б-5-6, представляваща
неразделна част от решението по гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС, е пренесена с
границите си в комбинирана скица № 4 към настоящата експертиза, където е
очертана с черен пунктир. Процесната реална част, защрихована със син цвят
между точки F-E-C-G на приложената на л. 125 от делото скица към уточняващата молба,
е разположена в комбинирана скица № 4 към настоящата експертиза между точки
9-10-11-12, оцветена в зелено, и има площ 207 кв.м. Според заключението на
вещото лице и уточненията, направени от него в открито съдебно заседание, се
установява, че навлизането на ПИ № 115 в ПИ № 116 е с 207 кв.м., оцветени в
зелено на скица № 1, и представляващи част от първоначално претендираната от
ищците по настоящото дело част с площ 216 кв.м.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираното оплакване за недопустимост на постановеното решение поради
неучастие на всички съсобственици на ПИ № 29, в който попада процесната реална
част се преценя от настоящия съдебен състав като неоснователно, доколкото в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС съсобствениците нямат
качеството на задължителни другари. Ищецът е този, който определя срещу кого да
предяви иска, за да защити собственическите си права върху имота.
Основателното провеждане на ревандикационния иск е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно:
право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и
липса на правно основание за това. Наведените твърдения за това, че ищците са собственици
на процесната реална част имот, която се владее без правно основание от
ответницата, обуславят извод за допустимост на
предявения осъдителен иск за собственост.
В конкретния случай ищците, сега въззиваеми, твърдят собственически
права върху процесната реална част от недвижим имот въз основа на завършена
реституционна процедура и наследствено правоприемство. От събраните писмени
доказателства се установява, че страните по делото са обвързани от СПН по
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3744/2013 г. на ВРС, с което е
предявеният от Г.М.И. иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК срещу Р. К. С.а,
К.Х.П. и П.Х.П. за приемане за установено по отношение на ищцата, че
ответниците не са собственици на реалната част с площ от 216 кв.м. от процесния
имот е отхвърлен. Отхвърлянето на отрицателния установителен иск за собственост
има за последица установяване, че ответникът е собственик. Без значение е
придобивното основание, на което се е позовал ответника в това производство. От
заключението на вещото лице по проведената по делото СТЕ се установява, че
процесната реална част, разположена в комбинирана скица № 4 към настоящата
експертиза между точки 9-10-11-12, оцветена в зелено, с площ 207 кв.м. по
действащата КККР от 2015 г. на вилна зона Шкорпиловци, попада в реална част с
площ 216 кв.м., представляваща южната част на парцел XII от кв. 7 по РП от 1968
г., защрихована със сини хоризонтални линии на скицата към заключението на
вещото лице на л. 81 от настоящото дело, разположена там във фигура А-Б-5-6 и
представляваща неразделна част от решението по гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС,
където е приложена на л. 177. При наличие на влязло в сила решение, с което е
разрешен въпроса за правото на собственост между същите страни върху реална
част с площ 216 кв.м. представляваща южната част на парцел XII от кв. 7 по РП
от 1968 г., и установената по делото идентичност на тази реална част с
процесната реална част с площ 207 кв.м. по действащата КККР от 2015 г., същият
не може да бъде пререшаван, на основание чл. 299 ГПК. твърдения, че ответницата
е придобила правото на собственост върху процесната реална част на основание,
осъществено след приключване на производството по гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС,
не са наведени.
Между страните липсва спор, че към датата на предявяване на
иска процесната реална част се владее от ответницата.
Установеното наличието на всички
кумулативно изискуеми предпоставки налагат извод за основателност на предявения
ревандикационен иск и като такъв същият следва да се уважи.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 531 от 12.02.2018г.,
постановено по гр. дело № 16514/2016г. на Районен съд – Варна, ХХХ-ти състав, с
което Г.М.И., ЕГН ********** *** е осъдена да предаде на К.Х.П., ЕГН **********,
и П.Х.П., ЕГН **********,***, владението върху собствената на ищците реална
част с площ 207 кв.м. от ПИ с ид.№ 83404.503.115 по КККР на вилна зона
„Шкорпиловци”, Община Долни Чифлик, област Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-34/16.06.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници на
реалната част: ПИ ид.№ 83404.503.116, път и останалата част – попадаща в ПИ
ид.№ 83404.503.115, разположена между
точки 9-10-11-12, оцветена в зелено, в комбинирана скица № 4 към заключението
на вещото лице, приложена на л. 233 от делото и представляваща неразделна част от
решението, придобита по наследство от Х. П. С. и Р. К. С.а, възстановени
собственици по силата на решение от 11.01.1994 г. по гр.д.№ 2-а по описа за
1993 г. на ВОС, на основание чл. 108 ЗС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: