№ 4667
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100100344 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, както и след поправена
искова молба от 14.02.2025г., с която е предявен иск от Й. С. С., с ЕГН:**********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. *********, адв. В. Г., срещу Столична община, с
адрес:гр.София, ул.“Московска“ 33, представлявана от В.Т., с правно основание чл.124 ГПК,
вр.чл. 79, ал. 1 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик
на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № 68134.1110.117, находящ се
в област София, община Столична, гр. София, р-н „Красна поляна“, с площ 2044 кв. м, стар
номер 133, квартал 14, при съседи: ул. №320, ПИ 68134.1110.126, ПИ 68134.1110.128, ПИ
68134.1110.203, ПИ 68134.1110.175, ПИ 68134.1110.112, ПИ 68134.1110.177, ПИ
68134.1110.126201, ПИ 68134.1110.124 по КК и КР, одобрени със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-50/02.11.2011г. на изпълнителен директор на АГКК на основание изтекла в
полза на ищеца придобивна давност за периода 01.01.1993г. до 01.01.2023г.
Ищецът твърди, че е установил фактическа власт върху процесния ПИ през 1992г.,
като го владее оттогава. В началото на 1992г. ищецът започнал да живее в семейната къща
на приятелката си А.Д., заедно със семейството й, намираща се в съседство до процесния
поземлен имот - ПИ с идентификатор 68134.1110.126. Между двата имота нямало ограда и
разбрал, че процесният имот е бил собственост на семейството на А.Д. още от 1942г. Те го
ползвали като двор и за място за складиране на техни вещи. През годините обаче в имота се
натрупали голям брой вещи и с времето хора не само от съседните имоти, но и жителите в
квартала, започнали да изхвърлят отпадъците си в процесния имот, тъй като той никога не е
бил заграден с ограда. Поради това семейството на А.Д. спряло да ползва имота и към моето
нанасяне в семейната им къща, той представлявал бунище, в което хората от квартала си
1
изхвърляха боклуците.
Към края на 1992г. ищецът преценил, че процесният имот не следва да бъде оставен
на свободен достъп за всички съседи, които да си изхвърлят боклуците на неговата площ.
Семейството на А.Д. и тя самата му разрешили да поддържа имотът като свой. Поради това
ищецът поставил ламаринена ограда около неговите граници, като по този начин ограничил
достъпа на останалите съседите и живущи в квартала до имота. В началото на 1993г.
започнал разчистването му и въпреки че имотът бил в окаяно състояние от събраната в него
смет, още същата година успял да го загради, да изчисти всички отпадъци на неговата площ
и да излее бетон, видно от представена снимка на имота, от която си личи, че той е
почистен, има излят бетон и е ограден с ламаринена ограда (Доказателство № 2). По-късно в
имота построил и външно барбекю, видно от представена снимка (Доказателство № 3),
където, включително до днес, често се събираме с моите близките и приятели.
В периода 1993г. до 2005г. ищецът имал магазин за строителни материали и започнал
да използва процесният имот като склад за строителни материали. Процесният имот бил
използван за склад за строителни материали до 2005г. Тогава ищецът се отказал от този
бизнес, като започнал да помага на приятелката си- А.Д., която през 1997г. учреди
мотоциклетен спортен клуб, видно от Решение № 1 от 16.10.1997 г. по ф. д. № 13700/1997г.
(Доказателство № 5). Тя създала детско-юношеска школа и поради многото участници в
клуба, съответно и техника, имало нужда от място, което да ползва за паркинг на мотори,
коли за каскади и да складира други вещи, свързани с дейността на спортния клуб. От 2007
г. позволих спортният клуб да ползва процесния имот, като до сега част от имота се ползва с
тази цел, видно от вече описаните снимки на имота, на която си личи логото на
сдружението (Доказателство №2 и № 3).
Независимо от горните обстоятелства, и фактът, че вече повече от 30 години ищецът
владее процесния имот, ищецът случайно установил, че по отношение на него Столична
община, р-н „Красна Поляна“ е съставила акт за частна общинска собственост №
774/20.11.2006 г. 2.2. Акт за частна общинска собственост № 774/20.11.2006г. не е изготвен
съгласно изискванията на закона за общинската собственост, поради което той няма
легитимационна функция и ответникът не е собственик на процесния имот
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил процесният иск, като иска отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан. Твърди, че от представения c исковата молба доказателствен
материал не може да се обоснове извод, че ищецът е придобил собствеността върху
процесниия недвижим имот в резултат на давностно владение по смисъла на чл.79, ал.1 от
Закона за собствеността
За поземления имот с идентификатор има съставен Акт за частна общинска
собственост № 774 от 20.112006 година, с площ по графични данни 2070 кв. метри, а по
скица на поземления имот № 15-1322713-16.12.2023 година, с площ от 2044 кв. метри, като
за собственик на имот е записан Столична община, и няма данни за сгради в имота или
носители на вещни права. С Решение № 25 по Протокол № 24 от 30.03.2001 година на
2
Столичен общински съвет за одобряване на застроителен, регулационен и кадастрален план
на местност „Факултета", теренът е отреден за детска градина. С последващо Решение №
338 по Протокол № 64 от 26.06.2014 година на Столичен общински съвет - За проект на
ПУП — Изменение на план за регулация и застрояване, заедно с план-схеми на техническата
инфраструктура на местност „Факултета", район „Красна поляна”, Столична община, е
запазено отреждането на терена за детска градина.
В архива на СО-Район „Красна поляна" в извадка от разписен списък към ОЗРП на
местност ж.к. „Факултета", одобрен със Заповед № РД-50-09-251/1987 година за процесния
имот е записано под пл.№ 133 СГНС - извън регулация.
С оглед това, твърдението на ищците, че процесният имот не е имал характер на
общинска собственост се явява недоказано, както и че не може да се твърди, че ищеца е
упражнявал спокойно и несмущаващо владение с намерение за своене, респективно като
действия променили държането във владение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен УИ. Съгласно
Решение № 384 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2024 г., I г. о., ГК, снабдяването на
дадено лице с констативен акт за собственост върху конкретен имот /нотариален акт по чл.
587, ал. 1 или ал. 2 ГПК или акт за общинска или държавна собственост/ представлява
правно действие, с което се оспорва правото на собственост на действителния собственик на
имота, тъй като с издаването на такъв акт се създава несигурност за правото на собственост
на действителния собственик и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в констативния акт
за собственост, да се разпореди с имота.
По основателността:
Видно от Скица № 15-1322713-16.12.2023г., издадена от СГКК гр. София, (лист 36 от
делото) се установява, че процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1110.117 с площ от 2044 кв. м. и попада в урбанизирана територия с посочен начин на
трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с посочен собственик по КРНИ
Столична община въз основа на Акт за частна общинска собственост № 774/20.11.2006г.
Видно от Скица № РД-07-00-277, издадена на 20.11.2006г. от СО, р-н „Красна поляна“
, (лист 38 от делото) се установява, че имот с пл.№133 от кв. 14, по плана на гр. София, м.
„Факултета“, е с площ от 2070 кв. м. и по регулационния план, попада в терен, отреден за
„детска градина“, без да е посочен конкретен УПИ, за това отреждане.
3
Видно от Комбинирана скица за пълна или частична идентичност (лист 39 и 40 от
делото) се установява, че ПИ с идентификатор 68134.1110.117 е идентичен с УПИ I, за
„детска градина“, от кв. 14. Отразено е, че по действащия регулационен план същият УПИ е
с отразена площ от 1956 кв. м.
Видно от Решение № 25 по Протокол № 24/30.03.2001г. на Столичен общински съвет
за одобряване на застроителен, регулационен и кадастрален план на м. „Факултета“ (лист 41
и сл. от делото) се установява, че е одобрен кадастрален план за м. „Факултета“ и улично-
регулационен план на м. „Факултета“ и застроителен и регулационен план на м.
„Факултета“. В същия протокол няма обективирано решение за създаване на УПИ I, в кв.
14, за „детска градина“.
Видно от Решение № 338 по Протокол 64/26.06.2024 г. на СОС е приет проект за
изменение на ПУП (лист 43 и сл. от делото) за м. „Факултета“, но същото не касае кв.14.
Видно от Акт за частна общинска собственост № 774/20.11.2006г. (лист 34 от делото)
процесният имот е описан като УПИ от квартал №14 на м.„Факултета“, с площ по графични
данни 2070 кв. метри. Основанието за актуването е Решение № 25 по Протокол № 24 от
30.03.2001 година на Столичен общински съвет за одобряване на улично- регулационен и
кадастрален план на местност „Факултета", с което теренът е отреден за детска градина. При
съставянето на АЧОС № 774/20.11.2006 г., Столична община се е позовала на разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, като самата разпоредба е посочена
като правно основание за придобиване на имота и неговото съставяне. В същия АОС няма
данни за сгради в имота или носители на вещни права.
По делото са разпитани двама свидетели:
От показанията на свидетеля А.И.Л. (37-годишен, без родство и дела със страните) се
установява, че свидетелят знае имота откакто се помни, защото е роден и живее в съседство
с процесния имот, на ул. „*********, две преки от процесния имот. Свидетелят установява,
че се касае за имот от около 2 дка., заграден с плътна метална ограда от метални платна, като
първоначално „откакто се помни свидетелят“ имотът е бил склад за строителни материали
до 2003 г. - 2005 г., а после е превърнат в база за мотори за мотоспорт на мотоклуб, в което
място са се базирали мотоциклети на спортистите на личния клуб и състезателен отбор на
ищеца Й. С.. Имотът е покрит с настилка от фракция, има голяма площадка от шлайфан
бетон, с канализация за миене на мотоциклетите, има изграден офис и барбекю с камина.
Според свидетеля откакто се знае до ден днешен, той и всички във „Факултета“ знаят, че
този имот е на Д., който е правил всички ремонти и подобрения през годините. През
всичките тези години никой не му е пречил, не го е гонил от имота и не му е оспорвал
собствеността върху същия. Ищецът живее в съседен двор, където се намира неговата къща,
като съседния двор, в който живее ищецът, е залепен за процесния имот.
От показанията на свидетеля Б.Б.Н. (46-годишен, без родство и дела със страните) се
установява, че свидетелят знае имота и го индивидуализира като имот от около 2 дка.,
находящ се ж кв. „Факултета“ на ул. „762- ра“, като имотът е заграден с плътна ламарина, с
4
две входни врати и изградена в имота вишка. Свидетелят знае имота от около 1995г., когато
Й. С. е държал в процесния имот склад за строителни материали, където ищецът е
складирал тухли, керемиди, дървени материали, фракция пясък-цимент. Имотът е бил склад
до 2005 г., а след това се е превърнал в място за паркиране, измиване и обслужване на
мотоциклети. В имота е имало два гаража, които са били премахнати, а след това е изграден
офис с външно барбекю, автомивка с площадка, където се събират приятелите на Й., които
са привърженици на мотоспорта. От 2005 г. до днес имота се ползва от Й. С. като място за
паркиране и обслужване на мотори, като той бил построил всичко- бетон, мивки, офис,
барбекюто. Всички в махалата знаят, че имота е собственост на Й., като там се паркират
моторите на мото-клуб „Мони Рейсинг“, който е кръстен на сина на Й., С., който е
състезател по мотокрос. През всичките години свидетелят не знае и не е чул някой е гонил
Й., да му е пречил или да е твърдял, че не е негов. Не знае да има спорове и пречене и
откакто се е запознал с Й. от 1995 г. до ден днешен само Й. владее имота и единствено той.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
За да бъде основателен с правно основание чл.124, ГПК, вр. чл.79, ал.2 ЗС ищецът
следва да докаже, че е собственик на процесния имот на заявеното придобивно основание, а
именно придобивна давност за периода от 01.01.1993г. до 01.01.2023г.
Фактическият състав на придобивната давност включва доказване от ищеца на две
предпоставки:
-владение върху процесната вещ, което включва два елемента: обективен елемент на
упражнявана фактическа власт (corpus) и субективен елемент вещта да се държи като своя -
намерение за своене (animus). Обективният елемент на владението е упражняването на
фактическа власт върху вещта, което трябва да е явно, непрекъснато и необезпокоявано.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот с
намерението да се свои вещта. Позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивната давност, но представлява изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.
-срок на владението към момента на осъществяване на правното основание, който е
петгодишен за добросъвестното владение и десетгодишен в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Ответникът е длъжен да докаже възражението си, че процесният имот е общинска
собственост на основанието, посочено в процесния АОС, а именно:чл.2,ал.1, т.2 ЗОС.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищецът не е
доказал фактическите предпоставки на иска с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗС.
Предмет на делото е положителен установителен иск, с който ищецът следва да
5
докаже, че е придобил правото на собственост в резултат на придобивна давност. Предмет
на делото е правото на собственост на ищеца, а не правото на собственост на на ответника.
Съгласно Решение №444/04.07.2024г. по гр.д.№3055/2023г. на ВКС, I г.о.,
обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху
вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако
собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Налице е
последователна съдебна практика, че владението върху чужд имот не трябва да е скрито, а
напротив, трябва да е установено явно по начин да може да бъде възприето и от
действителния собственик на вещта. С решение №50094/21.10.2022г. по гр. д. №4321/2021 г.,
II г. о. е дадено тълкуване, че правната теория и съдебната практика разясняват, че
владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца
да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната
фактическа власт. Следователно владението се квалифицира като явно когато се осъществява
чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или
предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи - предявяване на иск за собственост от собственика на имота
или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния
принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Следователно, за да е
годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се
осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да
възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е
конкретното лице, което владее имота.
Относно владението и завладяването на чужд имот има богата съдебна практика.
Няма спор относно това, че упражняването на владение следва да е изявено по недвусмислен
начин, че този, на когото се противопоставя завладяването и по отношение на когото се
владее, следва да може да разбере, че имота се владее. Общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да
се брани. /Решение № 110 от 5.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 4771/2007 г., IV г. о. Решение №
145 от 14.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о. и цитираните в него./.
По делото са събрани гласни доказателства, от които е видно, че ищецът е извършвал
известни фактически действия по отношение на процесния имот, които са характерни за
владелците, но по делото няма събрани доказателства за предприети от ищеца фактически
и/или правни действия, от които ответната община да разбере, че процесният имот се владее.
Както от гласните доказателства, така и от приетите по делото снимки, е видно, че в
процесния имот има правени ограда и постройки, но няма доказателства за същите да са
издавани строителни книжа и документи, от които ответникът би могъл да научи за
евентуални владелчески претенции на ищеца. Съдът намира, че фактическото завладяване на
имота, без това да е доведено до знанието на ответника, не може да доведе до придобиване
6
на процесния имот на оригинерно основание. Би могло да се стигне до възможност
собственикът на имот да изгуби правото си от неговото неупражняване, което е правно
неоправдано.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота на изложението съдът намира, че е налице и друга пречка за уважаването
на иска, поради наличието на мораториум за придобиване на вещни права върху частна
държавна и общинска собственост по § 1 ЗДЗС (обн. ДВ бр. 46 от 2006 г.).
Съгласно чл. 86 от ЗС, в сила от 17.12.1951г., до 01.06.1996г. е въведена забрана за
придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост, после държавна
или общинска собственост. С изменението на чл. 86 ЗС / ДВ бр. 33 1996г. в сила от
01.06.1996г./, само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да
се придобиват по давност.
Следователно до 01.06.1996г. е налице забрана за придобиване по давност на имот,
представляващ частна общинска собственост. За вещите, частна държавна или общинска
собственост, които са държани от частни лица преди влизане в сила на изменението на чл.
86 ЗС/ ДВ, бр. ЗЗ / 1996г./, при упражнявана давност давностният срок започва да тече от
01.06.1996г.
Съгласно Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС решение № 50080 от
26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о., и предвид задължителния за съдилищата характер на
решенията на КС- чл. 14, ал. 5 ЗКС, следва извод, че за периода 31.05.2006г. - 30.12.2017г. и
20.01.2018г. - 7.03.2022г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска
собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата
започва да тече с влизане в сила на решението на КС на 8.03.2022г., а за времето от
31.12.2017г. до 19.01.2018г. давностният срок следва да бъде зачетен от съда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е изтекъл и изискуемия се
десетгодишен срок за придобиване на процесния имот по давност.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Й. С. С., с
ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. *********, адв. В. Г., срещу Столична
община, с адрес:гр.София, ул.“Московска“ 33, представлявана от В.Т., с правно основание
чл.124 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № 68134.1110.117,
находящ се в област София, община Столична, гр. София, р-н „Красна поляна“, с площ 2044
кв. м, стар номер 133, квартал 14, при съседи: ул. №320, ПИ 68134.1110.126, ПИ
7
68134.1110.128, ПИ 68134.1110.203, ПИ 68134.1110.175, ПИ 68134.1110.112, ПИ
68134.1110.177, ПИ 68134.1110.126201, ПИ 68134.1110.124 по КК и КР, одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-50/02.11.2011г. на изпълнителен директор на АГКК,
на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност за периода 01.01.1993г. до
01.01.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8