Решение по НАХД №9963/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 октомври 2025 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20251110209963
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3856
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110209963 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „***” ЕООД, представлявано от управителя Л.А.Т.,
чрез адв. Ж. Ж. срещу наказателно постановление (НП) № *** на зам.
директора на ТД на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляда лева) лв. за извършено
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с §1, т.35 от ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, поради прякото му
противоречие с материалния и процесуалния закон, липса на виновно
извършено деяние. Твърди се, че административното нарушение е недоказано
и е следвало административнонаказващия орган да приложи разпоредбата на
чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като визираното не водело до
неотразяване на приходи. Претендира се присъждане на разноски.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител.
Същият поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й по
изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, която се явява административнонаказващ орган по
1
атакуваното НП, в съдебно заседание се явява процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без уважение
като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено процесното НП като
правилно и законосъобразно. Не можело да се приеме, че е налице маловажно
нарушение, тъй като в хода на проверката било установено и друго
нарушение, а предвид оборота на дружеството разликата не била
незначителна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На основание резолюция за извършване на проверка №*** на главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-София е определена В. Я. В. – главен
инспектор по приходите да извърши данъчна проверка на „***“ ЕООД.
На 16.04.2024 г. около 11:30 часа била извършена проверка на търговски
обект, представляващ ***, находящ се в гр. София, ***, стопанисван от „***”
ЕООД. Проверката била извършвана от служители на ТД на НАП - София,
сред които била и свидетелката В.. Бил изваден дневен отчет „Х“ №0022570,
според който дневният оборот към момента на проверката е в размер на 136,
40 лв. Констатирано било, че в обекта има едно фискално устройство модел
„DATRCS DP -150, с ИН на ФУ DT 834719 и ИН на ФП 2834719, което е
монтирано и работещо. Установява се, че инсталираното в обекта ФУ
притежава свидетелство за регистрация и имало активирана функция
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, което се установява от
дневния финансов „Х“ отчет. При преброяването на касовата наличност,
същата била в размер на 226, 40 лв. Поради което била установена
положителна разлика в размер на 90, 00 лв. в повече. Съставен бил опис на
паричните средства, както и бил приложен извадения „Х“ отчет. За проверката
бил съставен протокол и опис на парите в касата.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
22.04.2024 г. от В. Я. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП -
София на дружеството, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Същият е съставен в
присъствието на двама свидетели. АУАН е връчен на упълномощено от
представляващия дружество лице –на датата на съставянето му, а именно на
2
22.04.2024 г. Срещу АУАН не са подадени писмени възражения.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
№774198-F764726/14.06.2024 г. от зам. директора на ТД на НАП - София,
който е оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
изпълнителния директор на НАП. Същото е връчено на 11.06.2024 г. на
упълномощено от представляващия дружество лице – Л.Т..
Съставен е протокол от 27.05.2025 г. от свидетеля В. за проверка за
установяване на факти и обстоятелства, свързани с „***“ ЕООД.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: резолюция, протоколи, заповед, дневен финансов
отчет, опис, разпечатки и гласните: показанията на свидетеля В..
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля В. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения
четиринадесетдневен срок и разгледана по същество жалбата е частично
основателна, по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентни лица, като по делото е приложена Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024
г. и при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 16.04.2024
г., което е видно от протокола за извършена проверка и показанията на
разпитания в хода на съдебното производство свидетел В., а АУАН е съставен
на 22.04.2024 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
3
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 14.06.2024 г., т.е. в
шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 16.04.2024 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Нормата, която се сочи като нарушена: чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ предвижда, че извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени” суми.
По делото се установи, че дружеството - жалбоподател е осъществявал
стопанската дейност в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР
на ЗДДС, който разписва понятието „търговски обект”.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа на
него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалното устройство в
проверявания търговски обект е било работещо и липсват доказателства за
невъзможност същото да не е функционирало. Това ФУ е притежавало
функционални операции „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми.
Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало
като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез
бездействие. Правилно е посочена нарушената норма на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която съответства на словесното
4
описание на нарушението и фактически реализираното такова.
Касае се за обективна безвиновна отговорност, тъй като лицето е действало
в качеството на ЮЛ.
Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС (ред. на нормата към датата на админ. нарушение). Тази правна норма е
във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, тъй като тогава се прилагат санкциите по ал. 1, чийто размер на
имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.
Като с оглед степента на обществената опасност на нарушението, която
не е висока, а именно разликата между касова наличност и отразената във ФУ
е незначителна от 90 лв., както и факта, че се касае за първо нарушение,
съгласно посоченото в НП, наложената имуществена санкция е следвало да
бъде в минимален размер. Наложена е такава в размер на 2000 лв., без да са
посочени в НП отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът
намира, че е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и имуществената
санкция следва да бъде намалена до законовия минимум от 1000 (хиляда
лева)лв. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание, ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Горното обосновава извода, че атакуваното НП следва да бъде изменено
относно размера на санкцията.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай, тъй като касае сигурността на извършваните
търговски операции по „продажба“ в търговски обект, които вярно следва да
бъдат отразени във ФУ.
5
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на НАП, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но
самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, поради
което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи
размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** на зам. директора на ТД на
НАП - София, с което за извършено административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС на
основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция, като намалява размера й
от 2000 (две хиляда лева) лв. на 1000 (хиляда лева) лв.
ОСЪЖДА „***”ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, да заплати в полза на НАЦИОНАЛАН АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „***, представлявано от управителя Л.А.Т. чрез адв.
Ж. Ж. срещу наказателно постановление (НП) № *** на зам. директора на ТД
на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляда лева) лв. за извършено административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с §1,
т.35 от ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, поради прякото му
противоречие с материалния и процесуалния закон, липса на виновно
извършено деяние. Твърди се, че административното нарушение е недоказано
и е следвало административнонаказващия орган да приложи разпоредбата на
чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като визираното не водело до
неотразяване на приходи. Претендира се присъждане на разноски.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител.
Същият поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й по
изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, която се явява административнонаказващ орган по
атакуваното НП, в съдебно заседание се явява процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без уважение
като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено процесното НП като
правилно и законосъобразно. Не можело да се приеме, че е налице маловажно
нарушение, тъй като в хода на проверката било установено и друго
нарушение, а предвид оборота на дружеството разликата не била
незначителна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На основание резолюция за извършване на проверка №П-22221524048879-
0РП-001/15.03.2024 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-
София е определена В. Я. В. – главен инспектор по приходите да извърши
данъчна проверка на „***“ ЕООД.
На 16.04.2024 г. около 11:30 часа била извършена проверка на търговски
обект, представляващ ***, находящ се в гр. София, ***, стопанисван от „***.
Проверката била извършвана от служители на ТД на НАП - София, сред които
била и свидетелката В.. Бил изваден дневен отчет „Х“ №0022570, според
който дневният оборот към момента на проверката е в размер на 136, 40 лв.
Констатирано било, че в обекта има едно фискално устройство модел
„DATRCS DP -150, с ИН на ФУ DT 834719 и ИН на ФП 2834719, което е
монтирано и работещо. Установява се, че инсталираното в обекта ФУ
притежава свидетелство за регистрация и имало активирана функция
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, което се установява от
1
дневния финансов „Х“ отчет. При преброяването на касовата наличност,
същата била в размер на 226, 40 лв. Поради което била установена
положителна разлика в размер на 90, 00 лв. в повече. Съставен бил опис на
паричните средства, както и бил приложен извадения „Х“ отчет. За проверката
бил съставен протокол и опис на парите в касата.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
22.04.2024 г. от В. Я. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП -
София на дружеството, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Същият е съставен в
присъствието на двама свидетели. АУАН е връчен на упълномощено от
представляващия дружество лице –на датата на съставянето му, а именно на
22.04.2024 г. Срещу АУАН не са подадени писмени възражения.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление *** от зам.
директора на ТД на НАП - София, който е оправомощен по силата на Заповед
№ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Същото е
връчено на 11.06.2024 г. на упълномощено от представляващия дружество
лице – Л.Т.
Съставен е протокол от 27.05.2025 г. от свидетеля В. за проверка за
установяване на факти и обстоятелства, свързани с „***“ ЕООД.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: резолюция, протоколи, заповед, дневен финансов
отчет, опис, разпечатки и гласните: показанията на свидетеля В..
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля В. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения
четиринадесетдневен срок и разгледана по същество жалбата е частично
основателна, по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентни лица, като по делото е приложена Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024
г. и при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 16.04.2024
г., което е видно от протокола за извършена проверка и показанията на
разпитания в хода на съдебното производство свидетел В., а АУАН е съставен
2
на 22.04.2024 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 14.06.2024 г., т.е. в
шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 16.04.2024 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Нормата, която се сочи като нарушена: чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ предвижда, че извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени” суми.
По делото се установи, че дружеството - жалбоподател е осъществявал
стопанската дейност в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР
на ЗДДС, който разписва понятието „търговски обект”.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа на
него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалното устройство в
проверявания търговски обект е било работещо и липсват доказателства за
невъзможност същото да не е функционирало. Това ФУ е притежавало
функционални операции „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми.
Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало
като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез
бездействие. Правилно е посочена нарушената норма на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която съответства на словесното
описание на нарушението и фактически реализираното такова.
Касае се за обективна безвиновна отговорност, тъй като лицето е действало
в качеството на ЮЛ.
Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС (ред. на нормата към датата на админ. нарушение). Тази правна норма е
във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на
3
приходи, тъй като тогава се прилагат санкциите по ал. 1, чийто размер на
имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.
Като с оглед степента на обществената опасност на нарушението, която
не е висока, а именно разликата между касова наличност и отразената във ФУ
е незначителна от 90 лв., както и факта, че се касае за първо нарушение,
съгласно посоченото в НП, наложената имуществена санкция е следвало да
бъде в минимален размер. Наложена е такава в размер на 2000 лв., без да са
посочени в НП отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът
намира, че е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и имуществената
санкция следва да бъде намалена до законовия минимум от 1000 (хиляда
лева)лв. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание, ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Горното обосновава извода, че атакуваното НП следва да бъде изменено
относно размера на санкцията.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай, тъй като касае сигурността на извършваните
търговски операции по „продажба“ в търговски обект, които вярно следва да
бъдат отразени във ФУ.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на НАП, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но
самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, поради
което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи
размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

4

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
5