№ 418
гр. ***, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630100096 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 767 от 15.01.2024 г., подадена от В.
Д. Д. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, И. Д. Д. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***,
В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, Г. Д. Д. с ЕГН
********** от гр. ***, Н. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. *** и Т. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр. ***, действащи чрез адв. Р. Т. от ШАК срещу В. Д. И. с ЕГН ********** от гр. ***. В
исковата молба се твърди, че и ищците и ответникът са сред наследниците на Д.Р.С. – дядо
на ищците и баща на ответника. Твърди се, че Д.Р.С. учредил в полза на бащата на ищците
право на строеж на втори жилищен етаж от къща, която трябвало да бъде изградена в
собствения на дядото имот. Разрешението за строеж било издадено на двамата като се
твърди, че след изграждането на сградата първия етаж е станал собственост на Д.Р.С. и
съпругата му, а втория – на бащата на ищците. Твърди се, че след смъртта на Д.Р.С. и
неговата съпруга, както и на бащата на ищците и неговата съпруга, ищците са придобили
общо 1/3 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 83510.679.119, както и на общо 1/3 ид.ч.
от първия етаж на изградената в имота сграда с идентификатор 83510.679.119.1, както и
изцяло втория жилищен етаж в същата сграда. Твърдят, че никога не са преставали да се
интересуват от имота и го посещавали периодично. През 2020 г. поискали от ответника да
уредят отношенията си свързани със съсобствения имот, но същият дал уклончив отговор.
През 2022 г. установили, че вече нямат достъп до имота, както и че ответникът се е снабдил
с констативен НА за собственост на целия имот и цялата сграда. Молят от съда да ги
признае за собственици на общо 1/3 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 83510.679.119,
както и на общо 1/3 ид.ч. от първия етаж на изградената в имота сграда с идентификатор
83510.679.119.1, както и изцяло втория жилищен етаж в същата сграда. Молят и за отмяна
на констативния НА до притежаваните от тях части от процесния недвижим имот.
1
Претендират и направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищците поддържа изложените в
исковата молба твърдения и счита, че са събрани достатъчно доказателства, за да уважи съда
иска. Оспорва събраните доказателства за извършване на ремонти от страна на ответника да
са довели до придобиване на имота въз основа на придобивна давност от негова страна.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който искът е
оспорен по същество. Оспорва се твърдението, че бащата на ищците е изградил втория етаж
от къщата. Оспорва с твърдението, че този втори етаж може да бъде самостоятелен обект в
сградата. Твърди се, че ищците и техните родители са се дезинтересирали от имота още от
1990 г., а ответникът и неговото семейство са единствените, които са го поддържали през
всичките тези години.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора си, възражението, че имотът е
бил построен от родителите му. Твърди, че къщата представлява един цял обект и в него
няма обособени самостоятелни обекти. Поддържа, че ищците са се дезинтересирали от
имота и само той го е владял в годините от 2012 г. до сега, поради което го е придобил по
давност.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 117, том VI, дело № 1838 от 25.12.1978 г. на ШРС Д.Р.С.
закупил недвижим имот, който към настоящия момент представлява недвижим имот с
идентификатор 83510.679.119 по КККР на гр. *** с площ 454 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.),
при съседи имоти с идентификатори – 83510.679.118 (улица), 83510.679.135, 83510.679.120,
83510.679.109 (улица). Имотът е с два административни адреса – гр. ***, ул. „***“ № 8 и гр.
***, ул. „***“ № 10. От назначената и кредитирана от съда СТЕ се установява, че имотът
има два входа откъм улица „***“.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот бил
придобит от наследодателя през време на брака му с В.С.С..
През 1981 г. Д.Р.С. и Д.Д.С. внесли в Техническата служба на ГОбНС на гр. ***
строителен план и архитектурен проект за построяване на къща на два етажа, от които
първият за Д.Р.С., вторият за Д.Д.С.. С декларация Д.Р.С. дори дал съгласие на сина си за
надстрояване. Цялата строителна документация е на името и на двамата. Д.Д.С. продал
къщата си в с. ***, за да участва във финансирането на строежа.
От показания на свид. Д.И.Т. и свид. Р.К.И. се установява, че първо бил построен
първия етаж на къщата, в който за една зима живели всички – Д.Р.С., съпругата му В.С.С.,
двамата им сина и децата им. На следващата година бил завършен и втория етаж, в който се
преместили Д.Д.С. със съпругата си Т.Т.С. и децата им. На първия етаж останали да живеят
Д.Р.С., В.С.С. и синът им В. Д. И. със съпругата и децата си. Това се случило през 1982 г. и
1983 г. Съдът кредитира тези показания, защото те не противоречат на останалите събрани
2
по делото доказателства. Нито показанията на другите свидетели, нито СТЕ дава различни
данни. Трябва да се има предвид, че вещото лице по назначената и приета СТЕ казва, че
къщата не е строена поетапно, но с уточнението, че ако има разлика в строежа от около
година-две, това няма как да се установи след толкова време. При всички положения двата
етажа са били построени един след друг без съществена разлика от няколко години. Това
показва, че е напълно възможно в една година да е бил построен първия етаж, а на
следващата – втория. Другите двама свидетели също не излагат факти в различен смисъл.
В периода 1995-1996 г. Д.Д.С. и Т.Т.С. заминават да живеят и работят в Гърция.
Д.Д.С. обаче се завърнал само след една година, защото здравето му се влошило и не се
адаптирал към живота в чужбина. При завръщането си, той отново се настанил на втория
етаж в сградата. Съпругата и децата му останали да живеят в Гърция, но периодично се
завръщали в България. През 2007 г. ищецът В. Д. Д. (син на Д.Д.С.) закупил къща в с. ***.
Д.Д.С. започнал да дели времето си между двете къщи. Засаждал зеленчуци, подготвял
зимН. за децата си, в имота в кв. *** отглеждал кокошки и едно куче.
Междувременно ответникът В. Д. И. заминал да живее и работи във Франция.
Съпругата му и децата му останали да живеят с родителите му в първия етаж на къщата.
Съпругата му се грижила за родителите му до смъртта им.
Д.Р.С. починал на 02.03.2007 г. и оставил за наследници съпругата си В.С.С., сина си
В. Д. И., дъщеря си Р.Д.С. и сина си Д.Д.С.. Дъщеря му Р.Д.С. починала на 23.04.2015 г. и
оставила за наследник сина си В.Р.Д... Съпругата му В.С.С. починала на 06.02.2009 г. и
оставила за наследници сина си В. Д. И. и сина си Д.Д.С..
След смъртта на Д.Р.С. и В.С.С. съпругата и децата на ответника В. Д. И. също
напуснали страната и се преместили при него във Франция.
Д.Д.С. починал на 03.06.2012 г. и оставил за наследници съпругата си Т.Т.С. и децата
си В. Д. Д., И. Д. Д., В. Д. Д., В. Д. Д., Г. Д. Д., Н. Д. Д. и Т. Д. Д.. Т.Т.С. починала на
01.06.2019 г. и оставила за наследници В. Д. Д., И. Д. Д., В. Д. Д., В. Д. Д., Г. Д. Д., Н. Д. Д. и
Т. Д. Д..
В последните две-три години преди смъртта си през 2015 г. в къщата в стаичка на
първия етаж живяла Р.Д.С. (дъщеря на наследодателите Д.Р.С. и В.С.С.), но в останалото
време къщата не била обитавана. Никой не живеел и не поддържал къщата дълги години,
поради което тя започнала да се разпада. Около 2-3 години след смъртта на Р.Д.С. в имота
станал пожар. После се спукал бойлера и имота се наводнил. Няколко години след това и
покривът пропаднал.
От показанията на свид. Д.М.Р. и свид. М.И.М., както и от заключението на приетата
по делото и изцяло кредитирана СТЕ, се установява, че къщата била в плачевно състояние
до преди 5-6 години, когато ответникът е започнал да извършва ремонт в къщата –
ремонтирал покрива, сменил дограмата, направил пълен ремонт на първия етаж, където към
момента жилището вече е обитаемо. На втория етаж всичко било изкъртено до тухла,
сменена била също дограмата на прозорците.
От приетата СТЕ се установява, че всеки от двата етажа на къщата е функционално
обособен като самостоятелен обект – всеки от тях има собствени баня, кухня, жилищно
3
пространство и самостоятелен вход. От заключението се установява, че строежът на къщата
не е изпълнен съгласно архитектурния проект. Къщата е построена на значително по-голяма
площ от проектираната. При ремонта на покрива също не е спазен първоначалния
архитектурен проект.
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 75, том III, рег.
№ 8609, дело № 177 от 06.10.2022 г. на нотариус Гергана Великова-Ценова с рег. № 702 на
НотК и район на действие ШРС се установява, че ответникът В. Д. И. бил признат за
собственик на процесния недвижим имот по давност в резултат на обстоятелствена
проверка.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на право на
собственост на ищците върху процесния недвижим имот.
По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на твърдяното от него правно
основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици на 1/3 ид.ч. от недвижим
имот с идентификатор 83510.679.119, както и на общо 1/3 ид.ч. от първия етаж на
изградената в имота сграда с идентификатор 83510.679.119.1 по наследствено
правоприемство от дядо си и на целия втория жилищен етаж в същата сграда по наследство
от баща си, те трябва да докажат, че са наследници на общия наследодател, както и размера
на дела си, съобразно наследствените дялове. С оглед възраженията на ответника те следва
да докажат също, че баща им е притежавал собствеността върху втория жилищен етаж в
процесната сграда.
С оглед данните по делото съдът намира, че се събраха безспорни доказателства
досежно обстоятелството, че общия наследодател на страните Д.Р.С. е придобил описания в
исковата молба недвижим имот, представляващ към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор 83510.679.119.
С построяването на къщата общия наследодател Д.Р.С. е станал собственик на първия
жилищен етаж от нея, а синът му Д.Д.С. – на втория жилищен етаж. От събраните по делото
доказателства се установява, че цялата строителна документация е на името и на двамата, с
декларация Д.Р.С. дори дал съгласие на сина си за надстрояване и двата етажа на къщата са
функционално обособени като самостоятелни обекти.
След смъртта на Д.Р.С. и съпругата му В.С.С. техните наследници – Д.Д.С., В. Д. И. и
Р.Д.С. – получили по 1/3 ид.ч. от тяхното имущество. Така Д.Д.С. (баща на ищците
придобил 1/3 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 83510.679.119, както и 1/3 ид.ч. от
първия етаж на изградената в имота сграда с идентификатор 83510.679.119.1.
След смъртта на Д.Д.С. тази 1/3 ид. ч. от поземления имот и от първия жилищен етаж
са наследени от съпругата му Т.Т.С. и децата му В. Д. Д., И. Д. Д., В. Д. Д., В. Д. Д., Г. Д. Д.,
Н. Д. Д. и Т. Д. Д. (ищците по делото). След смъртта на майка им ищците придобиват всеки
по 1/21 ид.ч. от поземления имот и от първия жилищен етаж. Те придобиват и по 1/7 ид.ч. от
втория жилищен етаж на изградената в имота сграда с идентификатор 83510.679.119.1.
С оглед възражението на ответника, че е станал собственик на целия имот (парцела и
4
цялата сграда) въз основа на упражнявано давностно владение, се налага първо да се
разгледа това възражение.
Съдът намира, че по делото няма безспорни и категорични доказателства, че В. Д. И.
е осъществявал владение в период от 10 години. Независимо, че констативния НА е от 2022
г., предвид това, че делото е заведено на 15.01.2024 г., то ответникът е достатъчно да докаже,
че е владял 10 години преди 15.01.2024 г. По делото се установи, че В. Д. И. е заминал за Р.
Франция още преди смъртта на неговите родители. В къщата на първия етаж е останала
съпругата му, която е полагала грижи за общите наследодатели Д.Р.С. и В.С.С. до 2009 г., но
след тяхната смърт и тя напуснала имота и с децата си се присъединила към съпруга си във
Франция. Същевременно бащата на ищците заминал за Гърция около 1995/96 г., но останал
само 1 година, след което се върнал и продължил да живее на втория етаж до 2007 г., а след
това до 2012 г. поделял времето си между този имот и къщата на сина си в с. ***. След
неговата смърт, 2-3 години в имота живяла само Р.Д.С. – дъщеря на общите наследодатели.
Тя също е наследник на имуществото им. След нейната смърт през 2015 г. до преди 5-6
години никой не е поддържал имота и той е започнал да се разпада. Едва преди 5-6 години
ответникът е започнал да прави ремонти в имота. Дори и да приемем, че с тези си действия
той демонстрира намерение за своене – доколкото в крайна сметка тези преустройства са
засегнали и втория етаж на къщата, както и са довели до невъзможност ищците да достъпват
имота, от началото им до завеждането на иска на 15.01.2024 г. няма изтекъл период от 10
години. Предвид това съдът намира, че В. Д. И. не е придобил по давност наследствените
квоти на други наследници от имота, оставен в наследство от Д.Р.С., нито втория жилищен
етаж от къщата.
Воден от гореизложеното съдът намира, че предявените от ищците искове се явяват
напълно основателни и те следва да бъдат признати за собственици по наследство на 1/3
ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 83510.679.119, както и на 1/3 ид.ч. от първия етаж
на изградената в имота сграда с идентификатор 83510.679.119.1 – по 1/21 ид.ч. за всеки от
тях. Те следва да бъдат признати за собственици и на втория жилищен етаж на изградената в
имота сграда с идентификатор 83510.679.119.1 – по 1/7 ид.ч. за всеки от тях.
С оглед горните изводи и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давност № 75, том III, рег. № 8609, дело № 177 от
06.10.2022 г. на нотариус Гергана Великова-Ценова с рег. № 702 на НотК и район на
действие ШРС следва да бъде отменен до собствените на ищците идеални части от
процесния имот.
По разноските:
Предвид изводите на съда за основателност на исковете и с оглед направеното искане
за присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените от тях разноски в производството. Страните са представили списъци
на направените разноски. Ищците са направили разноски в размер на 4467,85 лв., от които
3500 лв. адвокатско възнаграждение, 462,85 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо
лице и 105 лв. други разноски. Всички те следва да се възстановят на ищците от ответника с
оглед изводите на съда.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. Д. И. с ЕГН ********** от гр. ***, че В.
Д. Д. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, И. Д. Д. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***,
В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, Г. Д. Д. с ЕГН
********** от гр. ***, Н. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. *** и Т. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр. *** СА СОБСТВЕНИЦИ на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.679.119
по КККР на гр. *** с площ 454 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с
идентификатори – 83510.679.118 (улица), 83510.679.135, 83510.679.120, 83510.679.109
(улица) и на 1/3 ид.ч. от първия жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда с
идентификатор 83510.679.119.1, при квоти за всеки от ищците по 1/21 ид.ч. от поземления
имот и от първия жилищен етаж.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. Д. И. с ЕГН ********** от гр. ***, че В.
Д. Д. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, И. Д. Д. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***,
В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, Г. Д. Д. с ЕГН
********** от гр. ***, Н. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. *** и Т. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр. *** СА СОБСТВЕНИЦИ на втория жилищен етаж жилищна сграда с идентификатор
83510.679.119.1, построена в имот с идентификатор 83510.679.119 по КККР на гр. *** с
площ 454 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с идентификатори –
83510.679.118 (улица), 83510.679.135, 83510.679.120, 83510.679.109 (улица), при квоти за
всеки от ищците по 1/7 ид.ч. от втория жилищен етаж.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давност № 75, том III, рег. № 8609, дело № 177 от 06.10.2022 г. на
нотариус Гергана Великова-Ценова с рег. № 702 на НотК и район на действие ШРС до
размера от 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.679.119 по КККР на гр. *** с
площ 454 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с идентификатори – 83510.679.118
(улица), 83510.679.135, 83510.679.120, 83510.679.109 (улица) и до 1/3 ид.ч. от първия
жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда с идентификатор 83510.679.119.1,
както и изцяло относно втория жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда с
идентификатор 83510.679.119.1.
ОСЪЖДА В. Д. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д. с ЕГН
********** от с. ***, общ. ***, И. Д. Д. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, В. Д. Д. с
ЕГН ********** от гр. ***, В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, Г. Д. Д. с ЕГН **********
от гр. ***, Н. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. *** и Т. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***,
сумата от 4467,85 лв. (четири хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и осемдесет и
пет стотинки), представляващи направени от ищците разноски в производството.
6
Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7