№ 964
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
АЛт ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело №
20211110211027 по описа за 2021 година
г
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Т. В. П., ЕГН ********** против
наказателно постановление №21-4332-009921/20.05.2021 г. на началник група
към СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5 т.
1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1
ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради нарушения на процесуалните правила –
липсва пълно описание на нарушението, посочено е различно място на
нарушението, не става ясно къде са се намирали полицейските служители
така, че да имат видимост към жалбоподателката. Излагат се доводи за
недоказаност на вмененото на жалбоподателката нарушение, тъй като в
момента, в който тя е навлязла в кръстовището сигналът е бил жълт, като не е
спряна на кръстовището, а на ул.”Ген.Гурко”. Предлага на съда да отмени
изцяло наказателното постановление. Редовно призована не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
1
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 24.04.2021 г. свидетелите В. Й. В. и В. М. Н. полицейски
служители били на работна смяна, с патрулен автомобил. Около 00:47 часа в
гр. София, бул.”Васил Левски”, с посока на движение от ул. „Шести
септември” към бул.”Ген.Гурко”, те забелязали жалбоподателката, която
управлявала л.а. „Шкода Суперб” с рег.№СА 86 12 ТК, лична собственост,
като същата на кръстовището образувано от бул.”Васил Левски” с ул.”Граф
Игнатиев” навлязла и преминала на забранен (червен) сигнал при работеща в
нормален автоматичен режим светофарна уредба. Именно това поведение
провокирало контролните органи да спрат водачката и да й извършат
проверка на кръстовището образувано от бул „Васил Левски” с ул. „Ген.
Гурко”. П. била сама в автомобила.
Свидетелят В. Й. В. на длъжност мл. автоконтрольор към СДВР, отдел
„Пътна полиция” - СДВР съставил на жалбоподателката АУАН
№GA421507/24.04.2021 г., връчен й надлежно.
Няма данни по преписката в срока по по чл.44 ал.3 ЗАНН
жалбоподателката да е подала писмени възражения срещу съставения АУАН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
2
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила и в тази връзка възраженията в жалбата са
неоснователни.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че липсва пълно описание на
нарушението – същото е коректно посочено. Не е налице различно място на
нарушението, същото е на кръстовището образувано от бул.”Васил Левски” с
ул.”Граф Игнатиев”, където П. е навлязла и преминала на червен, а не на жълт
/както твърди/ сигнал. Посочено е и къде е спряна и е извършена проверка –
кръстовището, образувано от бул „Васил Левски” с ул. „Ген. Гурко”. Спазени
са изцяло сроковете за издаването им.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По делото са разпитани свидетелите В. Й. В. и В. М. Н., които са
очевидци на нарушението. Същите са категорични в показанията си, че ясно
са забелязали, че жалбоподателката преминава на червен /забранителен/
сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул.”Васил Левски” с
ул.”Граф Игнатиев”, като в този момент се намирали в патрулен автомобил на
същото кръстовище. Свидетелите имали непосредствена видимост към
жалбоподателката /”Имахме видимост към жалбоподателката, която
управляваше лек автомобил „Шкода”, показания на В., л.80 гръб/.
Светофарните уреди съгласно чл.42 от Наредба №17/23 .07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, се поставят от
дясната страна на пътя по посока на движението, както и над пътя, поради
което жалбоподателката като водач на МПС е имала видимост към нея, такава
3
са имали и полицейските служители, който изчаквали на същото кръстовище
зелен сигнал..
Съдът намира, че по категоричен начин въз основа на събраните и
кредитирани доказателства по делото се установява извършването на
нарушението, самоличността на нарушителка и нейната вина, като в тази
връзка твърденията на жалбоподателката, че на процесната дата е преминала
на жълт сигнал – останаха недоказани.
В случая жалбоподателката е осъществила визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение.
От обективна страна, същата като водач на моторно превозно средство
(по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъла и преминала в нарушение
на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален
режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17/01 г. предвижда, че
при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина,
означава "преминаването забранено".
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателката като правоспособен водач е бил длъжна да знае пътната
сигнализация и да съобрази поведението си с тях.
С горното си поведение, тя е осъществил състава на чл.6 т.1, което като
правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган.
Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между
квалификацията на нарушението и словесното му изписване.
Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по
описаното нарушение и жалбоподателката е била наясно за какви факти се
защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна
уредба, в работен режим.
На жалбоподателката наложено съответстващото на нарушението
административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 100
лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Наказващият орган отнел и 8 контролни точки с
наказателното постановление, съгласно Наредба №Із-2539 на МВР, поради
4
което НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
009921/20.05.2021 г. на началник група към СДВР отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на Т. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.5 т. 1
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП
и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5