Решение по дело №12247/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 27.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                      Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12247 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е и по въззивна жалба на ищеца „Е.“ ЕООД срещу решение от 11.05.2018 г. по гр.д. №1952/2016 г. на Софийския районен съд, 28 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И.Г.С. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения на 26.07.2006 г. предварителен договор в частта относно задълженията, съдържащи се в т.10 от договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, обективиран в нот. акт №198, т.І, н.д. №140/26.07.2006 г. на нот. С.Д., а именно: да прехвърли 41,039% ид.ч. от УПИ ХІV-3396 в кв.24д по плана на гр. София, м. „Младост 4“, с площ по скица от 1446 кв.м. и с идентификатор по кадастралната карта – 68134.4089.208, както и да подпише протокол за разпределение на ползването на предвидените по проекта за строителство и изградени открити паркоместа, както е предвидено конкретно в т.10 от договора, а именно – на ответника да се разпределят за ползване паркоместа №1 и №2, за Ц.Г.А.- №3 и №4, а останалите 24 паркоместа – за ищеца, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че уговорката в т.10 от нот. акт за отстъпване право на строеж не следва да се третира като предварителен договор, тъй като от цялостното съдържание на нот. акт са ясни всички елементи от сключения между страните предварителен договор. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И.Г.С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е частично недопустимо.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

С исковата молба, по която е образувано гр.д. №1952/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, „Е.“ ЕООД е предявил срещу И.Г.С. искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения на 26.07.2006 г. предварителен договор в частта относно задълженията, съдържащи се в т.10 от договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, обективиран в нот. акт №198, т.І, н.д. №140/26.07.2006 г. на нот. С.Д., а именно: да прехвърли 41,039% ид.ч. от УПИ ХІV-3396 в кв.24д по плана на гр. София, м. „Младост 4“, с площ по скица от 1446 кв.м. и с идентификатор по кадастралната карта – 68134.4089.208, както и да подпише протокол за разпределение на ползването на предвидените по проекта за строителство и изградени открити паркоместа, както е предвидено конкретно в т.10 от договора, а именно – на ответника да се разпределят за ползване паркоместа №1 и №2, за Ц.Г.А.- №3 и №4, а останалите 24 паркоместа – за ищеца, а при условията на евентуалност – ответникът да бъде осъден да прехвърли на ищеца 41,039% ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, както и да бъде осъден да подпише протокол за разпределение на ползването на предвидените по проекта за строителство и изградени открити паркоместа, както е предвидено конкретно в т.10 от договора, а именно – на ответника да се разпределят за ползване паркоместа №1 и №2, за Ц.Г.А.- №3 и №4, а останалите 24 паркоместа – за ищеца.

С влязло в сила определение, постановено на 28.10.2016 г., СРС, 28 състав, е прекратил производството по гр.д. №********* г. в частта по претенцията за задължаване ответника да подпише протокол за разпределение като недопустимо.

Доколкото първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД по отношение на протокол за разпределение на ползването на описаните по-горе паркоместа, то следва да се приеме, че СРС се е произнесъл извън предмета на спора по гр.д. №1952/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, поради което въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Е.“ ЕООД е предявил срещу И.Г.С. искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения на 26.07.2006 г. предварителен договор в частта относно задълженията, съдържащи се в т.10 от договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, обективиран в нот. акт №198, т.І, н.д. №140/26.07.2006 г. на нот. С.Д., а именно: да подпише протокол за разпределение на ползването на предвидените по проекта за строителство и изградени открити паркоместа, както е предвидено конкретно в т.10 от договора, а именно – на ответника да се разпределят за ползване паркоместа №1 и №2, за Ц.Г.А.- №3 и №4, а останалите 24 паркоместа – за ищеца.

В останалата част жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Видно от представения по делото нот. акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда №198, т.І, н.д. №140/26.07.2006 г. на нот. С.Д., Ц.Г.А.и И.Г.С. са учредили на „Е.“ ЕООД правото на строеж върху следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: УПИ ХІV-3396 в кв.24д по плана на гр. София, м. „Младост 4“, срещу задължение на дружеството да построи 9-етажна жилищна сграда със ЗП от 423,32 кв.м., в която учредителите са си запазили право на строеж върху отделни обекти, посочени в нот. акт. В т.10 от нот. акт е посочено, че Ц.Г.А.и И.Г.С., като собственици при равни квоти от по 1/2 ид.ч. от описания УПИ, са се задължили да прехвърлят на „Е.“ ЕООД или на посочени от дружеството лица, придобили обекти в сградата, ид.ч. от описания УПИ, съответстващи на притежаваните от приемателя или от съответния приобретател ид.ч. от правото на строеж върху същия УПИ. Всеки от учредителите или учредителите заедно имат право да запазят за себе си изключително право за ползване върху реални части от УПИ. Предвидено е прехвърлянето на ид.ч. да се извърши в 2-мес. срок след получаване на разрешение за ползване на сградата, като условията по всяка конкретна сделка се договарят допълнително. Посочено е още, че Ц.Г.А.и И.Г.С. си запазват пожизнено и безвъзмездно изключителното право на ползване върху паркоместа №№1, 2, 3 и 4, от които паркоместа №№1 и 2 са за И.Г.С., а паркоместа №№3 и 4 – за Ц.Г.А., като при прехвърлянето на ид.ч. от УПИ „Е.“ ЕООД се е задължил да подпише с Ц.Г.А.и И.Г.С. протокол за разпределение на ползването на предвидените открити паркоместа.

При иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи валидно възникнало между страните правоотношение от сключен предварителен договор, елемент от съдържанието на което е вида на бъдещия договор, задължението на ответника следва да обективира волеизявление за сключване на съответния договор в изискуемата форма, настъпила изискуемост на задължението, като процесуално условие за уважаване на иска е и правото на собственост, с обект процесния недвижим имот, да е елемент от правната сфера на продавача към приключване на устните състезания. Съгласно трайната практика на ВКС, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а когато предварителният договор е за продажба, съществените условия са относно вещта и цената.

Соченият предварителен договор, инкорпориран в описания по-горе нот. акт, е сключен в установената в чл.19 ал.3 ЗЗД писмена форма за действителност, но не съдържа клаузи относно същественото съдържание на проектирания окончателен договор - индивидуализиран е обект на правото на собственост, което се прехвърля, но не е посочен вида на бъдещия окончателен договор /възмезден или безвъзмезден, респ. насрещното задължение на приобретателя/. Нещо повече, посочено е изрично, че условията по всяка конкретна сделка се договарят допълнително.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че предвид липсата на всички необходими реквизити, липсва предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен, което води до извода за неоснователност на предявения иск.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода не делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 2400,00 лв.представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И:

ОБЕЗСИЛВА решение №405958/11.05.2018 г., постановено по гр.д. №1952/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу И.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения на 26.07.2006 г. предварителен договор в частта относно задълженията, съдържащи се в т.10 от договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, обективиран в нот. акт №198, т.І, н.д. №140/26.07.2006 г. на нот. С.Д., а именно: да подпише протокол за разпределение на ползването на предвидените по проекта за строителство и изградени открити паркоместа, както е предвидено конкретно в т.10 от договора, а именно – на ответника да се разпределят за ползване паркоместа №1 и №2, за Ц.Г.А.- №3 и №4, а останалите 24 паркоместа – за ищеца.

ПОТВЪРЖДАВА решение №405958/11.05.2018 г., постановено по гр.д. №1952/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, в останалата част.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание  чл.78 ал.3 ГПК сумата от 2400,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.