№ 18811
гр. С., 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110144020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. С. В., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42824/2023 г. по описа на СРС, 48 състав: сумата от 2 876,62 лв. -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 402,41 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., сумата от
35 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 7,16 лв. - мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до
13.07.2023 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Б.Б.“, бл. 14, вх. А, ет. 6, ап. 20, с абонатен № 255786.
Ищецът твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през
исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана
по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
1
периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в
забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕАД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК е подадено заявление от 09.09.2025 г. от ответницата Р. С.
В., с което твърди, че задълженията са погасени изцяло чрез плащане, за което представя
съответни доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.
С молби от 17.09.2025 и от 15.10.2025 г. процесуален представител на ищеца
признава, че в полза на дружеството е постъпило плащане от ответницата в общ размер на 4
261,63 лв., както и че с извършеното плащане са погасени изцяло вземанията за главници,
лихви и държавна такса. Поддържа искането си за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за заповедното производство и за исковото
производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на
ищеца.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички
свои възражения, евентуално че е погасила претендираните вземания.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, изграждащи
2
фактическите състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че 1)
през исковия период ответницата е имала качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Б.Б.“, бл. 14, вх. А, ет. 6,
ап. 20, с абонатен № 255786; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период
до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е
извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на
исковата сума; 5) налице е забава по отношение на задължението за изплащане на
стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на
ищеца са възникнали вземания за мораторни лихви в размер на исковите суми и за сочения
период на забава. От представените по делото доказателства се установява, че ответницата е
собственик на имота и като такава е подала и изрично искане на 13.12.1989 г. до „Т.С.“ ЕАД
за откриване на партида за имота на нейно име. Като собственик на имота, ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна
енергия в имота за исковия период. Установява се също, че сградата – етажна собственост, в
която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа и че за нея се извършва
услуга топлинно счетоводство от „Т.С.“ ЕООД и е сключен договор от 03.06.2020 г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл.
139в от Закона за енергетиката между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД.
От ответницата е заявено единствено правопогасяващо възражение за плащане на
дължимите суми. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете
релевантните за спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените
правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора,
безспорно е извършеното от ответницата доброволно плащане на исковите суми в хода на
исковия процес. В случая задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса,
включително и разноските за държавна такса, което се потвърждава и от приетото като
писмено доказателство платежно нареждане от 27.08.2025 г. на стойност 4 261,63 лв., видно
от което ответницата е заплатила в полза на ищеца сумата от 2 911,62 лв. - главница, сумата
от 409,57 лв. - мораторна лихва, сумата от 132,84 лв. - съдебни разноски и сумата от 807,60
лв. - законна лихва. Ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него са
погасени в пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на
процесния имот, включително законната лихва върху главницата и дължимата по делото
държавна такса. С оглед на изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, на който следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от общо 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и за исковото производство при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и разясненията на определение №
3
518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според което законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния
размер за съответното дело, когато сложността му е ниска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, срещу Р. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
„К.С.“, ж. к. „Б.Б.“, бл. 14, вх. А, ет. 6, ап. 20, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42824/2023 г. по описа
на СРС, 48 състав: сумата от 2 876,62 лв. - главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 402,41 лв. - мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., сумата от 35 лв. - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,16 лв. - мораторна
лихва за период от 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г. върху главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Б.Б.“, бл. 14, вх. А, ет. 6,
ап. 20, с абонатен № 255786, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „К.С.“, ж. к. „Б.Б.“, бл.
14, вх. А, ет. 6, ап. 20, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от общо
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П.“ № 3, на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4