№ 521
гр. Враца, 30.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200739 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Д. Т. И.
изтърпяващ присъда с наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с
искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието. В молбата се твърди, че осъденият е изтърпял фактически повече
от половината от наложеното му наказание и с цялостното си поведение в
затвора е дал доказателства за своето поправяне. Към сезиращата молба са
приложени писмени доказателства, предписани от разпоредбите на чл.439а
НПК, чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, актуална справка за изтърпяната част от
наказанието, личното затворническо досие на осъдения и становище на
Началника на Затвора-Враца.
Представителят на Затвора-Враца, надлежно управомощен по
чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че осъденият е изтърпял съответната законно определена част
от наложеното му наказание, но процесът по поправяне не е приключил като
планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем. Представя актуална справка
за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част, както и заповед № Л-3738/24.11.2025 г. за наложено
дисциплинарно наказание на осъденото лице.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца
заявява, че не са изпълнени изискванията на закона за УПО.
В с.з сл.защитник адв. П.С. от АК-Враца поддържа молбата.
Намира, че предпоставките за УПО са налице. Изтъква добро поведение на
осъдени, липса на наказания, участие в корекционна програма, както и нужда
да гледа двете си деца , който са настанени в социален институт, за което
представя доказателства.
1
Осъденото лице споделя заявеното от защитника.
Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения,
приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на
страните, намира следното:
Молбата е неоснователна.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две
трети . Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп.
с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване
от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в
домашен отпуск.
Лишеният от свобода Д. Т. И. търпи наказание от 10 месеца ЛС
при строг режим по НОХД №659/25 на РС-Враца за извършено престъпление
по чл.343б НК с начало на наказанието 08.07.2025 г.
Към датата на съдебното заседание е изтърпял фактически 5 месеца
и 22 дни, от работа 1 месец и 5 дни или общо 6 месеца и 27 дни. Остатъка от
наказанието е 3 месеца и 3 дни.
При тези данни е видно, че лишеният от свобода фактически е
изтърпял повече от половината от определеното му наказание, като деянието
не е при опасен рецидив, при което е изпълнена едната от предпоставките за
УПО.
На второ място съдът извърши преценка дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК и чл.70 ал.1
НК.
Приложените към делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС за оценка на
риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата
безспорно сочат, че лишеният от свобода Д. Т. И. се поправя и превъзпитава,
но процесът не е завършен в пълен обем. Този доклад е основно доказателство
за преценка поправяне на осъденият по аргумент от чл.439а ал.2 НПК.
Д. Т. И. постъпва в Затвора - Враца на 08.07.2025г. за това, на
11.06.2025г. в гр. Враца управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно 1,60 на хиляда, установено по надлежния ред. -
престъпление по чл. 3436, ал. 2 от НК за което му е постановено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което да търпи в условията на
Строг режим. Начало на наказанието е 08.07.2025г. Постъпва за пореден път в
затвора и условията на контролирана среда са му познати. Не изпитва
притеснения от обстановката и смята, че няма да има затруднения свързани с
настоящия престой. Запознат с правата и задълженията си, предвидени в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и със Списъка на разрешените вещи. Няма
2
нарушения и наложени дисциплинарни наказания по време на престоя си до
момента. Не са маркирани проблемни взаимоотношения с други л. св.
Не поема отговорност за извършеното престъпление. Разказва, че е
употребил алкохол в предходния ден и омаловажава възможните негативни
последици от деянието. Представената информация по време на интервюто
беше подробна, но непълна и непоследователна. Л. св. И. не разбираше
смисъла на някои от зададените въпроси и не успяваше да отговори адекватно.
Насочваше се към създаване на социално-желателен образ.
Изготвената първоначална оценка на риска от рецидив го ситуира в
средния диапазон - 73 точки.
Дефицитни стойности се маркират в следните зони:
- Отношение към правонарушението - не поема отговорност за
извършеното деяние, със силни оневинителни нагласи, омаловажава
сериозността на деянието, не приема постановената присъда за справедлива, с
формирани нагласи в подкрепа на криминалното поведение, липсва мотивация
за позитивна промяна;
- Взаимоотношения - израснал в условията на педагогическа
занемареност, с преживян тормоз в детството, с нарушени взаимоотношения в
близка семейна среда, с история на деструктивни интимни връзки;
- Образование и обучение - с дефицити в грамотността и трудности
при усвояване на нови знания, без професионална квалификация;
- Злоупотреба с алкохол - чести злоупотреби с алкохол при живота
на свобода, извършени престъпления след употреба и агресивно поведение
след употреба, не осъзнава нуждата от промяна;
- Умения за мислене - не разпознава наличните си проблеми, не
предприема адекватни действия и не полага усилия за разрешаването им. С
неясни цели в личен план, не е последователен в действията си и не е склонен
да полага усилия, не се замисля за последиците от собствените действия -
склонен да обвинява хора и обстоятелства, ригиден в мисленето, импулсивен
след употреба на алкохол.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с
ниски стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение
към служителите и останалите лишени от свобода. Отразено е от инспектора
изготвил доклада, че осъденото лице заявява желание да спазва режимните
изисквания и да се предпазва от конфликти. Не изразява дискриминационни
нагласи към малцинствените групи в затвора. Посочва се възможност за
агресия при засягане на интереси.
Рискът от суицид и самонараняване е нисък към момента. Не
споделя суицидни мисли и няма автоагресивни прояви, които да са индикация
за подобен тип поведение в затвора. Няма данни за история на подобни прояви
в миналото.
Рискът от вреди за обществото е среден след освобождаване, УПО
или прекъсване. Определя се от криминалното му минало и настоящо
3
престъпление, които носят риск за членовете на обществото.
Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на
риска не изисква такава. Първоначалната оценка на правонарушителя е
актуална от 23.07.2025 г.
При проследяване изпълнението на плана към присъдата и
установено , че до момента л. св. И. има добро поведение. Показва толерантно
отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора.
Избягва конфликтни ситуации. Спазва разпорежданията на надзорно-
охранителния състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Няма наложени
дисциплинарни наказания. До момента не е награждаван, поради липсата на
системни положителни прояви. През учебната 2025/2026 година е записан
като ученик в 8 клас. Стремежът му да се образова е насочен предимно към
изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната степен и
постигане на положителни личностни промени, защото с посещаването на
училище се съкращава размерът на присъдата. Взел е участие в
специализирана групова работа „Справяне с житейски проблеми чрез промяна
в мисленето“ в периода 20.10-29.10.2025, но е бил пасивен наблюдател по
време на сесиите. Активността, която проявява, е избирателна, за неща, които
ще му бъдат от полза за евентуално условно предсрочно освобождаване и за
зачитане на работни дни.
В доклада е отразено също , че въпреки включването на л. св. в
програми и дейности за личностна промяна не е преминал през етапите на
прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и
чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек,
прекатегоризиране в открит и последваща замяна на режима от общ в лек, при
което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен
отпуск до две денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което
ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
Ясно е очертано в доклада, че заложените в плана цели и задачи не
са изпълнени в пълен обем. Криминалната многостранност в извършените от
него деяния и факта, че извършва правонарушения през различни периоди от
време са показатели за утвърдени криминални нагласи. Налице е формиран
модел на извършване престъпления с последващи от това наказания лишаване
от свобода. Това е показателно за слабите възможности да ограничава
собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. В
получените характеристични данни от ОД МВР Враца е описано, че има
данни за лицето Д. Т. И. да дружи с лица от криминалния контингент и доста
често да злоупотребява с алкохол, при което става агресивен и е склонен да
извърши престъпление и нарушение на обществения ред. В криминалната си
история има осъждания на основание чл. 195, ал.1 /многократно/, чл. 343в,
ал.1, чл. 118, пр. 2 вр. чл.116, т.З, чл. 131а, чл. 3436, ал.1 /нарушена условна
присъда/ и чл. 183, ал. 1 от НК. Последно търпял наказание лишаване от
свобода в размер на 5 месеца за извършено престъпление на осн. чл. 3436, ал. 2
от НК - освободен на 11.01.2024г. Има преживян психически и физически
4
тормоз в семейството. Изтърпявал наказание лишаване от свобода за
извършено убийство на баща си - при самоотбрана, за да защити майка си от
физически тормоз. Под влияние на близки контакти с криминално проявени
лица има извършени множество престъпления. Основен фактор повлияващ
криминалното поведение на л. св. И. се явява употребата на алкохол.
В подкрепа на гореописаното може да се допълни и фактът, че на
лишения от свобода И. вече му е предоставена правната възможност да ползва
условно предсрочно освобождаване през 1998 г. и въпреки гласуваното му
доверие от страна администрацията на затвора и на съда, той впоследствие е
извършил множество престъпления, което е показателно за нежеланието му да
се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Съгласно
утвърдените от ГДИН Правила за прилагане на системата за оценка на риска
от рецидив и вреди при правонарушители, изтърпяващи наказания в
пенитенциарните заведения, по отношение на извършването на нови
правонарушения се счита, че най-добрият предсказател на бъдещото
поведение е миналото поведение.
По отношение на настоящото престъпление, както и към
цялостното си криминално поведение, л. св. И. омаловажава сериозността на
деянията. Приема, че шофирането след употреба на алкохол не носи риск за
обществото и за самия него. Л. св. И. е склонен към импулсивни постъпки и
рисково поведение след употреба на алкохол. Податлив на негативно влияние.
Липсват умения за отстояване на собствена позиция. Няма устойчив вътрешен
коректив, насочващ към спазване на законовите норми. Не осъзнава нуждата
от промяна модела на употреба на алкохол след освобождаване.
В заключение в доклада е изложено , че на този етап от изтърпяване
на присъдата л. св. И. все още не е дал достатъчно категорични доказателства
за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
Многократните осъждания не са успели да променят нагласите му и да имат
необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната
необходимост да спазва и да се съобразява със законите в страната. Съгласно
разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е удачно включването му в програма
„Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с предлаганите
възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация.
Същата дава възможност и за изготвяне на план „моите първи стъпки на
свобода“, в който л. св. сам формулира своите краткосрочни цели.
Затворническата администрация е отразила също в доклада , че в
бъдеще ще се продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би
довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в
затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините, довели до
престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване
на проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл. 36, ал.1 от НК.
При бъдещата работа с осъдения ще се акцентира върху мотивацията за
промяна в модела на поведение и употребата на алкохол, оказваща негативно
въздействие върху цялостното му поведение.
5
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от
изтърпяване на наказанието все още липсват убедителни доказателства за
поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в
условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на целите
по чл. 36 от НК. Съображенията за това се свеждат до следното:
Изпълнението на заложените цели и задачи в изготвения
първоначален план в ЗООТ е започнало, но предвид реалния престой в
пенитенциарни условия е необходим период на наблюдение, в който да се
проследи устойчивостта на нагласите във времето, както за спазване на
правила в условия на рестрикция, така и при живота му на свобода. Лишеният
от свобода все още не е дал достатъчно доказателства за това, че е настъпила
трайна и положителна личностна промяна, а както е видно от свидетелството
за съдимост и друг път е санкциониран по наказателно правен път и това по
никакъв начин не е имало възпиращ ефект върху него, което е индикатор за
наличието на неустойчивост на нагласите. Факта , че е ползвал УПО по
предходно осъждане не е пречка за последващо УПО , но веднъж приложено
са последвали след него нови противоправни деяния, което очертава висок
риск от ново подобно поведение. Осъденото лице няма устойчив вътрешен
коректив насочващ към спазване на законовите норми.Склонен към агресия
при засягане негови права. Налице е формиран модел към извършване на
престъпления с последващи от това наказания. Това е показателно за слабите
възможности да ограничава собственото поведение в съответствие с
правилата и нормите в обществото, което също налага работата с него за
преодоляване на формираният престъпен модел на поведение . Разбира се не
може да се даде гаранция за превъзпитание и поправяне на осъден в рамките
на изтърпяване на наказанието, но фактите за доказано наличие на основания
за продължаване на действията в тази насока са значими и валидни до
неговото финализиране и винаги при тези обстоятелства когато не са
изолирани представляват съществена пречка за постановяване на УПО, както
е в процесният случай .
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът
не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. В
този смисъл планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем. Като една от
целите е изграждане на критично отношение към деянието, която все още не е
постигната.
Лишеният от свобода не е наказван и има добро поведение и
отношение както към администрацията на Затвора, така и към останалите
6
лишени от свобода. Съдът обаче отбелязва, че доброто поведение в затвора на
осъденото лице и липсата на нарушения на реда представляват негово
основно задължение, а не императивно и единствено основание за УПО.
Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за обективно и субективно
осъзнато поправяне на осъденият, което по изложените съображения не е
налице по категоричен начин, като успоредно с това следва да са налице и
допълнителни положителни предпоставки, каквито липсват. Не са отчетени
активности към достъпните спортни мероприятия, културно-информационни
беседи, клубове по интереси и програми извън единствено упражненото
пасивно участие в групова работа "Справяне с житейски проблеми чрез
промяна в мисленето". Ученик в 8 клас през текущата учебна година. Поради
липса на системни положителни прояви не е награждаван. Установена е
индиция за неустойчивост на нагласите за промяна до нужното ниво на
критичност определяща нужда от подобряване на този дефицит. Рискът за
вреди за обществото е среден и не е променен. Рискът от рецидив е среден -
73 точки. Осъденият не е преминал през модула "Подготовка за живот на
свобода" по чл.157а ЗИНЗС . Осъденият не е преминал и през всички етапи на
прогресивната система за третиране на лишени от свобода, като режимът на
изтърпяване не е променен в по-лек. Липсва и мотивация за промяна в
нагласите за законосъобразен начин на живот, с което също не е изпълнен
плана на присъдата. Л. св. И. е склонен към импулсивни постъпки и рисково
поведение след употреба на алкохол, податлив на негативно влияние съчетано
с липса умения за отстояване на собствена позиция. В тази част също планът
на присъдата не е изпълнен.От същия се установява и заложена цел
осъзнаване на вредата от употреба на алкохол, като липсват данни и тази цел
да е постигната. Няма устойчив вътрешен коректив, насочващ към спазване
на законовите норми. С оглед срока на изтърпяното наказание и проведеното в
неговите рамки наблюдение все още не може да се прецени устойчивостта на
проявените положителни нагласи, поради което становището на
администрацията и началника на Затвора-Враца е, че работата с лишеният от
свобода молител следва да продължи, като съдът няма основания да не се
присъедини към него.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване
на наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение
и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към
социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес,
а не установена тенденция към такъв резултат, каквото е положението с
настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925
/12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912
/09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение
№1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Не могат да намерят основания за УПО и фактите, че децата на
подсъдимия са настанени в социален дом, за което са представени в с.з
доказателства от защитата. В тази връзка нейното становище не се възприема
от съда. Семейното положение не попада в кръга на обстоятелствата по чл.
7
439а НПК към преценка за УПО, а доколкото се касае за проблеми от семейно
естество законът / НПК и ЗИНЗС/ разполага с инструментариум за ползване
на отпуск или прекъсване изпълнението на наказанието. Преценката по
основателност на последното е в различно производство , поради което съдът
не може да изрази такова в настоящето.
При изложените съображения съдът приема, че е налице само една
от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на
чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител все
още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че се е поправил при
налична тенденция за това, която не е затвърдена. Изложеното е основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При изложените съображения и на основание чл.440 НПК, вр.
чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на
лишения от свобода Д. Т. И., ЕГН:********** , за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от
свобода" по НОХД № 659/25 г. на РС-Враца в размер на 3 /три/ месеца и 3
/три/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и
протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на
Затвора-Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8