Р Е Ш Е
Н И Е
№ 49
гр. Пловдив, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание, проведено на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Мая Крушева, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 312 по описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, подадена на 15.04.2019 год. от „Ипо“
ООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за
присъждане в полза на ищеца на сумата в общ размер на 72 842,33 лв., дължима на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
„Ипо“
ООД твърди, че е собственик на енергоемко предприятие, чийто основни
производствени мощности са разположени в поземлен имот с идентификатор
36498.504.2538 и поземлен имот с идентификатор 36498.341.737 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Карлово. Собствеността върху първият имот
се установявала от: нотариален акт № 65, т. III от 05.07.1996 г., нотариален
акт № 42, т. III от 25.04.1997 г., постановление за възлагане, вписано на
12.11.1996 г., постановление за възлагане, вписано на 12.12.1997 г., договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 30.11.2004 г. с нотариална заверка
на подписите рег. № 8605/30.11.2004 г. на Нотариус с рег. № 99 на НК,
нотариален акт № 74, т. VI от 06.08.2009г., нотариален акт № 89, т. I от
02.02.2010 г. Собствеността върху втория имот се установявала от нотариален акт
№ 98, т. IV от 24.09.1999 г., нотариален акт № 26, т. V от 10.09.1999 г. и
горепосочения договор за покупко-продажба на търговско предприятие.
Според
ищеца, снабдяването на предприятието му с електроенергия се осъществявало чрез
собствен на дружеството електропровод - 20кV, който е директно свързан с
подстанция 110/20кV „Карлово – 1“, собственост на „НЕК“ ЕАД. Електропроводът
бил въведен в експлоатация, за което било издадено удостоверение №
65/15.08.2011 г. от Главния архитект на Община Карлово, в което като възложител
на строежа бил посочен „Ипо“ ООД. Електропроводът бил заведен и в счетоводните
книги на ищеца като собствен на дружеството дълготраен актив. Електропроводът
снабдявал с електроенергия предприятието на ищеца чрез четири трансформатора,
които също били негова собственост. Трансформаторите били разположени в имотите
на ищеца и представлявали: трансформатор 2 500 kVА, трансформатор 1 000 кVА,
трансформатор 630 kVА и трансформатор 400 кVА. Първите два били закупени с
фактура № 6583/19.07.1999 г., издадена въз основа на протокол № 1/19.07.1999 г.
и платени с платежно нареждане от 19.07.1999 г. Третият бил закупен с фактура №
526/04.08.2008 г., а четвъртият - с фактура № 886/01.12.2004 г.
На
основание изложеното твърди, че ответното дружество не е собственик на нито
един от елементите на електроразпределителната мрежа, чрез които се осъществява
снабдяването на ищцовото дружество с електроенергия, поради което след
въвеждане на собствения електропровод в експлоатация на 15.08.2011 г. до края
на исковия период – м. 01.2019 год., „ИПО“ ООД не дължал заплащане на цена за
достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос през разпределителната
мрежа. „ИПО“ ООД не ползвал тези услуги, защото е директно присъединен към
подстанция 110/20кV „Карлово – 1“, собственост на „НЕК“ ЕАД и ползвал
единствено услугите по достъп до и пренос през електропреносната мрежа, които се
предоставят съответно от „ЕСО“ ЕАД (Енергийния системен оператор) и „НЕК“ ЕАД
(Националната електрическа компания).
Посочено
е, че между страните са били налице четири искови производства, по които са
били предявени исковите претенции на „ИПО“ ООД за връщане на недължимо платени
суми от цената за пренос и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за
различни периоди от време – от м. 08.2011 год. до м. 04.2017 год. и по всички
дела били налице влезли в сила съдебни решения, с които исковите претенции са
били уважавани.
Предвид
изложените фактически твърдения „Ипо“ ООД предявява
иск да се осъди ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, с
предходно наименование „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, да му заплати сума
в размер на 72 842,33 лв., платена от ищеца по фактури, издадени от
ответника за периода от 01.05.2017 год. до 31.01.2019 год., от която 45 944,24
лв. представляваща платена от ищеца на ответника цена за пренос през разпределителната мрежа и 26 898,09 лв.,
представляваща цена за достъп до
разпределителната мрежа, с която сума ответното дружество неоснователно се е
обогатило за сметка на обедняването на „ИПО“ ООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Предявени
са искове са процесуално допустими. Същите са с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД.
Ответникът
„Електроразпределение Юг“ ЕАД в отговора
на исковата молба не формулира възражения срещу допустимостта на иска, а по
същество счита същия за изцяло неоснователен. Оспорва се фактическото
твърдение, че „НЕК“ ЕАД е предоставил достъп на ищеца до кабели от подстанция
110/20кV
„Карлово-1“ и съществуването на договор между ищеца и „НЕК“ ЕАД относно
присъединяването на обекта и относно предоставянето на услуги пренос и достъп.
Счита, че описаните в исковата молба суми са дължими и при наличие на
фактическо и правно основание за това са начислени по сметка на ищеца. Изложено
е твърдение, че за процесния период правоотношенията между страните са уредени
от договор, сключен на 12.11.2013 год.
Не се
оспорва твърдението, че ищецът е собственик на
електропровод 20 кV и трафопост. Но тъй като чрез електропровода
и трафопоста се снабдяват повече от един потребители на ел. енергия, той е част
от електроразпределителната мрежа на ответника и подлежи на изкупуване, а
ищецът необосновано отказва да преговаря за изкупуването на съоръженията.
Развива подробни съображения за неоснователност на исковата претенция в
отговора на исковата молба.
В допълнителната искова молба се оспорва
твърдението на ответника, че процесният електропровод 20 КV е част от електроразпределителната
мрежа; твърди се, че ответното дружество не е собственик на нито един от
елементите на електроразпределителната мрежа, чрез която се осъществява
снабдяването на ищеца с електроенергия. Признава се факта на подписването от
страна на ищеца на договор от 12.11.2013 год. за достъп и пренос на ел. енергия
през електроразпределителната мрежа, но този договор бил подписан от ищеца с
особено мнение, че услугите, предмет на договора не му се предоставят и няма да
му се предоставят реално от ответника. Счита, че договорът е сключен без
основание и като такъв е нищожен. Наред с това същият е сключен в противоречие
със закона – чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, според който услугата по достъп и пренос на
електроенергия може да се предостави само от лице, собственик на
електроразпределителната мрежа. Твърди се, че ответникът реално не извършва
който и да е от разходите, включени в цена достъп. Изложени са аргументи по
същество.
Отговор
на допълнителната искова молба не е постъпил.
Съдът
приема, че е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени допустими
искове. Същите са с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – иска се връщане на
даденото при начална липса на основание. Не е налице основание да се възприеме
дадената от ищеца правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като този иск
е субсидиарен и е на разположение на ищеца при липса на друг ред за защита, а в
случая ищецът разполага с възможността да се защити, като иска връщане на пряко
даденото на ответника при начална липса на основание. Срещу така дадената в
доклада правна квалификация не са направени възражения от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите
и възраженията, изложени от страните, намира за установено следното:
С
доклада по делото е прието за безспорно
между страните, че ищецът е собственик на електропровод 20 КV и трафопост. Ето защо, ищецът не
следва да доказва собствеността си върху електропровода, свързващ собствения му
трафопост с трафопоста на НЕК, както и собствеността върху находящите се в
собствения му имот трафопостове. С оглед изявлението на ищеца в допълнителната
искова молба, безспорно между страните е също, че не е налице договор между
„Ипо“ ООД и „НЕК“ АД и „ЕСО“ ЕАД.
Не се спори между страните също, че
ищецът е собственик на енергоемко предприятие, основните производствени
мощности, на което са разположени в поземлен имот с идентификатор
36498.504.2538 и поземлен имот с идентификатор 36498.341.737, двата по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово. За собствеността
върху същите са ангажирани писмени доказателства – нотариални актове. Не се
спори и относно факта, че снабдяването на предприятието на ищеца с
електроенергия се осъществява чрез електропровод-20 kV, въведен в експлоатация на 15.08.2011
г., съгласно удостоверение № 65 от същата дата, издадено от Главния архитект на
Община Карлово. Безспорно между страните е, че електропроводът снабдява с
електроенергия предприятието на ищеца чрез четири трансформатора –
трансформатор 2500 kVA,
трансформатор 1000 kVA,
трансформатор 630 kVA
и трансформатор 400 kVA,
които са закупени от ищеца, съгласно представените фактури, издадени съответно
на 19.07.1999 г., 04.08.2008 г. и 01.12.2004 г.
По делото е изслушано и прието без
възражения на страните заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от
в.л. Н.И.. Същото не противоречи на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че е компетентно изготвено, поради което и изцяло го кредитира. Според заключението,
през процесния период от м. 05.2017 год. до м. 01.2019 год. ищецът е потребявал
електроенергия, като обектът му е присъединен на ниво напрежение 20кV. Замерването на консумираната
електроенергия е извършвано чрез статичен електромер, който не измерва
техническите загуби на електрическа енергия по захранващия електропровод средно
напрежение „ИПО”. От съоръженията на ищеца се електроснабдяват още 5
потребители.
Според експерта, границата между
електропреносната мрежа и електроразпределителната мрежа, захранваща
предприятието на ищеца, са клемите на присъединяване на въздушна линия 20 кV „ИПО” към проходните изолатори на закрита
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20кV на подстанция 110/20 кV „Карлово 1”. Тези клеми представляват
граница на собственост на електрическите съоръжения, собственост на ищеца и
„НЕК” ЕАД. При това, според него, няма съставни елементи от електропровод 20 кV „ИПО”, които да са собственост на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД или на „ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД /понастоящем „Електроразпределение Юг“ ЕАД/. Тези изводи на вещото лице, не
са оспорени от страните.
Приети са като доказателства общо 21
броя фактури, издадени от ответното дружество на ищеца за периода м. 05.2017 г.
– м. 01.2019 г., с които са му начислени общо сумата 45 944,24 лв. – цена
за пренос през разпределителната мрежа, както и сумата 26 898,09 лв. - за
достъп до разпределителната мрежа, и двете суми без ДДС, като няма спор между
страните, че сумите са заплатени от ищеца – общо 72842,33 лв.
По делото е допусната и изслушана и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т. Р.. Съгласно заключението
на вещото лице, цената за пренос през разпределителната мрежа е образувана като
произведение от отчетените количества електроенергия по съответната цена, определена
от ДКЕВР за периода. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа се
калкулира на база предоставена мощност на ищеца – 2500 кW. Заключението не е оспорено от
страните.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ
„Електроразпределителната мрежа” е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия. А съгласно т. 20 „Електропреносна
мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби,
които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно
напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. На основание чл. 88
от ЗЕ разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия
за съответната територия. Следователно услугите по достъп до и пренос през
електроразпределителната мрежа се предоставят от „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД и „Електроразпределение ЮГ” ЕАД /с бивше наименование - „ЕВН
България електроразпределение” АД/, когато те са собственици на такива мрежи на
обособена територия.
Ето защо съдът приема, че правното
основание за предоставяне на процесните услуги е собствеността върху
електроразпределителната мрежа. В процесния случай, както се установи,
ответното дружество няма собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа,
захранваща с електроенергия предприятието на ищеца, основните
производствени мощности на което, са разположени в горепосочените два поземлени
имота. Услугата „достъп до електроенергия” се предоставя от оператора „НЕК” ЕАД
чрез собствената му подстанция, към която предприятието на ищеца е директно
присъединено. Услугата „пренос на електрическа енергия” се предоставя чрез
съоръженията на „ЕСО” ЕАД /Енергийния системен оператор/ и „НЕК” ЕАД до подстанция
110/20 kV
„Карлово-1”, от където тя се пренася чрез собствения на ищеца електропровод до
предприятието му. Този извод следва от установения чрез техническата експертиза
факт, че електроразпределителната мрежа завършва на мястото /клемите/ на присъединяване
на собствения на ищеца електропровод към подстанция на „НЕК” ЕАД - 110/20 kV „Карлово-1” и от тази точка започва
електропреносната мрежа. Т.е., ищецът е присъединен към електропреносната мрежа
със собствените му съоръжения, а не чрез такива на ответното дружество.
По делото е представен
договор, сключен между страните на 12.11.2013 г. за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, вписан под №
807/12.11.2013 г. Според съда, същият не обосновава извод за дължимост на
процесните суми. Основанието за начисляване на процесните такси е не договорът,
сам по себе си, а предоставената въз основа на него услуга. За да се породи
задължение за плащане, е необходимо ответната страна да е предоставила
конкретна услуга, каквато в процесния случай не се установява. Нещо повече –
съгласно чл. 88, ал.1 от ЗЕ, услугата по достъп и пренос на електроенергия може
да се предоставя само от лице, собственик на електроразпределителната мрежа. В
настоящия случай, ответното дружество не е собственик на нито един от
елементите й, чрез които се осъществява снабдяването на ищеца с електроенергия,
поради което така сключения договор е нищожен относно процесния обект.
За това съдът счита, че
между „ИПО“ ООД и „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД в процесния период от време, не е
съществувала правна връзка, двете дружества не са се намирали в търговски
отношения по пренос и разпределение на електрическа енергия и съответно за тях
не съществуват насрещни права и задължения.
Съдът намира за
ирелевантен за спора факта, че към съоръженията на ищеца са присъединени и
други потребители. Причините и начина на присъединяването им нямат отношения
към спора, доколкото няма спор, че това присъединяване не е извършено от ищеца.
Неоснователно, според
съда, е и възражението на ответното дружество, че цената за пренос се дължи от
ищеца, тъй като мястото на измерване на консумираната енергия било в уредбата
на клиента, а не на границите на собствеността. Съгласно чл. 29, ал. 3 и ал. 4
от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическата
уредба на преносното предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия следва да се монтират в уредбата на електропреносното
предприятие. В процесния случай това място е Подстанция 110/20 кV
„Карлово – 1”, собственост на „НЕК” ЕАД. Но изместването на точката за
замерване е изцяло в тежест на ответното дружество, а не на ищеца.
Ответникът е направил и
възражение за наличие на технически загуби при преноса на електроенергия.
Установяването на такива е изцяло в негова тежест, а доказателства не бяха
ангажирани. Дори и да бяха установени обаче, същите сами по себе си не
обосновават извод за предоставена от ответното дружество на ищеца услуга.
Предвид изложеното, съдът
намира, искът за основателен и доказан изцяло и в пълния му размер. За
процесния период ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на
дружеството ищец за
периода м. 05.2017 – 01.2019 г. със следните суми: заплатена цена за пренос
през разпределителната мрежа в размер на 45 944,24 лв. и заплатена цена за
достъп до разпределителната мрежа в размер на 26 898,09 лв. или общо 72842,33
лв.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати посочените суми, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното им изплащане, като законна последица от уважаването на
исковете.
По
въпроса за разноските:
Предвид уважаването на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. За разноските си
ищцовата страна представя списък, според който разноските са в общ размер на 7
655,88 лв., от които 4440 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, 2915,80
лв. държавна такса, 200 лв. за СТЕ и 100 лв. за ССЕ. Срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност
от ответната страна. По повод на възражението, съдът отчете, че според чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за дело с предявеният за защита материален интерес е 2 715,27
лв. без ДДС, а с ДДС – 3 258,32 лв. Според пар. 2а от Наредбата минималният
размер на адвокатските възнаграждения е без ДДС. Възнаграждението в случая е
платено в брой според договора за правна помощ. За начисленото ДДС е издадена
фактура. Съдът намира възражението за основателно, като отчете, че с оглед
приключилите вече съдебни дела между същите страни с идентичен предмет, делото
е лишено от фактическа и правна сложност. Поради това и на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК от изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в тежест на
ответника следва да се възложи сумата 3 258,32 лв. Така общият размер на
разноските, които се възлагат върху ответника, след редуцирането на
адвокатското възнаграждение, е 6 474,12 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
О
С Ъ Ж Д А „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Пловдив 4000, район
Централен, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, да заплати на „ИПО” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1514, район Подуяне, ж.к. „Хаджи
Димитър“, ул. „Резбарска“ № 47, ет. 5, представлявано от управителя И. Г. П., сумата
в общ размер на 72 842,33 лева,
формирана като сбор от сумите 45944,24 лв., представляваща заплатена от ищеца цена за пренос през разпределителната
мрежа и сумата 26898,09 лв., представляваща заплатена от ищеца цена за достъп до разпределителната
мрежа, за периода от 01.05.2017 г. – 31.01.2019 г., по издадени за същия период
от ответното дружество общо 21 броя фактури, с които суми „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, ЕИК ********* неоснователно се е обогатило за сметка на обедняването
на „ИПО” ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба - 15.04.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата 6 474,12
лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: