Р Е Ш Е Н И Е № 136
Гр. Габрово, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд,
в открито заседание на четвърти септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КОСЕВА
ИВА Д.
при секретаря Ваня Григорова, като разгледа
докладваното от съдия Д. в.гр.д. № 153 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано по постъпила въззивна жалба от С.Р.С. ***, чрез адв. Х. Б. от ГАК против
решение № 98 от 20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 6/2018 г. на Районен съд
- Габрово, с което е отхвърлен иска на С.Р.С. да бъде признато за установено по
отношение на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, че С.Р.С. не дължи сумата
932,76 лв., представляваща стойност на неотчетена, потребена и коригирана
електроенергия за периода от 03.09.2017 г. до 01.12.2017 г., съгласно справка
за корекция по чл. 48, ал. 1, т. 1б от ПИККЕ, № 45850ІА1F8/13.04.2017 г.
издадена от "Енерго-про Мрежи" АД и фактура № **********/07.12.2017
г. издадена от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски.
В законния срок решението е обжалвано от ищеца С.Р.С., чрез адв. Х. Б..
В депозираната въззивна жалба се твърди, че
решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита,
че съставът на ГРС правилно е разпределил доказателствената тежест, но не е
обсъдено възражението, че ДКЕВР е излязъл извън рамките на законовата делегация
по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ с приемането на Гл. ІХ. Освен това с решение №
1500 от 2017 г. на ВАС на РБ е обезсилено решение № 12897 от 01.12.2015 г.,
постановено по адм.д. № 9462/2014 г. на ВАС, с която се отменят чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от ПИККЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147 то
14.10.2013 г. на ДКЕВР /обн., ДВ 98/12.11.2013 г./ и делото е прекратено в тази
част, поради оттегляне на исковете. Твърди, че решението е обосновано изцяло на
издадените от ответника документи, които се явяват частни свидетелстващи
документи по смисъла н чл. 180 във вр. с чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател факти. Страната, която се позовава на такива
счетоводни записвания е длъжна да докаже, че същите са редовно водени по
смисъла на чл. 182 ГПК /Решение № 413 от 16.08.2005 г. на ВКС по т.д. №
964/2004 г./. На следващо място, счита, че възприетият начин на изчисляване на
потребената ел.енергия и коригиране на сметките от страна на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД и „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”
АД противоречи на европейското законодателство и принципите въведени с него.
Нарушени са изискванията на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент на
съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия
и осъществени енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО обнародвана
на 27.04.2006. Посочената Директива не е имплементирана в нашето
законодателство до 17.05.2008 г., така както е посочено в нея- чл. 18, ал. 1 поради което тя има директно действие
и следва да се прилага от съдилищата. В заключение твърди, че предвид
обстоятелството, че СТИ не дава информация относно действителното време на
използване, то може да бъде средство за търговско измерване, каквито са
показанията на вещото лице. В първоинстанционното производство точното
количество на потребената енергия не е била доказана по никакъв начин.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба. Оспорват изцяло
подадената жалба, считат че постановеното решение е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде оставено в сила. При постановяване на решението
си, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, обсъдил ги е в
тяхната съвкупност и основал решението си на тях. Считат, че по безспорен начин
е доказано неправомерното външно въздействие върху СТИ, отчитащо потребената енергия
от абоната, водещо до намаляване на параметрите на отчетените стойности,
формиращо разлика между действително потребеното и отчетено от манипулираното
СТИ. Моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока
по чл. 259, ал.1
от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като се
иска да бъде признато за установено, че С.Р.С.
не дължи на „Енерго – про Продажби“ АД сумата от 932,76 лева. В производството
по този иск, в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна е следвало да
докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, които
опровергават твърдението на ищеца за несъществуване на задължението.
Юридическите факти, пораждащи вземането му, са 1/ валидно сключен договор между
страните за присъединяване към електроразпределителна мрежа на процесния имот; 2/приложена
корекция в съответствие с нормативните правила при констатирано неотчитане от
СТИ на преминаващата през него електрическа енергия, възлизаща на стойност 932,76
лева, както и 3/ факта, че коригиращата сума е определена математически вярно.
По делото безспорно се
установи, а и страните не спорят относно факта, че се намират в договорно
правоотношение, по силата на което „Енерго – Про Продажи“ АД се задължава да
достави електрическа енергия по утвърдени регулирани цени, а потребителят да
заплаща цената за реално пренесената и потребена електрическа енергия.
Спорът в настоящото
въззивно производство е концентриран върху законосъобразността на проведената
съгласно разпоредбите на чл.47-51 от ПИКЕЕ корекционна процедура, респективно
дължимостта на процесната сума от 932,76 лева, начислена от „Енерго – Про
Продажби“ АД вследствие на извършената проверка от "Енерго – Про Мрежи“
АД.
Настоящият съдебен състав
намира за необходимо да направи историческо тълкуване на нормативните и
подзаконовите нормативни актове, касаещи възможността за извършване на
процесната корекционна процедура с оглед изясняване на сегашната нормативна
база и правилното й прилагане.
Към 2012 г. нито в Закон
за енергетиката, до преди изменението му със Закона за изменение и допълнение,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004
г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези,
приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.052007 г./ е била предвидена
корекционна процедура, включваща реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден
единствено в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с
електрическа енергия. В тази връзка и по повод извършваните на това основание
корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса
законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за корекция, предвидени в
Общите условия на електроразпределителните дружества. Постановената,
задължителна към онзи момент, практика на ВКС е последователна, като отговаря
на поставените в практиката въпроси, като приема, че липсва законово основание
за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след
влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на 17.07.2012 г. и
подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност /чл. 82 от ЗЗД/. Доставчикът на електрическа енергия не може да
обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с
приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба
изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците
корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях,
приемайки предложените им общите условия.
Горепосочената практика води до изменение на Закон
за енергетиката през 2012 г., като съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от Закона устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да
се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР, понастоящем Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните
предприятия на интернет страниците им. Така се стига и до приемането
посредством законовата делегация на чл.83 от ЗЕ на новите Правила, в които се
урежда процедурата по корекция на сметки.
С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012г., в сила от 17.07.2012г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия /в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ – б. „а”/, така и в
полза на клиента за потребена електрическа енергия /в случаите на неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения
или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ – б. „б”/. По приложението на посочените
правни норми създадената постоянна практика на ВКС е обективирана в множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 111/17.07.2015г.
по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 115/20.05.2015г. по т.
дело № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 164/24.11.2015г. по т. д. №
2446/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 166/11.05.2016г. по т. д. №
1797/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове. В решение №
111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че със
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012г., в сила от 17.07.2012г., е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването на
правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и общите
условия на договорите с крайния потребител със съответното съдържание,
предвидено в посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение
на електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от
енергийните предприятия правила е задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР.
От изложеното по-горе следва, че за да бъде
извършена законосъобразно корекция след 17.07.2012 г. /в който период попада и
настоящият случай: 03.09.2017 г.-01.12.2017 г./, е необходимо да са налице
кумулативно две предпоставки, които регламентира закона – 1/действащи правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които да
регламентират тази процедура и 2/ред за уведомяване на клиента за извършена
корекция, предвиден в общите условия на договорите. В чл. 25, ал. 2 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
/Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на 07.09.2014
год./ е предвидена възможността при корекция на фактурата в седемдневен срок да
бъде изпратено уведомление до клиента, която разпоредба отговаря на
изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с Решение № 798 от
20.01.2017 год. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014
год. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ, поради което същите не следва да се
прилагат. На интернет страницата на ответното дружество е публикувана
информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите
ЕНЕРГО-ПРО ще прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега
действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което
изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване. Настоящият
състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно липсата на
процесуална активност на ответната страна и съответно останалия като недоказан
факт на публикуване на Общите условия, регламентиран в чл.98а, ал.3 от ЗЕ.
Публикацията им представлява общоизвестен факт и е следвало да бъде обявен за
такъв, респ. за такъв, който не подлежи на доказване.
С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело №
2385/2016 г. на ВАС, петчленен състав е постановена отмяна на ПИКЕЕ, с
изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Макар посочените разпоредби да са в
сила към момента на извършване процесната проверка /07.12.2017 г./ и към
настоящия момент, то след отмяната на чл.43, чл.44 и чл.47 от ПИКЕЕ за
доставчика към 07.12.2017 г. липсват разписани действащи правила както за реда
за извършване на проверките, така и за оформяне на констатациите от същите.
Оттук следва, че към момента на извършване на проверката от служители на
„Енерго – Про Мрежи“ АД не е съществувал ред, респ. основание същата да бъде
осъществена. В този смисъл макар да има ред за уведомяване в Общите условия, то
той е лишен от основа, която да наложи прилагането му.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по
енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно нормата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови
Правила на мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила задължението си да
уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт. Предвид изложеното
следва да се приеме, че липсва приложим материален закон, в съответствие с който
да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ.
Съгласно § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр.
54/2012г./ до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите
административни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този
закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общите
административни актове, доколкото не противоречат на закона. Следователно за
периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Макар процедура по корекция да е предвидена и в
Общите условия, които се прилагат към настоящия момент, то съдът счита, че тази
ситуация /при отменени Правила/ се явява аналогична на анализираната по-горе,
свързана с периода до 2012 г., когато процедурата не е била предвидена в
Правилата. Проследяването по-горе на законодателните промени води съда до
извода, че едностранната процедура е било необходимо да бъде законодателно
уредена, а изготвянето й възложено на държавен орган /ДКЕВР/ именно за да се
охранят интересите на обществото и потребителите. Законодателната идея е била
предпазване на потребителя от едностранно коригиране на сметката му за минал
период въз основа единствено на правила, приети от самия него. И макар
предвидени в Общи условия, които по правната си природа представляват договорни клаузи, то тези правила са такива, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе. По тези съображения Общите условия в
тази им част се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като
противоречащи на закона /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ/, така и нищожни поради
неравноправния им характер /чл.146, ал.1 от ЗЗП/. Липсващата нормативна уредба
не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други
източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят
последиците на решението на административния съд за преустановяване занапред
действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Във връзка с това, настоящият състав следва да изостави досега приетото от него
и да се съобрази с константнтната практика на съдилищата - Решение
№ 380 от 26.07.2018 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 1181/2018 г.; Решение № 1402 от 25.07.2018 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 1413/2018 г.; Решение
№ 1387 от 24.07.2018 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1270/2018 г. и др.
Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на
проверката и коригирането на сметката на ищеца за ответника не е съществувало
законово основание за това, поради което
същата се явява незаконосъобразно извършена.
Въз основа на всичко изложено по-горе, настоящият
състав намира за безпредметно да анализира резултата от извършената проверка и
установеното вследствие на последната. Дори електрическата енергия да е реално
потребена, то за електроразпределителното дружество липсва основание за
установяване на този факт.
Крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се отмени и да се
постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
По разноските по производството:
При
този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна за двете
инстанции, но списък на разноските по чл. 80 ГПК не е представен нито в една от
тях по делото, следователно такива не се присъждат.
Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00
лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая
цената на иска е 932,76 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран така, Габровски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 98 от 20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 6 по описа за 2018 г. на Габровски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Енерго – Про Продажби“
АД, с ЕИК *********, няма вземане от С.Р.С. *** в размер на сумата от 932,76
лв. /деветстотин тридесет и два лева и 76 ст./, претендирана като дължима
потребена електроенергия за периода от 03.09.2017 г. - 01.12.2017 г. за обект,
находящ се в гр. Г***, ул. "***"
№ *, за която сума е издадена фактура №
**********/07.12.2017 г., произтичаща от корекция на сметка на потребител на
електрическа енергия с кл. № ********** и аб. № ********** по иска на С.Р.С.
срещу „Енерго – Про Продажби“ АД.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.