Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 19.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет
и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 791/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК, във вр, чл. 79 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Д.А.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, п.к. 2109, ул. „Цар Симеон“ № 3, с която се иска признаването за установено, че дължи: 4150,89 лева, главница; 2656,09 лева, неизплатено договорно възнаграждение; 3484,76 лева, неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се и съдебни разноски. Твърди се, че по ч.гр.д № 212/2018 г. на Районен съд Елин Пелин срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че на 07.09.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между страните със следните параметри: сума на кредита 4500 лева; срок на кредита 36 месеца; размер на вноска от 219,58 лева; годишен процент на разходите ГПР 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 %; лихвен процент на ден 0,11 %; общо задължения по кредита 7904,88 лева, както и по избран пакет от допълнителни услуги:, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 4067,64 лева; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 112,99 лева, като общо задължения по кредита и по пакета за допълнителни услуги са: 11972,52 лева, общ размер на вноска 332,57 лева и дата на погасяване 10 –ти ден на месеца. Ищецът рефинансирал задължения на ответницата за сумите: 1574,06 лева по сметка на Кредисимо АД, 640,72 лева по сметка на Изи финанс ЕООД; 45,14 лева по сметка на Изи Асет Мениджмънт АД; 207,41 лева по сметка на Вива Кредит ООД, а сумата от 2032,67 лева била преведена на 08.09.2016 г. по лична сметка на Д.А.И.. Длъжникът направил 5 погасителни вноски, след което изпаднал в забава и на 21.03.2017 г. договорът е прекратен и е обявена предсрочна изискуемост на основание т. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, за което е изпратено уведомително писмо.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Д.А.И..
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като в молба от 25.02.2019 г. е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
В съдебно заседание ответницата не се явява. Съдът намира, че според върната разписка към призовка Д.А.И. не е била намерена на адреса на 17.04.2019 г.-12ч., 27.04.2019г. -9ч, 20.05.2019 г.-19 ч., а по данни на майката Татяна Арнаудска цялото семейство е на работа в Англия т.е. страната отсъства повече от месец от адреса. Видно от справка от НБД Население, че регистриран същият адрес: село/гара Елин Пелин, ул. „Цар Симеон” № 3. Видно е от съобщение, че с разписка от 05.10.2018 г. на ищцата чрез съпруга й Валентин Иванов е била връчена исковата молба, заедно с разпореждането от 27.09.2018 г., съдържащо предупреждение по чл. 41, ал. 2 ГПК. С оглед посочените обстоятелства съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 41, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК, като страната отсъства повече от месец на адреса, на който е било връчено съобщение и не е уведомила съда за новия си адрес.
Съдът констатира, че ответницата е редовно уведомена, не е подала в срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК. Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 205,83 лв. за държавна такса в заповедното производство; 205,84 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 26 от Наредба за заплащане на правна помощ; 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правна помощ.
С оглед на изложеното съдът на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.И., ЕГН **********,***, п.к. 2109, ул. „Цар Симеон“ № 3, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 165 от 06.03.2018 г. по ч. г. д. № 212/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 4150,89 лева, главница договор за потребителски кредит № **********/07.09.2016 г.; 2656,09 лева, неизплатено договорно възнаграждение; 3484,76 лева, неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 02.03.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.А.И., ЕГН **********,***, п.к. 2109, ул. „Цар Симеон“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, направените разноски, както следва: 205,83 лв. за държавна такса в заповедното производство; 205,84 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 26 от Наредба за заплащане на правна помощ; 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: