№ 674
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно
наказателно дело № 20251100604085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК, във вр. с чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.
3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С определение от 28.05.2025 г. по ЧНД № 5165/25 г. по описа на СРС, НО, 94 с-в, СРС,
на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е определил
едно общо най-тежко наказание на осъдения С. В. С. измежду наказанията, наложени му по
НОХД № 12343/2023 г., по описа на СРС, НО, 102 състав, и НОХД № 4545/2024 г., по описа
на СРС, НО, 94 състав, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТ ГОДИНИ,
което да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим. На основание чл. 24 от НК
първоинстанционният съд е увеличил така определеното общо най-тежко наказание с ЕДНА
ГОДИНА до размера на ШЕСТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което на осн. чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим, с приложение
на чл. 59 от НК и чл. 25 от НК. С горепосоченото определение, на основание чл. 23 във вр.
чл. 25 от НК, СРС е определил още една кумулативна група измежду наложените на С. С.
наказания по НОХД № 6331/2021 г., по описа на СРС, НО, и по НОХД № 15445/2020 г., по
описа на СРС, НО (вече изтърпени), както е определил и отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 11978/2022 г., по описа на СРС – също фактически изтърпяно.
С въззивна жалба, постъпила в законоустановения срок от осъдения С. С., чрез неговия
служебен защитник адв. П., се обжалва горепосоченото определение от 28.05.2025 г. по ЧНД
1
№ 5165/25 г. по описа на СРС, НО, 94 с-в, единствено в частта за приложението на чл. 24 от
НК, при което първоинстанционният съд е увеличил така определеното общо най-тежко
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТ ГОДИНИ, измежду наказанията по
НОХД № 12343/2023 г., по описа на СРС, НО, 102 състав и НОХД № 4545/2024 г., по описа
на СРС, НО, 94 състав, с ЕДНА ГОДИНА. Жалбоподателят счита, че прилагането на чл. 24
от НК в този размер било прекалено тежко, спрямо здравословното съС.ие на С. С., който
страдал от инсулинозависим диабет. Подчертава се, че С. бил изтърпял всички предходни
наложени му наказания, признал бил вината си по делата с необходимата критичност и
съжаление. Отделно от това престъпленията, за които се искало групирането, били едва две,
сочещо на ниска степен на обществена опасност.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото се налага провеждането на въззивно съдебно следствие с оглед приобщаване на
писмени доказателства, свързани със здравословното съС.ие на осъдения С., поради което
прие и приобщи епикриза от 24.01.2025 г., изготвена от Медицински институт-МВР,
Клиника по ендокринология.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения С. С.
моли от така общото наказание да се премахне приложението на чл. 24 от НК - увеличението
с една година, предвид здравословното съС.ие на С..
Осъденият С. поддържа искането на защитника си, като при последната си дума
отново моли да му бъде премахнато завишението по чл. 24 от НК.
Прокурорът от СГП моли обжалваното определение на СРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Установеното здравословно съС.ие на осъденото лице не било
относимо към приложението на чл. 24 от НК.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на атакуваното определение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна – защитник на осъдения С. В. С..
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на
състава са следните:
Първоинстанционното производство по ЧНД № 5165/25 г. по описа на СРС, НО, 94 с-
в, е приключило с протоколно определение от 28.05.2025 г., с което на основание чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е определил
едно общо най-тежко наказание на осъдения С. В. С. измежду наказанията, наложени му по
НОХД № 12343/2023 г., по описа на СРС, НО, 102 състав и НОХД № 4545/2024 г., по описа
на СРС, НО, 94 състав, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТ ГОДИНИ,
което да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
На основание чл. 24 от НК първоинстанционният съд служебно, и без да е сезиран по
този въпрос от СРП, е увеличил така определеното общо най-тежко наказание с ЕДНА
ГОДИНА до размера на ШЕСТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което на осн. чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим, с приложение
на чл. 59 от НК и чл. 25 от НК. Като аргумент се сочи значително обремененото съдебно
минало на осъдения С., поради което размерът на определеното общо най-тежко наказание
не бил достатъчен за осигуряване на необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие по отношение на осъдения. Отчита се, че престъпната му деятелност датирала
2
още от неговото непълнолетие. Първоначално са му били налагани наказания „пробация”,
„лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок, а впоследствие и наказания „лишаване
от свобода” с постановено ефективно изтърпяване за различни периоди. Въпреки това
престъпната му дейност продължила, като С. бил осъждан както за престъпления насочени
както срещу личността, така и срещу собствеността, а и за престъпления, свързани с
притежание на наркотични вещества. Последното осъждане на С. било за престъпление по
чл.131а, във вр. чл.129 от НК, като на 25.01.2023 г. С. е бил освободен от Затвора - гр. София
по изтърпяване на наложено наказание в размер на десет месеца „лишаване от свобода”, а
деянието по НОХД № 4545/2024 г. било извършено на 28.05.2024 г. - само четири месеца по-
късно. Последното показвало, че престоят му в пенитенциарно заведение по никакъв начин
не бил оказал нужното поправително въздействие спрямо осъдения. Отбелязва се също, че
групираните наказания по НОХД № 12343/2023 г. и по НОХД № 4545/2024 г., и двете по
описа на СРС, били за деяния, извършени в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29 от НК. Цитира се ППВС № 4/1965 г. по н.д. № 2/1965 г., че при преценката дали да се
ползва от възможността по чл.24 от НК съдът следвало да вземе предвид предишните
осъждания на дееца, техния брой, времето на извършването, характеристиките на
конкретните деяния, характера и тежестта на отделните деяния, последователността, в която
са извършени. Именно в тази връзка и за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, така определеното общо най-тежко наказание на осъдения в размер на пет
години „лишаване от свобода” следвало да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с една
година, който срок бил съобразен и с ограниченията, предвидени в чл. 24 от НК.
С процесната въззивна жалба се оспорва определението на СРС единствено в частта
за приложение на чл. 24 от НК и увеличаване на така определеното общо най-тежко
наказание от пет години с една година – до размера на шест години лишаване от свобода.
Като аргумент се изтъква влошеното здравословно съС.ие на осъдения С., удостоверено с
представената с въззивната жалба епикриза от 24.01.2025 г., изготвена от Медицински
институт-МВР, Клиника по ендокринология. В епикризата е отбелязано, че осъденият С. е
постъпил по спешност в Медицински институт-МВР, Клиника по ендокринология, на
24.01.2025 г. и изписан на 24.02.2025 г. с окончателна диагноза „инсулинозависим захарен
диабет с кетоацитоза“. Изписан е в добро съС.ие, с подобрение и без становище за временна
неработоспособност. В епикризата се изтъкват честите постъпвания на пациента по
спешност с декомпенсиран захарен диабет, липса на спазване на предписан стриктен
диетичен режим, липса на личен лекар и проведено обучение за овладяване на острите и
хронични усложнения на захарния диабет, както и запознаване на пациента с последиците
от неприложението на инсулин.
Съобразно горните безспорни факти, въззивният съд няма да изследва параметрите
на приложеното от първоинстанционния съд групиране по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал
1 от НК и определените на тази основа две кумулативни групи, доколкото този въпрос не е
предмет на въззивната жалба. Само за пълнота въззивната инстанция следва да посочи, че
приложеното от първия съд групиране е осъществено по силата на закона и с отчитане на
най-благоприятния вариант за осъдения.
Въззивният съд ще се спре подробно единствено на обжалваната част от
протоколното определение от 28.05.2025 г., касаеща приложението на чл. 24 от НК и
увеличението на определеното едно общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени на С. по НОХД № 12343/2023 г., по описа на СРС, НО, 102 състав и НОХД №
4545/2024 г., по описа на СРС, НО, 94 състав, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, с ЕДНА ГОДИНА до размера на ШЕСТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
строг режим.
В тази връзка, на първо място, въззивният състав следва да посочи, че съдът не е
3
обвързан при приложението на чл. 24 от НК с предхождащо искане в този смисъл от страна
на прокуратурата. Съдът може и служебно, без да е сезиран за това от прокурора, да прецени
необходимостта от приложението на чл. 24 от НК, какъвто е настоящия случай.
На второ място, доколкото приложението на чл. 24 от НК утежнява положението на
осъдения, прилагащият разпоредбата съд е задължен да се мотивира относно
необходимостта от увеличението по чл. 24 от НК, съобразно и правилно цитираните в
самото частично атакувано определение основни принципи, заложени в ППВС № 4/1965 г.
по н. д. № 2/1965 г., които не следва да бъдат преповтаряни.
Въззивният състав счита, че първоинстанционният съд се е мотивирал по напълно
достатъчен начин, като е подкрепил със солидни аргументи защо счита, че служебно следва
да приложи чл. 24 от НК.
Правилно са отчетени редица отегчаващи обстоятелства, видими и от наличната по
делото справка за съдимост на осъдения С. С., най-съществените от които следва да бъдат
специално подчертани:
- наложени наказания по общо 12 (дванадесет) присъди за деяния, осъществявани
интензивно и „равномерно“ във времето, което сочи на изключително обременено съдебно
минало на фона на младата възраст на осъдения (31 години);
- наличие на множество наложени ефективни наказания „лишаване от свобода“,
включително по последните две, предмет и на групирането по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца по НОХД №
12343/2023 г., по описа на СРС, НО, 102 състав и „лишаване от свобода“ за срок от пет
години по НОХД № 4545/2024 г., по описа на СРС, НО, 94 състав;
- изключително разнородна престъпна дейност, включваща престъпления против
личността, собствеността и общоопасни престъпления;
- последните четири от наложените наказания са за деяния, извършени при условията
на „опасен рецидив“.
Това са все очевидни факти, сочещи на определена „градация“ в престъпната
активност на осъдения С., при която наложените досега множество, включително тежки,
наказания не са постигнали нещо повече от нулев ефект.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд да приложи чл. 24 от НК
почива на правилен анализ на цялостната престъпна дейност на осъдения С., броя и размера
на наказанията и характеристиките на конкретните деяния, включително техния характер и
тежест, както и последователността, в която са извършени. Поради тази причина правилно е
отчетено, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция така
определеното общо най-тежко наказание на осъдения в размер на пет години „лишаване от
свобода” следва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК.
Напълно законосъобразно е определен и размера на увеличението по чл. 24 от НК от
една година. Същият е значително под законоустановения предел от една втора (в случая е
една пета), в никакъв случай не се явява прекомерен, и би могло да се приеме, че в този си
размер увеличението по чл. 24 от НК би било в съС.ие да допринесе за постигане на целите
на индивидуалната и генералната превенция, спрямо С..
Правилно е определен и режима по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС,
както и приспадането по чл. 59 и чл. 25 от НК.
Колкото до изтъкнатите от защитата здравословни проблеми на осъдения С.,
действително удостоверени с приложената епикриза от 24.01.2025 г., изготвена от
Медицински институт-МВР, Клиника по ендокринология, където е посочено, че
понастоящем осъденият С. страда от „инсулинозависим захарен диабет с кетоацитоза“,
въззивният състав следва да посочи, че преценката за групирането по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
4
ал. 1 от НК и последващото приложение на чл. 24 от НК е по силата на закона („ex lege“) и
не е обусловено или зависимо от здравословното съС.ие на осъдения. Влошеното
здравословно съС.ие не е сред обстоятелствата, обект на преценка по чл. 301, ал. 1 от НПК и
би могло да бъде отчетено в процеса на изпълнение на наказанието по реда, предвиден в
Глава десета от ЗИНЗС, в случай, че се налага необходимост от медицинска помощ.
В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно, за което, по аргумент на чл. 341, ал. 1 от НПК, въззивният
състав следва да се произнесе със съответното решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК вр.
чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.05.2025 г. по ЧНД № 5165/25 г. по описа на
СРС, НО, 94 с-в, СРС, постановено на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК, спрямо осъдения С. В. С., като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5