№ 263
гр. П***, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220104242 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Г. АНТ. АС. чрез пълномощника си адвокат Е. е предявила
против ответника ЯНК. В. АС. иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения помежду им брак без произнасяне по вината. Като
причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака сочи
продължилата няколко години фактическа раздяла между тях, липсата на
контакти помежду им и самостоятелното уреждане на живота на всеки от
съпрузите в различни държави. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЯНК. В. АС. чрез
пълномощника си адвокат Г*** намира иска за развод за основателен.
Признава изцяло посочените в исковата молба факти и твърдения, в т.ч. че от
брака нямат ненавършили пълнолетие деца, че с ищцата са разделени от
няколко години и всеки от тях живее в различна държава и че не контактуват
помежду си. Моли да бъде постановено решение, с което бракът помежду им
да бъде прекратен с развод без произнасяне по въпроса за вината. Не сочи
доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. К***, за
което е съставен акт за граждански брак *** от *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име М***.
От брака съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
1
От показанията на разпитаната по делото свидетелка К*** В*** Н***,
племенница на ищцата, се установява, че страните са разделени от месец
октомври 2018 г., когато ответникът заминал за Г***. Оттогава ответникът
живеел в Г***, а ищцата останала в Б***. През това време не поддържали
връзка помежду си. Не се виждали и не се чували по телефона. Не правили
опити да се съберат. Желанието на ищцата било да се разведат.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, съединен на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК при условията на
кумулативно съединяване с иска по чл. 53 от СК за фамилното име на
съпругата след развода.
По иска за развод в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и вината на ответника за това. Непосочените
основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на
устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на
нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото
свидетелка, имащи преки впечатления от съвместното съжителство на
съпрузите с оглед родствената връзка с ищцата, чийто показания съдът цени
като непосредствени, логични и последователни, установяват по убедителен
начин, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2018 г. Оттогава ответникът
живее в чужбина, а ищцата – в Б***. Двамата не поддържат връзка помежду
си и не са правили опити за заздравяване на брачната връзка. Желанието им е
бракът помежду им да бъде прекратен с развод.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка на страните и не съществува
възможност да се възродят отново между тях. Бракът съществува само
формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание, поради
което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да продължи
занапред живота си самостоятелно.
Никой от съпрузите не е направил искане по чл. 49, ал. 3 от СК за
произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Искането на съпругата след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име е основателно и следва да бъде уважено, тъй
като зависи изцяло от личната й преценка.
Никой от съпрузите не е заявил претенция за ползване на семейното
жилище по реда на чл. 56, ал. 1 от СК и предвид липсата на ненавършили
пълнолетие деца от брака, този въпрос не следва да бъде разглеждан от съда.
2
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
останат в тежест на всеки от съпрузите, така както са ги направили, тъй като
не е установено някой от тях да има вина за разстройството на брака. Всеки
от тях следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса при
решаване на делото на основание чл. 6, т. 2 от ТДТГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между ЯНК. В. АС., ЕГН ********** и Г. АНТ. АС., ЕГН
**********, сключен на *** г. в гр. К***, за което е съставен акт за
граждански брак *** от *** г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Г. АНТ. АС.,
ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име М***.
ОСЪЖДА ЯНК. В. АС., ЕГН ********** от гр. В***, общ. С***, обл.
П***, ул. „Ч***“ № 5 да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
допълнителна държавна такса решаване на делото в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Г. АНТ. АС., ЕГН ********** от гр. В***, общ. С***, обл.
П***, ул. „Ч***“ № 5 да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
допълнителна държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3