РЕШЕНИЕ
№ 11091
гр. София, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110158102 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с предявен отрицателен
установителен иск от ************* с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
ответникът претендира от него заплащането на сума в общ размер от 1062,55 лв.,
представляваща цена за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се на адрес:
*************, с партида при ответника с клиентски № ********** и договорна
сметка № **********. Сочи, че по информация от ответника, сумите по посоченото
задължение са формирани за периода от 03.12.2016 г. до 13.05.2019 г., съгласно
издадените от дружеството фактури, описани в депозираната молба-уточение
Отбелязва, че въпреки отправено възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на посочената сума, ответникът претендира заплащането й. Излага доводи
относно липсата на облигационна връзка с ответника. Поддържа и че вземанията по
издадените фактури за процесния период са погасени по давност. Съобразно
изложеното е направено иска съдът да уважи предявената искова сума и да признае за
установено, че ответникът не я дължи на ищеца поради липсата на валидно възникнало
правоотношение между тях за процесните период и имот, а при условията на
евентуалност – поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който не оспорва, че ищецът не дължи плащане на
посочените задължения по издадените от дружеството фактури за процесния период,
тъй като по отношение на същите е изтекла предвидената в закона тригодишна
погасителна давност. Съобразно изложеното признава иска по основание и размер.
Прави искане съда да постанови решение по реда на чл. 237 ГПК, както и да
разпредели отговорността за разноски съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.06.2024 г. от
1
процесуалния представител на ищцеца е направено искане за постановяване на
решение при признание на исковете.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, като съображенията за това са
следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да
се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. За това, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявената искова претенция е допустима, доколкото се
установява да е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. По-конкретно, направено е признание на
искова от страна на ответника, обективирано депозирания писмен отговор, като
същевременно не са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК. Направено е и съответно искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене и
за произнасяне на съда съобразно признанието. В обобщение, предвид изложеното, без
да излага допълнителни мотиви, съдът следва да уважи предявената искова претенция.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като излага
доводи, че не е дал повод за завеждане на делото и признава исковете, с оглед на което
разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В конкретния случай съдът приема за установено от представените към
исковата молба писма от ************* до ищеца с изх № ж935/18.08.2023 г. и № ж-
1028/18.08.2022 г., че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е
отказал да отпише поради изтекла погасителна давност процесните вземания. Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в негова тежест следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в общ размер на 450 лв., от които 50 лв. -
държавна такса, и 400 лв. – платен в брой адвокатски хонорар. Съдът намира,
релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за основателно с оглед правната и фактическа
сложност на делото, поради което намали размера на същия до сумата от 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Стойлов М., ЕГН
2
**********, със съдебен адрес: *************, срещу *************, със седалище в
град София и адрес на управление: *************, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. С.М. не дължи на ответника сумата в общ
размер на 1062,55 лв., представляваща цена на ВиК услуги за периода 03.12.2016 г. –
13.05.2019 г., доставени за имот, представляващ апартамент № 55, находящ се на
адрес:*************, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,*************, със седалище в град
София и адрес на управление: *************, да плати на М. Стойлов М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *************, сума в размер на 450 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3