№ 158444
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110164036 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
343308/29.10.2024 г., от „ТО**“ ЕАД, ЕИК *, гр. С**, с която са предявени
субективно и обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
срещу К. К. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1582, обл.
София, общ. *, ж.к. "Д*,
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
3348.36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.09.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
605.72 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 08.08.2024 г.,
изчислена върху главница от 3348.36 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
13.14 лева главница за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.09.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
1
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.10 лева -
лихва за периода 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., изчислени върху главница
от 13.14 лева
за които суми има издадена Заповед № 27663/02.09.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 50422/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер **, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр. София, 1582, обл. София, общ. *, ж.к. "Д*,
срещу В. Г. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1582, обл.
София, общ. *, ж. к. "Д*,
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
3348.36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.09.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
605.72 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 08.08.2024 г.,
изчислена върху главница от 3348.36 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
13.14 лева главница за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.09.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.10 лева -
лихва за периода 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., изчислени върху главница
от 13.14 лева
за които суми има издадена Заповед № 27663/02.09.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 50422/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер **, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр. София, 1582, обл. София, общ. *, ж.к. "Д*,
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
собственици на процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди,
че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като
2
собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ** АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB *** BIC: SOMBBGSF.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Заявление за издаване на заповед за изпълнение и копия от документи за платена
държавна такса за двете производства; 2. Удостоверение за наследници на С*; 3.
Нотариален акт за продажба на недвижим имот, дело № 224/1999г.; 4. Молба - декларация
за откриване на партида; 5. Удостоверение за идентичност на имот; 6. Обща фактура №
********** от 31.07.2022г.; 7. Общо потребление/фактура/№ ********** от 31.07.2023г.;
8. Извлечение от сметки по месеци за процесния период; 9. Протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и
списък на собствениците; 10. Договор между „Т*" ЕАД и фирма Б* ООД понастоящем Д*
ООД; 11. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т*" ЕАД на
потребители в гр.София; 12. Договор между СЕС и Д* ООД за предоставяне на услуга
дялово разпределение; 13. Пълномощно.
Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде
привлечено „Д* ООД“ ЕИК 0*** със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н В** - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на
процесния адрес.
Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице
- топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Т*" ЕАД и „Д*
ООД“, извършващо дялово разпределение за абонатен номер ** и
материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1. Да установи
какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период? 2. Като
вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответниците да
установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ
през процесния период за имота от страна на фирма Д* ООД ? 3. Да посочи на каква
стойност са изготвените изравнителни сметки от Д* ООД и за какви периоди? 4. Да
установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответниците през
процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по компоненти - сума за
ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ
3
и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата? 5. Да установи дали
сумите за ТЕ за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетика? 6. Отчислявани ли са за сметка на "Т*" ЕАД
технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция? 7. Общият топломер, монтиран в
абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични проверки,
съобразно изисквания на Закона за измерванията?
Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която
вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца,
материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните
въпроси: 1. Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2. Да посочи през кои
месеци са въвеждани в информационната система на „Т*" ЕАД изравнителните сметки,
изготвени от ФДР за имота на ответниците за процесния период и на каква стойност са
тези изравнителни сметки? 3. Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да
бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по
отделни месеци? 4. Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период -
главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на
ТЕ през процесния период? 5. Да посочи размера на законната лихва върху главницата,
считано от датата на изпадане на ответниците в забава до 08.08.2024г. общо и за
отделните месеци?
Моли съда да задължи „Д* ООД“ да представи всички относими
документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за
процесния период, в това число и изравнителни сметки, от които е видно каква е
разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството ни суми
за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния
период. Те се явяват необходими с оглед доказване факта на доставка и потребление на ТЕ
в имота на ответниците, както и да представи следните документи: за главен
отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период;
документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния
период на представител на етажната собственост; протоколи за неосигурен достъп на
служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/;
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство
ч.гр.д. № 50422/2024 г., 26 с-в по описа на Софийски районен съд.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на настоящото производство
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 50422/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника К. А. на 05.09.2024 г. Срокът
изтича на 05.10.2024 г. Същият е подал възражение на 10.09.2024 г.
Възражението е подадено в законовия срок. Заповедта на В. Д. е връчена по
чл.47 ГПК. Въпреки това същият подава възражение по чл.414 ГПК.
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 30.09.2024 г. (л.23 от заповедното дело), поради което
4
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 30.10.2024 г. Исковата
молба е подадена в съда на 29.10.2024 г. и на същата дата са представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32,
т.3 ГПК.
Ответникът не се представлява на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното им съединяване
(арг. чл.72, ал.1 ГПК).
По иска за главница, таксата е 267.87 лева, а по останалите исковете
таксата е 150.00 лева. Общият размер такса е 417.87 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 158.85 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.10 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 259.02 лева. Липсва документ
по чл.128, т.2 ГПК (л.9 от делото).
По редовността на ИМ и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна, не съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се остави без движение за
документ по чл.128, т.2 ГПК.
Не е ясно върху какво претендира мораторна лихва за сумата за дялово
разпределение – върху каква сума и за кой период.
На първо място, не е ясно от кога се претендира законната лихва –
посочена е дата от 2022, а не от 2024, когато е заявлението.
5
Второ по иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 4.10 лева не е ясно как е
сформирана, върху коя главница и за кой период на забава. Написано е върху
платена главница, а лихва върху платена сума не се търси. Периодът на
посочената забава е различен и не съответства на периода на главницата, а
мораторната лихва не може да се претендира за период, преди главницата,
защото при липса на главно задължение, липсва и акцесорно.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 343308/29.10.2024 г.,
, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и чл.128, т.2
ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да
отстрани нередовностите по исковата молба, както и в същия срок да
6
представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали претендира законна
лихва от датата на заявлението – 22.08.2024 г. или не.
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи за кой период претендира
мораторната лихва в размер от 4.10 лева и върху каква сума главница –
платена или неплатена.
3. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен
петитум, който да отговаря на уточнението на иск, в съответните части.
4. На основание чл.128,т.2 ГПК да представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СРС в размер на 259.02 лева. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще бъде
върната, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
7
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
8
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9