Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2900 30.07.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, X
граждански състав, в публично заседание на тридесети юли две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Величка Динкова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3285 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „София Централ-В” ООД, ЕИК ********* против В.Д.Х.
с ЕГН: ********** за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото дружество
сумата в размер от 1 700 лева, представляваща недължимо платена по и.д. №
265/2010 г. по описа на ЧСИ Д. М. - Т., ведно със законната лихва от депозиране
исковата молба в съда – 02.07.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че е инвестиционно дружество, състоящо се от три юридически лица, едно
от които е ,,НМК Консулт’’ ЕООД с ЕИК: *********. Срещу съдружника ,,НМК
Консулт’’ ЕООД било образувано изпълнително дело № 265/25.02.2010 г. при ЧСИ Д.
М. - Т. с взискател по делото ответницата – В.Д.Х.. На 29.03.2010 г. ищецът по
делото получил изявление от ЧСИ за прекратяване членственото правоотношение на
длъжника по изпълнителното дело. След изтичането на предвидения в чл. 517, ал.
3 ГПК 3-месечен срок, ответницата по настоящото дело инициирала образуването на
т.д. № 2591/2011 г. по описа на СГС за прекратяване членството на ,,НМК
Консулт’’ ЕООД в ,,София Централ-В’’ ООД. По делото били представени счетоводни
баланси видно от които сумата на пасива превишавала сумата на актива на ищеца.
Членството на длъжника ,,НМК Консулт’’ ЕООД било прекратено на 29.03.2010 г. с
връчването на прекратяване на участието му. Длъжникът по изпълнителното дело
притежавал 170 дяла с номинална стойност от по 10 лева всеки дял, или на обща
стойност 1 700 лева. Стойността на дружествения му дял обаче, по силата на
чл. 125, ал. 3 ТЗ се определяла от имуществото на дружеството, което било в
отрицателна величина. Поради липса на трайна съдебна практика дали дружеството
дължи плащане изобщо при отрицателна стойност на счетоводния баланс към края на
месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение и
поради опасност да не бъде прекратен ищеца по настоящото дело, същият извършил
плащане в размер от 1 700 лева по изпълнителното дело, след което ответницата
по делото оттеглила иска си по чл. 517, ал. 3 ГПК. Твърди, че взетото решение
за извършване на плащането се наложило, за да не бъде прекратено дружеството.
Претендира разноски. В писмената си защита до съда, че сумата в размер от
1 700 лева е заплатена с лични средства от управителите на дружеството.
Представя
копия от дружествен договор, вносна бележка, счетоводен баланс, Протокол от
провело се съдебно заседание на 13.03.2013 г. по т.д. № 2591/2011 г. по описа
на СГС.
Ответницата
по делото оспорва предявения иск. Твърди, че на 14.01.2010 г. по гр.д. №
4989/2009 г. по описа на ПРС и бил издаден изпълнителен лист по силата на който
,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД е било осъдено да й заплати следните суми: сумата в размер
от 10 000 лева, авансова платено възнаграждение на отпаднало основание,
сумата от 86,44 лева, обезщетение за забавено плащане, сумата от 1 394,24
лева, обезщетение за претърпени вреди, сумата от 1 750 лева, деловодни
разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист инициирала образуването на
и.д. № 265/2010 г. по описа на ЧСИ Д. М. - Т.. Един от принудителните способи
бил запор на притежаваните от ,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД дружествени дялове в
ищцовото дружество, който запор бил вписан в Търговския регистър на 26.02.2010
г. Впоследствие била овластена да предяви иск по чл. 517, ал. 3 ГПК против
ищеца по делото, за което било образувано и т.д. № 2691/2011 г. по описа на
СГС, като първото по делото заседание било насрочено за 25.01.2012 г. Преди
него обаче, започнало да се търси активна връзка с нея от страна на ищеца по
настоящото дело и длъжника по изпълнителното дело. На 24.01.2012 г. /ден преди
първото по делото заседание/ била подписана спогодба по силата на която било
постигната уговорка за разсроченото плащане на задълженията на ,,НМК КОНСУЛТ’’
ЕООД, в замяна на спиране на делото пред СГС. Впоследствие спогодбата не била
изпълнена, което довело до възобновяване на делото за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК. В съдебното заседание на 06.02.2013 г. от страна на ,,СОФИЯ ЦЕНТРАЛ – В’’ ООД
било представено доказателство за плащане на сумата в размер от 1700 лева по
образуваното против НМК КОНСУЛТ ЕООД изпълнително дело. С оглед направеното
плащане се постигнала съдебна спогодба с която страните се споразумели това да
е цялото плащане. В резултат на така постигната извънсъдебна спогодба, в
следващото съдебно заседание – 13.03.2013 г. искът пл. 517, ал. 3 ГПК бил
оттеглен. Твърди се, че сумата в размер от 1 700 лева е дължимо платено по
сключения между страните Договор за спогодба, поради което не е налице основание
за нейното възстановяване. Счита, че ако ищецът не е смятал, че трябва да плати
по изпълнителното дело защо го е направил. Претендира разноски.
Представя копия от изпълнителни
листове, молба по чл. 517, ал. 3 ГПК, постановление, Споразумение от 24.01.2012
г. между нея, ,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД и ,,СОФИЯ ЦЕНТРАЛ – В’’ ООД, беше разпитан
един свидетел при режим на довеждане за установяване сключената извънсъдебна
спогодба между страните.
Съдът след като взе предвид доводите
и възраженията на страните и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 55,
предложение 1 ЗЗД, поради което в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че
е предало на ответницата по делото сумата в размер от 1 700 лева, като при
доказване на това от него, в тежест на В.Х. е да докаже, че е получила същата
на някакво основание, в случая твърдяната от нея извънсъдебна спогодба.
Страните не спорят, а и от намиращата
се по делото копие от вносна бележка се установява, че ищецът е превел сумата в
размер от 1 700 лева по и.д. № 265/2010 г. по описа на ЧСИ Д. М. - Т., с
взискател ответницата, поради което този факт следва да се отдели като
безспорен и ненуждаещ се от доказване.
От представените по делото копие от Дружествен договор
на ищеца се установява, че не е предвидено при напускане на даден съдружник,
поради прекратяване на членството му, се дължи винаги положителна стойност от
капитал на търговеца.
От представените по делото копия от
баланс на ищеца се установя, че към месеца предхождащ прекратяване участието на
,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД в него, същият е бил с равни активи и пасиви.
От Споразумение от 24.01.2012 г. между
нея, ,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД и ,,СОФИЯ ЦЕНТРАЛ – В’’ ООД се установява, че е било
признато съществуването на задълженията по изпълнителния лист, като е било
разсрочено дължимите суми да бъдат заплатени от ,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД.
От представените по делото копия от
изпълнителни листове се установява, че ,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД е било осъдено да
заплати на В.Х. следните суми: сумата в размер от 10 000 лева, авансова
платено възнаграждение на отпаднало основание, сумата от 86,44 лева,
обезщетение за забавено плащане, сумата от 1 394,24 лева, обезщетение за
претърпени вреди, сумата от 1 750 лева, деловодни разноски.
От показанията на разпитания в хода на
съдебното дирене св. К., се установява, че ответницата по делото е оттеглила
иска си по чл. 517, ал. 3 ГПК по образуваното т.д. № 2691/2011 г. по описа на
СГС, за прекратяване на членството на ,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД при ищеца, в замяна
на изплатената от последния по и.д. № 265/2010 г. по описа на ЧСИ Д. М. - Т.
процесна сума. Или иначе казано, установява се наличието на постигна
извънсъдебна спогодба между страните по настоящото дело, по силата на която
ответницата ще оттегли иска си по чл. 517, ал. 3 ГПК, в замяна на дадените от
ищеца 1 700 лева. Договорът за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД е
неформален /съгласно № 657/1992г., I г.о.; Решение №619/1995г., I г.о на ВКС/, поради
което за неговото установяване е допустимо да бъдат разпитвани свидетели, а от
друга страна той е в такъв размер, че разпитът на свидетели не противоречи на
забраната в чл. 164 ГПК.
Ето защо, съдът достигна до извод, че
на ответницата по делото е била заплатена сумата в размер от 1 700 лева от
ищеца по делото, но същото е било въз основа на постигната извънсъдебна
спогодба между страните, по силата на която, тя е оттеглила иска си по по чл.
517, ал. 3 ГПК по т.д. № 2691/2011 г. по описа на СГС, като в замяна на това е
получила процесната сума, тоест тя я е получила на основание постигнато между
нея и ,,СОФИЯ ЦЕНТРАЛ – В’’ ООД споразумение.
В допълнение на изложеното следва да се
добави, че процесната сума е била дадена на още едно основание, а именно, чрез
нейното плащане от ищеца, той е постигнал целения от него резултат – да не се
стигне до прекратяване членството на ,,НМК КОНСУЛТ’’ ЕООД при него.
Неоснователно е наведеното от ищеца в
писмената защита възражение, че сумата от 1 700 лева е била заплатена на
ответницата с лични средства на управителите, доколкото страна по делото е
,,СОФИЯ ЦЕНТРАЛ – В’’ ООД, а не те.
Всичко по-горе изложено, налага извода,
че така предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски на
страните:
С оглед изхода на спора ,,София
Ценрал-В’’ ООД, с ЕИК: ********* следва да бъде осъдено да заплати на В.Д.Х. с
ЕГН: ********** сумата в размер от 200 лева, представляващи разноски за адвокат
в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ,,София Ценрал-В’’ ООД, с ЕИК:
********* против В.Д.Х. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 55,
предложение 1 ЗЗД, за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер от 1 700 лева, представляваща недължимо платена
такава по и.д. № 265/2010 г. по описа на ЧСИ Д. М. - Т., ведно със законната
лихва от депозиране исковата молба в съда – 02.07.2014 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ,,София Ценрал-В’’ ООД, с ЕИК: ********* да заплати
на В.Д.Х. с ЕГН: ********** сумата в размер от 200 /двеста/ лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./ П.В.
Вярно
с оригинала.
КК