Решение по дело №3715/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1910
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 20 март 2019 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20183110203715
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година  2018                  Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   ХХІХсъстав

На осми  ноември                       Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                 Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №3715 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба подадена от „Р.Г.“ООД, представлявано от управителя П. Караганчев, против НП № 03-008484/08.09.2017  г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ  на  „Р.Г.“ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева  за нарушение на чл. 152 от КТ.

            В подадената до съда жалба се оспорва  посочената в НП фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание, въззивникът редовно призован,  не се явява не се представлява.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 22.08.2018 г. служители на ДИТ-Варна – св. К.Д. и Л. Б.  извършили проверка в обект – кафе „LIGHY“, гр. Варна, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката на място са изискани документи, касаещи спазването на трудовото законодателство при осъществяваната от дружеството дейност. Впоследствие са представените документи – копие на присъствена форма за явяване/неявяване на работа на работниците и служителите за месец май 2017 г., копие на правилник за вътрешния трудов ред , копие за график за работа за мес. май 2018 г. и копие на трудов договор на Кристина Тихомирова, въз основа на които е установено, че въззивника в качеството на работадетел не е осигурил междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето Кристина Тихомирова Миланова на длъжност „продавач бюфет“ в обекта между работните дни на 17.05.2017 г. и 18.05.2017 г. , като на 17.05.2017 г. същата е работила втора смяна от 13 ч. до 21 ч. и на 18.05.2017 г. е положила труд при първа смяна от 08.00 ч.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 03-008484/08.09.2017  г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от заверено копие на Заповед № 8-071/12.01.2010 г.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото лице – жалбоподател  е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е осигурило на свой служител- К. Т. М., непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа между работното време на същата на 17.05.2017  г. и 18.05.2017  г.  Посоченото обстоятелство се установява безспорно от свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за работа за мес. май 2017 г., представен в хода на проверката.

         С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици, доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не на увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите, условията и реда на КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 414, ал.1 от КТ.

     Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е наложено наказание над минималния размер предвиден в закона, за нарушение което е извършено за първи път. Съдът намира, че следва наложеното наказание да бъде намалено към минималния предвиден размер, което би било по-справедливо и би  изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-008484/08.09.2017  г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ  на „Р.Г.“ООД  е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева  за нарушение на чл. 152 от КТ., като намалява размера на административната санкция до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                   СЪДИЯ при РС- Варна: