№ 1329
гр. Бургас, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500616 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
„Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Гоце Делчев“ № 100, блок Бизнес сграда Азимут, ет.5, офис 8,
чрез адвокат Султан Махмуд Мохамед Хусин от САК със съдебен адрес: гр.
София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, против Разпореждане № 4015
от 04.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2137/2022 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил частично заявлението по чл.410 от
ГПК на частния жалбоподател против АС. Б. Я., ЕГН **********, от гр.
Бургас, кв. Р., ул. „Й. Н.“ № ** за сумата от 131 лева – такса за експресно
разглеждане на искането за допускане на кредит, претендирана въз основа на
договор за потребителски кредит № OL00016100, сключен на 13.04.2020 г.
между страните по делото, ведно с искането за присъждане на разноски над
уважения размер от 298,47 лева до пълния заявен такъв от 385 лева.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който го намира за необосновано, немотивирано, както и
постановено в противоречие на материалния закон. Излага съображения.
Моли съда за отмяната му и присъждане на сумата, ведно с пълния
разноските по делото, както и 15 лева – държавна такса платена пред БОС.
Съдът, като съобрази закона, намира за установено следното:
По подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК БРС се е произнесъл със заповед №
1099/04.04.2022 г., с която е разпоредил длъжникът А.Я. да заплати на
частния жалбоподател общо сумата от 393,97 лева, включваща главница от
300 лева, договорна лихва от 15,04 лева и обезщетение за забава от 78, 93
лева, с посочените в разпореждането периоди, ведно със законната лихва
върху главницата, както и разноски от 289,47 лева. С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил искането като се е позовал на разпоредбата
на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК, във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение ако счете, че искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител или е налице обосновано вероятност за това.
В случая се претендира сумата от 131 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, която е дължима в
случаите, когато искането се удовлетворява по предвидения по-кратък срок.
Единият срок за отпускане на кредит е 20-дневен, а другия е 20-минутен,
както е в случая. По тази причина частния жалбоподател счита, че сумата
определена за експресно разглеждане на искането е дължима, ангажира
работен капацитет за удовлетворяване на желанието на кредитоискателя и в
този случай е такса, разрешена от закона по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл съдът намира постановеното разпореждане за
правилно и законосъобразно. Видно от съдържанието на заявлението, тази
услуга представлява уговорка по сключения договор за потребителския
кредит, инкорпорирана е в самия договор и месечната погасителна вноска
включва освен главница и възнаградителна лихва и възнаграждение по този
допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като представлява разход по смисъла на
чл.19 ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК, законът не позволява на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани
с усвояване на кредита. По съществото си тази такса е именно такава –
свързана е с усвояване на кредита, което врече нищожност на същата на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а ал.2 от ЗПК. Изложеното налага
потвърждаване на атакуваното разпореждане.
2
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4015 от 04.04.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 2137/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3