№ 22462
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110121823 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от ***, ЕИК ***
против „***, ЕИК ***, частичен осъдителен иск, с правно основание по чл.
411 КЗ, за сумата от 500 лева, представляващ частичен иск от 4438,34 лева,
представляваща - регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, по образувана щета № ***/, както и мораторна лихва за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 50,00 лева представляващ частичен иск от
828,78 лева за периода от 07.12.2023 г. до 14.04.2025 г., ведно със законна
лихва от 15.04.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира и разноски.
Ищецът твърди, че на дата 08.06.2021 г. на републикански път I-84 гр.
*** - гр. *** е станало ПТП с участието на л.а. „***“, с рег. № *** и л.а. „***“
с рег. № ***, управляван от А. К. Ш.. Поддържа, че л.а. „***“ с рег. № *** е
предприел внезапно рязко спиране на пътното платно, при което в задната му
част се е блъснал движещият се зад него л.а. „***“, с рег. № ***. Счита, че
ПТП - то е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „***“, с рег. № ***,
застрахован при ответното дружество с полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който е нарушил
разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП. Изтъква, че за произшествието бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП. Сочи, че увреденият л.а. „***“, с
рег. № ***, собственост на „***“ *** е застрахован при ищцовото дружество с
полица за застраховка „Каско“ № ***, валидна от 23.12.2020 г. до 22.12.2021 г.
1
Ищецът твърди, че е образувал щета № ***, извършило е оглед на увредения
л.а. „***“, с рег. № ***, като са констатирани следните увреждания в резултат
на ПТП, а именно: броня облицовка предна - за ремонт; капак предем - за
подмяна; фар блок комбинирани светлини преден ляв - за подмяна; основа
предна броня - за подмяна и други, подробно описани в опис за констатирани
увреждания по щетата. Заявява, че е определил застрахователното
обезщетение за увредения л.а. „***“, с рег. № *** по експертна оценка в
размер на 4423,34 лева и е изплатило горепосочената сума на застрахования
„***“ *** на 03.08.2021 г., с което е изпълнило задълженията си, произтичащи
от застрахователния договор. Твърди се, че във връзка с извършените огледи и
определянето на размера обезщетението, по преписката са били направени
обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, като общият размер
на щетата е 4438,34 лева. Заявява, че уврежданията по МПС „***“, с рег. №
*** са настъпили в резултат на виновно и противоправно поведение на водача
на МПС с рег. № ***, като е нарушил разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП. Ищецът
твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение и
сторените ликвидационни разноски, като „*** неоснователно е отказало да
стори това. Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва, че към дата 08.06.2021 г., относно „***“, с рег. № ***, е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на горепосочения л.а. и ответното дружество, с оглед на което,
счита, че отговорността му не следва да бъде ангажирана.
Оспорва механизма на ПТП. Счита, че не е реализирано виновно
поведение, в резултат на което да е причинен инцидент и респективно, да е
настъпил вредоносен резултат. Оспорва съдържанието и отразените факти и
обстоятелства в Двустранния констативен протокол за ПТП. Поддържа, че
водачът на л.а., марка „**“, модел „**“, с рег. № *** е единствен причинител
на процесното ПТП, тъй като не е забелязал своевременно действията на
движещия се пред него водач на л.а. „***“, с рег. № ***, намаляващ скоростта
си на движение.
Оспорва наличието на пряка и непрекъсната причинно - следствена
2
връзка. Счита, че заплатената от ищеца сума за отремонтиране на автомобила
значително надвишава средните пазарни цени за същата дейност.
Оспорва дължимостта на ликвидационни разноски, тъй като ищецът не
представя доказателства, че такива са били сторени. Заявява, че дори и такива
разноски да са били сторени, счита, че сумата от 25,00 лева завишава средните
стойности, начислявани от страна на застрахователните дружества. Намира
претенцията за мораторна лихва за неоснователна. С оглед неоснователността
на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния за заплащане на законна
лихва върху процесното вземане. Моли за отхвърляне на така предявените
искове. Претендира и разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че към датата на процесното събитие – 08.06.2021 г., увреденият
автомобил „***“ е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, а
автомобилът „***“ е бил застрахован по „Гражданска отговорност“ при
ответника. Установява се също, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за вредите по л.а. „**“.
Спорни са механизмът на ПТП и наличието на виновно поведение от
страна на водача на л.а. „***“, което е правопораждащ факт за възникване на
регресното право на ищеца.
3
За установяване на механизма на процесното ПТП са събрани гласни
доказателствени средства, както и е назначена САТЕ.
От разпита на свидетеля А. К. Ш. се установява, че е управлявал
служебен автомобил „***“, бял на цвят, движейки се в колона по пътя от ***
към *** в светлата част на деня (късния следобед). Движението е било със
скорост около 30-40 км/ч. Пред него се е движел червен автомобил „***“, а
зад него – бус.
Инцидентът е настъпил след жп прелез, преди село с минерален извор.
Причината за спирането на колоната е била внезапната поява на куче на пътя
пред първия автомобил „***“. Водачът на „***“-а, намалил и спрял, за да
избегне удара с животното. Свидетелят Ш. също е успял да спре напълно
автомобила си, оставяйки дистанция от поне метър и половина до предния
автомобил. Споделя, че непосредствено след спирането, движещият се зад
него бус не е успял да спре и е ударил силно автомобила на свидетеля в
задната част. Вследствие на този удар, автомобилът на свидетеля е бил
изтласкан напред и е ударил намиращия се пред него „***“. В резултат на
ударите са нанесени значителни материални щети по предната и задната
броня и калниците на управлявания от свидетеля автомобил, като дори
шофьорската седалка се е счупила от силата на сблъсъка. Свидетелят споделя,
че пътната настилка е била суха.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични и
непосредствени, доколкото последният пряк свидетел очевидец и участник в
инцидента.
По делото е приета и Съдебно-автотехническа експертиза , изготвена
от вещото лице С. С.. Експертизата изяснява механизма на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 08.06.2021 г. на пътя *** –
***, като го определя като „верижна катастрофа“. Установено е, че лекият
автомобил „***“ се е движел в колона, като пред него се е намирал автомобил
„***“, а зад него – бус. Инцидентът е провокиран от внезапното изскачане на
куче на пътя пред първия автомобил („***“), чийто водач спрял, за да избегне
удара. Водачът на „**“-то реагира своевременно и също спира, но водачът на
движещия се отзад бус не успява да спре и реализира удар с предната си част в
задната част на „**“-то. Вследствие на поетата кинетична енергия от този
удар, автомобилът „**“ се измества напред и удря с предната си част
намиращия се пред него „***“.
Вещото лице потвърждава, че претърпените от птп-то вреди се намират
във връзка кореспондират на механизма на птп. Констатираните вреди по
4
„***“ са подробно описани и включват увреждания по предната броня,
предния капак, предния ляв фар, рамки, решетки, въздуховоди, абсорбери и
други детайли, които съответстват на челен и заден удар.
Стойността на вредите към датата на събитието (08.06.2021 г.) е
изчислена на 5407,18 лева. Тази сума е формирана на база средни пазарни
цени за труд и материали (боядисване, тенекеджийски услуги) и части, като
при калкулацията са използвани цени и за алтернативни части, където е
приложимо. Допълнително експертизата потвърждава, че претендираните
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева са в рамките на обичайните за
застрахователната практика.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
Предявеният иск е с правно основание чл. 411 от КЗ (регресен иск). За да
бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение; 2)
настъпване на застрахователно събитие; 3) изплащане на застрахователно
обезщетение; 4) виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила, застрахован при ответника, което да е в пряка причинно-
следствена връзка с вредите.
В конкретния случай, четвъртата предпоставка не е налице.
Ищецът твърди, че водачът на л.а. „***“ е намалил скоростта или е спрял
рязко без необходимост. Доказателствата по делото (свидетелски показания и
САТЕ) обаче категорично опровергават това твърдение. По делото безспорно
се установи се, че водачът на л.а. „***“, с рег. № *** е спрял поради поява на
препятствие на пътя, а именно внезапно изскочило куче. Съгласно чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и да спрат при възникване
на опасност за движението. Следователно, поведението на водача на ответния
автомобил е било правомерно и съобразено с пътната обстановка, а не
виновно.
Не е налице и причинно-следствена връзка между поведение на водача на
автомобила, застрахован при ответника и настъпилите вреди. По делото се
установи се, че ударът в задната част на автомобила на ответника не е резултат
от неговото спиране, а е пряка последица от действията на трето лице – водач
на неустановен по делото „бус“, който се е движел зад автомобила на ищеца.
Свидетелят Ш. изрично заяви, че е успял да спре безопасно зад „***“-а („на
5
поне метър и половина от него“), което доказва, че дистанцията е била
спазена и реакцията е била своевременна. ПТП-то е настъпило единствено
защото третото превозно средство (бусът), вследствие на настъпилия удар в
задната част на л.а. „**“, модел „**“, с рег. № ***, го е изместило напред,
което вследствие на поетата кинетична енергия реализира ПТП с намиращия
се пред него л.а. „***“.
Следователно, механичната увреда на л.а. „**“ (както в задната, така и в
предната му част) е пряк и непосредствен резултат от кинетичната енергия,
предадена от удара на буса, а не от действията на водача на л.а. „***“. Тъй
като водачът на л.а. „***“ не е извършил виновно и противоправно деяние и
неговото поведение не е причина за инцидента, поради което ответникът „***
не носи отговорност за репариране на вредите.
С оглед на горното, съдът намира, че не е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане (деликт) от страна на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника „***. Водачът на л.а. „***“ с рег. №
*** не е извършил нарушение на правилата за движение и не е причинил
процесното ПТП. Причината за инцидента е поведението на трети участник в
движението (водачът на буса).
Поради изложеното, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг, следва да се отхвърли
изцяло и иска за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответника.
На ответника *** следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от този ответник на адв.Д. К., видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 27.08.2025г. (л. 118), както и депозит за вещо
лице.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, против „***, ЕИК ***,
частични искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
500,00 лева (петстотин лева), представляваща част от претенция в общ размер
на 4438,34 лева за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № *** във връзка с ПТП, настъпило на 08.06.2021 г.,
както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 50,00
лева, представляваща част от претенция в общ размер на 828,78 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 07.12.2023 г. до 14.04.2025 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ***, ЕИК ***, против
„***, ЕИК ***, сумата в размер на 600 лв., представляваща съдебни разноски
за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7