Р Е Ш Е Н И Е
№2076/16.4.2014г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и
четиринадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №
16540 по описа
на Варненски районен съд за 2013г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно осн. чл. 222, ал. 1 КТ от Я.Н.Я., ЕГН ********** *** срещу
„***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, ЗПЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 729,42
лева съставляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба в съда – 12.11.2013г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендира съдебно – деловодни разноски.
Сочи се, че ТПО с ответното дружество е било
прекратено на 29.07.2013г., като се сочи, че ищеца е представил на ответника
декларация, че за месеца следващ уволнението е останал без работа, посоченото
обезщетение било начислено на ищеца, но да предявяване на ИМ в съда не му било
изплатено.
Ответника не депозира отговор на ИМ.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От представената по делото
заповед №1094/26.07.2013г., се установява, че трудовото правоотношение на ищеца
с ответното дружество е било прекратено на осн. чл.
328, ал.1, т.4, КТ – поради спиране на работа повече от 15 р. дни. Заповедта е
връчена на 29.07.2013г. на ищеца.
Представена е по делото трудова
книжка на ищеца, от която се установява, че в същата е вписано дължимо за
изплащане обезщетение на осн. чл. 222, ал.1 КТ в
размер на 888,89 лева, за периода 29.07.2013г.-29.08.2013г.
От заключението на в.л. Д. П. по
назначената ССчЕ, се установява, че БТВ на ищеца за месеца предхождащ
уволнението – 06.2013г. е в размер на 888,98 лена, или нетна сума от 729,42
лева.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 222, ал.1 КТ
предвижда, че при уволнение поради закриване на предприятието
или на част
от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране
на работата за повече от
15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва
предприятието или неговото поделение, в което той работи,
когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника
или служителя длъжност трябва да бъде освободена
за възстановяване на незаконно уволнен
работник или служител, заемал преди това същата
длъжност, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което
е останал без работа, но за
не повече от 1 месец.
От събраните в настоящото
производство писмени доказателства съдът приема, че ищеца е бил в ТПО с
ответника, като ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.4, КТ – поради спиране на работа
повече от 15 р. дни. Заповедта е връчена на 29.07.2013г. на ищеца. Установи се
също така, че за месеца следващ прекратяване на ТПО, ищеца е останал без
работа. Това обстоятелство е констатирано от ответното дружество, което изрично
е вписало в ТК на ищеца, че за процесния период на последния се дължи
обезщетение. Не се установи, че посоченото, вписано в ТК на ищеца обезщетение
му е заплатено от ответника, който следваше да установи този положителен за
себе си факт в условията на пълно и главно доказване. От заключението на в.л. П.
по назначената ССчЕ, което се кредитира от съда, като обективно и компетентно
дадено, съдът приема, че претенцията се явява доказана и по размер, доколкото
се установи, че БТВ на ищеца за предхождащия уволнението месец възлиза на
888,89 лева или 729,42 лева в нетен размер. Следва да бъде присъдена и законна
лихва считано от депозиране на ИМ в съда до окончателно изплащане на
задължението.
Не са представени доказателства
за сторени от ищеца съдебно – деловодни разноски, с оглед на което и съдът не
присъжда такива.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева дължима ДТ,
както и 5 лева за служебно издаване на ИЛ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
осъжда „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
***, ЗПЗ да заплати на Я.Н.Я.,
ЕГН ********** *** сумата от 729,42 (седемстотин двадесет и девет лева и 42 ст.) лева съставляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 29.07.2013г.-29.08.2013г., в нетен размер ведно със законната лихва считано от депозиране
на исковата молба в съда – 12.11.2013г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 222, ал.1 КТ вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
осъжда „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
***, ЗПЗ да заплати в полза на Варненски районен съд сумата от 50 (петдесет) лева дължима държавна такса и сумата от 5 (пет) лева
за служебно издаване на изпълнителен лист, на
осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: