Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
23.11.2012 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
|||
|
|
|
|
|
|
||
|
На |
09.10.2012 |
|
Година
|
2012 |
||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||
|
Секретар |
В.П. |
|
||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдия
ВЪТКОВ |
|||||||||
|
гр. |
дело № |
656 |
по
описа за |
2006 |
година. |
||||||
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
С влязло в сила Решение № 106/2007 год., постановено по делото, частично
изменено с Решение № 1160/11.08.2008 г. постановено по въззивно
гр. дело № 4/2008 г. на ВрОС, е допусната съдебна
делба между А.Б.М., М.Б.М.
и И.Б.П., по отношение на масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански
сгради и гараж, останали им в наследство от общия им наследодател Б. М. ***,
находящи се в имот - земеделска земя – овощна градина с площ от 0.796 дка, VІ
категория, находящ се в м.”Тодорина падина” в
землището на с.Л., имот № 102057 по картата на землището на селото, при съседи
на имота: имоти №№: 000947, 000736, 102055, 102056 и 102059, при квоти по 1/3 идеална част за всеки
един от горните съделители, като с решението си МРС е
отменил, на основание чл. чл. 431
ал. 2 изр. последно, нотариален акт № 33 том V нот. дело №904/2004 г., с който М.Б.М. е бил признат за
собственик на основание давностно владение върху
недвижим имот - земеделска земя имот № 102057, находящ се в м. “Тодорина падина” в землището на с. Л., общ. М., с площ от
0.796 дка, представляващ овощна градина, VІ категория, при граници и съседи:
имоти №№000947, 000736, 102055, 102056 и 102059, ведно с находящите се в имота селскостопански
обект, две второстепенни сгради и гараж.
Допусната
е и делба между А.Б.М.,
М.Б.М., И.Б.П., И.П.П., М.Т. Н., М.В.Ц., И.В.П., по отношение на:
Имот
№102057 – овощна градина, с площ от 0.796 дка, VІ категория, находящ се в м. “Тодорина падина” в землището на с. Л., общ. М., при граници
и съседи: имоти №№ 000947, 000736, 102055, 102056 и 102059;
Имот №
124110-ливада с площ от 1.195 дка, ІV категория,
находящ се в м.”Клисура” в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи:
имоти №№:124107, 124109, 140010, 140011;
Имот №
124046-ливада с площ от 2.676 дка, V категория, находящ се в м.”Широка падина”
в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№:124047, 140018,
124050, 124049,124044, 124045, 124036 и 137009;
Имот №
124027-пасище-мера с площ от 4.146 дка, ІV категория,
находящ се в м.”Ерден” в землището на с.Л., общ. М.,
при граници и съседи: имоти №№:124026, 140015, 137009, 124028 и 140022;
Имот №
102121-овощна градина с площ от 1.912 дка, VІ категория, находящ се в
м.”Клисура” в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти
№№:102120, 102119 и 000736.
Имот № 102118-пасище-мера
с площ от 2.041 дка, VІ категория, находящ се в м.”Лицето” в землището на с.Л.,
общ. М., при граници и съседи: имоти №№:102114, 102113, 102119, 102117 и
102116;
Имот №
102070-пасище-мера с площ от 2.262 дка, VІ категория, находящ се в м.”Слога” в
землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№:102107, 000736,
102065, 102069 и 000736;
Имот №
102058-нива с площ от 2.919 дка, VІ категория, находящ се в м. ”Широка падина”
в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№:102062, 000736 и
000947;
Имот №
102055-нива с площ от 0.325 дка, VІ категория, находящ се в м.”Клисура” в
землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№:102057, 000736,
102054 и 102056;
Имот №
102012-нива с площ от 3.968 дка, ІV категория,
находящ се в м.”Клисура” в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи:
имоти №№:102013, 133016, 102011, 132003;
Имот №
133003-залесена територия с площ от 2.00 дка, находящ се в м.”Батуловец” в землището на с.Л., общ. М., при граници и
съседи: имоти №№:133012, 133004, 102026, 102020;
Имот №
158020-залесена територия с площ от 2.500 дка, находящ се в м.”Паничешка креж” в землището на с.Л.,
общ. М., при граници и съседи: имоти №№:158021, 158069, 158019, 158017;
Имот №
159050-залесена територия с площ от 1.201 дка, находящ се в м.”Средни дел” в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи:
имоти №№:159062, 159051, 159049, 115184;
Имот №
140017-залесена територия с площ от 6.00 дка, находящ се в м.”Ерден” в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи:
имоти №№:140020, 140002, 124056, 000001, всички имоти останали им в наследство
от общия им наследодател Марин Дилчев П.,***, починал
на 18.04.1986 год., при квоти: по 2/24 идеални части за съделителите
А.Б.М. и И.Б.П., по 3/24 идеални части за съделителите, М.В.Ц. и И.В.П., и 6/24 идеални
части за съделителката М.Т. Н., и 8/24 ид. части за М.Б.М..
В
срока по чл. 286 ал. 1 ГПК /отм./ от съделителя М.Б.М.
против съделителите А.Б.М. и И.Б.П., са предявени и
приети от съда претенции за сметки, както следва:
Построяване
на гараж в земеделска земя – имот № 102057 в местността “Тодорина
Падина” в землището на с. Л., общ. М. на стойност 1 500 лв., построяване
на работилница в същия имот на стойност 3 000 лв., построяване на кочина в
същия имот на стойност 1 000 лв., както и подобрения и ремонти в същия имот и постройки, както следва:
Направа на бетонни площадки и пътеки – 162 кв. м., и 20 линейни метра бетонен
бордюр, пред и около двуетажната жилищна сграда в имота на стойност 2 000 лв.;
Укрепване на поддал трегер на жилищната сграда на обща стойност 500 лв.;
Поставяне на чамова ламперия на жилищен етаж през 2005 г. – 2009 г. на стойност
1300 лв.; Направа на асмалък около жилищната сграда
през 2007 г. на стойност 700 лв.; Откопаване земна маса от северната страна на
жилищната сграда и частично изграждане на подпорна стена от камък през 2000 г.
– 2009 г. на стойност 1500 лв.; Основен ремонт на покрива на жилищната страда
през 2002 г. на обща стойност 800 лв.; ограда на имота с оградна
мрежа и метални колове през 1978 – 1979 г. на стойност 400 лв.; Направа на
портал от метални тръби и ламарина през 1985 г. на стойност 200 лв.; Направа
фаянс в кухня в жилищната сграда през 2008 г.
– 3 кв. м., на стойност 120 лв.; Направа подпорна стена от южната страна
на двора през 1985 г. с каменна зидария на стойност 1100 лв.; Изливане на бетон
без арматура върху таван на жилищната сграда през 2005 г. и 2006 г. на стойност
1000 лв.; Разширяване на стълбището между втората площадка и етажа през 2008 г.
на стойност 500 лв.
В
същия срок съделителя А.Б.М. е предявил претенции за
сметки против М.Б.М., за заплащане на месечен наем за имот, представляващ масивна
двуетажна жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, останали им в
наследство от общия им наследодател Б. М. ***, находящи се в имот - земеделска
земя – овощна градина с площ от 0.796 дка, VІ категория, находящ се в м. ”Тодорина падина” в землището на с. Л., имот № 102057 по картата
на землището на селото,поради обстоятелството че е лишен от ползването му.
Претенцията е за 11 300 лв. за периода от 01.04.2000 г., до 01.10.2009 г.
В подкрепа на искането си е представил протокол от нотариална покана от
25.06.2004 г., или по 100 лв. месечно за периода.
По отношение допуснатия до делба между съделителите А.Б.М., М.Б.М. и И.Б.П., недвижим имот -
масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, останали им в
наследство от общия им наследодател Б. М. ***, находящи се в имот - земеделска
земя – овощна градина с площ от 0.796 дка, VІ категория, находящ се в м.”Тодорина падина” в землището на с.Л., имот № 102057 по
картата на землището на селото, при съседи на имота: имоти №№: 000947, 000736,
102055, 102056 и 102059, при квоти
по 1/3 идеална част за всеки един от тях:
В тази фаза на процеса по делото са допуснати единична
и тройна съдебно техническа експертиза, поради частично оспорване на единичната
от страните. В заключението на тройната съдебно техническа експертиза прието от съда като вярно
обективно и компетентно изготвено, вещите лица дават заключение, че горния
недвижим имот е неподеляем на части съобразно правата
на страните при допускане на делбата – по 1/3 ид.
част за всеки един, и този имот не е жилищен, не попада в регулацията на
населено място. При това положение единствения начин за извършване на делбата
на този имот е изнасянето му на публична продан, на основание чл. 288 ал.1 ГПК
/отм./.
Относно искането на съделителя
М.М. за възлагане на имота, прието от съда: В представената в срока по чл. 288
ал. 5 ГПК /отм./ молба на стр. 125 от делото, съдът намира същото за
неоснователно. В молбата не са посочени основания за това. Не са налице
предпоставките на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ за възлагането му. Тази хипотеза е
приложима само в случаите, когато неподеляемият имот
е жилище и съсобствеността е възникнала в резултат от наследяване. Би могло да се разглежда
въпроса за възлагане на имота, ако същия беше жилищен. Както беше посочено
по-горе видно от заключението на вещите лица по тройната съдебно техническа
експертиза този имот не е жилищен, т.е. този имот не попада в хипотезата на чл.
288 ал.3 /отм./. Съображенията на съделителя М.М. за
възлагане на имота, изложени в писмените му бележки на лист 285 от делото, са несъотносими към настоящия казус. Дори и да се приеме, че
имота е жилищен, то за да бъде възложен на един от съделителите,
последния следва при откриване на наследството да е живял в него, а и да не
притежава друго такова. Видно от представеното удостоверение за наследници
наследодателя на страните по делбата по отношение на този имот е починал през
1998 г., а направилият искането за възлагане изрично твърди в писмените си
бележки че живее в имота от 2000 г. С оглед горното съдът намира че искането за
възлагане, така както е направено, е неоснователно.
По
отношение претенциите за сметки за подобрения:
Предмет
на спора е присъждане стойността на подобрения, извършени от съделителя М.М. в съсобствен
имот. Възможни са няколко фактически и правни положения, при които един
съсобственик извършва подобрения в общата вещ. Възможно е да не се съобразява с
правата на останалите съсобственици и да владее целия имот само за себе си,
като манифестира това свое намерение спрямо останалите съсобственици и
отблъсква тяхното владение. В този случай той би имал качеството на
недобросъвестен владелец и може да иска ликвидация на облигационните отношения,
породени при извършване на подобренията, по реда на чл. 74 от ЗЗД. Когато
съсобственикът не е установил владение за себе си върху целия имот, то той
извършва подобренията в качеството си владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици. В този случай, съгласно разясненията,
дадени с ППВС № 6/1974 г., ликвидацията се извършва по следните начини: при
условията на чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено с изричното
съгласие на останалите съсобственици; по правилата на водене на чужда работа
без пълномощие по чл. 60 и сл. от ЗЗД, когато подобренията са извършени със
знанието и без противопоставяне от страна на останалите съсобственици; при
условията на чл. 59 от ЗЗД, ако останалите собственици са се противопоставили
на извършването на подобренията.
С
оглед горното, и като взе предвид становището на страните, съдът квалифицира
претенцията за подобрения по чл. 74 ЗЗД.
По
делото са разпитани две групи свидетели. По искане на съделителя
М.М. са разпитани доведените от него свидетели К., Д. и Х.. Свидетеля К.
твърди, че познава имота в с. Л., съделителя М. му е
бил началник в тухларната. Свидетелят е товарил и разтоварвал тухли, помагал е
при стоежа на гаража. Гаража е строен докато бащата на М. е бил жив. Това е
било около 80-те години. М. е плащал на работниците, не знае брата на М. да е
бил там, не го е виждал. Освен това М. е изградил и една кочина и подпорна
стена с камъни, но не знае точно кога, само твърди че подпорната стена е
правена преди гаража.
Свидетелят
Д. твърди че е от с. Л. и познава имота, познава и страните. Твърди че М. е
правил гаража, работилницата, настилки и пътеки около къщата, оградил е имота с
мрежи и колони. Карал му е камъни за подпорната стена. Това е било преди поведе
от 10 – 15 години. Не помни дали бащата на М. е бил жив когато той е правил
тези неща. Свидетеля Х. е съсед на имота от 27 -28 години. Твърди, че М. е
правил асмалък, пътеки, работили са по стълби,
направил е ограда от тръби и желязо. Не знае кой е направил гаража, не знае и
кога е направена работилрицата. М. е правил кочина и
оранжерия. М. е направил подпорна стена. Не знае когато се е правила подпорната
стена дали бащата на М. е бил жив. Мисли че е бил починал. Не знае дали бащата
на М. е бил жив когато е правен гаража.
По
делото са разпитани и двама свидетели доведени от съделителя
А.М.. Свидетеля П. твърди, че бащата на М. и на А. е правил овощна градина със сграда в местността “Тодорина падина” правил е и работилница. Това е станало
докато бай Б. е бил жив. Твърди че М. нищо не е правил след смъртта на баща си Б..
Свидетелката П.а също твърди че познава имота предмет на спора. Там М. гледа
животни. Твърди, че всички постройки са построени от бащата на М. и на А.. Не е
виждала М. нищо да строи. Всички постройки които са в имота са правени от баща
им. Свидетелката твърди, че бащата на А. и М. сам си е вдигал мертеци по къщата
и ги е ковал, работел е денонощно.
С
оглед събраните по делото гласни доказателства, съдът намира претенциите за
извършени подобрения, направени от съделителя М.М. и
приети от съда, подробно описани по-горе, за недоказани. И двете групи
свидетели твърдят, че всички претендирани от съделителя М.М. подобрения в наследствения имот са
извършени приживе на наследодателя на страните Б. М.. В тази си част
показанията им са последователни и логични. Свидетеля Х. твърди, че е съсед на
страните от 27 – 28 години и не знае точно кога е правена работилницата,
оранжерията и кочината. Свидетеля П. и свидетелката П.а също изрично твърдят,
че всички постройки, огради, подпорни стени, асмалък,
са правени от бащата на страните Б. М.. Нито
един от разпитаните свидетели не твърди категорично, че съделителя
М.М. е правил някакви подобрения в имота след смъртта на баща си. С оглед
горното съдът намира, че не следва да обсъжда събраните по делото писмени
доказателства, като несъотносими към спора, включително
и представената в незаверено копие декларация на стр.
128 от делото. Тези доказателства биха
били съотносими по-скоро към иск по чл. 12 ал. 2 ЗН, но по делото няма
доказателства такъв иск да е бил проведен успешно. Претенцията за подобрения
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По отношение претенцията по сметки
за наем:
Претенцията за наем е предявена от съделителя А.М. против съделителя
М.М. за сумата от 100 лв. месечно, или общо за сумата от 11 300 лв. за
периода от 01.04.2000 г. до 01.10.2009 г. Тази претенция съдът квалифицира по
чл. 31 ал. 2 от ЗС. Според чл. 31 ал. 2 ЗС, когато обща вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Писменото
поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление на съсобственика,
че иска в бъдеще обезщетение за ползването, и отправянето и получаването на
писмената покана могат да се доказват с всички доказателства. Писменото
поискване по чл. 31 ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84 ал. 2 ЗЗД и
само след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той
дължи заплащането на обезщетение. Установеното от закона правило съставлява
имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, който е лишен
от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем
права, които същият притежава в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 31 ал. 2
ЗС се явява частен случай на общата забрана /чл. 59 ЗЗД/ едно лице да се
облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на
едно правомерно от гледна точка на закона поведение, възможността да се
упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика да ползва
своята част от имота. Затова и ако ползващият съсобственик, след отправената му
писмена покана, отговори, че предоставя ползването на общата част в
съответствие с правата на съсобственика, който не я ползва, и последният откаже
това предложение, то обезщетение не се дължи.
За да се
уважи претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на
общата вещ от ответника, ответникът да е лишил ищеца от ползване, и поискване
за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът.
В тежест на
ищеца по такъв иск е да установи наличието на предпоставки за възникване на
задължението за обезщетяване при условията на чл. 31 ал. 2 от ЗС.
В настоящия
случай безспорно е установена съсобствеността на страните върху недвижимия имот
– сграда и стопански постройки в имот № 102057, представляващ овощна градина с
площ от 0.796 дка., в землището на с. Л.. Безспорно се установи от показанията
на разпитаните свидетели, че съделителя М.М. като
съсобственик в този имот го е ползвал за лични нужди, установявайки се през
последните години да живее в него, да отглежда животни там, като не е допускал съделителя А.М. в имота, и свидетелите никога не са го
виждали там. Няма спор и по отношение на
това, че ответника в действителност е
лишил съделителя А.М. от възможността да ползва този
имот. Налице е и писмено поискване – протокол за нотариална покана от
25.06.2004 г. на лист 144 от делото, и за това не се спори между страните.
Назначена и
изслушана е тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза, в заключението
на която, неоспорено
от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно, вещите
лица са определили месечен наем за периода от 01.04.2000 г. до 01.10.2009 г.
общо в размер на 1939.10 лв., като вещите лица са дали цена за наема за
отделните периоди съобразена с МРЗ за страната и коригиран съобразно инфлацията
за периода. В хода на делото ответника по този иск М.М. е направил възражение
за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 б. “в” ЗЗД, която сочи че
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане
на тригодишна давност. Възражението е основателно, направено е своевременно и
следва да се уважи като наем се присъди за срок от 01.10.2006 г. до 01.10.2009
г., който изчислен съобразно заключението на вещите лица по допуснатата тройна
експертиза възлиза на 836.16 лв. за три годишния период.Тъй като квотите на
страните при допускане на делбата са по 1/3 ид. част
за всеки един от съделителите, то дължимия се на съделителя А.М. наем е 1/3 част от горната сума, или сума в
размер 278.72 лв. За тази сума претенцията за наем следва да бъде уважена, като
в останалата част до пълния предявен размер и период, следва да се отхвърли,
като неоснователна и недоказана.
По отношение
на допуснатите до делба недвижими имоти – земеделски земи и гори, между съделителите А.Б.М., И.Б.П., М.В.Ц., И.В.П., М.Т. Н., и М.Б.М.:
По отношение тези недвижими имоти –
земеделски земи и гори, не са предявени искания за сметки.
Не е
поискано разпределение на имотите чрез жребий.
В тази
фаза на процеса по делото са допуснати единична и тройна съдебно техническа
експертиза, поради частично оспорване на единичната от страните. В заключението
на тройната съдебно
техническа експертиза, прието от съда като вярно обективно и компетентно
изготвено, е посочена пазарната стойност на допуснатите до делба имоти –
земеделски земи и гори, и е изготвен проект за разделителен протокол на делбените имоти, съобразно квотите на страните, като са
приложени и проекто-скици на поделените имоти.
Предложени са четири дяла, като са съобразени желанията на част от съделителите за поставяне на имоти в общ дял.
С оглед
обстоятелството, че имотите в делбената маса се
различават по вид, площ и стойност, и частите на съделителите
не са равни, а и с оглед изразеното желание на част от страните за
поставяне на имоти в общ дял, съдът
счита, че тегленето на жребий е невъзможно, и имотите следва да бъдат
разпределени по реда на чл. 292 ГПК /отм./. При разпределението на имотите по
чл. 292 ГПК /отм./, не се съставя и разделителен протокол. С оглед дяловете на
страните, стойността на имотите, и желанието на страните, изразено в с. з., вещите
лица в заключението си са групирали имотите, обособявайки дял за всяка една
страна. Съдът намира, че разпределението на имотите следва да се извърши именно
по предложеното от вещите лица в заключението групиране, което съответства в
максимална степен на правата на страните и техните предпочитания относно
поставяне на имотите в общ дял. Този вариант на разпределение на имотите се
явява и най-удачен с оглед правата на страните върху всички имоти включени в
делбата, а и при този вариант дължимите се суми за уравнение на дяловете между съделителите са най-малки. С оглед възражението на съделителя М.М. за поставяне в негов дял на имот № 102057,
по съображенията, които е изложил в писмената си защита, съдът намира същите за
неоснователни. В предложения от вещите лица вариант за разпределение на имотите
този имот е включен в дял на А.М. и И.П., които са заявили желание да им се
поставят имотите в общ дял. Същите, както беше отбелязано по-горе, общо
притежават 2/3 ид. части от недвижим имот - масивна
двуетажна жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, останали им в
наследство от общия им наследодател Б. М. ***. В конкретния казус най удачно би
било в техен дял да се постави и земята върху която са построени горните
постройки, като и за това съдът взема предвид тяхното желание за поставяне на
имотите в общ дял.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на
основание чл. 288 ал. 1 ГПК /отм./, следният недвижим имот: масивна двуетажна
жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, останали им в наследство от общия
им наследодател Б. М. ***, находящи се в имот - земеделска земя – овощна
градина с площ от 0.796 дка, VІ категория, находящ се в м.”Тодорина
падина” в землището на с.Л., имот № 102057 по картата на землището на селото, при
съседи на имота: имоти №№: 000947, 000736, 102055, 102056 и 102059, като след
извършване на публичната продан постъпилите от проданта суми да се разпределят
от съдебния изпълнител между съделителите А.Б.М., М.Б.М.
и И.Б.П., съобразно квотите им при допускане на делбата – по 1/3 ид. част за всеки един от тях.
Пазарната стойност на горния имот
към момента на постановяване на решението е 13945 лв.
На основание чл. 292 ГПК /отм./ поставя в общ дял и собственост на съделителите
А.Б.М. и И.Б.П., в общ дял и собственост следните недвижими имоти: 1. Имот № 140025
- залесена територия, с площ от 1.000 дка., в м. “Ерден”
в землището на с. Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№ 140026,
140020,140024 и 000001; 2. Имот № 158106
- залесена територия, с площ от 1.000 дка., в м. “Паничешка
креж” в землището на с. Л., общ. М., при граници и
съседи: имоти №№ 158105, 158069, 158021, и 158017; 3. Имот №102057 – овощна градина, с площ от
0.796 дка, VІ категория, находящ се в м. “Тодорина
падина” в землището на с. Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№ 000947,
000736, 102055, 102056 и 102059; 4. Имот № 124046-ливада с площ от 2.676 дка, V
категория, находящ се в м.”Широка падина” в землището на с.Л., общ. М., при
граници и съседи: имоти №№:124047, 140018, 124050, 124049,124044, 124045,
124036 и 137009 , на обща стойност 1944 лв.
На основание чл. 292 ГПК /отм./ поставя в общ дял и собственост на съделителите
И.В.П. и М.В.Ц. в общ дял и собственост следните недвижими имоти: 1.Имот №
140026 - залесена територия, с площ от 1.000 дка., в м. “Ерден”
в землището на с. Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№ 140020, 140025, и
000001; 2. Имот № 158105 – залесена територия, с площ от 1.500 дка., в м. “Паничешка креж” в землището на с.
Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№ 158106, 158069, 158019, и 158017;
3. Имот № 102121-овощна градина с площ от 1.912 дка, VІ категория, находящ
се в м.”Клисура” в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти
№№:102120, 102119 и 000736; 4. Имот № 102058-нива с площ от 2.919 дка, VІ
категория, находящ се в м. ”Широка падина” в землището на с.Л., общ. М., при
граници и съседи: имоти №№:102062, 000736 и 000947; 5. Имот № 102055-нива с
площ от 0.325 дка, VІ категория, находящ се в м.”Клисура” в землището на с.Л.,
общ. М., при граници и съседи: имоти №№:102057, 000736, 102054 и 102056; всички
имоти на обща стойност 1413 лв.
На основание чл. 292 ГПК /отм./ поставя в дял и собственост на съделителката
М.Т. Н. следните недвижими имоти: 1. Имот №140024 - залесена територия, с площ
от 2.000 дка., в м. “Ерден” в землището на с. Л.,
общ. М., при граници и съседи: имоти №№ 140023, 000001, 140025, и 140020; 2. Имот № 159050-залесена територия с
площ от 1.201 дка, находящ се в м.”Средни дел” в
землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№:159062, 159051,
159049, 115184; 3. Имот № 124110-ливада с площ от 1.195 дка, ІV категория, находящ се в м.”Клисура” в землището на с.Л.,
общ. М., при граници и съседи: имоти №№:124107, 124109, 140010, 140011;4. Имот
№ 124027-пасище-мера с площ от 4.146 дка, ІV
категория, находящ се в м.”Ерден” в землището на с.Л.,
общ. М., при граници и съседи: имоти №№:124026, 140015, 137009, 124028 и
140022; всички имоти на обща стойност 2 134 лв.
На основание чл. 292 ГПК /отм./ поставя в дял и собственост на съделителя
М.Б.М. следните недвижими имоти: 1. Имот № 140024 - залесена територия, с площ
от 2.000 дка., в м. “Ерден” в землището на с. Л.,
общ. М., при граници и съседи: имоти №№ 140024, 000001, 124056, 140002, и
140020; 2. Имот № 133003-залесена територия с площ от 2.00 дка,
находящ се в м.”Батуловец” в землището на с.Л., общ. М.,
при граници и съседи: имоти №№:133012, 133004, 102026, 102020; 3. Имот №
102012-нива с площ от 3.968 дка, ІV категория,
находящ се в м.”Клисура” в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи:
имоти №№:102013, 133016, 102011, 132003; 4. Имот № 102118-пасище-мера с площ от
2.041 дка, VІ категория, находящ се в м.”Лицето” в землището на с.Л., общ. М.,
при граници и съседи: имоти №№:102114, 102113, 102119, 102117 и 102116; 5. Имот
№ 102070-пасище-мера с площ от 2.262 дка, VІ категория, находящ се в м.”Слога”
в землището на с.Л., общ. М., при граници и съседи: имоти №№:102107, 000736,
102065, 102069 и 000736; всички имоти на обща стойност 2 579 лв.
ОСЪЖДА А.Б.М. и И.Б.П. да заплатят на И.В.П.
и М.В.Ц. за уравнение на дяловете сумата от 600 лв.
ОСЪЖДА М.Т. Н. да заплати на И.В.П. и М.В.
за уравнение на дяловете сумата от 5.00 лв.
ОСЪЖДА М.Т. Н. да заплати на М.Б.М. за
уравнение на дяловете сумата от 111 лв.
ОСЪЖДА А.Б.М. ЕГН ********** да заплати държавна
такса върху дела си при извършване на делбата в размер на 212.81 лв.
ОСЪЖДА И.Б.П. ЕГН **********, да заплати
държавна такса върху дела си при извършване на делбата в размер на 212.81 лв.
ОСЪЖДА И.В.П. ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху дела си при извършване на делбата в размер на 40.36 лв.
ОСЪЖДА М.В.Ц. ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху дела си при извършване на делбата в размер на 40.36 лв.
ОСЪЖДА М.Т. Н. ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху дела си при извършване на делбата в размер на 80.72 лв.
ОСЪЖДА М.Б.М. ЕГН ********** да заплати държавна
такса върху дела си при извършване на делбата в размер на 293.53 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Б.М. иск против съделителите А.Б.М. и И.Б.П., за извършени подобрения в съсобствения им недвижим имот - масивна
двуетажна жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, останали им в
наследство от общия им наследодател Б. М. ***, находящи се в имот - земеделска
земя – овощна градина с площ от 0.796 дка, VІ категория, находящ се в м.”Тодорина падина” в землището на с.Л., имот № 102057 по
картата на землището на селото, на обща стойност 15 620 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Б.М. ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху иска си за подобрения, в размер на 520 лв.
ОСЪЖДА М.Б.М. ЕГН ********** да заплати на
А.Б.М. ЕГН **********, сумата от 278.72 лв., представляваща наем за ползване на
неговата 1/3 ид. част от недвижим имот - масивна
двуетажна жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, останали им в
наследство от общия им наследодател Б. М. ***, находящи се в имот - земеделска
земя – овощна градина с площ от 0.796 дка, VІ категория, находящ се в м.”Тодорина падина” в землището на с.Л., имот № 102057 по
картата на землището на селото, за периода от 01.10.2006 г. до 01.10.2009 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 11 300 лв., и за останалия период –
01.04.2000 г. до 30.09.2006 г. като
погасен по давност.
ОСЪЖДА А.Б.М. ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху отхвърлената част от иска за наем в размер на 440.85 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВрОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: