Р Е Ш Е Н И Е
№ 3096/26.7.2017г.,гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 30.06.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2653
по описа за 2016 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.108 ЗС.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищците Д.А.С. ЕГН ********** /починал в хода на производството по делото
на 17.11.2016г. и заместен от своите наследници М.С.С.
ЕГН ********** *** и А.Д.А. ЕГН ********** ***, на основание чл.227 от ГПК/, И.А.Т.
ЕГН **********, М.Т.С. ЕГН **********
и А.Г.А. ЕГН**********,*** срещу
ответницата С.В.Н. ЕГН **********
*** съединени в условията на
първоначално субективно и обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както следва:
- за признаване за установено в
отношенията между страните, че всеки
от ищците е собственик, съответно: М.С.С. на 1/6 ид.ч., А.Д.А. -1/6 ид.ч., И.Т. на 2/6 ид.ч., М.С. на 1/6 ид.ч. и А.А. на 1/6 ид.ч. от
следния недвижим имот, а именно: реална част с площ 100 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *****
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на СГКК-Варна, с
адрес на поземления имот: гр.Варна п.к. 9000, с.о. „*****“ № ***, целият с площ 3830 кв.м., с граници на
реалната част: от юг, запад и север - другата част от ПИ с идентификатор *****,
от изток-ПИ ***, при граници на
поземления имот с идентификатор *****: ***8, която реална част е очертана и
защрихована с червен цвят на приложената по делото на л.11 скица
№15-90946/25.02.2016г. на Служба по ГКК-Варна / видно от уточнителна молба от
25.03.2016г., приложена на л.19 от делото/, на основание решение №
769/01.02.2001г. на ПК-гр. Варна по заявление вх.№ 30101/21.11.1991г.за
признаване правото на собственост на наследниците на ***Д.С. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници и заповед № ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на
район „***“-Община Варна на основание пар.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследяване
на ***Д.С., бивш жител ***, починал на 16.12.1987г. и за осъждане на
ответницата да предаде владението върху тази реална част;
- за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик, съответно: М.С.С. на 1/6 ид.ч., А.Д.А. -1/6 ид.ч., И.Т. на 2/6 ид.ч., М.С. на 1/6 ид.ч. и А.А. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: на реална част с площ от 17 кв.м. от едноетажна постройка, която реална част е с идентификатор *****.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на СГКК-Варна, която постройка е с предназначение : друг вид сграда за обитаване и която е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с адрес на сградата : гр.Варна , район Владислав Варненчик п.к. 9000, с.о. „*****“, при граници на постройката: от три страни ПИ ***** и ПИ ***, която постройка е оконтурена в черен цвят на скицата на сграда № 15-250282-26.05.2016г. на СГКК-Варна , приложена на л.46 от делото, на основание приращение като собственици на поземления имот , а оттам и на построеното върху него , както и за осъждане на ответницата да предаде владението върху тази реална част;
- В условията на евентуалност
, в случай, че в хода на делото се установи, че процесната постройка
е неделима и не е възможно обособяване на описаната реална част от постройката,
се моли за постановяване на съдебно решение , с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик съответно: М.С.С. на 17/432 ид.ч., А.Д.А.
на 17/432 ид.ч., И.Т. на 34/432 ид.ч., М.С. на 17/432 ид.ч. и А.А. на 17/432
ид.ч. от постройката, разположена в ПИ с идентификатор ***** и ПИ
10135.4501.10850, цялата с площ от 72 кв.м., заснета с идентификатори *****.1 и
***по КККР-гр.Варна и за осъждане на ответницата да
предаде на всеки от ищците владението върху 17/72 ид.ч. от постройката,
разположена в ПИ с идентификатор ***** и ПИ ***, цялата с площ от 72 кв.м.,
заснета с идентификатори *****.1 и ***по КККР-гр.Варна.
Моли
се за присъждане на направените по делото разноски.
Ищците основават
исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: твърди се ,че
ищците са наследници на ***Д.С., бивш жител ***, починал на 16.12.1987г. С решение №769/01.02.2001г. на ПК
Варна по заявление вх.№30101/21.11.1991г., на наследниците на ***С. е признато
правото на собственост върху нива от 4.500 дка в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ ,
находяща се в местност „***" /"*****"/ - кв."***" гр.Варна, представляваща ПИ №26 по плана на стари имотни
граници. По ПНИ на СО „*****", землище *** община
Варна, одобрен със Заповед №РД-1-7706/15.12.2003г. на
Областен управител-Варна, възстановеният имот е заснет с идентификационен номер
*** в кадастрален район 501, с площ 3827 кв.м.
Със
заповед №ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на район „***
Община Варна на основание пар.4к ал.7 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на ***Д.С. върху новообразуван имот с площ 3 827
кв.м. в м."*****", землище
***, община Варна, представляващ ПИ с идентификационен №*** в кадастрален район
№501. С протокол №163 от 21.06.2006г. на Община Варна, ищците са въведени във владение на
новообразувания имот. По КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение със заповед №КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на СГКК Варна, възстановеният имот е с
идентификатор *****.
Твърди се,че ответницата владее без основание ПИ №876 по КП на
м."*****" от 1997г., който е с площ около
800 кв.м. Част от него с площ 100 кв.м. попада в ПИ с идентификатор *****. Тази
част е защрихована с червен цвят на приложената скица №15-90946/25.02.2016г.
на Служба по ГКК Варна.. Другите
части попадат в съседните ПИ с идентификатори ***и 1051. В ПИ 876 по КП/1977г. ответницата е
построила сграда , като реална част от тази сграда попада в имота на ищците.
Счита се ,че тъй като ищците са собственици на ПИ *****,
по приращение те са собственици и на частта от постройката в него.
Излага се ,че ответницата оспорва правата на ищците върху владяната
от нея част от възстановения им ПИ *****, както и върху постройката, и отказва
да им предаде владението върху тях. Тя не е придобила права
върху процесния имот на основание пар.4 от ЗСПЗЗ. Не е
придобила права върху него и по давност.
Вследствие на изложеното , ищците сезират съда с искане за разрешаване на
възникналия спор за собственост със сила на присъдено нещо между страните и
положително произнасяне по предявените искове.
Ответницата С.В.Н. ЕГН ********** ***,
в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените
искове.
- Излага се , че ищците не са собственици на процесната реална част,
както и на построеното върху нея. Оспорва се активната
материална легитимация на ищците, те не са придобили собствеността на имота на
основание наследство и реституция. Оспорва се
приложеното към исковата молба Решение № 769/01.02.2001г. на ПК - Варна и Заповед № ПР - 085/30.06.2006г. като нищожни и незаконосъобразни административни актове,
които не са годни да създадат валидни правни последици, в това число и да
възстановят собствеността на наследниците на ***Д.С..
- Излага се , че недопустим и/или неонователен е иска и по отношение на
ревандикацията на реална част от сградата, включително и предявения в
евентуалност иск за 17/72 ид.части, тъй като ищците не са собственици на земята
и не могат да придобият построеното върху нея по приращение. Освен това
сградата е построена 1990г., към който момент ищците
не се легитимират като собственици, нито пък ответницата е предполагала, че ще
им бъде възстановен част от нейния имот.
- Твърди се, че исковете са неоснователни и
защото претендираната реална част от земята представлява прилежаща част към
сградата, което е отделно и самостоятелно основание за отхвърлянето им.
- В случай, че се приеме, че ищците се легитимарат като собственици на
процесната реална част от земята и че Решението на ПК -Варна е валиден и
законосъобразен акт, предявения иск е недопустим, тъй като не е проведена
процедура по пар.31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за изготвяне и одобряване на оценка за
подобренията, извършени върху възстановения имот. Преди да бъдат уредени
отношенията между подобробителя и възстановения собственик ,
т.е преди изготвяне и влизане в сила на заповед на кмета, с която се одобрява
оценката на извършените подобрения във възстановения имот и преди същите да
бъдат платени, въвод във владение не се извършва. В тази
връзка се оспорва приложения към исковата молба Протокол № 163 М / 23.06.2006г.
като документ с невярно съдържание, тъй като такъв
фактически не е извършен на място, както и като преждевременно издаден, преди
да е проведена и приключила процедурата по нар. 31 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
- Твърди се ,че ответницата е собственик на
процесната реална част, както на земята така и на всички подобрения и трайни
насаждения върху нея. Ответницата е собственик на имот, представляващ пл.№ 876
по КП на м.„ ***** „ от 1997г.. с
площ от 704кв.м и с граници по този план : имоти с пл.№№ 878, 879, 877, 875 и
поляна.
-Сочи се ,че ответницата е придобила собствеността
върху имота по силата на упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и с мисълта
за своене давностно владение, с начало 21.06.1989г. и
до настоящия момент владее имота. Имотът е бил предоставен за ползване на
основание ПМС №1 от 07.01.1981г., а въз основа на
Двустранен договор от 21.06.1989г. е предадено
владението. След настаняването й в имота , ответницата
е изградила жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м и второстепенна сграда
- хамбар със застроена площ от 10 кв.м.
- Прави се възражение за плащане на
подобренията, направени от ответницата в имота и задържане на имота до тяхното
реално изплащане в пълен размер.
Твърди се, че ответницата е извършила следните подобрения, попадащи в
реалната процесна част и увеличаващи нейната стойност, описани по вид, година
на извършване и цена, както следва : Едноетажна жилищна
сграда, с площ от 72кв.м, построена през 1988г., Шахта за водомер, изградена 1990г. с размер 1м/1м/1м. , Ограда 35л.м , състояща се от телена мрежа и
бетонни колове с височина 1.50м., каменна пътека с
дължина 15м и ширина 1м., изградени през 1989г., Входна
метална врата с размери 2.00м/1.50м, изградена през 1989г. , Електрифициране на
имота, водоснабдяване на имота.
В случай на уважаване на предявените искове , се моли да бъде уважена
претенцията на ответницата за заплащане на извършените от нея подобрения в
имота, водещи до увеличаване на
неговата стойност, в общ размер на 5362,00 лв., видно от допуснато изменение по молба на
ответницата, приложена на л.214 от делото, представляващи:
-
Част от сграда /17 кв.м./ - 3 237,00 лв.;
- Водомерна шахта - 220,00 лв.;
- Ограда /25 м./ - 45,00 лв.;
- Бетонни колове /10 бр./ - 50,00 лв.;
- Метална входна врата –
70,00 лв.;
- Електрифициране на имота
– 750,00 лв.;
- Водоснабдяване – 900,00 лв.;
- Каменна пътека – 90,00 лв. , като ищците да бъдат
осъдени да изплатят същите , както следва: от ищците М.С.С., ***Д.А., М.Т.С. и А.Г.А. се претендира по 1/6 от 5 362,00 лв. или 893,67 лв., а от И.А.Т.
се претендира 2/6 от 5 362,00 лв. или 1 787,33 лв., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от предявяването им с отговора -27.10.2016г. до окончателното им изплащане,
както и направените разноски.
Моли се съдът да постанови в полза на
ответницата право на задържане върху процесната реална част и подобренията, до
заплащане на присъдените суми.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно
от представеното по делото решение № 769/01.02.2001г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими реални граници в землището на *** на Поземлена
комисия-гр.Варна е признато правото на собственост на наследниците на ***Д.С. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 4,500 дка, находяща
се в терен по §4 на *** в местността ***.
Към
доказателствения материал по делото е приобщена преписка по заявление №
30101/21.11.1991 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Варна за възстановяване
правото на собственост на наследниците на ***Д.С..
Представена
е заповед № ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на район „***", с която е
наредено да бъде възстановено право на собственост при условията на §4б ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на ***Д.С. върху недвижим имот, представляващ
новообразуван имот в м.*****, землище ***, община Варна, кадастрален район №
501, с идентификационен № *** с площ от 3827 кв.м. , с начин на трайно
ползване-индивидуално застрояване, при граници: ид.№№ 1435,1050,9527,1048.
С протокол
№163/23.06.2006г. на Община Варна за въвод във владение наследниците на ***Д.С.
са въведени във владение в недвижим имот, представляващ новообразуван имот в м.*****,
землище ***, община Варна, кадастрален район № 501, с идентификационен № *** с
площ от 3827 кв.м. , с начин на трайно ползване-индивидуално застрояване, при
граници: ид.№№ 1435,1050,9527,1048.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници №101/25.01.2016г. на
район „***" гр.Варна, ***Д.С. е починал на 16.12.1987г., като е оставил
като свои наследници Д.А.С.- син, И.А.Т.-дъщеря, М.Т.С.-съпруга на починалия
син ***А.С. и А.Г.А.-син на починалия ***А.С..
Видно
от удостоверение за наследници № 1563/23.11.2016г. ищецът Д.А.С. , починал в
хода на производството по делото на 17.11.2016г., е оставил за свои наследници М.С. С.-съпруга и А.Д.А.-син.
Видно
от докладна записка от ***– заместник-председател на ИК на Общински народен
съвет-Варна от 01.12.1981г., както и от протокол № 8 от 09.12.1981г. от
заседание на Изпълкома на Варненски общински народен съвет, състояло се на
09.12.1981г., е взето решение да се предостави предложената земя в кв.*** в
местност ***– 25 дка на зайцевъдното дружество на VІІ РНС.
Представен
е двустранен договор от 21.06.1989г., от който е видно, че зайцевъдното
дружество на гр.Варна предоставя на ответницата С.В.Н. , в качеството й на член
на дружеството един декар земя за ползване за срок от 5 години в района на кв.***,
отпусната от РНС с протокол № 8/09.12.1981г. Посочено е ,че се забранява
засаждането на трайни насажденияи постройка на масивни постройки в имота.
Изрично е отразено, че при неизпълнение на задълженията си членът губи правото
на терена и се предоставя на друг член.
Приобщен
към доказателствения материал е списък на членовете на кооперация за водоснабдяване-гр.Варна
м. «*****»,-ж.к. ***, в който фигурира под номер 9 ответницата С.В.Н..
Видно
от приходна квитанция от 23.08.2013г., ответницата е изплатила данък за
недвижим имот в местност ***** с № 876.
Представено
е писмо от 04.10.1989 г. от Началник
проучване и Директор на Електроснабдителен район-Варна до ***относно
ел.захранване на постройки в местност *****, в близост до кв.***.
Видно от квитанция от 27.11.1990г.,
ответницата С.В.Н. е заплатила сумата от 450,00 лв. на ***за ел.захранване.
В
качеството на свидетел е разпитан водения от ответната страна свидетел ***, без
родство и дела със страните по делото. Свидетелят излага, че през 1984г. в
местност „*****то“, „***“ се раздавали места за яйцевъдите. Ответницата
познава от 1988 г., когато същата получила от дружеството за яйцевъди за
стопанисване място № 876, по старата кадастрална карта за местността „*****то“.
Мястото представлявало хавра, поляна с храсти. След 1988 г. ответницата
заградила имота с мрежа, бетонни колове, метална врата. До 1990 г. направила
постройка някъде около 55-60 кв.м.,
засадила дръвчета – ябълки, круши, сливи. Направила постройка с тухли, представляваща
едноетажна къща. В нея има баня, тоалетна,
един хол, спалня, както и междинен коридор. Ответницата построила постройката
за периода от 1988 до 1990 г. Построила също и кладенец, който е напълно
изграден с блокчета, а до оградата направила шахта за вода- около 1990г. Имотът
бил електрифициран. През 1989 г. свидетелят създал дружество – кооперация, за
да електрифицира цялото „*****“. В случая той бил като инвеститор. Кооперацията
се състояла от 274 човека. Ответницата
си платила таксата за включване в кооперацията, но разходите останали за нейна
сметка. Ответницата изплатила кабелирането, поставяне на електромери, всичко
необходимо, за да бъде електрифициран имотът. Сумата, който заплатила
ответницата, била около 4000-5000 лв.
Свидетелят излага , че в процесния имот кладенец. От кладенеца има изведена помпа в една друга шахта
- един метър на метър дълбочина, за разпределяне в помещението. От кладенеца се
разпределя водата. В имота е налице металната входна врата- в западната част от
имота. Свидетелят излага , че
ответницата живее в имота от 1988г. целогодишно, тя няма друго жилище. Посочва, че има вода от кладенеца. Свидетелят
излага, че ответницата се включила и в
кооперация за водоснабдяване, също създадена лично от свидетеля. Ответницата
изплатила сума за водоснабдяване, като поела разходите за изкопа, тръби,
водомер, спирателни кранове и отклонението от главния водопровод. Свидетелят не
знае някой да е оспорвал собствеността върху имота.
От заключението
на вещото лице Й.Н.А. по приобщената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява,че е налице частична
идентичност между имота по решение №769/01.02.2001г. на ПК-Варна, имота по
Заповед №ПР-085/30.03.2006г. и защрихованата върху скица №25936/2013г., част от
имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна в площта им на застъпване от 79
кв.м, така както е посочено на комбинирана скица с жълт цвят.
Вещото лице посочва, че в процесната реална част има
изградена сграда. Видно от комбинирана скица това е паянтова жилищна постройка,
отразена в скицата със сигнатура „1". Нейната застроена площ е 72 кв.м /по
ПКП/, от които 17 кв.м попадат в процесната реална част, така както е посочено
с оранжеви щрихи върху скицата. Постройката е паянтова, едноетажна, изградена
от тухли по северната стена и дърво и ламарина по западната и южната стени.
Покривът е дървена конструкция с профилирана ламарина. Постройката се състои от
три стаи и коридор. Сградата попада частично в процесния имот с площ от 17
кв.м. В ПИ 876 по ПКП са изградени и други сгради, които не са отразени в
плана, но те не попадат в процесната част.
В проведеното на 02.06.2017г. съдебно заседание вещото
лице излага по отношение на претендираната от ищците процесна реална част от
сградата, както следва: „Това е част от постройката. Не е разделена на тези 17
квадрата и друга част от сградата. За да има реално обособяване, това трябва да
стане с инвестиционен проект, но тези за сгради не знам дали си заслужава да се
прави инвестиционен проект. В тези 17
кв.м. трябва да бъдат разположени необходимите помещения, за да стане
самостоятелен обект, съответно сервизно помещение, кухня. Трябва да има поне
две стаи. В момента не е реална тази част от 17 кв. м. Тя се получава от
наслагването на двата плана. Сградата е много по-голяма, така както е показана
и на скицата. Тя попада в съседния имот де факто.“
Съгласно заключението на вещото лице в процесната
реална част от ПИ 876 с площ от 79 кв.м попадат следните подобрения:
- Част
от паянтова жилищна постройка с площ от 17 кв.м. Характеристиките на същата са
посочени в т. 2 от настоящата СТЕ. Стойността на частта от постройката е
посочена в т.6 от настоящата СТЕ.
- Водомерна
шахта . Местоположението на шахтата е посочено с кафяв цвят върху скицата, южно
от сградата. Стойността на шахтата е в размер на 220 лв.
- Ограда
от бетонни блокчета и оградна мрежа. Дължина на оградната мрежа -25м на
стойност 45 лв. Бетонови оградни колове - 10 бр. на стойност 50 лв.
- Метална
входна врата - единична, на стойност 70лв.
Съгласно вещото лице сградите не са изградени
съобразно нормите на ЗУТ; по делото няма приложени строителни книжа, както и не
са налице необходимите отстояния спрямо границите на процесния имот. Счита се ,
че изградената в процесната част сграда увеличава стойността на процесния имот
съобразно нейната вещна стойност. Определя се
увеличената стойност на ПИ ***** в процесния част от 79 кв.м от изградената
сграда и съоръжения - водомерна шахта в размер на 3 457 лв.
По отношение на «Електрифициране на имота ...», вещото
лице посочва, че в постройката е изградена ел. инсталация и имот пл. №876 е
електрифициран. Стойността на електрифицирането на целия имот определям на в
размер 750 лв., включващо (присъединяване /проекти, съгласуване и др./ - 350лв;
прикачване - 200 лв.; приемане на обекта - 140лв.; електромер - 60 лв.).
Електрифицирането на сградата е включено в стойността на същата, определена към
първоначалната СТЕ. Към делото не са представени докателства за описаните 5000
лв. разходи за електрифициране. Налице е квитанция на лист 96 от делото на
стойност 450лв. от която е видно, че ***е получил сумата от С.Н.В..
По отношение на «Водоснабдяване ...» , вещото лице
посочва, че имотът е водоснабден. Изградена е външна чешма, която не попада в
процесната част. Стойността на водоснабдяването на имота определям на 900 лв.
/такси присъединяване - 400 лв.; изграждане на водопроводно отклонение (20м) и
шахта - 450лв.; водомер - 50 лв./. Към делото не са представени доказателства
за описаните 5000 лв. разходи за водоснабдяване. Налице е списък на членовете
на кооперация за водоснабдяване в м. «*****». С. Вендева Н. е вписана под №9 в
списъка с ЕГН за парцел №151 (поправено ръчно на №876). В списъка не са
посочени суми или количества на извършени работи по изграждане на
водопроводната система.
Вещото лице формира извод, че изградената сграда в
процесната част не може да се демонтира без да се наруши нейната цялост. Същата
не е изградена от сглобяеми елементи, за да може да бъде демонтирана. При
демонтиране, това би означавало разрушаване на сградата и от нея могат да бъдат
използвани частично строителни материали.
Съгласно вещото лице «Шахтата за мръсна и отпадна
вода» и «трайните насаждения» , описани в отговора на исковата молба на лист
87-88 от делото не попадат в процесната част.
По отношение на «Каменната пътека» описана с дължина
15м и ширина 1м не попада изцяло в процесната част. Същата е изградена южно под
сградата и попада с дължина 6 м в процесния имот. Вещото лице определя като
стойност на каменната пътека сумата в
размер на 90 лв. (6 кв.м).
Между страните е прието безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че ответницата упражнява
фактическа власт върху процесния недвижим имот и постройката в него, на
основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното
провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на
пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито
именно на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху
спорната вещ, както и липса на правно основание за това.
От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване, наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително , както следва: наличието на противопоставимо на ищеца
валидно правно основание/право на собственост върху процесния недвижим имот ,
по силата на което упражнява понастоящем фактическа власт върху процесния имот.
- Досежно предявените искове с правно
основание чл.108 от ЗС по отношение на
недвижимия имот, представляващ реална част с площ 100 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Варна:
Съдът
намира, че с оглед събраните по делото писмени доказателства е установено
наличието на собственически права на ищците по отношение на 79 кв.м. от процесната
реална част, оцветена в жълт цвят на изготвената от вещото лице скица към
заключението на вещото лице Й.А. , на основание проведена реституционна
процедура и наследяване. Частта с площ от 79 кв.м. от процесния недвижим имот попадат
в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като с решението на ОСЗ на ищците е признато право
на собственост върху имота по чл.14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ. Решението е постановено
след изменението на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ /обн.ДВ бр.68/1999г, в сила от
30.07.1999г/ и има установително действие. Реституционното производство в
посочената редакция е двуфазно и завършва с влизане в сила на ПНИ и издаването
на заповед по реда на §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината. Последната
има конститутивен ефект по отношение възстановяването правото на собственост
в/у конкретен, определен по своите граници и площ имот. До постановяването на
такава заповед, земеделската реституция като придобивен способ не е произвела
годно правно действие. В конкретния случай са ангажирани писмени доказателства,
от които се установява наличие на издадена заповед по реда на §4 к ал.7 ПЗР
ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот, поради
което реституционната процедура е приключила и ищците се легитимират като
собственици на това основание на частта с площ от 79 кв.м. от процесния
недвижим имот.
Съгласно
представените по делото удостоверения за наследници, ищците се явяват
съсобственици на частта с площ от 79 кв.м. в претендираните наследствени квоти.
Ответницата
оспорва законосъобразността на проведената земеделска реституция и
противопоставя на ищците собствени права върху имота, като се позовава на
изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 21.06.1989г. до датата на
подаване на исковата молба. Задължителната съдебна практика приема, че
административните актове за възстановяване на собствеността и съдебните решения
постановени по обжалването им, както и решенията по искове по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или
правоприемници на страни в административното производство, в съдебното
производство по оспорване на административния акт, съответно в производството
по иска чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №
9/7.11.2012 по тълк.д.№ 9/2012г. на ОСГК на ВКС, срещу лицето, на което е
възстановено правото на собственост, респ. на неговия наследодател, не може да
се навеждат възражения, че не е бил собственик на имота към момента на
образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания
преди колективизацията. Ответницата би могла да навежда възражения за
материална незаконосъобразност на реституционното решение само във връзка със
свои противопоставими права, а именно че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4 „а” или § 4 „б” ПЗР на
ЗСПЗЗ, с каквито обаче тя не разполага, тъй като не е лице по смисъла на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. На следващо място, наведените от ответницата възражения за
нищожност решението на ОСЗ са неоснователни. Решението на ОСЗ е валиден
адмиминистративен акт, издаден от компетентен орган в изискуемата от закона
форма и не страда от тежък порок, който да обуслови извод за невъзможност от
съществуването му. Съществуването или не към настоящия момент на посочените в
решението протоколи също е неотносимо, а съществуването им към момента на
издаване на решението не е опровергано.
По отношение на възражението на ответницата , че е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, съдът намира, че същото
е неоснователно. Във връзка с възможността за придобиване по давност на имот,
находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява
по реда на ЗСПЗЗ, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
/ред. ДВ, бр. 107/1997 г./, според която
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането й в
сила. Налице е константна съдебната практика, че в хипотезата, когато към
момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически
състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече
придобивната давност, е възстановяването на собствеността.
Решенията, издадени при действието на първоначалната
редакция на §
4к ЗСПЗЗ, след като са стабилизирани, възстановяват правото на собственост,
тъй като имотът е индивидуализиран по кадастралния план. Според приетото в
решение № 185 от 25.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 2066/2013 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо
характер на задължителна практика, когато частите от бившите имоти по
кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни
обекти на собственост, респективно възстановените части от такива имоти, които
са останали след приложението на § 4а
и § 4б
ЗСПЗЗ не са определени с влязъл в сила на ПНИ по 28,
ал. 4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл.
14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези части
реституционният ефект не настъпва. Административната процедура за реституция на
тези терени приключва едва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к,
ал. 7 ЗСПЗЗ. В настоящия случай заповедта по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ е издадена
на 30.03.2006г. и с нея е индивидуализирана възстановения на ищците реституиран имот, поради което и от
този момент за ищците възниква право на собственост върху имота по решението на
ПК. От този момент ищците се легитимират
като собственици и могат да защитават правото си на собственост, респективно от
този момент може да тече придобивна давност по отношение на имота.
От
възстановяването на собствеността върху спорния имот до датата на предявяване
на иска – 10.03.2016 г. не е изтекъл необходимия съгласно чл. 79 ЗС
десетгодишен срок, поради което правоизключващото възражение на ответницата за
придобиване по давност на процесния имот е неоснователно.
За
разликата над 79 кв.м. до претендираните 100 кв.м. от процесната реална част
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, предвид на това, че
съгласно заключението на вещото лице Й. Н.А.
ответницата е навлязла в имота на ищците с 79 кв.м.
Между
страните липсва спор, че към датата на предявяване на иска процесната реална
част се владее от ответницата.
Вследствие
на изложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл.108 от ЗС по
отношение на претендираната реална част
с площ 100 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***** следва да бъдат уважени
за 79 кв.м. и отхвърлени за разликата до 100 кв.м.
- Досежно предявените искове с правно
основание чл.108 от ЗС по отношение на
недвижимия имот, представляващ реална част с площ от 17 кв.м. от едноетажна
постройка, която реална част е с идентификатор *****.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна и по отношение на недвижимия имот,
представляващ 17/72 ид.ч. от постройката, разположена в ПИ с идентификатор *****
и ПИ ***, цялата с площ от 72 кв.м., заснета с идентификатори *****.1 и ***по
КККР-гр.Варна:
Видно
от заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал
съдебно-техническа експертиза, в имота, възстановен на ищците е построена
постройка, която е паянтова, едноетажна, изградена от тухли по северната стена
и дърво и ламарина по западната и южната стени, попадаща частично в процесния
имот с площ от 17 кв.м. Вещото лице излага, че изградената сграда в процесната
част не може да се демонтира без да се наруши нейната цялост. Същата не е
изградена от сглобяеми елементи, за да може да бъде демонтирана. При демонтиране,
това би означавало разрушаване на сградата и от нея могат да бъдат използвани
частично строителни материали. В проведеното на 02.06.2017г. съдебно заседание,
обаче , вещото лице излага, че не може да се обособи реална част от 17 кв.м. от
процесната сграда и в момента не е реална тази част от 17 кв. м. , като тя се получава
от наслагването на двата плана. Вещото лице излага, че сградата е много
по-голяма и де факто попада в съседния имот.
Вследствие
на изложеното, доколкото не е установено от събраните по делото доказателства,
че в процесната реална част попада построената сграда на ответницата, съдът
намира, че следва да бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание
чл.108 от ЗС по отношение на недвижимия
имот, представляващ реална част с площ от 17 кв.м. от едноетажна постройка,
която реална част е с идентификатор *****.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна и по отношение на недвижимия имот,
представляващ 17/72 ид.ч. от постройката, разположена в ПИ с идентификатор *****
и ПИ ***, цялата с площ от 72 кв.м., заснета с идентификатори *****.1 и ***по
КККР-гр.Варна.
- Досежно възраженията на ответницата за
присъждане на направените в процесния имот подобрения, довели до увеличаване
стойността на имота и искането за задържане на имота до заплащането им:
Доколкото
съдът намира, че следва да бъдат уважени исковете с правно основание чл.108 от
ЗС по отношение на частта с площ от 79 кв.м., попадаща в процесната реална част
с площ 100 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***** по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Варна, съдът следва да се произнесе по
възражението на ответницата за заплащане на извършените от нея в имота
подобрения, довели до увеличаване на стойността на имота. За успешното
провеждане на предявеното по реда на чл.72, ал.1 от ЗС възражение в тежест на ответницата
е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на
добросъвестен владелец на процесния недвижим имот и обстоятелството, че е
извършила подобрения върху същия, техния вид и стойност. В тази връзка, съдът
намира, че ответницата не притежава качеството на добросъвестен владелец по
смисъла на чл.72 от ЗС, по отношение на процесната реална част с площ от 79 кв.м. , по отношение на която се
уважават предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС. Разпоредбата на
чл.72 от ЗС не се отнася за лица, които не са ползватели на имот въз основа на
някой от актовете посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. /В този смисъл решение № 325 от
21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1172/2010г., I г. о., ГК, постановено по реда
на чл.290 от ГПК/. В настоящия случай процесният имот не е бил предоставен на
ответницата въз основа на акт , посочен в разпоредбата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Процесният имот е предоставен на ответницата от „Зайцевъдно дружество”- гр.Варна,
в качеството й на член на дружеството и то за срок от 5 години при изрична
забрана да строи в имота. Вследствие на изложеното , доколкото ответницата не
притежава качеството на добросъвестен владелец, то същата няма право на
увеличената стойност на имота, вследствие на извършените в него подобрения.
Предвид
неоснователността на възражението за подобрения следва да се отхвърли и
искането по чл. 72 ал. 3 ЗС за задържане на ревандикирания имот до изплащането
им.
При този изход на спора, в полза на
ищците следва да се присъдят на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сторените от тях по
делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи според представения списък по
чл. 80 ГПК на л.215 на общо от 1208 лв. , съразмерно на уважената част от иска
– 232,32 лв., респективно на ответницата,
съобразно чл. 78 ал. 3 ГПК, следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи според
представения списък по чл. 80 ГПК на л.218 на общо от 770 лв. , съразмерно на отхвърлената
част от иска-621,91 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответницата С.В.Н. ЕГН **********
*** , че ищците И.А.Т. ЕГН **********
***, М.Т.С. ЕГН ********** ***, А.Г.А. ЕГН********** *** , както и М.С.С. ЕГН ********** *** и А.Д.А.
ЕГН ********** *** /заместили на
основание чл.227 от ГПК починалия в хода на производството по делото на
17.11.2016г. ищец Д.А.С. ЕГН **********/, са собственици
на следния недвижим имот, а именно: реална част с площ 79,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *****
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на СГКК-Варна, с
адрес на поземления имот: гр.Варна п.к. 9000, с.о. „*****“ № ***, целият с площ 3830 кв.м., с граници на
реалната част: от юг, запад и север - другата част от ПИ с идентификатор *****,
от изток-ПИ ***, при граници на
поземления имот с идентификатор *****: ***8, която реална част е защрихована с жълт
цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице Й.Н.А. по приетата
съдебно-техническа експертиза , приложена на л.211 от делото, която
приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението, при квоти , както следва: за М.С.С.- 1/6 ид.ч., за
А.Д.А. -1/6 ид.ч.,за И.Т. - 2/6 ид.ч., за М.С.- 1/6 ид.ч. и за А.А. - 1/6 ид.ч.,
на основание решение № 769/01.02.2001г. на ПК-гр. Варна по заявление вх.№
30101/21.11.1991г. за признаване правото на собственост на наследниците на ***Д.С.
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и заповед №
ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на район „***“-Община Варна на основание пар.4к
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследяване на ***Д.С., бивш жител ***, починал на
16.12.1987г. , като ОСЪЖДА
ответницата С.В.Н. ЕГН **********
*** да предаде на ищците владението върху тази реална
част, на основание чл.108 от ЗС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
79,00 кв.м. до претендираните 100,00 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС от И.А.Т. ЕГН ********** ***, М.Т.С. ЕГН ********** ***, А.Г.А. ЕГН********** *** , както и М.С.С. ЕГН ********** *** и А.Д.А. ЕГН ********** *** /заместили на основание чл.227 от ГПК починалия в хода на производството по делото на 17.11.2016г. ищец Д.А.С. ЕГН **********/ срещу С.В.Н. ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик, съответно: М.С.С. на 1/6 ид.ч., А.Д.А. -1/6 ид.ч., И.Т. на 2/6 ид.ч., М.С. на 1/6 ид.ч. и А.А. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: на реална част с площ от 17 кв.м. от едноетажна постройка, която реална част е с идентификатор *****.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на СГКК-Варна, която постройка е с предназначение : друг вид сграда за обитаване и която е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с адрес на сградата : гр.Варна , район Владислав Варненчик п.к. 9000, с.о. „*****“, при граници на постройката: от три страни ПИ ***** и ПИ ***, която е защрихована с оранжев цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице Й.Н.А. по приетата съдебно-техническа експертиза приложена на л.211 от делото, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, на основание приращение, както и за осъждане на ответницата да предаде владението върху тази реална част, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС от И.А.Т. ЕГН ********** ***, М.Т.С.
ЕГН ********** ***, А.Г.А. ЕГН********** ***
, както и М.С.С. ЕГН ********** *** и А.Д.А. ЕГН ********** *** /заместили на основание чл.227
от ГПК починалия в хода на производството по делото на 17.11.2016г. ищец Д.А.С.
ЕГН **********/ срещу С.В.Н. ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията
между страните, че всеки от ищците е собственик съответно: М.С.С. на 17/432 ид.ч., А.Д.А. на
17/432 ид.ч., И.Т. на 34/432 ид.ч., М.С. на 17/432 ид.ч. и А.А. на 17/432 ид.ч.
от постройката, разположена в ПИ с идентификатор ***** и ПИ 10135.4501.10850,
цялата с площ от 72 кв.м., заснета с идентификатори *****.1 и ***по
КККР-гр.Варна и за осъждане на ответницата да предаде на всеки от ищците владението върху 17/72 ид.ч. от постройката,
разположена в ПИ с идентификатор ***** и ПИ ***, цялата с площ от 72 кв.м.,
заснета с идентификатори *****.1 и ***по КККР-гр.Варна, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ направеното от С.В.Н. ЕГН ********** *** възражение за заплащане от ищците на
подобренията, извършени в реална част с площ 79,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на Началника на
СГКК-Варна, с адрес на поземления имот: гр.Варна п.к. 9000, с.о. „*****“ № ***, целият с площ 3830 кв.м., с граници на
реалната част: от юг, запад и север - другата част от ПИ с идентификатор *****,
от изток-ПИ ***, при граници на поземления имот с идентификатор *****: ***8,
която реална част е защрихована с жълт цвят на комбинираната скица към
заключението на вещото лице Й.Н.А., приложена на л.211 от делото, която
приподписана от съда, представлява неразделна
част от решението и представляващи: част от сграда-17 кв.м., водомерна шахта, ограда
, Бетонни колове, метална входна врата, електрифициране на имота , водоснабдяване
и каменна пътека, като ищците М.С.С., ***Д.А., М.Т.С. и А.Г.А. бъдат осъдени да
заплатят по 1/6 от 5 362,00 лв. или 893,67 лв., а ищцата И.А.Т. бъде осъдена да
заплати 2/6 от 5 362,00 лв. или 1 787,33 лв., както и направеното искане за
задържане на имота до тяхното изплащане.
ОСЪЖДА С.В.Н. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Т. ЕГН ********** ***,
М.Т.С. ЕГН ********** ***, А.Г.А. ЕГН********** ***
, както и М.С.С. ЕГН ********** *** и А.Д.А. ЕГН ********** *** сумата от 232,32 /двеста тридесет и два 0,32/ лв.,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски , съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Т. ЕГН ********** ***,
М.Т.С. ЕГН ********** ***, А.Г.А. ЕГН********** ***
, както и М.С.С. ЕГН ********** *** и А.Д.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.В.Н. ЕГН ********** *** сумата от 621,91 /шестотин двадесет и един 0,91/
лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски , съобразно
отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Комбинираната скица към заключението на вещото лице Й.Н.А. по приетата
съдебно-техническа експертиза, приложена на л.211 от делото, приподписана от
съда, представлява
неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: