Решение по дело №615/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 30
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20195550100615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Гълъбово, 07.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Гълъбовски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Белослава К. като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 615 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове по чл. 224 ал. 1 от КТ.

 

Образувано е по искова молба на Е.Й.Г., в която се твърди, че ищецът е работил при ответника - „Б.“ ЕАД в периода 19.09.2005 г. до 03.06.2019 г. на длъжност „ръководител административен отдел“. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 90/03.06.2019 г. на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. До момента на подаване на исковата молба не са му били изплатени средствата за полагаемия годишен отпуск по реда на чл. 224, ал.1 КТ - неизползван полагаем годишен отпуск ведно със законната лихва върху тази сума, както следва: 23 дни неизползван отпуск до 2013 г. и 6 дни за 2019 г. или общо 29 дни. Размерът на дължащото ми обезщетение за неизползван полагаем годишен отпуск не бил посочен в заповедта. В същото време устно му било заявено, че му се дължи сумата около 3 хиляди лева. Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност.

Моли съда да му присъди сума в определен размер за 29 дни платен годишен отпуск – 23 дни до 2013 г. и 6 дни за 2019 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото като е заета позиция за неоснователност на иска. В него се признава, че със Заповед № 90/30.06.2019г. ищецът, прекратил без предизвестие трудовите си правоотношения с ответника, където заемал длъжност „Ръководител административен отдел“ на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ - забава в изплащането на трудово възнаграждение от работодателя. Трудовото правоотношение с ищеца датирало от 2005г. до 30.06.2019 г. Изяснява, че за периода на действие на трудовото правоотношение отпускът на ищеца не е бил отлаган от работодателя поради важни производствени причини, нито е използвал друг вид отпуск. В тази връзка прави възражение по отношение на 23 дни неизползван платен отпуск до 2013 г., на основание чл. 176а КТ -  на изтекла погасителна давност.

По претенцията за изплащане на обезщетение за неползван годишен платен отпуск в размер на 6 дни за 2019г., сочи, че ищецът е ползвал полагащия му се платен отпуск за 2019 г. съразмерно с отработеното време до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Моли за отхвърляне на иска.

С поправена искова молба от 25.06.2020 г. ищецът е уточнил, че претендира сумата от 3100, 86 лева за 23 дни неползван платен годишен отпуск за 2009г. и 808, 92 лева за 6 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г. С писмено становище и в съдебно заседание ответникът признава исковете. Ищецът е поискал решението да се постанови при признание на иска.

 

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца сумата от 526 лева адвокатски хонорар. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС Гълъбово държавна такса в размер на 156, 36 лева и разноски за вещо лице в размер на 274, 50 лева.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД с ЕИК123526494, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово да заплати на Е.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес *** следните суми:

-          3100, 86 лева нетна сума за 23 дни неползван платен годишен отпуск за 2009г.

-           808, 92 лева нетна сума за 6 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г.

ведно със законна лихва върху главниците от датата на исковата молба – 06.12.2019г.

 

ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД с ЕИК123526494, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово да заплати на Е.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 526 лева адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД с ЕИК123526494, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово да заплати по сметка на РС Гълъбово на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 156, 36 лева и разноски за вещо лице в размер на 274, 50 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

Районен съдия: