РЕШЕНИЕ № 260540

 

гр. Бургас, 30.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети март през две хиляди двадесет  първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8822/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Т.С.С., Е.Д.В. и А.В. ***, с която претендират осъждане на К.П.В.,***, да заплати на Т.С. следните суми: 1998,80 лева – цена на електрическа енергия, и 36 лева – ежемесечни такси, а на Е. и А.В. следните суми: 77,14 лева – цена на електрическа енергия, и 9 лева – ежемесечни такси, които суми са получени от ответника при начална липса на основание и без представителна власт, а в условие на евентуалност – на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху всяка от процесните главници, начиная от подаване на исковата молба – 16.10.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

Така посоченият предмет на делото е определен възоснова приетото от съда частично изменение и частичен отказ от исковете – съгласно влезлите в сила протоколни определения на БсРС от 10.03.2021 год.

Правните основания на предявените в условие на евентуалност обективно съединени осъдителни искове са чл. 55, ал. 1, предл. първо и трето, и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете като недопустими, а в условие на евентуалност – като неоснователни; моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства, че страните са собственици на самостоятелни поземлени имоти в Селищно образувание „….“, землището на с. Т.., Община Бургас. С цел подобряване на инфраструктурата и битовата осигуреност на имотите с питейна вода и електричество, на 13.08.2011 год. е било проведено общо събрание за учредяване на сдружение между собствениците на имоти в местността, именуван „договор за съвместна дейност (гражданско дружество)“.

Ищците сочат, че през различни периоди от 2017-а и 2018 год. са платили на ответника спорните суми, за заплащане цената на потребената електрическа енергия и на ежемесечни такси за отчитане и за плащане, които суми са платени от тях без основание, тъй като сумите са били завишени по размер и едностранно определени от К.В..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за доказани по първото предявено основание – чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД. Предаването на сумите от ищците в полза на ответника, като цена на консумираната електрическа енергия за имотите в селището, е извършено възоснова решението от 27.08.2017 год. на УС на дружеството за избор на К.В. за инкасатор – съгл. т. ІV, подт. 14 от учредителния договор. По делото не се спори, а и се установява от ангажираните гласни доказателства, вкл. и по реда на чл. 176, ГПК, че ответникът е извършвал отчитането на електромерите в селищното образувание, разпределял е дължимите суми между собствениците и е заплащал дължимата цена на доставчика на електрическа енергия.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищците за нищожност на учреденото гражданско дружество. Постигнатото съгласие между учредителите е насочено към постигане на обща цел – извършване на съвместна дейност от съдружниците във връзка с правоотношенията им с държавни и общински институции, комунални и други дружества, както и за извършване на териториално-устройствени мероприятия за м. „…“. Изискването на чл. 357, ЗЗД за постигане на „обща стопанска цел“ не следва да бъде абсолютизирано чрез посочване на конкретен веществен продукт, който да бъде произвеждан от съдружниците, поради което съдът намира, че определената в процесния договор цел също е стопанска и не противоречи на смисъла на закона.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищците, че процесният договор е бил прекратен със смъртта на съдружниците М.. Я.. (К..), Й.. И.. и Х.. И.. На първо място, видно от представените препис-извлечения, смъртта на трите лица е настъпила след датата на учредителния договор от м. август 2011 год. На второ място, според диспозитивната разпоредба на чл. 363, б. „в“, предл. първо, ЗЗД, смъртта на един от съдружниците е юридически факт, който води до прекратяване на дружеството, но само ако не е уговорено друго. Съдът намира, че с т. VІ, подт. 32 на процесния договор съдружниците са постигнали именно такава друга уговорка, като са изброили лимитативно основанията за прекратяване на съглашението си и са изключили от тях цитираното законово условие.

В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване релевантните за спора факти – предаване на процесните суми и получаването им ответника, а в тежест на ответника е провеждане насрещно главно и пълно доказване наличието на годно правно основание за получаване на процесните суми в пълен размер. Предаването на спорните суми е установено с представените от ищците ордери, носещи подписа на ответника В. – видно от неоспореното заключение по приетата графологична експертиза. Съдът намира, че правно основание за получаването на суми от ответника е налице само за цената на дължимата електрическа енергия, ползвана в имотите на ищците. В тази насока съдът основава заключението си на приетото допълнително експертно заключение, неоспорено от страните, което цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че надвнесената от съпрузите А. и Е. В.. сума възлиза на 77,14 лева, а надвнесената от ищеца Т.С. сума възлиза на 712,08 лева. Тези надвнесени суми представляват горниците над дължимата цена за потребената електроенергия за процесния период. Ответникът В. не е провел доказване за правното основание за получаването на тези горници, нито за задържането им в своя полза или за заплащането им на трето лице. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частите му за намаляване на двете суми – поради „загуба на енергия“, тъй като няма обосновка и доказателства за такава загуба, нито за начина на разпределението й между собствениците на имоти. Предвид изложеното, главните искове следва да бъдат уважени в посочените размери, ведно със законната лихва по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба. Главната претенция на Т.С. следва да бъде частично отхвърлена, за горницата над 712,08 лева до 1998,80 лева, предвид липсата на данни за плащането й в полза на ответника.

Съдът намира за доказани и главните искове за недължимо платени в полза на ответника такси. Плащането от ищците на сумите за такива такси за отчитане не почива на правно основание. Делото не съдържа доказателства за такова основание, няма и данни за определянето на таксите (като размер, задължени лица и период на дължимост) по волята на мнозинство от съдружниците – чл. 360, ЗЗД, поради което получаването им от ответника е лишено от основание и той дължи връщането на тези такси на тримата ищци. Възражението на ответника, че процесните такси представляват дължимото му възнаграждение за извършваните от него дейности по отчитане, разпределяне на сумите и заплащането им на електроснабдителното дружество е неоснователно. Възмездността на поетата от ответника работа не е уговорена с процесния договор, нито с последващ акт на съдружниците, поради което не е налице основание за възлагане на такова парично задължение в тежест на ищците, а и на другите собственици на имота в селищното образувание. Съгласно неоспореното допълнително заключение на вещото лице по икономическата експертиза, ищците Е. и А. В.. са заплатили такса от общо 9 лева, а ищецът Т.С. – такса от общо 10,50 лева, т. е. за посочените суми исковете са основателни и следва да бъдат уважени, ведно с акцесорното обезщетение за законна лихва от подаване на исковата молба. Главният иск на Т.С. следва да бъде отхвърлен за горницата над 10,50 лева до 36 лева, тъй като няма доказателства за плащането й в полза на ответника.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че следва да отхвърли неуважените части на главните искове, предявени от Т.С., и на въведеното от него второ правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. трето, ЗЗД. Тази хипотеза изисква плащането да е извършено на годно правно основание, което впоследствие е отпаднало (Постановление № 1/28.V.1979 год. по гр. д. № 1/79 год. на Пленум на ВС на РБ). Както е посочено по-горе в решението, настоящият съдебен състав приема, че няма доказателства за плащане на сумите, съгл. отхвърлените части от главните искове, поради което претенциите са неоснователни и на второто въведено от ищеца С. основание.

Частичното уважаване на исковете, както и частичното прекратяване на делото налага в полза на всяка от страните да бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 390,39 лева за ищеца Т.С., 81,80 лева за ищците Е. и А. В.. и 909,95 лева за ответника К.В. (чл. 78, ал. 1, 3 и 4, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА К.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, да заплати на Е.Д.В., ЕГН **********, и А.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, следните суми: 77,14 лева – платена без основание от ищците в полза на ответника недължима горница над цената на електрическа енергия, потребена през периода м. март-м. май и м. юни-м. август 2017 год. в имот на ищците в Селищно образувание „….“, землището на с. Т.., Община Бургас, и 9 лева – платени без основание от ищците в полза на ответника „такси“ за посочения период, ведно със законната лихва върху двете суми, начиная от подаване на исковата молба – 16.10.2019 год., до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА К.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, да заплати на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 712,08 лева – платена без основание от ищеца в полза на ответника недължима горница над цената на електрическа енергия, потребена през периода м. март-м. май, м. м. септември и октомври 2017 год. и м. м. март и май 2018 год. в имот на ищеца в Селищно образувание „…“, землището на с. Т.., Община Бургас, и 10,50 лева – платени без основание от ищеца в полза на ответника „такси“ за посочения период, ведно със законната лихва върху двете суми, начиная от подаване на исковата молба – 16.10.2019 год., до окончателното им изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главните искове – за горницата над 712,08 лева до претендирания размер от 1998,80 лева, и за горницата над 10,50 лева до претендирания размер от 36 лева, както и акцесорния иск за законна лихва върху тези две горници от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените в условие на евентуалност искове с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. трето, и чл. 86, ЗЗД на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на К.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати следните суми: 1286,72 лева (разлика между уважения иск за 712,08 лева и претендираната сума от 1998,80 лева), получена от ответника на отпаднало основание, като цена за електрическа енергия, потребена през периода м. март-м. май, м. м. септември и октомври 2017 год. и м. м. март и май 2018 год. в имот на ищеца в Селищно образувание „….“, землището на с. Т.., Община Бургас, и 25,50 лева (разлика между уважения иск за 10,50 лева и претендираната сума от 36 лева), получена от ответника на отпаднало основание сума за „такси“ за посочения период, ведно със законната лихва върху главниците от 1286,72 лева и 25,50 лева, начиная от подаване на исковата молба – 16.10.2019 год., до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА К.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Е.Д.В., ЕГН **********, и А.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни разноски в размер от 81,80 лева.

 

ОСЪЖДА К.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 390,39 лева.

 

ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***; Е.Д.В., ЕГН **********, и А.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 4, ГПК, да заплатят на К.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 909,95 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ