№ 150
гр. Сливен, 27.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
и прокурора В. Й. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
частно наказателно дело № 20232200600160 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-обвиняем К. Г. Г., редовно призован, се явява лично и
с адв. В. Д., надлежно преупълномощена от адв. В. К. – АК Сливен, назначен
за негов служебен защитник от досъдебното производство.
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се представлява от
прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по въззивна жалба на обв. К. Г. Г., против
Определение № 219/03.02.2023 г. по ЧНД № 171/2023 г. по описа на Районен
1
съд - Сливен, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия за
изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека и е определен двумесечен срок, в който
ново искане за изменение на мярката за неотклонение е недопустимо.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
АДВ.Д.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ОБВ. Г.: Нямам искания.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото материалите, съдържащи се в ЧНД № 171/2023 г. по описа на РС –
Сливен, включително и тези, съдържащи се в приложеното към него
досъдебно производство № 17/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, с
оглед на което и по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 171/2023 г. по описа на РС – Сливен, включително и
тези, съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство №
17/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 77/2022 г. по описа на РП –
Сливен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жалбата на обв.
Г. против определението на РС - Сливен по ЧНД № 171/2023 г. е
неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че обв. Г. е
привлечен като обвиняем на 06.01.2023 г. за извършено престъпление по чл.
196 ал.1 т.1, вр. чл. 94 ал. 1 от НК за извършена кражба при условията на
опасен рецидив, като мярката му за неотклонение Задържане под стража е
взета с определение на съда от 09.01.2023 г. При първоначалното вземане на
мярката му за неотклонение съдът обосновано е приел, че от доказателствата
по делото може да се направи обосновано предположение, че обв. Г. е
извършен престъплението, в което е обвинен. Към момента това обосновано
предположение не е разколебано. От момента на вземате на мярката за
неотклонение до настоящия момент е изминал срок, който не надвишава три
месеца, разследването се провежда в разумни срокове и ритмично като по
него продължават да се извършват процесуално следствени действия. Обв. Г.
е привлечен за тежко умишлено престъпление, извършено при условията на
опасен рецидив, като отделно от това по отношение на него са налице данни
за многобройни осъждания - повече от 15 пъти, всички срещу собствеността,
като в някои са при условията на опасен рецидив. С оглед на това, а именно
данните за личността на обв. Г. и предходните му осъждания може да се
направи обоснован извод, че е налице опасност същият да извърши
престъпление, като отделно от това, това се презумира и от разпоредбата на
чл. 63 ал. 2 т. 1 от НК, с оглед на това, че деянието е извършено при опасен
рецидив. Поради изложеното, а именно данните за личността и от
многобройните осъждания и тежестта на извършени такива считам, че най-
адекватната мярка в случая, която би постигнала целите на мярката за
неотклонение Задържане под стража, като следва да се даде превес и на
обществения интерес, в резултат на поредицата свързани с посегателствата.
По изложеното предлагам да оставите жалбата без уважение и да потвърдите
взетата мярка за неотклонение Задържане под стража.
АДВ.Д.: Уважаеми окръжни съдии, действително към момента моя
подзащитен е привлечен като обвиняем във връзка с извършена кражба по чл.
196 ал.1 т.1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. Считам, че наложената му от РС - Сливен
мярка за неотклонение Задържане под стража не съответства с тежестта на
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Подсъдимия има постоянен
адрес, където живее и винаги може да бъде на разположени за изясняване на
3
обстоятелствата по делото. Считам, че няма опасност да се укрие или да
извърши ново престъпление. В този случай по отношение на моя подзащитен
няма да е необосновано да се наложи макар и по-лека мярка за неотклонение.
ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. К. Г. Г.:
ОБВ.Г.: Придържам се към казаното от адвоката ми. Работил съм в
строителството и преди да ме задържат пак това съм работил.
ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. К. Г. Г.:
ОБВ. Г.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След тайно съдът обяви:
Производството е по реда на чл.65 ал.7 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на обв. К. Г. Г., ЕГН **********, против
Определение № 219 от 03.02.2023 г. по ЧНД №171/2023 г. по описа на
Районен съд-Сливен, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия
за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека и е определен двумесечен срок в
който ново искане за изменение на мярката за неотклонение е недопустимо.
В депозираната въззивна жалба, подадена от обвиняемия същия иска
мярката му за неотклонение да бъде променена в по лека като заявява, че има
постоянен адрес, в никакъв случай не би извършил друго престъпление и не
би попречил на разследването, а по скоро би помогнал.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура-Сливен
моли да се остави без уважение подадената жалба.
Пред настоящата инстанция обвиняемият Г. поддържа подадената жалба.
Служебният му защитник, поддържа депозираната въззивна жалба.
Обв. Г. в личната си защита желае по-лека мярка за неотклонение.
Настоящата въззивна жалба е подадена от обвиняемия, който има право
на такава, против постановеното определение и в три дневния преклузивен
срок за обжалване по чл.65 ал.7 от НПК, поради което е допустима.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство до настоящия момент и провери атакуваното
4
определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи
извода,че въззивната жалба е неоснователна.
Съдът като изслуша доводите на страните и след преценка на
доказателствената съвкупност по делото, прие за установено следното:
Досъдебно производство №17/2023 г. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх.
№77/2023 г. по описа на РП-Сливен е образувано на 04.01.2023 г.
На обв. Г. на 06.01.2023г. е повдигнато обвинение за това, че на
31.12.2022 г. в гр.Сливен, в магазин“Л.Г.“, при условията на опасен рецидив,
противозаконно отнел парфюм „Емпорио Армани Даймънс“ на стойност 180
лева от владението на “Л.Г.“ ЕООД гр.София с управител на магазина Д.И.К.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление
по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК.
Спрямо обв. К. Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
В протокола за разпит на обвиняемото лице, последният не е дал
обяснения, като е заявил, че не разбира в какво го обвиняват.
Приложени са справка за съдимост на обвиняемото лице и характеристична справка.
От приобщената справка за съдимост се установява, че обв. К. Г. Г. е бил осъждан за
престъпления по чл.194 ал.1 от НК, по чл.195 ал.1, т.3,4 и т.5 и 7, вр.чл.26 ал.1 от НК, по
чл.309 ал.1 от НК, по чл.201 от НК, по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК многократно
като е търпял ефективни наказания, като последната му присъда е по НОХД №490/2021г по
описа на Районен съд Сливен за деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал. 1 т.3 и т.4 от НК по
която при условията на чл.55от НК му е било наложено наказание“Лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца при строг режим. Наказанието е било изтърпяно на 08.11.2021г.
Видно от справката за характеристични данни, обвиняемият не работи постоянно,
препитава се като извършва кражби.
На 01.02.2023г е депозирана молба от обвиняемия Г. до Районен съд Сливен, с правно
основание чл.65 ал.1 от НПК. С Определение № 219 от 03.02.2023г. по ЧНД 171/2023г. по
описа на Районен съд Сливен е оставена без уважение молбата на обвиняемия за изменение
на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в
по-лека и е определен двумесечен срок, в който ново искане за изменение на мярката за
неотклонение е недопустимо.
На 08.02.2023г. е била депозирана въззивна жалба от обвиняемия Г., с правно
основание чл.65 ал.7 от НПК, по повод на която се развива настоящото производство.
Предвид така установеното настоящият състав намира следното:
В случая срещу обвиняемия Г. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК, което е тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за което е предвидено наказание
5
лишаване от свобода от две до десет години.
Въззивният съд намира за правилен и обоснован извода на
първоинстанционния съд, че до настоящия момент в хода на досъдебното
производство са събрани достатъчно доказателствени материали в подкрепа
на тезата на Районна прокуратура - Сливен, че е налице обосновано
подозрение обвиняемият Г. да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Вероятното му участие в деянието се установява от
показанията на свидетелите, видеозаписите и заключенията на техническата и
съдебно-оценителната експертизи. В тази връзка, настоящият въззивен състав
също приема, че от тях може да се извлече достатъчно информация, която да
убеди един обективен наблюдател, че е налице обосновано подозрение срещу
Г. за извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В
тази част, първоинстанционното определение е напълно обосновано и се
споделя от въззивната инстанция като съответстващо на закона и
доказателствата.
По отношение на наличието на риск от укриване или извършване на
престъпление от страна на обвиняемия, въззивната инстанция се
солидаризира с установеното от Районен съд-Сливен, че е налице реална
опасност обв. Г. да извърши други престъпления предвид обремененото му
съдебно минало, обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото
досъдебно производство е извършено при условията на опасен рецидив.
Очевидно е, многократните му осъждания не могат да го възпрат да
извършва престъпления и към момента единствената подходяща мярка за
неотклонение, която ще отнеме възможността му да върши престъпления,
както и ще обезпечи изпълнението на бъдещото евентуално наказание е
постоянното му задържане.
С тези съображения съдът счете въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционно определение – за правилно, което налага неговото
потвърждаване.
Така мотивиран, и на основание чл. 65, ал. 9 НПК Окръжен съд-Сливен,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 219 от 03.02.2023 г. по ЧНД
№171/2023 г. по описа на Районен съд-Сливен.
6
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен
протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,01 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7