Присъда по дело №348/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20202230200348
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

   П Р И С Ъ Д А

№260004

 

                            гр. Сливен,  17.05.2022 година

 

                          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН съд, наказателно отделение, І-ви наказателен  състав  на седемнадесети май, две хиляди  двадесет и втора година в  открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

на секретар РОСИЦА НЕНЧЕВА и прокурора ЦВЕТАН СИМЕОНОВ  разгледа докладвано от р. съдия  НОХД № 348 по описа за 2020 г.,

                            П Р И С Ъ Д И:

 

ОСЪЖДА Е.Х.Е. с ЕГН ********** и Х.Х.Д. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на А.П.Л. с ЕГН********** сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди, вследствие на деликта, изразяващ се в това, че 29.10.2014 г. в с. Я., общ. Котел, по хулигански подбуди, в съучастие, като съизвършители причинили на А.П.Л. лека телесна повреда изразяваща се в „контузия на главата с масивен хематом в областта на дясната очница”, „контузия на гръдния кош със счупване на две леви ребра”,  „контузия на лявата лакътна става с болезнен травматичен оток на тъканите довели до „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА”,  ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 29.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълният му размер за сумата от 25 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимите Е.Х.Е. и Х.Х.Д. да заплатят държавна такса върху уважената част от гр. иск в размер на 240 лв. по сметка на СлРС.

 Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред СлОС.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда №  260004/17.05.2022 г. по НОХД № 348/2020 г. на СлРС.

                             Гр. Сливен,  09.06. 2022 г.

 

РП-Сливен е внесла обвинителен акт срещу Е.Х.Е. и Х.Х.Д. с обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

По делото  е предявен граждански иск от А.П.Л. срещу  подсъдимите Е.Х.Е. и Х.Х.Д. за сумата от 25 000 лв., представляваща неимуществени вреди, вследствие на деликта, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.10.2014 г. до  окончателното й изплащане.

В с.з. прокурорът, предвид изтеклата абсолютна давност, иска делото срещу подсъдимите да бъде прекратено.

В с.з. подсъдимите Е.Х.Е. и Х.Х.Д. лично  и чрез своя защитник с оглед изтеклата абсолютна давност поискаха прекратяване на делото.

Съдът прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:

На 28.10.2014г. К.К.И. постъпил на смяна като крупие в игрална зала „Ларж“ в с.Я.за времето от 07:00 до 19:00 часа. Тъй като същият бил от гр.Я.и там живеел, се отказал да пътува вечерта и останал да нощува в игралната зала. В дъното на залата имало сепаре и той си легнал там. В залата било топло, тъй като се отоплявала с печка на дърва. След него на смяна постъпил А.П.Л.,***. Той бил дежурен крупие от 19:00 ч. на 28.10.2014 г. до 07:00 часа на 29.10.2014 г. По време на работното му време в игралната зала били клиентите Х.А.Х. и Д.М.М.. Същите посетили игралната зала след 00:30 часа на 29.10.2014г. Преди това били в заведение близо до игралната зала, собственост на свид. Ф.А.М.. Свидетеля Х.Х. клиент в игралната зала спечелил от игрите в нея сума пари в размер на 210 лева и поискал от крупието - свид. А.П.Л. да му изплати сумата. Л. отишъл до офиса, намиращ се в залата, върнал се и изплатил печалбата. По същото време в залата влязъл подс. Е.Х.Е., който станал свидетел на горната ситуация. Тъкмо преди Л. да влезе в офиса на вратата на залата се показало момиче. Л. го видял на влизане в залата, а когато излязъл от офиса него го нямало. Е. започнал да се заяжда с крупието Л., твърдейки, че Л. заглеждал приятелката му. Л. се опитал да му обясни, че не я е гледал, но Е. продължил да крещи, поради което Л. тръгнал към другият край на залата, където била печката. Е. настигнал Л., който се обърнал към него, за да види какво става. В този момент Е. хванал Л. за гърлото с лявата ръка и с дясната замахнал с юмрук да го удари. Л. се отдръпнал от него и избегнал удара. Е. станат по-агресивен и се наложило свидетелите Д. М. и Х.Х. да го изведат от залата. Конфликтът събудил почиващия свидетел К.К.И., който лежал на сепарето в дъното на игралната зала след смяна.Д.М. и Х.Х. след това отишли един след друг в заведението на свид.Ф.М.. В игралната зала последен останал свид.Д.М.М.. Когато и той решил да се премести в заведението на М., на излизане от игралната зала на входа й се разминал с подсъдимите Х.Х.Д. и Е.Х.Е., които в същият момент нахлули в игралната зала. Това станало около 02:30 часа на 29.10.2014 г. При влизането подс.Х.Д. тръгнал към пострадалия А.Л. и вървейки срещу него му казал, че ще го набие.

Ударил го в лявата страна на лицето близо до окото с юмрук. Л. паднал на земята и получил няколко ритника по тялото - лявата половина на гръдният кош и левия крак. В побоя се включил и подс.Е.Х.Е., който съща нанасял удари. По време на побоя Л. се насрал. Подсъдимите го оставили за малко на спокойствие сам в залата. Той заключил и залостил вратата на залата и влязъл в банята да се измие. Докато се преобличал подсъдимите отново се върнали. Разбили вратата, влезли вътре. Подс. Е. му нанесъл удари с юмруци, които попаднали в и около дясното му око. Подс. Д. също нанасял удари. Докато го Биели Л. успял да се отскубне и избягал от залата бос, тъй като все още не се бил облякъл. Хукнал към гората в края на селото и там се скрил. Стоял около 30-40 минути бос. Времето било студено имало сняг. Върнал се в залата, за да огледа състоянието й, скрил се в една стая и се обадил, за да съобщи за инцидента.

В следствие нанесения му побой пострадалият А.П.Л. получил контузия на главата и лицето с масивен десностранен периорбитален хематом с разкъсно-контузна рана на долният клепач на дясната очница, с масивен болезнен травматичен оток на тъканите, като очната цепка е била затворена напълно, а в областта на очната ябълка от същата страна са били причинени червеникави кръвоизливи. Получил и левостранен периорбитален хематом с обхващане на долната половина на очницата. Били му причинени травми, причиняващи болки в областта на главата, врата, лявата половина на гръдният кош, които се засилвали при функционална активност. Били му причинени кръвонасядания в тъканите и лентовидно охлузване на кожата. Причинено му било и сътресение на мозъка без загуба на съзнание, но с относителна /частична/ липса на спомен за случилото се. Нараняванията на главата на Л. му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Контузията на гръдния кош, която била съпроводена от счупване на две леви ребра без размествания също причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Освен това Л. получил контузия на лакетната става на лявата ръка с болезнен травматичен оток на тъканите и охлузвания на кожата, която също довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота. В следствие на ударите по лявото бедро и възникналите кръвонасядания му били причинени болки и страдания.

Подс. Е.Х.Е. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, средно образование, не женен, работи, неосъждан.

Подс. Х.Х.Д. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, средно образование, работи,  женен, неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели т.к. те са единни, логични последователни и взаимно се допълват. Всички те дават идентични обяснения за възприетите от тях факти и обстоятелства, като показанията им се допълват не само помежду си, но и с останалия доказателствен материал, мед. документация и др..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът установи, че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, т.к. към 17.05.2022г. е изтекла абсолютната давност, относно деянието по повод на което е образувано делото. Деянието е извършено на 20.10.2014 г.  Към настоящият момент са изтекли повече от 7 г и 6 м. Съгласно нормата на чл.82 ал.1 т.4 от НК, наложеното наказание не се изпълнява ако са изтекли 5 год., когато предвиденото наказание е „Лишаване от свобода“ за срок по малък от 3 год. Обвинението срещу подсъдимите Е. и Д. са за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК. За това деяние НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“  до три години. Нормата на чл.82 ал.4  от НК гласи, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява когато е изтекъл срок който надвишава с една втора срока предвиден в ал.1,  т.е. давността за това наказание е седем години и половина, както бе посочено по-горе. Седем години и половина са изтекли на 29.04.2022 г. 

Предвид посоченото и на осн. чл.24 ал.1 т.3 от НПК и със съгласието на подсъдимите и техните защитници съдът  прекрати наказателното производство по НОХД № 348/2022г. на РС – Сливен, образувано по обвинителния акт срещу Е.Х.Е. и Х.Х.Д., водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Относно гражданските искове: Съдът прие, че предявения от А.Л. граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане  вследствие на причинените му леки телесни повреди с правно основание чл.45 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество и основателен, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подс. Е. и Д. пост. Л. е претърпял болки и страдания изразяващи се в контузия на главата и лицето с масивен десностранен периорбитален хематом с разкъсно-контузна рана на долният клепач на дясната очница, с масивен болезнен травматичен оток на тъканите, като очната цепка е била затворена напълно, а в областта на очната ябълка от същата страна са били причинени червеникави кръвоизливи. Получил и левостранен периорбитален хематом с обхващане на долната половина на очницата. Били му причинени травми, причиняващи болки в областта на главата, врата, лявата половина на гръдният кош, които се засилвали при функционална активност. Били му причинени кръвонасядания в тъканите и лентовидно охлузване на кожата. Причинено му било и сътресение на мозъка без загуба на съзнание, но с относителна /частична/ липса на спомен за случилото се. Нараняванията на главата на Л. му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Контузията на гръдния кош, която била съпроводена от счупване на две леви ребра без размествания също причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Освен това Л. получил контузия на лакетната става на лявата ръка с болезнен травматичен оток на тъканите и охлузвания на кожата, която също довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота. В следствие на ударите по лявото бедро и възникналите кръвонасядания му били причинени болки и страдания.

 Следователно е налице вреда под формата на извършеното спрямо него престъпление против личността  от което се е породило психотравмиращо въздействие, като е налице и  причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредата.

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на подсъдимите Е. и Д.. За тях възниква задължение да обезщетят причинените вреди. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди, в случая - неимуществени.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че  в случая и двамата подсъдими са съпричинили описаните по горе телесни повреди. Съдът взе предвид и обстоятелството, че вследствие на побоя постр. Л. се е насрал. Това обстоятелство предвид възрастта на Л. му е причинило психична травма, която никога не би се заличила и ще остане в съзнанието му докато е жив.

 Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания, т.е. неимуществени вреди, възлиза на сумата от 6000лв., като иска съответно до сумата от 25000 лв. отхвърли, като и неоснователен и недоказан.

С оглед основателността на главните искови претенции, основателни се явяват и акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата, когато са установени деянията 29.10.2014 г. с оглед претенцията на гр.ищец.

Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимите Е.Е. и Х.Д. да заплатят  държавна такса върху уважената част от гр. иск в размер на 240 лв. по сметка на СлРС.

Ръководен от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.

                                    

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: