О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 4312 15.04.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII гр. състав,
в закрито заседание на 15.04.2019 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4011/2019 г. по
описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против Н.Н.П., ЕГН **********, с
адрес: *** , с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, за признаване
дължимостта на следните суми: 1472,07 лева – главница, 114,92 лева – лихва за
забава, изчислена върху сyмата от 636,77
лева за периода от 11.12.2016 г. до 17.12.2018г., ведно със законна лихва от
21.12.2018г. до окончателното погасяване на вземането, дължими по договор № ***
от 21.11.2015г. с рамков характер, за предоставяне
на електронни съобщителни услуги и продукти, Приложение №1 от 21.11.2015г.,
Приложение № 1 от 11.04.2016г., Договор за електронни съобщителни услуги от
23.09.2016г, ведно с приложение № 1 към същия. Договор за електронни
съобщителни услуги от 07.11.2016г. и приложение № 1 към същия, Договор за
продажба на изплащане от 07.11.2016г, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 11313/27.12.2018 г. по ч.гр.д. № 20340/2018 г. на
ПРС, XVIII
гр.с.
С разпореждане от 21.03.2019 г. исковата молба е оставена без движение с
конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности.
От постъпилата уточнителна молба се изяснява от
фактическа страна, че претендираната сума от 1472,07 лева е сбор от два
компонента – сума за използвани съобщителни услуги и сума за неустойки по
описаните в исковата молба договори. Посочва се, че договор № **** от 21.11.2015г.
имал рамков характер, както и че в между страните били сключени следните
договори: - Приложение № 21.11.2015г.,
Приложение № 1 от 11.04.2016г., Договор за електронни съобщителни услуги от
23.09.2016г, ведно с приложение № 1 към същия, Договор за електронни
съобщителни услуги от 07.11.2016г. и приложение № 1 към същия, Договор за
продажба на изплащане от 07.11.2016г. Твърди се, че сумата от 636,77 лева била
обективирана в издадени от ищеца фактури, като включвала месечни такси по
отделните договори и лизингови вноски за съответния договор за продажба на
изплащане.
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на
предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания. При преценка допустимостта на иска по чл. 422 ГПК се налага извод за
наличието на съществено разминаване между основанието на вземането по
издадената заповед за изпълнение и това, на което се претендира сумата в
настоящото производство. В последното за първи път се въвеждат твърденията за
наличието на няколко договора за електронни услуги и за предоставяне на
изплащане на мобилни устройства, за рамков договор № **** от 21.11.2015г.,
неспоменати в заявлението и заповедта. Сключените между страните договори имат
различни предмети и параметри на условия – в т.ч. размер на вноски, права и
задължения и т.н., които биха подлежали на самостоятелно изследване и доказване
в процеса. В заявлението и заповедта е посочено, че задължението касае едно
правоотношение, при което така са зададени и рамките на бъдещия спор, предвид
подаденото от длъжника възражение за недължимост.
От изложеното е видно, че към фактическия състав на
претенцията, посочена в заявлението и заповедта, от една страна се добавят изцяло
нови обстоятелства, които са част от основанието на иска и не са включени в
изпълнителното основание. Това е недопустимо, тъй като се цели подмяна на
основанието на иска едва в настоящия установителен процес. Поради изложеното, съдът приема, че
установителната претенция е недопустима и на основание чл. 130 ГПК, исковата
молба следва да бъде върната поради необходимостта от пълен идентитет на
вземанията в настоящото и заповедното производство. Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за
изпълнение по следва да бъде обезсилена изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 16434/11.03.2019 г. по описа на ПРС, подадена от „Мобилтел”
ЕАД, ЕИК ********* против Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** , с която е
предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, за признаване
дължимостта на следните суми: 1472,07 лева – главница, 114,92 лева – лихва за
забава, изчислена върху сумата от 636,77 лева за периода от 11.12.2016 г. до
17.12.2018г., ведно със законна лихва от 21.12.2018г. до окончателното
погасяване на вземането, дължими по договор № **** от 21.11.2015г. с рамков
характер, за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти,
Приложение №1 от 21.11.2015г., Приложение № 1 от 11.04.2016г., Договор за
електронни съобщителни услуги от 23.09.2016г, ведно с приложение № 1 към същия,
Договор за електронни съобщителни услуги от 07.11.2016г. и приложение № 1 към
същия, Договор за продажба на изплащане от 07.11.2016г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11313/27.12.2018 г. по ч.гр.д.
№ 20340/2018 г. на ПРС, XVIII гр.с., поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4011/2019 г. по описа на
ПРС, XVIII гр.с.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
11313/27.12.2018 г. по ч.гр.д. № 20340/2018 г. на ПРС, XVIII гр.с
Определението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ