РЕШЕНИЕ
№ 1438
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110203135 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на М. М. М., от гр. Варна, против НП № 23-0819-
003411/ 28.09.2023г. на Началник група в ОД на МВР- В., с-р „Пътна
полиция“- В. РУ, с което на възз. М. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от
съда за разглеждане, като допустима.
В жалбата си въззивникът оспорва изцяло факта на извършено нарушение,
като твърди, че към момента на извършване на проверката е управлявал
автомобила със поставен обезопасителен колан. Изразява становище, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание възз. М., редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата на
посочените в нея основания.
1
Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР-В., с-р „Пътна
Полиция“- В., редовно призована, не се представлява, депозирани са писмени
бележки от ю.к. Лукова, с които моли жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна и издаденото НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 17.08.2023г. св. И. и В. - служители при с-р „ПП“- В., при ОД на МВР-
В.били позиционирани в гр.В. по бул. „Хр. Б.“, до училище „Д. Д.“ за да
осъществяват служебните си задължения по контрол на пътното движение.
Около 00:13 часа на същата дата въззивникът управлявайки л.а.“Ауди“, с рег.
№ **, собственост на „Р. Ч., като по време на движение не използвал
обезопасителен колан с който автомобила бил оборудван. Полицейските
служители подали сигнал със стоп палка за да спрат за проверка автомобила
управляван от въз.М.. При подаване на сигнала за спиране на автомобила и
движението му покрай тях служителите на ПП възприели, че по време на
движението въззивника не е използвал обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобилът. В хода на проверката установили, че водача няма и
контролни точки.
Предвид горното бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който било
описано установено нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП. АУАН бил
предоставен на въззивника, който се подписал без възражения. Такива не
постъпили в указания от закона срок.
На 28.09.2023 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от
приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание,
издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповед, АУАН също е
съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.
НП и АУАН са съответни съставени и издадено в сроковете по чл.34 от
ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на
2
нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които същите са извършени,
посочени са и нарушените правни норми, поради което не е било ограничено
правото на защита на нарушителя.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице, персонално
определено със заповед на Директор ОДМВР Варна, т.е. в кръга на неговите
правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган,
упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява
компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения
по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за
извършени нарушения по ЗДП. Правилно са били преценени санкционните
норми.
По отношение авторството на деянието са събрани категорични
доказателства и това са показанията на св. В. и И., както и писменото
доказателство по делото – АУАН.
Наказанието за нарушението е било с правилно определен по своя вид,
като същото е с императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът намери същите
за неоснователни, предвид на следното:
С жалбата вззивника оспорва фактическата обстановка, твърдяна от
наказващия орган като сочи, че при движение на автомобила е бил с поставен
обезопасителен колан.
Съдът, изхождайки от всички събрани по АНП доказателства намери, че
същите безпротиворечиво и категорично установяват фактите, твърдени с НП.
Свид.К. И., който е очевидец на нарушенията и е категоричен, че е възприели
управление на автомобила от въз.М. без поставен обезопасителен колан, и в
този смисъл е налице противоправно поведение. Този факт е възприел още
3
при движението на автомобила преди да е спрян за проверка и водача да е
представил документите си. Видял е липсата на колан при движение на
автомоибла. Свид.И. си спомни за случая с нужната конкретика, предвид
изминалия значителен период от време от установяване на нарушението до
сега, като изрично посочи, че въззивника е бил без поставен обезопасителен
колан по време на движение на управлявания от него автомобил. Съдът
напълно кредитира показанията на този свидетел като дадени обективно и
съответстващи на другите събрани по делото доказателства.
Идентични показания по делото даде и свид.В., който посочи, че
въззивника е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение на
управлявания от него автомобил. Въпреки, че предвид изминалия почти две
годишен период от време от нарушението до разпита в с.з. свид.В. и не си
спомняше конкретните факти по нарушението, но е категоричен, че след като
е съставен АУАН лично е възприел процесното нарушение.
По искане на защитата съдът допусна до разпит свид.М. М., близък
приятел на въззивника. Свид.М. посочи, че при проверката е бил в автомобила
управляван от неговия приятел. Твърди, че след като полицейските служители
са ги спрели за проверка и са поискали документите водача, тъй като възз.М.
не могъл да достигне до жабката на автомобила в която се намирали те, едва
тогава разкопчал обезопасителния си колан.
Свид. Хр. е близък приятел на жалбоподателя, което е основание за
съмнение в достоверността на дадените от него показания и същите не могат
безкритично да бъдат счетени за обективни. Още повече нелогично звучат
показанията му сочещи, че едва след спиране на автомобила и след поискване
на документите от полицейските служители той е махнал обезопасителния
колан. Поради това показанията му не са достатъчни да разколебаят
фактическите изводи на съда, при липсата на други достоверни доказателства,
които да ги подкрепят. Съдът не приема показанията на този свидетел относно
обстоятелството, че въззивника е управлявал автомобила с подставен колан,
тъй като те се опровергават от показанията на свидетелите В. и И., за които
липсват основания да не бъдат кредитирани.
Подобни възражения не са направени при съставяне на АУАН и в
определения от закона срок, а се навеждат едва в процеса.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
4
НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнение направено
по-горе, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съгласно специалната разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства,
които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен
и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на
свид. В. и И. кореспондират с констатациите в съставения акт.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е констатирал нарушения по чл. 137А ал.1
от ЗДП и е сътнесъл нарушенията към административнонаказателната
отговорност по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП, като е наложил наказание "Глоба".
В този смисъл съдът намира, че правилно АНО е определил и размера на
наказанието, който е императивно определен от законодателя.
По направеното възражение,че не е посочена категорията на МПС съда
счита, че това не е процесуално нарушение след като е посочен марката и
модела на МПС.
В настоящият случай по безспорен начин бе доказана вината на въззивника
и извършеното нарушение - управление на автомобила без да се използва
обезопасителен колан. Автомобилът е бил спрян за проверка в осветен
участък на пътното платно и свидетелят е имал възможност да възприемат
категорично липсата на поставен обезопасителен колан. Поради това и съдът
приема, че възведеното нарушение е безспорно установено.
Съдът намира, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137а, ал.
1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно
5
превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен
колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Следователно
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Съдът, противно на изразената позиция на въззивника, намери, че както в
АУАН , така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението,
което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са
датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на управление
на превозното средство от въззивника без обезопасителен колан, с което се
изчерпват елементите от състава на нарушението.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от
АПК, вр. чл.144 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- В. следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.
5 от ЗАНН. Разглежданият случай не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0819-
003411/28.09.2023 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - В., сектор
"Пътна полиция" В., с което на М. М. М., ЕГН ********** за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-В.
сумата от 130.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-В. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7