Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260019 19.05.2022г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети
април две хиляди, двадесет
и втора година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1412 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „ Ж., с. о. и б. с т.“,
правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, против Решение № 408
от 20.03.2020г., постановено по гр.д.№ 5284/2019г. по описа на РС – Стара
Загора.
Въззивникът
обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд в срока, като счита, че
е неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че ЗМВР се стремил да даде цялостна уредба на държавната служба в
министерството. Предвиден бил специален ред, който се отнася единствено за
държавните служители – полицейски органи. Поддържа, че отношенията във връзка с
заплащането и компенсирането на извънредния труд на държавните служители в МВР
се уреждали от специален закон. Неправилно първоинстанционният съд приел, че
субсидиарно се прилага НСОРЗ. Счита, че тази категория служители не са
поставени в по- неравностойно положение
от другите държавни служители и лицата, работещи на трудово
правоотношение по отношение на заплащането на допълнителните възнаграждения,
нито е налице празнота в закона.
Моли съдът да отмени обжалваното решение и да
отхвърли исковата молба.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
В
постъпилия в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от другата страна Д.Д.Д.,
чрез адв. А.А., се взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения в подкрепа на становището си. Позовава се на специалната
закрила на държавните служители по КТ, съгласно чл.188 ЗМВР. Изразява
несъгласие с твърдението в жалбата за компенсация на условията на труда на тази
категория служители с допълнителни социални придобивки и чрез заплащането на
нощния труд. Счита, че ЗМВР и ЗДСл не регламентират нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5 – дневна работна седмица, както
това е сторено в чл.140 ал.1 КТ, поради
което тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна
смяна, включваща дневен и нощен труд.
Съдът,
след като обсъди направените в жалбите оплаквания и становището на другата страна,
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Пред районния съд са предявени искове по чл. 178, ал.1,
т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
- въззиваем в настоящото производство твърди в исковата си молба, че бил
служител на МВР от м. април 2014 г., в сектор „Охрана на обществения ред в
железопътния транспорт“ гр. Стара Загора като „Младши инспектор -
полицай/старши полицай“. През трите предхождащи исковата претенция години
изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал
труд на смени по график с продължителност от 12 часа. Така положеният от него
труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта - от
20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане на нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Отработеното време се изчислявало
сумарно. Твърди, че отношенията му с работодателя следвало да се уреждат
съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Счита, че следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. Твърди, че за периода от 19.08.2014 г.
до 01.04.2015 г. действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; от 01.04.2015 г.
до 29.07.2016 г. - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., а от 02.08.2016 г. и
понастоящем - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите
наредби били идентични и предвиждали, че при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период
се умножавал по 0,143. В следващите две наредби обаче (приложими към процесния
период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.) липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма представлявала
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Затова следвало да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е
изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след
преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1.143 и
съответното му увеличаване с 50%, както и мораторна лихва, и затова е искал
съдът да го осъди да му заплати общо 2
248 лв. за положен труд над установеното за времето от м. октомври 2016 г. до
м. октомври 2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на
351,86 лв. общо.
Ответникът – въззивник
в настоящото производство оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е полагал
извънреден труд, който да подлежи на заплащане. Позовава се на наредбите за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в
чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, не следвало
да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Иска съдът да отхвърли предявените искове.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период (14.10.2016 г. до 14.10.2019
г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „младши инспектор – полицай/старши полицай“ в сектор
„Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ и е полагал труд на
12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен
чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение
за извънреден труд.
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове нощен труд следва да се превръщат в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
при условие, че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не
предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че е
налице празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, която
следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от общата наредба.
Приел е, че това се налага, защото третирането на ищеца по различен начин би
довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по
трудово правоотношение.
Въззивният съд,
след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните
тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
По делото не е
спорно, че през процесния период (14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.) страните са
били в служебно правоотношение, по силата на което въззиваемият е заемал
длъжността „младши инспектор – полицай/старши полицай“ в сектор „Опазване на
обществения ред в железопътния транспорт“
и е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за
времето от 22 часа до 06 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил
приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било
заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.
Основателно е
възражението във въззивната жалба, че решаващият правен извод на първоинстанционния
съд относно наличието на празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите на МВР, е неправилен и необоснован. Видно е, че в нормативната
уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен
режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на
нощния труд, и на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване
на нощния труд в дневен. Така съгласно чл. 187, ал.9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., приложима за процесния период. В тази наредба не е предвидено
правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в
дневни при сумарното изчисляване на работното време. Вярно е принципното
положение, установено в нормата на чл.46, ал.2 ЗНА, че когато нормативният акт
е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България. Но в случая Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма
празнина в правото, доколкото правоотношенията, свързани с реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба на министъра
на вътрешните работи. Вярно е, че в тази наредба не е предвидено преизчисляване
на нощния труд, но това очевидно не е поради пропуск, защото действалата преди
това Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, сега отменена, е допускала това, а
поради различен начин на уреждане на тези отношения. Празнина в
законодателството има, когато липсва изрична норма, която да урежда
съдържанието на възникналите граждански правоотношения. Въобще, както
разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл са неприложими по аналогия, вкл. и по
отношение на конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове
(Р-55-2015, ІІІ г.о.; Р-197-2019 г., ІV г.о.; Р-311-2019 , ІV г.о.). Нещо
повече. Чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време също не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда пред деня – Р от 24.02.2022 г. по дело
С-262/20 на СЕС.
В тази връзка
следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС
допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел – така в решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на
СЕС. В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с
разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите
на МВР, насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението – чл.2 ЗМВР,
както конкретно от спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР
- оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления и
осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни
ситуации. Именно затова няма как да не се приеме, че различното третиране на
полицаите и пожарникарите е основано на обективен и разумен критерий, т.е.
напълно съразмерен, съответстващ на обществено значимата цел, към която е
насочена дейността на органите на МВР.
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че съдържанието на
правоотношението досежно полагания от служителите на МВР нощен труд е напълно
правно уредено – арг. и от чл.26, ал.1 от Наредба № 8121з -776, поради което
нито има празнина, която да налага бъде преодолявана, нито има неравност в
третирането. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил едно
неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него въззивният
съд постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. С оглед изхода
на спора, на въззивникът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв. за двете инстанции.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 408 от 20.03.2020г., постановено по гр.д.№ 5284/2019г. по описа на РС – Стара
Загора
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д., ЕГН **********,
от гр. Н.З., чрез пълномощник адвокат А.С.А.,***, съд. адрес:***, срещу ГД
„Национална полиция“ – МВР, гр. София, ЕИК ***, сега ГД „Ж., с. о. и б. с т.“,
представлявана от директора гл. комисар Т.Г., искове по чл.178, ал.1, т.3 във
връзка с чл.179, ал.1 и 2 ЗМВР и чл.86
ЗЗД за присъждане на сумата от 1515.36 лв. за неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за времето от м.10.2016 г. до м.10.2019 г., както и от 201,23
лв. за мораторна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 14.10.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК Д.Д.Д.,
ЕГН **********, от гр. Н.З., ДА ЗАПЛАТИ
на ГД „Ж., с. о. и б. с т.“, представлявана от директора гл. комисар Т.Г.,
сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: