М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 697/2020
г. по описа на ПлРС IІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Плевен е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.В.Д. за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК за това, на 22.10.2019 година в *** се
заканил с убийство с думите „***“ спрямо Г.А.Т. *** това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК .
Прокурорът поддържа обвинението
спрямо подсъдимия Д. за повдигнатото му
обвинение, като счита същото за доказано и че отправените заплаха са възбудили
основателен страх у свидетелят Т.. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и
да му наложи наказание при превес на чл 54 от НК,но
към минимума като няма пречка същото да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок.
Защитникът на подсъдимия Д. адв.
Л.И. *** моли съда да признае
клиента му за невинен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение. Излага
аргументи за недоказаност на обвинението.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият Д.В.Д. е роден на *** ***. ЕГН **********. Български произход. Български
гражданин. Със средно образование. Женен. **. Неосъждан. Адрес за призоваване в страната: ***.
Подсъдимият .Д. ***, като същият
притежавал ловен полуавтомат „***“, кал. 12х76 и пистолет ***, кал. 7,62х25 въз
основа на издадено разрешително от
органите на полицията.
Свидетелят Г.Т. живеел в същото населено място, като
двамата с обвиняемия се познавали. Д. от години имал негативно отношение към Т.,
защото последният работил в ***, въпреки че бил ***.
На 22.10.2019 година около 17.30
часа подсъдимият се намирал пред читалището в ***, като по
същото време там бил и св. Г.Т.. След като го забелязал Д. решил за пореден път
да изрази негативното си отношение към него. Приближил го като на висок глас му
казал „***“. Отправените обидни думи станала достояние на намиращите се в
близост *** – свидетелите И.Б.Ц. и М.Д.П., които направили забележка на Д. да
се въздържа от непристойно поведение. Св. Т. се
опитал да се отдалечи от подсъдимият , за да избегне по- нататъшен
конфликт.Подсъдимият , въпреки направената забележка от ***, го последвал,
блъснал го с ръка в гърдите и му се
заканил с думите „******“.
Св. Т. знаел, че подсъдимият притежава огнестрелно оръжие , поради което
възприел като реална отправената заплаха
.
*** , които станали свидетели не
само на отправените обидни думи , но и на заканата отново се намесили, като
предупредили Д. да се въздържа от отправяне на закани. С това инцидента
приключил.Свидетелят Т. се прибрал в
дома си силно обезпокоен, че подсъдимият може да изпълни заканата си.
На следващия ден св. Т. подал
жалба в Р.п.П. за инцидента. По случая била извършена проверка и образувано
настоящето досъдебно производство.
В хода на разследването
представителят на РП е назначенил съдебно - психиатрична експертиза от
заключението, на която се установява следното:
- Св. Г.Т. е могъл правилно да
възприема факти и събития от реалността, запаметява и понастоящем да ги
възпроизвежда, т.е. да дава достоверни показания.
- На 22.10.2019 година по време
на инкриминираното деяние Г.Т. е
изпитвал нормално психологичен страх в отговор на конкретен стимул, който е
възприет като риск за здравето и живота му. Понастоящем при него се разкриват
данни за изразени травматични психични преживявания във връзка с насилието в минало
време, които повлияват на общото му функциониране.
При така установеното от
фактическа страна обвинението намирам за
доказано по безспорен и категоричен начин, че обвиняемия Д.В.Д. е осъществил
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.
1 от НК и внася делото в съда..
В хода на съдебното следствие
така описаната фактическа обстановка в обвинителният акт и подържана от
представителят на обвинението не само
не се доказа изцяло ,но не се доказа по безспорен и категоричен начин
подсъдимият да е осъществил съставът на престъплението за което е обвинен по
чл144ал3вр ал1 от НК.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за не безспорно
установена и недоказана въз основа на: обясненията на подсъдимия Д. , от показанията
на свидетелите:Г.Т.,И. *** ,М.П.,В.Д.,А.Д.,Г.М.,И.А.,Ш.А.,С.С. –
както дадените в разпита пред съдебния състав в хода на съдебното следствие,
така и приобщените чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият *** В.Д. с поведението си не е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по повдигнатото му обвинение от обвинителния акт с правна квалификация по
см. на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
По делото според решаващия
производството съдебен състав няма достатъчно доказателства, които в своята
съвкупност да водят до категоричен и неоспорим извод за извършено от страна на
подсъдимия Д. престъпление закана с убийство към
инкриминирания момент спрямо Г.Т..
При анализа на доказателствата по
делото за това инкриминирано деяние следва да се посочи на първо място, че
вечерта на 22.10.2019 г., около 17.30ч в
*** се провеждало предизборно събрание ,на което присъствали както под. Д. така
и св.Т. .Двамата имали предишни добри
приятелски отношения градени с годините назад, което
се установи по безспорен начин , а не така както се твърди в обвинителният акт
че под.Д. и св.Т. имали от години негативно отношение един към друг. Като св.Т.
работил в ***, а по настояще ***, а под. Д. никога не е работил там ,тъй като
имал собствен бизнес.
Пред *** възникнал спор между
под.Д. и св.Т.,като св.Т. започнал да обижда тези на които под. Д. бил
застъпник и се скарали по повод на предстоящите местни избори.Свидетелят Т.
започнал да говори за ***те на под. Д.,че били хулигани,че в миналото счупили
стъкло на *** и тези думи силно ядосали под .Д..
Подсъдимият Д. предупредил с.Т.
да не намесва ***те му в техните спорове и в ядът си му казал „Ще ти махна
тиквата“.В този момент св.Т. като видял и други хора на площада пред *** и *** му отвърнал „Защо бе,ще ме гръмнеш ли,ще ме
гръмнеш ли ?“.
В този момент пред *** се намирали *** св. И.Ц. и М.П. които следели
за реда на провеждане на предизборното събрание .Те се намесили и прекратили
спора,като им казали“***“.
В тази насока са и показанията на
*** св. Ц. и П..Същите не отричат че по повод на предизборни емоции между под.-Д.
и св.Т. се е разразил конфликт,които те са потушили.Отправя ли си един на друг
обидни думи,като в спора св.Т. намесил и ***те на под.Д..Подсъдимият Д. в
състояние на афект казал на св.Т.,ще ти „***“.Но и двамата свидетели не са
категорични в своите показания пред съда какви точно са думите на под.Д.,те не
могат ,по категоричен начин да заявят че той е отправил спряно св.Т. заплаха за
убийство.Дори самите те твърдят,че под.Д. го познават като добър човек,че не са
съставили протокол за предупреждение и не биха могли да възприемат думите на
под-.Д. като заплаха за убийство по
отношение на св.Т. камо ли да осъществи намеренията си.
Показанията на св. В.Д. и А.Д.,***
на под.Д. не свидетелстват за самият конфликт,тъй като не са присъствали на
него,но от тях се установява че под.Д. и св.Т. преди този инцидент са били в
добри отношения,но са чули че св.Т. ги обижда,тъй като навремето са счупили
стъкло на *** и *** е казал на св. Т. по този повод „***“.Категорично и двамата
заявяват че не са чули под.Д. да отправя заплаха от рода на „***“,която да
породи страх за живота му.
От показанията на св. Г. ***,която била на площада пред *** и
присъствала на скандала между под.Д. и св.Т.,се установява че чула под.Д. да
казва на св.Т. „***“и св.Т. като видял че имало повече хора започнал да вика „***“.Същата твърди в хода
на съдебното следствие ,че *** ката е разпитвал за случая е накарал да каже,че Д.
е искал да застреля Т..Но твърди че такова нещо не е чуло и че няма как да
казва такива неща.
По повод на това,че същата твърди
че не се е подписвала на снетите и обяснения на досъдебното производство е
назначена графологична експертиза от която се
установява че подписът е неин ,но отново
при допълнителен разпит пред съда тя потвърждава първоначалните си думи ,че ***
но които не може да си спомни името е и казал
да обвини под.Д. и какво да казва и да се пише в обясненията и.
По искане на съда и с цел
изясняване на обективната истина са призовани за разпит св.Ш.Ю.А. и С.М. *** и И.А.
,свидетели посочени в справката на *** като присъствали на
площада при инцидента и не посочени в обвинителният акт ,тъй като обвинението
ги счита за предубедени тъй като пазарували на вересии от магазина на под.Д. ***.
Посочените свидетели категорично заявяват,че е имало скандал между
под.Д. и св.Т. ,като под.Д. по повод на предстоящите местни избори и тогава ,те
чули че под.*** в спора му казал „***“, а св.Т. викал“***“.Не са чули заплахи
че ще го застреля или заплахи за живота му.
Съдът дава вяра на показанията на
тези свидетели,както и на показанията не
неговите *** макар и същите да са дадени от лица близки на подсъдимия,
доколкото същите допълват и не противоречат на останалите гласни доказателства
по делото относно релевантните с оглед на повдигнатото обвинение възпроизведени
факти и обстоятелства.
В противовес на обсъдените по
горе свидетелски показания са показанията на св.Т..Които не отрича да е имало конфликт,като
твърди че под.Д. го е заплашил с думите“***“.Твърди че думите му ги е възприел
като заплаха и тъй като има пушка и е ловджия силно се изплашил.
Неговите свидетелски показания не
кореспондират с останалият събран доказателствен материал,те са противоречиви и
некатегорични ,един път твърди че са имали спор,после че безпричинно под.-Д. се
е нахвърлил срещу него, като и в двата
си разпита пред съда твърди че под.Д. му е казал различни думи,един път „******“.
Тези негови твърдения не се
потвърдиха от нито един от разпитаните свидетели,всички твърдят че под.Д. след
като е бил предизвикан от св.Т. по повод нападки за ***те му той му е отвърнал
„***“ и тогава св.Т. и започнал да вика „***“.Твърди че *** са сложили
белезници на под .Д.,което не отговаря на установените в делото факти.
Изготвена е в досъдебното
производство и съдебно психиатрична експертиза ,от която се установява че е
възприел думите на под.Д. като реална заплаха.
Безспорен е за съда фактът, че
случилото се вечерта на 22.10.2019 г. между под.Д. и св.*** е довело до уплах, тревожност у свидетеля– установена и от съдебно
психиатричната експертиза ., но тази тревожност според настоящата инстанция от
наличните доказателства не може да се изведе, че се дължи на отправена заплаха с
убийство от страна на подс. Д. и то чрез словесни изрази както се обвинява
подсъдимия по обвинителен акт. Самият
св.Т. заяви, че се е уплашил
защото знаел че под.Д. притежава пушка тъй като е ловец.
При така възприетата и изложена
по – горе фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Д.В.Д. с поведението си не е осъществил от обективна
и субективна страна и състава на престъплението по повдигнатото му обвинение от обвинителния акт с правна квалификация по
см. на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Основание за този извод у съда е от преценената липса на достатъчно и
категорични доказателства в подкрепа на обвинението за това престъпление, а и
от счетената и липса на съставомерност на евентуалното инкриминирано поведение
от страна на предаденото на съд лице под.Д..
Престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК като част от състава си изисква отправената
от дееца закана с престъпление против личността – убийство, да създава
възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението. Същевременно, инкриминираното деяние, разгледано самостоятелно
с оглед неговата специфика и в светлината на взаимоотношенията на подсъдимия
със св. Т.., не разкрива типичната за този вид прояви обществена опасност и не
обосновава използване и приемливост на наказателната репресия. Съответно,
всички събрани доказателства , обсъдени самостоятелно и в съвкупност сочат, че
макар деянието формално да покрива признаците на престъплението по чл. 144, ал.
3 от НК, то обществената му опасност не надхвърля онази по-ниска, която е
типична за обичаен битов конфликт без съществени негативни последици и не
оправдава ангажирането на наказателна отговорност за престъпление.
По делото липсват доказателства
за формиране на намерение и решение от страна на под.Д. ,израз на неговите
думи.Не се е наложило намесата на органите на местната власт или на полицията и
това е един обикновен инцидент ,за които под.Д. съжалява.
С оглед на приетата невиновност
на подсъдимото лице съдът на основание чл.304 от НПК прие да го оправдае с
присъдата си изцяло по повдигнатото му обвинение и за престъплението по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК, за това че на 22.10.2019 година
в *** се заканил с убийство с думите „***“ спрямо Г.А.Т. *** това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Съгласно нормата на чл.190 ал.1
от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от общ
характер остават за сметка на Държавата . По делото са направени разноски в размер на 572,38лв
.,които остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: