№ 61
гр. Троян, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, III-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петя Н. Гатева
при участието на секретаря Ваня Т. М.а
като разгледа докладваното от Петя Н. Гатева Административно наказателно
дело № 20244340200070 по описа за 2024 година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0359-000070/ 15.03.2024г. на
Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен И. Бочев на
жалбоподателя Т. И. Б. от гр.Троян са наложени административни
наказания,както следва: глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание
чл.183 ал.2 т.11от от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение
по чл.40 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1/един/месец на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП.Посоченото
наказателно постановление е обжалвано от Б., който в законоустановения
срок е подал жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения, които са опорочили АНП и не могат да бъдат преодолени по реда
на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят Т. И. Б. , редовно призован, не се
явява лично.Представлява се от адв. М. И. от АК – Ловеч, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, подробно доразвити в
пледоарията му по същество и в представените по делото писмени бележки.
За АНО Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч, р.пр.,
представител не се явява в съдебно заседание. В писмено становище рег.
№359р – 5163/26.03.2024г./л.4/ е взето отношение по жалбата. Твърди се, че
императивните изисквания на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП
са спазени и е направено искане НП да бъде потвърдено като
законосъобразно.Посочени са подробни съображения.
1
За РП – Ловеч, ТО – Троян, р.пр., представител не се явява в с.з. и не е
взето становище по жалбата.
От приложените към делото писмени доказателства и от показанията
на разпитаните свидетели Й. Б. Ц. и К. Т. К. съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя Т. И. Б. е съставен АУАН №76/24,бл.№593574 от
01.03.2024г. от Й. Б. Ц., полицейски инспектор при РУ Троян, затова, че на
29.02.2024г. в 12.00часа в гр.Троян, на кръстовището на ул.“Пейо Яворов“ и
ул.“Бочо Попов“ управлявал лек автомобил *** с рег.№***, собственост на
Н.М.Н. от гр.Троян, и при движение на заден ход не наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство и със задната част на автомобила
блъснал леко П.М.Б. от гр.Троян.Посочено е в акта, че водачът е спрял и
оказал помощ на пострадалата и многократно я молил да я откара във ФСМП
Троян за преглед, но същата отказала.Впоследствие подала сигнал от дома
си, че не се чувства добре и е откарана от екип на ФСМП в МБАЛ за преглед
където е установено ,че има фрактура на 2-ли лумбален прешлен .Изложено е
в акта ,че водачът не уведомил компетентната служба на МВР. Констатирано
е, че са налице нарушения по чл.40 ал.2 от ЗДвП по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от
ЗДвП. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя Б., като същият е
отбелязал, че няма възражения.На Б. е връчен екземпляр от АУАН на
същата дата, на която е съставен.Въз основа на акта е издадено Наказателно
постановление № 24-0359-000070/ 15.03.2024г. на Началник сектор при РУ
Троян при ОДМВР Ловеч Милен И. Бочев, с което на Т. И. Б. са наложени
описаните по-горе административни наказания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно
разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това
орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.19.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед
длъжностното качество на актосъставителя/полицейски инспектор при РУ
Троян/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения.Налице е и съответствие
между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също
съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и
визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДвП сочи, че по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности.Според чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП се наказва с
глоба 20лева водач, който нарушава правилата за движение назад.Съгласно
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП е длъжен когато при произшествието има
пострадали хода, да уведоми компетентната служба на МВР. Според чл. 175
2
ал.1 т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от
1/един/месец до 6/шест/месеца и с глоба от 50.00/петдесет/лева до
200.00/двеста/лева водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
От изложеното в обстоятелствената част на акта и от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че АУАН, а впоследствие и
обжалваното НП са издадени по повод подаден сигнал в ОДЧ на РУ Троян
при ОДМВР Ловеч за настъпило ПТП на 29.02.2024г. в 12.00часа в гр.Троян,
на кръстовището на ул.“Пейо Яворов“ и ул.“Бочо Попов“,при което
пострадал пешеходец. Свидетелите Й. Б. Ц. и К. Т. К. - дежурни
полицейски служители посетили ФСМП в гр.Троян, където се намирала
пострадалата пешеходка.Установили самоличността и - П.М.Б. от гр.Троян.Б.
им обяснила, че малко по-рано през деня била блъсната от лек автомобил на
ул.“Яворов“ в гр.Троян.Твърдяла, че паднала на земята, че водачът спрял
веднага и и оказал помощ, че я молил да я закара до болницата, за да я
прегледат.Б. отказала и се прибрала в дома си, откъдето позвънила на дъщеря
си.Тя от своя страна се обадила на телефон 112 за спешни случаи.
Свидетелите Ц. и К. излагат в с.з., че след срещата с пострадалата посетили
местопроизшествието.Разговаряли със свидетели очевидци, които им
разказали за ПТП-то и от информацията, която получили установили, че
лекият автомобил, блъснал пострадалата е *** с рег.№***, собственост на
Н.М.Н. от гр.Троян, управляван от жалбоподателя Т. И. Б..След това бил
проведен с Б. телефонен разговор, в който същият не отрекъл че е бил
участник в ПТП-то, оказал е съдействие.Разказал, че е причинил ПТП- то, че
е спрял и оказал помощ на пострадалата, която му отказала да я закара на
преглед във ФСМП Троян. Свидетелите Ц. и К. излагат в с.з., че във ФСМП
Троян са установили, че на пострадалата Б. в резултата на ПТП – то е
причинена фрактура на втори ломбален прешлен. Уточняват, че това
обстоятелство им е известно от медицинска документация, която не са
иззели.Свидетелят Ц. излага, че има „писмено заявление“ от водача на
автомобила, че именно той го е управлявал.Свидетелят К. твърди, че не му е
известно дали жалбоподателя е попълнил декларация, че той е управлявал
автомобила.Такава, приложена по делото няма налична.Към преписката няма
и медицинска документация, от която да е видно какви точно увреждания са
причинени на Б. в резултата на настъпилото ПТП.
Основателни се явяват многобройните възражения на жалбоподателя,
изложени в пледоарията на адв.М. И. и в писмените му бележки.На първо
място, липсват доказателства, които да установят по несъмнен начин, че
именно жалбоподателя Б. е управлявал лекия автомобил *** на процесната
дата и час. Действително, същият не е оспорил този факт, но би следвало,
след като нарушението не е установено на място от контролните органи, а
собственика на лекия автомобил е различно от нарушителя лице, да се
попълни и приложи по преписката декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП.Според
посочената разпоредба собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Основателно е и друго възражение на адв.И., а именно, че в случая е
нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Съгласно нея, АУАН се
3
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване на нарушението, а според ал. 3 само при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в
отсъствие на свидетели.От показанията на разпитаните свидетели Й. Б.
Ц./актосъставител/ и К. Т. К./свидетел по акта/, се установява, че двамата не
са присъствали при извършване на нарушението.Установява се също, че при
извършване на нарушението са присъствали свидетели- очевидци, с които Ц.
и К. са разговаряли и не се сочи уважителна причина защо те не са вписани
като свидетели по акта. Целта на посочените разпоредби от ЗАНН е
непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на АУАН с
участието на лицата, посочени в чл.40 ал.1 от ЗАНН, като законодателят е
счел, че по този начин в максимална степен се гарантира правото на защита
на наказаното лице. Следователно, доколкото съставянето на АУАН в
отсъствието на свидетели е предвидено като изключение, което следва да се
прилага само в изрично посочената законова хипотеза и тази хипотеза в
случая не е налице, съдът счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, представляващо основание за отмяна и на издаденото наказателно
постановление.
Относно нарушението по чл. 40 ал.2 от ЗДвП настоящата инстанция
счита, че същото не е доказано по несъмнен начин от събраните
доказателства по делото.Посочената норма въвежда задължение на водача на
МПС по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство с цел осигуряване безопасността на движението.В
случая не са посочени и разпитани свидетели очевидци, които да установят
че Б. не е изпълнил това свое задължение. Напълно възможно е пострадала Б.
да е излязла внезапно на пътното платно без да се огледа предварително и
тогава Б. да я е блъснал със задната част на лекия автомобил.
Съдът счита, че не е доказано по категоричен начин в настоящото
производство и нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП,съгласно която
разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е
длъжен когато при произшествието има пострадали хода, да уведоми
компетентната служба на МВР.Установено е по делото от свидетелските
показания на полицейските служители Ц. и К., че в резултат на удара, Б. е
пострадала - причинена и е фрактура на втори ломбален прешлен, като
двамата уточняват, че това обстоятелство им е известно от медицинска
документация, която не са иззели.Твърденията на същите са голословни и
без налични категорични доказателства, установяващи тези увреждания,съдът
не може да приеме ,че жалбоподателят е извършил това
нарушение.Безспорно доказано е също, че Б. е слязъл от лекия си автомобил
и многократно е молил Б. да я откара във ФСМП Троян, за да бъде прегледана
след падането и, но тя категорично отказвала и обяснявала, че не се е
наранила.Освен това, от обстоятелствата се установява, че нарушението не е
извършено от субективна страна, именно защото Б. е заявила, че не се е
наранила и не желае да и бъде оказана медицинска помощ.В случая Б. не е
4
счел, че има пострадало лице, както и че поради тази причина следва да
уведоми компетентните служби на МВР.Когато при произшествието няма
пострадали хора, на водачът, не се вменява задължение да уведомява
компетентните служби на МВР на територията, на която е настъпило ПТП.
С оглед на изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че не
са събрани категорични и безспорни доказателства, които да сочат на
мисълта, че Т. И. Б. е извършил нарушенията, за които е наказан по
административен ред - нарушение по чл.40 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.2
б.“а“ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗАНН наказващият орган
издава наказателно постановление, с което се налага административно
наказание,когато се установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина,
ако не са налице основания за прекратяване на производството, за
прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя..В
случая не са налице условията, визирани в цитираните разпоредби от ЗАНН,
за да бъде издадено законосъобразно и правилно наказателно постановление.
При това положение жалбата се явява основателна и атакуваното
Наказателно постановление № 24-0359-000070/ 15.03.2024г. на Началник
сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен И. Бочев, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и с оглед направеното своевременно искане
от адв. И. за присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.1 от АПК, ще
следва да бъдат присъдени на жалбоподателя направените разноски по
делото, а именно 500лева, представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2024г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 24-0359-000070/ 15.03.2024г. на
Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен И. Бочев, с което
на Т. И. Б. от ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания
глоба в размер на 20/двадесет/лева за нарушение по чл.40 ал.2 от ЗДвП и
глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1/един/месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Осъжда РУ Троян при ОДМВР Ловеч да заплати на Т. И. Б. от ***,
ЕГН **********, сумата 500.00/петстотин/лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Ловеч в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5