Р Е Ш Е Н И Е
№2342/25.5.2018г.
Гр.Варна,25.05.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и седми април, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 409 по описа
за 2018 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е образувано по предявен отрицателен установителен иск от ищцата П.Е.И., ЕГН **********,*** - чрез адвокат Д. П. А.от ДАК, със
съдебен адрес:***, *срещу „Е. П.
П." АД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Регистъра на
търговските дружества към Агенцията по вписвания с ЕИК *, Дан.№ по ДДС BG*,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К.,
с цена на иска: 3082,51 лева правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на
което да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищцата П.Е.И.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА
от 3082,51 лева, представляваща
стойността на допълнително начислени 21048
кВтч електроенергия за периода от 31.03.2016 г. до 30.03.2017 г. по фактура №
********** от 22.11.2017 г. за обект, находящ се
в * - клиентски № *и абонатен № *.Обективирано е и
искане за присъждане на разноските по делото вкл. и адвокатско възнаграждение.
Ищцата по делото П.Е.И. основава
исковата си молба на следните правно релевантни фактически твърдения : П.И.
сочи, че
била
абонат на „Е. П. П." АД с клиентски № *и абонатен № *, за обект, находящ се в *. Като изряден потребител на електрическа
енергия, И. най-редовно заплащала консумираната електроенергия по своя
клиентски № *и абонатен № *, но на дата 27.11.2017
г., при проверка на електронната страница на ответника, разбрала, че дължала сумата от 3082,51 лева
по фактура № ********** от 22.11.2017 г. При така установеното от ищцата,
последната сочи в исковата си молба, че с Възражение
Вх.№ 4700922/27.11.2017 г. издадената фактура № ********** от 22.11.2017 г.
била оспорена както по основание, така и по размер и било и отправено искане за
предоставяне на всички документи, дали основание за извършеното начисление на
количеството електроенергия. В отговор на възражението и допълнителната жалба от
02.01.2018 г. на 08.01.2018 г. упълномощен от ищцата адвокат получил само становището за начисление на
електрическа енергия и издадената фактура
№ ********** от 22.11.2017 г.Твърди се по същество в исковата молба, че ищцата П.И.
не дължи посочената сума, тъй като фактурираната
електроенергия реално не била доставена и потребена в
обекта, като пред ищцата оставала единствено възможността да търси своите
права по съдебен ред, излагайки следните хронологични мотиви: На първо място,
релевира ищцата - средството за търговско измерване
(електромер) се намирало в заключено от „Е. П. М." АД метално табло,
поставено на уличен стълб, извън имота, като потребителят на ел.енергия, нямал
достъп до него. Средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
както и таблата или шкафовете, където те били разположени, пояснява ищцата били
собственост на „Е. П. М." АД, като това дружество поставяло върху тях
приспособления и/или знаци за ограничаване на достъпа. На второ място,
твърди ищцата средството за
търговско измерване (електромер) било собственост на електроразпределителното
дружество и същото носело отговорността за периодичната му проверка,
правилно съхранение и ограничаване на достъпа на трети лица до него, като
потребителят на ел.енергия по никакъв начин не можел да отговаря за
неизправност или вмешателство в електромера.Нещо повече,заявява ищцата: „всички
пломби и знаци против нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера
били налице и непокътнати“, което
изключвало каквото и да било вмешателство в схемата на електромера.
Поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване,
подчертава в исковата си молба ищцата било задължение на
електроразпределителното дружество, доколкото се явявало техен собственик,
съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката, като в негов риск оставала
евентуалната загуба на неотчетена електроенергия. Доколкото средството за
търговско измерване било поставено на общодостъпно място, с реална възможност
за външна намеса от всяко трето лице, то според ищцата, отсъствало основание в
тежест на потребителя, да се възлагат правните последици от неточното
изпълнение на задълженията на доставчика. На трето място ищцата сочи, че
било видно от Становището за начисление на електрическа енергия, че преизчислението на количеството потребена
ел. енергия било извършено, съгласно
чл.50 от ПИКЕЕ. В Раздел IX, чл. 48 от ПИКЕЕ изрично били посочени
случаите, в които операторът на съответната мрежа имал право да преизчислява
количеството ел. енергия. Тъй като, не се касаело за случай : на липса на СТИ
или извършена метрологична проверка, която да била установила, че СТИ не
измервало или измервало с грешка извън допустимата, ищцата смята, че
извършеното преизчисление било и неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не намирало място сред хипотезите, посочени в
ПИКЕЕ. На четвърто място ищцата излага следните твърдения: Според ответника, допълнително начислените
за плащане 21048 кВтч, се отнасяли за периода от
31.03.2016 г. до 30.03.2017 г., респ. следвало ответникът да докажел, че
нарушението в работата на СТИ било възникнало точно в горепосочения времеви
период и по тази причина цялото количество от 21048 кВтч
било записано в невизуализиран регистър, именно през този период. Очевидно
било според ищцата, че ако евентуалната повреда на СТИ била възникнала преди
началото на корекционния период, то количеството на
допълнително начислената ел. енергия следвало да е значително по-малко от
записаното в регистъра. На пето място ищцата отбелязва, че съгласно чл.
120, ал. 1 от ЗЕ, средството за търговско измерване било собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от ПИКЕЕ
данните от измерването, съхранявани в измервателната система били защитени от
пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Поради това, следвало да се приеме, че задължението да
поддържа измервателния уред в изправност било на ответника, а не на ищеца -
потребител. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на
потребителя, неоснователно според ищцата се претендирало в нейна тежест да
бъдат вменени последиците от евентуалното неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване. На шесто място ищцата сочи, че електромерът
бил параметризиран да отчита консумираната ел.енергия
само по две тарифи - дневна и нощна.
В настоящия случай, електромерът бил параметризиран
да отчита по три тарифи, без затова
да е имало подадено заявление от абоната-потребител. Тъй като ищцата била битов
абонат, при липса на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по
три тарифи, параметризирането на електромера да
отчита по този начин не било обвързващо за потребителя, тъй като представлява
отклонение от договора. По изложените съображения обобщава ищцата - липсвало
основание за допълнително начисляване на отчетената консумация по
невизуализирания регистър.В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез
адв.Н. Г.от ВАК, с който намира предявеният иск
като допустим, но неоснователен. Не се оспорва,че между ответното
дружество и ищцата съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищцата е потребител на електроенергия за посочения в исковата молба
обект, както и ел.енергията е доставяна до обекта на потребление на ел.енергия
през ЕРМ на „Е. П. М.“ АД. Не е спорно, че е била извършена проверка на
изправността на електромера на посочения в исковата молба адрес, за което е бил
съставен Констативен протокол.В отговора
на искова молба ответникът навежда
възражения срещу иска и обстоятелствата,на които те се основават а именно:
1. Твърди се, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел.енергия а именно ищцата и ответното дружество
били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия
през ЕРМ на „Е.С.“ АД /дружество с предишно наименование „Е. П. М.“ АД. 2. Ответното дружество изпълнявало поетите
по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и
времево отношение, а именно – осигурявало непрекъснато необходимото количество
ел.енергия в обект, находящ се на адрес * - клиентски № *и абонатен № *.3.
На 30.03.2017 г.била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцеца
от служители на „Е.С.“ АД в присъствието на двама свидетели. Дружеството нямало задължение предварително да
известява потребителите за проверките, т.к. подобно предизвестяване щяло да
обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и СТИ. Сочи се
още, че дружество „Е.С.“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на ЕРМ, чрез която извършвало пренос и разпределение
на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия затова Л
– 138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и същото това дружество било
оператор и разпределителната мрежа по см. на § 1 т. 34б, б. „а” от ДР на ЗЕ и
собственик на СТИ и съгласно чл.116 , ал. 6 ЗЕ имало право да извършва
технически проверки на СТИ, като изпълнявало и това дружество добросъвестно договорните си задължения
съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД. 4. За извършената проверка
бил съставен Констативен протокол № 1201265 като при проверката били
извършени замервания и било установено,че в невизуализирания регистър 1.8.3.
имало показания в размер на 21048 кВТч а в
регистър 1.8.1 били отчетени 2047 кВТч, в регистър 1.8.2. -3572 а в скрития регистър 1.8.3. –21048 кВТч. Процесният електромер, релевира още ответникът, бил демонтиран, подменен с нов,
запечатан в плик, пломбиран с пломба № 448170 и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ. КП, твърди ответната страна отразявал действителното
фактическо положение, подписан бил от двама свидетели, които не били служители
на електроразпределителното дружество и извършената проверка на СТИ с фабричен
номер 114021564355436 притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно за
ответната страна било, че в имота на ищеца била консумирана ел.енергия която не
била заплатена и ако абонатът бил потребил ел.енергия
в количество различно от отчетеното, то той дължал заплащането му по силата на
договорната връзка. 5. Експертизата била извършена в БИМ -МИУ -РО-
Варна, за което бил съставен Констативен протокол № 1048/14.11.2017 г.Установено
било при софтуерно прочитане наличието на преминала ел.енергия през трета
тарифа в размер на 21048,941 кВТч , която не била
визуализирана на дисплея. КП, сочи ответникът, се ползвал с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.1 ГПК. 6. На 20.11.2017г. дружество „Е. П. М.” АД съставило Становище за начислени
на ел.енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било
точното количество неотчетена ел.енергия, след протичане на регистър 1.8.3. а
именно 21048 кВТч.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ, конкретизира ответникът, операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между
отчетеното количеството ел.енергия и преминалите количества ел.енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от 1
година. Именно този тип вмешателство, заключава ответната страна имал за цел
част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализирал на електромера и поради това при ежемесечно отчитане това
отклонение нямало как да се установи. 7. На 22.11.2017г. „ Е. П.
П.“ АД издало фактура № ********** с която била определена цената на реално
консумираната ел.енергия в размер на
3 082,51 лева. 8. С писма от „Е. С.“ АД и от „Е. П. П.“ АД от
една и съща дата 21 и 23.12.2017 г.,релевира
ответникът били приложени констативния протокол от техническа проверка и
фактурата. В горният смисъл ответникът се позовава и на Решение № 21/01.03.2017
г. по гр.д.№50417/2016 г. на I –во Г.О., ГК. В
заключение ответникът сочи, че исковата сума се дължала на основание чл. 50
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.С оглед изложеното по-горе ответникът желае съдът да остави
без уважение исковата молба и отхвърли иска и като неоснователен и като
недоказан, както и да присъди в полза на ответното дружество сторените по
делото съдебно - деловодни разноски.В подкрепа на изложеното по – горе ответникът
в срока по чл.131 ГПК също е направил доказателствени
искания.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищцата представлявана от адвокат Д. А.поддържа предявения иск
като по същество се твърди, че по делото не се било доказало , а и както вещото
лице казало , невъзможно било да се докаже дали електроенергията, която се е
отразила в регистър 1.8.3. - скрит за потребителя, действително е била
консумирана през периода от една година, който е отразен в Становището на „Е.
П.”, и не се установило, че това натрупване на показания е станало конкретно в процесния период или в някой друг, тъй като електромерът е
бил монтиран близо една година преди това. В този смисъл ищцата желае съдът да
уважи предявения иск и да й присъдите сторените по делото разноски.
В същото открито заседание ответното
дружество, представлявано от адв.Д.желае съдът да
отхвърли иска. Според процесуалния представител на ответника от приетото по
делото заключение по допуснатата съдебна експертиза се установявало, че
натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3. е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса чрез софтурено
проникване в паметта на електромера и както посочило и вещото лице, това се
осъществява чрез въздействие през инфрачервения порт на електромера. Видно
било, пояснява адв.Д., че тази човешка намеса била
изтрила данните кога се е осъществило това действие, както и часовия диапазон и
именно поради тази причина адв.Д.приема, че налице било
неоснователно обогатяване, тъй като действието било извършено на първо място,
умишлено, на следващо място, електроенергията, която била отразена в регистър
1.8.3., както потвърдило вещото лице, можело да бъде потребена
и доставена от абоната и също така тя се съдържала в тоталния регистър, което
пък безспорно водело до извода, че тя била преминала през електромера и
количеството ел.енергия било доставена до обекта, поради което ответната страна намира иска за неоснователен.
Ответната страна също претендира присъждане на сторените съдебно деловодни
разноски, а в случай на уважаване на иска е направила и възражение по см. на
чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна
сложност, същото преминало в едно съдебно заседание, поради което се желае
адвокатският хонорар претендиран от ищцата да бъде в
минималния размер.
Съобразявайки становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени
доказателства а именно:представените с отговора на
исковата молба заверени копия на Констативен протокол № 1201265/30.03.2017
г.; Констативен протокол № 1048/14.11.2017 г. от метрологична експертиза на
средство за измерване; становище от
дата 20.11.2017 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № 1048/14.11.2017 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена
техническа проверка; фактура № **********/22.11.2017 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
17.01.2018 г. за клиент с клиентски № **********; извлечение за фактури и плащания към дата 16.01.2018 г. за клиент с
клиентски № **********; писмо изх. №
45654_КП1201265_1/21.11.2017 г. от „Е. П. М.” АД; писмо изх. № 45654_КП1201265_2/23.11.2017 г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне – 2 бр.; се установяват и доказват твърденията и на
двете страни затова,че ищцата П.Е.И.
има качеството потребител на ел.енергия която енергия е потребявана
от нея на адрес ,представляващ обект на потребеление
на ел.енергия а именно *.Безспорно е ,че ищцата е потребявала
и плащала ел.енергия към ответното дружество по партида с клиентски № *и
абонатен № * , както и че ответникът претендира за заплащане от ищцата исковата
сума от 3082,51 лева, представляваща
стойността на допълнително начислени 21048
кВтч електроенергия за периода от 31.03.2016 г. до 30.03.2017 г. по фактура №
********** от 22.11.2017 г.
Фактът,че ищецата и ответното дружество се намират в договорна връзка
с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен , поради което и с доклада по
делото е бил отделен за безспорен съгласно нормата на чл.146, ал.1 т.4 , т.5 ГПК.
Въз основа на описаните по-горе доказателства –ангажирани от
ответната страна, се установява и доказва твърдението на ищцата, че намира
исковата сума за неправилно начислена, както и твърдението на ищеца, че
исковата сума не платена. Твърденията на ищцата затова,че исковата сума не била
дължима се подкрепят и от представеното с исковата молба и приобщено на л. 9 –
ти заверено за вярност с оригинала копие на Жалба от 2.1.2018 г. в която ищцата
е поискала чрез адв.Д.А.да й де представят всички докумевети във връзка с подадено от нея възражение №
4700922/27.11.2017 г. и да не бъде спирано ел.захранването на обекта .
Не е и спорно по делото, че по повод определянето на
исковата сума от 3 082,51 лв.лева спрямо ищцата е издадена данъчна фактура
, като сумата по тази фактура не е платена. Този факт е виден от приобщеното на
л. 27 – ми заверено за вярност с оригинала копие на данъчната фактура и от
справката за издадени и платени фактури . /л.31 -33/.
Безспорно по делото се установява и изяснява,че на дата 30 март
2017 г., в * е била проведена проверка на електромера обслужващ адреса на потребление
на ел.енергия, с титуляр на партидата водена при ответника – ищцата. От
приложеното по делото на лист 22,23 заверено за вярност с оригинала копие на Констативен протокол № 1201265 се установява, че на посочената вече дата,за
времето от 11,30ч. до 12,15 ч. служители на „Е. П. М.” АД са били провели
проверка на СТИ с фабричен номер 1114021564355436 резултатите от която проверка
са обективирани в съставения КП, в присъствието на
двама свидетели – живущи на същата улица, на която живее ищцата.
По делото страните и не спорят,че проверката на СТИ е била
извършена в отсъствието на абоната -потребител на ел.енергия. Изяснява се по
делото, въз основа на записванията в самия КП, че при проверката на електромера
служителите на енергийното дружество са записали показанията на проверявания
електромер по следния начин : 1.8.1 – 002 047 Kwh ; 1.8.2 – 003 572 Kwh ; 1.8.3 – 021 048 Kwh ; : 1.8.4 – 000 000 Kwh ; : 1.8.0 –026 668 Kwh,с
отбелязването ,че демонтирано за
експертиза в БИМ СТИ е подменено с ново изправно .Установено е по делото, че на
дата 14.11.2017 г. от страна БИМ – ГД „
МИУ„ – РО РУСЕ са съставили Констативен протокол № 1048 от метрологична
експертиза на СТИ , в който са обективирани
резултатите от експертизата на демонтирания електромер.
Видно и от самия КП от метрологична експертиза и от
обстоятелствената част на заключението на вещото лице инж.В. по допусната и
приета СЕТЕ , от страна на БИМ са
записали в протокола от метрологична експертиза на демонтирания електромер, че
е осъществена външна намеса в софтуера на електромера / в тарифната схема / и наличие
на преминала ел.енергия на тарифа 1.8.3. ТЗ –
21 048 Kwh ,която не е визуализирана на
дисплея / т.к. Т3 не се изписва на екрана при редовен отчет / , както и че
електромерът на съответства на техническите характеристики.
При така извършената техническа проверка на СТИ и експертиза
на БИМ е било изготвено и писмено Становище
за начисление на ел.енергия от страна на „Е. П. М. „АД от 20.11.2017 г./л.26
–ти /с което е било одобрено да се начисли допълнително ОБЩО количество
ел.енергия в размер на 21 048
kWh относно КП №
1048/14.11.2017 г.за абонатен номер * и клиентски номер **********.Количеството
ел.енергия е било одобрено общо за периода от 31 март 2016 г. до 30 март 2017
г. т.е. за една година назад.В
цитираното Становище от дата 20.11.2017г. изрично е записано , че : „Корекцията
е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на
електромера, при което е установено точното количество ел.енергия „ .
Не е спорно а и от приложеното на л.27,28 в заверено за
вярност с оригинала копие на фактура № ********** от дата 22.11.2017 г. се
установява, че ответната страна е издала първичния счетоводен документ към ищцата
П.Е.И. в качеството й на потребител на ел.енергия за сумата от общо 3 082,51
лева за периода от 31.03.2016– 30.03.2017
г. ,като е бил посочен и краен срок на плащане 12.12.2017г.
Дължимостта на тази сума ищцата оспорва поради което
и сумата не е и платена към ответната страна.По повод определяне от страна на
ответното дружество на размера на исковата сума и уведомяването на абоната
затова ответното дружество е ангажирало писмени доказателства с отговора на
искова молба. Видно от заверените за вярност с оригинала копия на уведомителни
писма и обратни разписки, приложени на листи . и двете енергийни дружества са
изготвили писма с които уведомяват абоната че е била проведена проверка и че
исковата сума се дължи.В действителност от копията на обратните разписки не
може да бъде установено поради нечетливостта им дали ищцата е получила
уведомителните писма и на двете енергийни дружества със или без приложените и
описани документи .
Останалите писмени
доказателства, ангажирани от ответника като справки за потреблението през
последните 12/24/36 месеца и справка за издадени фактури и плащания за същия
период към дата 17.1.2018 г. доказват твърденията и на двете страни ,че
исковата сума не е платена .
За пълното изясняване на фактическата страна по спора е
допусната, проведена, изслушана и приобщена необходимата и относимата
съдебно електротехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж.Н.В..
Видно от заключението на в.л. инж.Н.В. ( л. 59 -63 от делото
) процесният електромер тип МЕ 162 – ISKRAЕМЕСО с фабричен номер 1114 0215 6435 5436 е
произведен през 2015 г., с фабрични
настройки да показва потребяваната
ел.енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1. и 1.8.2. В.л. В.
заключава, че същата година /2015г./ електромерът е минал задължителната
проверка за годност в БИМ и към датата 28.08.2015 г. е бил вече монтиран в
обекта на потребление: *.Срокът на метрологична годност на този електромер е 6 години и ще
изтече през 2021 г., респ. според вещото лице към датата на проверката -
30.03.2017 г. електромерът е бил годно техническо средство да измерва
ел.енергия .
Установява се от заключението на вещото лице, че по същество
и вещото лице се е позовало на приобщените по делото писмени доказателства
,описани подробно по-горе, като въз основа на същите прави извод,че съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния СТИ ,
доказано от независимото изследване на
БИМ, както и че натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3. е възможно да бъде отразено там
само в следствие на човешка намеса .Констатациите на вещото лице в СТЕ,
релевантни към правилното разрешаване на спора по същество са ,че ел.енергията от
общо 21 048 кWh е била отчетена от СТИ ,че
са били налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ и математическите изчисления на
стойността на служебно определеното с фактурата количество ел.енергия са верни
при среден технологичен разход .
От разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно
заседание, обаче се доизясняват и други основни моменти а именно : Вещото лице
ясно отговоря, че да се даде коректен отговор на въпроса дали е възможно
електроенергията, отразена в регистър 1.8.3., да бъде доставена за процесния период, предвид пропускателната способност,
трябва да се направят изчисления, но на базата на опита, който вещото лице има
: „виждайки 21000 kWh електроенергия,
която е отразил /електромерът/ в скрития регистър“, вещото лице смята, че това
количество електроенергия може да бъде спокойно пренесено, с оглед
присъединителната линия на комутационните проводници
– свързващите проводници в таблото, и присъединителното съоръжение -
електромер. Електромерът, пояснява вещото лице, е с ток 85 А, така че съвсем
спокойно би могло да бъде пренесено това количество електроенергия.В случая
електромерът сочи вещото лице бил от такъв тип, че той има т.нар. тотален
регистър под наименование 1.8.0. и в този тотален регистър количеството, което
се отразява в скрития регистър, се сумира с количествата, които са показани в
двата видими регистъра и този регистър отразява сбора на видимите и невидими
регистри, така че процесното количество
електроенергия се съдържало в т.нар. тотален регистър 1.8.0.
На следващо място вещото лице дава и отговора,че не е установено
по делото точно кога е активиран регистър 1.8.3. - за да бъде установено с
абсолютна точност;няма такава информация по делото,
от която със сигурност да се приеме, че това количество електроенергия в размер
на 21000 kWh, отчетено в регистър 1.8.3., е преминало именно за този
едногодишен период - възможно било и да е повече, възможно е и да е
по-малко.Електромерът подчертава в.л. В. е бил монтиран нов – тези показания по
двата видими регистъра показвали, че електромерът е монтиран и което е още
по-важното - този електромер към момента на монтажа не е бил свързван към
електрическата мрежа. За да му се направело някакво вмешателство, електромерът
трябвало да бъде свързан към електрическата мрежа, за да получел заряд, за да
може да работи, да отчита. Т.е. след като имало доказателство, че то електромерът
не е бил включен към електрическата мрежа, можело да се направи заключение, че
и по невидимите си регистри, в това число и 1.8.0. електромерът е бил пак с
нулеви показания.
В подкрепа на
изводите на вещото лице в частта касаеща монтирането
на СТИ и отразените нулеви показатели по двата видими регистъра е и приобщеното,изискано
по реда на чл.192 ГПК писмено доказателство – представеното с молба вх. рег. №
28436/27.04.2018 г. от „Е.С.” АД в заверено копие на; Констативен протокол №
12120427/27.08.2015 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцовата страна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е
процесуално допустим, тъй като с него ищцата
П.И. *** цели да установи
със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 3 082,51 лева .
При предявеният отрицателния установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало,
както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.Ответната страна следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия,
така както е посочено в процесната фактура, че това
количество не е платено от абоната потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради
което и в съответствие със одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата
е дължима от ищцата П. И..Факт е по делото, че страните се намират в договорна
връзка както и че ищцата П.И. е потребител на ел.енергия за битови нужди а
ответното дружество й доставя ел.енергия на адреса на потребление представляващ
недвижим имот находящ се в гр.Добрич, ул.
Железничарска № 17.
Изяснено е по делото въз основа на писмените доказателства и
заключението по допуснатата СТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна
и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на потребление
на ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 30.03.2017 г. /
л.22,23/.
Не е спорно по делото, че на посочената дата 30.03.2017 г. служители
на трето неучастващо в спора лице – тогава с наименование „Е. П. М.” АД са извършили
проверката на обекта на потребление на ел.енергия, като са констатирали, че СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия е било открито наличие на преминала ел.енергия
по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 – 1.8.3 . От
отразеното в КП се е видно, че същото това СТИ е било демонтирано за експертиза
а на негово място монтиран нов изправен електромер. Както бе посочено и по-горе,
страните не спорят че КП за проверката на електромера е бил съставен от служители
на третото неучастващо в спора юридическо лице ,без присъствието на абоната. Установява
се безспорно по делото ,че СТИ , което е обслужвало адреса на потребление на
ел.енергия, е било демонтирано на датата на проверката и предадено по надлежния
ред за метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „МИУ” - РО Русе, резултатите
от която експертиза са обективирани в протокола на
БИМ от метрологична експертиза № 1048 / л.24,25 от делото/. Във основа на така
извършената проверка на СТИ, констатациите в КП на Е. П.М. АД и Експертизата на
БИМ от страна на Е. П. М. АД е било изготвено Становище за определяне на
количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
и на абоната- потребител / ищцата П.И. / е била издадена от ответника фактурата
от дата 22.11.2017 г.за сумата от 3 082,51 лв. с начислен ДДС.Тази
сума е била определена за периода от една
година назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ / от
31.03.2016 г. до 30.03.2017 г., представляваща стойност на сбора от определените
служебно киловатчаси ел.енергия за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена,
но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.3. от проверявания
СТИ .
Спорът е дали е спазена цялата
процедура по ПИКЕЕ от „Е. П. П.” АД за да се приеме,че именно количеството
посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от точно
максималния – една година назад е било реално доставено от ответника
на потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на
констативния протокол. От съвкупния анализ на събраните в хода на
настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по
делото не установи и доказа, че точно количеството
ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищцата П.Е.И.
за релевирания период.Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.
Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което
съдът намира,че този частен документ не обвързва ищцата П.И. с констатациите на
служителите на „ Е. П. М.” АД.На следващо място видно и от материалите по
делото,включително и от СТЕ , заключението по която съдът възприема
изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда извода,че исковата
сума е била определена съгласно действалите
към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.
В тази връзка съдът не
може да не съобрази факта,че приетите
ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили две
отделни административни дела.Релевантно към казуса се явява и
постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о.,
докладчик председателят Нина Докторова.Със същото
Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение №
1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател Галина Христова и членове
Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и Румяна Лилова,постановено
по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено Решение №
12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462
по описа за
Следва да се отбележи
обаче,че ВАС посочва, че разписаните в чл. 26 ЗНА задължения на
съставителя на проекта на нормативен акт са императивно предвидени, с оглед
гарантиране на принципите обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Неизпълнението на което и да е от тях свидетелства за допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените, което опорочава до степен на
незаконосъобразност издадения в такава процедура акт. От приложените по а.
д. № 2385 от
Или при действието на
нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ –30.03.2017 г.следва
да се даде отговор на релевантния въпрос : Въз основа на разпоредбата на чл.50
ПИКЕЕ ответникът на годно правно основание ли претендира заплащането на
исковата сума от ищеца Наумов?
Този отговор следва бъде
даден в конкретното производство въз основа на всички събрани по делото
доказателства, както и при правилна преценка на действащата към дата 30.03.2017
г. материална база и не на последно място в съответствие и с постановените
актове на ВАС а и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК . Според
настоящият състав в конкретния спор, относимо към
правните изводи задължителното за настоящата инстанция Решение №
104/1.08.2016 г. на ВКС, ТК, І-во т.о.,с председател
съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско
дело №1671/2015 г. по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези
в които това би могло да се извърши:„ констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на
проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен
констативен протокол,макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 от
ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната
мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на
потребител,респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми,начислени
на потребителя въз основа на тази корекция.”.Или в обобщение, след като по
делото е установено и изяснено,че се касае за софтуерна манипулация
върху СТИ,то според настоящия състав КП на първо място не обвързва потребителя – ищец с
констатациите обективирани в протокола,поради това че
КП е частен документ.Отделно от горното при установено по делото неправомерно вмешателство в софтуера на процесния електромер, възниква и въпроса натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране кога и от кого е извършено (при
ясната цел на тази намеса а и при положение, че същата не може да бъде
извършена по друг начин освен чрез използване на инфрачервен порт и лаптоп.). Ако
е установено и доказано, че именно потребителят ( било то пряко или не) е
манипулирал електромера, то тогава би било оправдано ангажирането на
отговорността на същия за заплащане на исковата сума, но в случая - това не е
така.Както бе посочено и по-горе съществуват две отделни хипотези за извършване
по действалите към момента на проверката правила за измерване на количествата
ел.енергия, при които ответникът е могъл да коригира едностранно количеството потребена ел.енергия. В първата хипотеза не се търси
намеса на потребителя на ел.енергия и / или вина а се касае за обективната
му договорна отговорност, на която ответникът може да се позове, но във
втория случай правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на
субективен фактор, при която се
променя схемата на свързване,водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.
Въпросът, на който следва
да се даде правилен отговор е : След като с влязлото в сила на ВАС окончателно
решение са отменени ПИКЕЕ (без разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ)
може ли ответникът да коригира сметката за потребление на абоната, в кои точно
хипотези и как се определя количеството ел.енергия? В конкретния случай съдът
счита,че след като самият констативен протокол не е подписан от потребителя, то
и потестативното право на ответника да претендира от
потребителя –ищцата П.И. исковата сума не е надлежно възникнало.
Макар и по делото да е
установено и доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ видно и от
заключението на вещото лице В., количеството ел.енергия,правилно математически остойностено при средни технологични разходи, е можело да бъде доставено до абоната както
за максималния 1 годишен период, така за по-кратък. Т.е. при хипотеза, при
която и от самата съдебно - техническа експертиза, се извежда извода затова, че
е вероятно и възможно претендираната
ел.енергия да може да е била доставена до абоната, се налага изводът,че не е
доказано,че точно начисленото количество ел.енергия и то в периода от една
година назад, считано от датата на проверката на СТИ е било достигнало и потребено от абоната.
Не на последно място
следва да се отбележи, че в конкретния казус не се претендира исковата сума за
заплащане под формата на редовен отчет, а се касае за приложението на чл. 50
ПИКЕЕ , т.е. хипотеза в която ответникът следваше при условията на пълно и главно
доказване да установи всички предпоставки за дължимост
на сумата , което в случая не бе сторено.
Ето защо, съдът намира
предявения иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота
За пълнота на мотивите
съдът намира за необходимо само да маркира, ,че към момента е постановено и друго
невлязло в сила Решение на ВАС, също релевантно към идентични казуси. Постановеното
от ВАС,невлязлото в законна сила Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело
№ 3879/2017 г., с председател Аделина Ковачева, членове –Кремена Хараланова и
Бисерка Цанева касае в частност и нормата на която ответникът се е позовал при
начисляване на ел.енергията, претендирана за плащане
от ищцата а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният съдебен акт е публикуван в
интернет страницата на ВАС и от него се установява, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50
и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от
12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно
решение на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране от закрито
заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано
в протокол № 147 от същата дата. Или действащите към
момента останали разпоредби от ПИКЕЕ са отменени, но не с влязло в сила
Решение,поради което и съдът намира,че единствено и само може да се изведе
извод,че в практиката си към момента ВАС застъпва първоначалното становище обективирано в Решение № № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик
председателят Нина Докторова и този невлязъл в сила
съдебен акт няма реотроактивно действие а би бил относим към идентични спорове, ако влезе в сила и то
занапред .
В обобщение , съдът
намира, че искът на ищцата е и основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло. Крайният си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и
да са ангажирани доказателство затова, че проверката на процесния
електромер е била извършена при условията на чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния
момент, от който е било започнало така нареченото претерифиране
на СТИ и точното количество ел.енергия което да е доставено и потребено от абоната и насочено към скрития регистър Т 3, след
като ответното дружество не е извършило пълно и главно доказване се налага
извода,че ищцата не следва да плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена
принципно би се дължала за точно определено,реално доставено и потребено количество ел.енергия и за определен период от
време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищцата реално сторените разноски по делото за които са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по
делото на лист 64–ти списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира
разноски както следва 128,30 лева за платена държавна такса и един брой съдебно
удостоверение и 800,00 лева за процесуално представителство – платен в брой
адвокатски хонорар – общо 928,30 лева / деветстотин двадесет и осем лева и
тридесет стотинки /
Приложените по делото писмени
доказателства удостоверяват и доказват плащането на съдебните разноски ,поради
което и съдът приема,че разходите са доказани и по основание и по размер и ги
присъжда в пълнота, отчитайки и факта ,че ответникът е направил възражение в
условията на евентуалност по реда на чл.
78, ал.5 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е сторено
своевременно и по него съдът дължи произнасяне по същество. Минималните размери на
адвокатските възнаграждения са визирани в Наредба 1/2004 г. Съгласно чл. 7 , ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от
2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: т. 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при
интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.Формално
погледнато ищцата е заплатила в брой адвокатски хонорар от 800 лева което е
видно от договора за правна защита имащ характера на разписка приобщен на л. 65
–ти по делото .Или при цена на иска от иска 3082,51 лева минималният адвокатски
хонорар за процесуално представителство е равен на сбора от 300 лева +
145,78 лева = 445,78 лева.При това
пресмятане съдът установява, че ищцата претендира сума от 354,22 лева в повече от минимума, което не е основание да се приеме,че
платеният от ищцата хонорар е прекомерен .Нещо повече – правейки възражение за
прекомерност от своя страна ответникът претендира адвокатски хонорар от 1068
лева или със 445,78 лева в повече от минимума. Само този факт обуславя
извода за неоснователност на възражението на ответника за прекомерност на
адвокатки хонорар от 800 лева при претендиран от
самия ответник хонорар за същата защита от 1068 лева. И в обобщение след като и
две страни са преценили,че за осъщественото процесуално представителство по
делото с оглед характера на иска, действителната фактическа и правна сложност
на спора , се дължи хонорар не от точно 445,72 лева – без ДДС , то съдът
счита,че не е справедливо по-ниският от двата хонорара да бъде редуциран до
минимума при безспорни доказателства за заплащането на същия в брой. Ето защо
съдът присъжда на ищцата всички претендирани от нея
разноски по делото .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищцата П.Е.И., ЕГН **********,*** - чрез адвокат Д. П. А.от ДАК, със
съдебен адрес:***, *и ответното дружество - „Е. П. П." АД, със седалище и адрес на управление ***, вписано
в Регистъра на търговските дружества към Агенцията по вписвания с ЕИК *, Дан.№
по ДДС BG*, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я.
М. Д.и Г. К., че ищцата П.Е.И., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е.
П. П." АД , ЕИК * СУМАТА
от 3082,51 лева / три хиляди
осемдесет и два лева и петдесет и една стотинки / , представляваща
стойността на допълнително начислени 21048
кВтч електроенергия за периода от 31.03.2016 г. до 30.03.2017 г. по фактура №
********** от 22.11.2017 г. за обект, находящ се
в * - клиентски № *и абонатен № * , на
основание чл. 124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. П.
П." АД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Регистъра на
търговските дружества към Агенцията по вписвания с ЕИК *, Дан.№ по ДДС BG*,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К.
ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.И., ЕГН **********,***
СУМАТА от общо 928,30 лева /
деветстотин двадесет и осем лева и тридесет стотинки / - сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :