Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 06.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №14828 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.108 ЗЗД .
П.В.Р. ЕГН ********** *** е предявила
иск с правно основание чл.108 ЗС срещу М.Т.П. ЕГН ********** и С.Г.П. ЕГН **********
от гр.Димитровград ; да се признае за
установено , че е собственик на основание на съдебна спогодба от 04.07.2016
г по гр.д.№12855/15 г на СГС , I-20 състав за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.09.2002 г с Е.Г.Н.и К.С.С.;
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.1930.177.1.1 при съседи : на същия етаж няма , под обекта
имот №68134.1930.177.1.13 , имот №68134.1930.177.1.12 , имот
№68134.1930.177.1.11 , имот №68134.1930.177.1.10 ,имот №68134.1930.177.1.9 и
имот №68134.1930.177.1.8 ; над обекта имот №68134.1930.177.1.2 и имот
№68134.1930.177.1.3 ; с адрес гр.****, намиращ се в сграда №1 разположена в
имот №68134.1930.177 ; който имот се състои от бивши апартамент №1 на
първи жилищен етаж с площ от 110,20 кв.м. състоящ се от дневна , кухня , две
спални , баня с тоалетна , тоалетна , дрешник , мокро помещение , антре и два
балкона; при съседи на апартамента : калкан , двор , апартамент №2, стълбище и
улица ; заедно с мазе №5 с площ от 5,02 кв.м. при съседи : гараж №3,
двор коридор , мазе №4 и мазе №6 ; и апартамент
№2 на първи жилищен етаж с площ от 115,86 кв.м. състоящ се от дневна ,
кухня , две спални , баня с тоалетна , тоалетна , дрешник , мокро помещение ,
антре и три балкона ; при съседи на апартамента : от две страни двор , ап.№1 ,
стълбище и улица ; заедно с мазе №6 с площ от 5,03 кв.м. при съседи :
гараж №3 , двор , коридор , мазе №5 и мазе №7 заедно със съответните части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имот №68134.1930.177; и да се осъдят ответниците М.Т.П. и С.Г.П. да й предадат владението върху имота .
Ищецът твърди , че е собственик на имота
, а ответниците го владеят без основание и отказват да го напуснат .
Ответниците оспорват иска и считат , че
са собственици на имота , като са го придобили на публична продан с
постановление за възлагане №19550 от 29.07.2015 г по изп.дело №20137900400647
на ЧСИ №790 Р.М.. Признават , че владеят имота от 27.01.2016 г . Възбраната
върху имота по посоченото изпълнително дело е вписана на 25.04.2013 г и на
08.05.2013 г имотът е описан и по-късно е продаден от ЧСИ . Предварителният
договор , на който се позовава ищцата е симулативен и без достоверна дата , а съдебната спогодба също е симулативна и не
е породила правни последици . Исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД е вписана на
21.10.2015 г – след вписване на изпълнителната възбрана и след постановлението
за възлагане – и спогодбата по делото не може да се противопостави на
ответниците съгласно чл.496 ал.2 ГПК във вр.чл.452 ал.2 ГПК .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя предварителен договор
от 20.09.2002 г /без нотариална заверка/ с Е.Г.Н.и К.С.С.за описаните по-горе
ап.№1 и ап.№2 .
Според нотар.акт №81 нотар.дело №47061
от 20.12.1997 г на I нотариус на СНС при СРС ; К.С.С.е
придобила право на строеж за описаните по-горе ап.№1 и ап.№2 .
Ищцата представя схема от 07.10.2015 г
за процесния имот -самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68134.1930.177.1.1 .
Според удостоверение №375 от 25.11.2005
г на СО , р-н „Витоша“ е въведена в експлоатация сградата , в която се намира
процесния имот .
Ищцата представя справка за имот ,
според която исковата молба по гр.д.№12855/15 г на СГС , I-20 състав е вписана на 21.10.2015 г .
Ищцата представя съдебна спогодба в о.с.з
на 04.07.2016 г по гр.д.№12855/15 г на СГС , I-20 състав . Съдът констатира , че в съдебната
спогодба липсва описание на процесния имот , е посочено че страните „приемат за
окончателен сключения на 20.09.2002 г предварителен договор за покупко-продажба
на право на строеж“.
С определение от 14.12.2016 г съдът е
върнал исковата молба по установителен иск за собственост на процесния имот .
При предявен със същата искова молба иск по чл.108 ЗС ищецът няма интерес от
такъв иск .
Ответниците представят постановление за
възлагане на процесния имот №19550 от 29.07.2015 г по изп.дело №20137900400647
на ЧСИ №790 Р.М.. Постановление е вписано в имотния регистър на 12.11.2015 г .
Ответниците представят искане за
вписване на изпълнителна възбрана от 07.05.2013 г по изп.дело №20137900400647
на ЧСИ №790 Р.М..
Според нотариални актове за договорни
ипотеки от 22.11.2006 , 25.10.2007 г и 23.09.2008 г Е.Г.Н.и К.С.С..-Н.са
учредили ипотеки върху процесния имот на „ОББ“ АД .
Издадена е заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 21.03.2013 г по ч.гр.д.№11300/13 г на СРС , 24 състав , а на
09.04.2013 г е образувано изпълнително дело №20137900400647 на ЧСИ №790 Р.М..
Според удостоверение за тежести от 08.05.2013
г е вписана изпълнителна възбрана
върху процесния имот на 25.04.2013 г .
Съставен е протокол за опис на
28.05.2013 г на процесния имот на ЧСИ №790 Р.М.. По делото са приложени и
обявления за публичната продан , протокол за обявяване на наддавателните
предложения , съобщения за разпределение.
Ответниците представят жалба на Е.Г.Н.и К.С.С..-Н.от
10.08.2015 г срещу постановлението за възлагане . С решение №6655 от 29.09.2015 г по
ч.гр.д.№11622/15 г на СГС , ГО жалбата е оставена без уважение .
Ищцата е подала жалба срещу
постановлението за възлагане . С решение
№5738 от 21.06.2016 г по ч.гр.д.№15424/15 г на СГС , ГО жалбата е оставена без
уважение .
С молба от 13.01.2016 г К.С.С..-Н.иска
въводът в имота да бъде отложен.
С протокол от 27.01.2016 г по посоченото
изпълнително дело ответниците са въведени в имота .
Ищцата представя протокол , според който
и е предоставено владението на процесния
имот от Е.Г.Н.и К.С.С..-Н.на 01.01.2006 г .
С молба от 18.04.2017 г ищецът иска
допълване на доклада на съда и произнасяне „по реда на косвения контрол“ , че
ищцата е собственик на имота по давност .
Според справки по лице на Агенцията по
вписванията относно Е.Г.Н.и К.С.С..-Н.изпълнителната
възбрана върху имота е вписана на
25.04.2013 г , исковата молба на
ищцата е вписана на 21.10.2015 г ,
а постановлението за възлагане на ответника М.Т.П. е вписано на 12.11.2015 г . Съдебна спогодба
в о.с.з на 04.07.2016 г по гр.д.№12855/15 г на СГС , I-20 състав е отбелязана на 10.08.2016 г .
Със становище от 15.05.2017 г ищцата
счита , че съдебната спогодба по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД има СПН спрямо
ответниците , а наложената възбрана на имота на 25.04.2013 г е вдигната на
25.11.2015 г от ЧСИ и е заличена , поради което към датата на съдебното решение
от 12.07.2016 г не е имало възбрана . Вписването на постановлението за
възлагане е след датата на исковата молба на ищцата по чл.19 ал.3 ЗЗД .
Съдът констатира по справката от АВп ,
че действително на 26.11.2015 г е вписано заличаване на възбрана №42562
от 03.09.2013 г , но това е във връзка с придобиване на имота от ответниците и
вписване на тяхното постановление за възлагане на 12.11.2015 г .
С определение от 25.05.2017 г съдът за
пореден път е дал възможност на ищцата да уточни или измени иска си .
С молби от 14.06.2017 г и от 20.06.2017
г ищцата за пореден път не съумява да измени иска си като добави ново основание
.
С определение от 21.06.2017 г съдът е
оставил без уважение молбите на ищцата да приеме за разглеждане по делото на
нов установителен иск за собственост . Има разлика между установителен иск за
собственост и осъдителен иск по чл.108 ЗС .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск по чл. 108 ЗС за
признаване на правото на собственост на ищеца върху недвижим имот въз основа на
съдебна спогодба по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД и за осъждането на ответниците да
предадат на ищеца владението имота и на неговите принадлежности /мазета и идеални части от общи части и от
право на строеж /.
Ищецът твърди , че ответниците са завладели
имота , не желаят да го напуснат и навсякъде се представят като негов
собственик . Без да е казано изрично , ищецът имплицитно твърди , че лицата Е.Г.Н.и
К.С.С., с които е сключил съдебна спогодба на 04.07.2016 г по иск с правно
основание чл.19 ал.3 ЗЗД по гр.д.№12855/15
г на СГС , I-20 състав ; са били собственици
на имота и са могли да му прехвърлят собствеността .
Ответниците твърдят , че е станали
собственици на върху имота въз основа на публична продан – постановление за
възлагане изх.№19550/19.07.2015 г по изп.дело №20137900400647 по описа на ЧСИ
№790 Р.М.; като праводатели са също лицата Е.Г.Н.и К.С.С.. Ответниците се
позовават на чл.452 ал.2 ГПК , чл.496 ал.2 ГПК и чл.173 ЗЗД , според които извършените от длъжника
разпореждания с имота след изпълнителната възбрана са недействителни . Твърди ,
че съдебната спогодба на 04.07.2016 г по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД по гр.д.№12855/15 г на СГС , I-20 състав е симулативна .
Искът
е неоснователен . С оглед твърденията на страните , че са станали
собственици на различни деривативни основания – съдебна спогодба по иск по
чл.19 ал.3 ЗЗД и публична продан ОТ ЕДНИ И СЪЩИ ПРАВОДАТЕЛИ ; конкуренцията между тях принципно се решава
съгласно чл.113 ЗС според реда на вписванията .
Според справки по лице на Агенцията по
вписванията относно Е.Г.Н.и К.С.С..-Н.изпълнителната
възбрана върху имота е вписана на
25.04.2013 г , исковата молба на
ищцата е вписана на 21.10.2015 г ,
а постановлението за възлагане на ответника М.Т.П. е вписано на 12.11.2015 г .
Съдебна спогодба в о.с.з на 04.07.2016 г по гр.д.№12855/15 г на СГС , I-20 състав е отбелязана на 10.08.2016 г .
В случая трябва да се съобрази чл.452 ал.2
във вр.ал.1 ГПК и чл.496 ал.2 ГПК за действието
на изпълнителната възбрана върху процесния имот . Разпореждането на
Найденови с имота след вписване на възбраната /чрез спогодба по чл.19 ал.3 ЗЗД
с ищеца / е недействително спрямо взискателя / чл.452 ал.2 във вр.ал.1 ГПК/ ,
респ. и спрямо купувача по публична продан /ответника П. и неговата съпруга / .
Това е така защото според чл.496 ал.2 ГПК правата, които ищецът като трето лице
е придобил върху имота , не могат да
бъдат противопоставени на купувача , ако тези права не могат да се
противопоставят на взискателите .
Без значение е последващото заличаване
на възбраната , защото то е станало поради придобиване на имота от ответниците .
Възбраната е изпълнила предназначението си по отношение на праводателите Е.Г.Н.и
К.С.С..-Н.и така или иначе е загубила сила с придобиване на имота от
ответниците - решение №105 от 25.01.2018 г по гр.д.№4833/16 г на ВКС , II ГО . Твърденията
на ищеца , че възбраната трябва да остане
да тежи върху вече чужд имот е правно несъстоятелна .
Също правно несъстоятелно е твърдението
, че съдебната спогодба по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД има СПН спрямо ответниците . Спогодба
в особеното исково производство по чл.19 ал.3 ЗЗД / в което производство
ответниците не са били страна/ има последиците на нотариален акт за продажба на
имота , която продажба е извършена след вписване на изпълнителната възбрана .
Следва да се отбележи , че самата съдебна спогодба е правно неиздържана и
изключително неясна , до степен че същата според настоящия съд е нищожна поради липса на предмет -решение №806 от 23.10.2009 г по гр.д. №
1702/2009 г, ГК, І ГО на ВКС. В съдебната спогодба липсва каквото и да е
описание на имота, който се продава , а е
посочено само , че страните „приемат за окончателен сключения на 20.09.2002 г
предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж“.
Искът трябва да се отхвърли . С оглед изхода
на делото в тежест на ищеца са деловодните разноски на ответника П. в размер на
6900 лв. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно , тъй като минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 6829,91 лева , а делото не е с
най-ниска фактическа и правна сложност.
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на П.В.Р. ЕГН ********** *** с правно
основание чл.108 ЗС срещу М.Т.П. ЕГН ********** и С.Г.П. ЕГН ********** от
гр.Димитровград ; да се признае за
установено , че е собственик на основание на съдебна спогодба от 04.07.2016
г по гр.д.№12855/15 г на СГС , I-20 състав за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 20.09.2002 г с Е.Г.Н.и К.С.С.; на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №68134.1930.177.1.1 при съседи : на същия етаж няма , под обекта
имот №68134.1930.177.1.13 , имот №68134.1930.177.1.12 , имот
№68134.1930.177.1.11 , имот №68134.1930.177.1.10 ,имот №68134.1930.177.1.9 и
имот №68134.1930.177.1.8 ; над обекта имот №68134.1930.177.1.2 и имот
№68134.1930.177.1.3 ; с адрес гр.****, намиращ се в сграда №1 разположена в
имот №68134.1930.177 ; който имот се състои от бивши апартамент №1 на
първи жилищен етаж с площ от 110,20 кв.м. състоящ се от дневна , кухня , две
спални , баня с тоалетна , тоалетна , дрешник , мокро помещение , антре и два
балкона; при съседи на апартамента : калкан , двор , апартамент №2, стълбище и
улица ; заедно с мазе №5 с площ от 5,02 кв.м. при съседи : гараж №3,
двор коридор , мазе №4 и мазе №6 ; и апартамент
№2 на първи жилищен етаж с площ от 115,86 кв.м. състоящ се от дневна ,
кухня , две спални , баня с тоалетна , тоалетна , дрешник , мокро помещение ,
антре и три балкона ; при съседи на апартамента : от две страни двор , ап.№1 ,
стълбище и улица ; заедно с мазе №6 с площ от 5,03 кв.м. при съседи :
гараж №3 , двор , коридор , мазе №5 и мазе №7 заедно със съответните части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имот №68134.1930.177; и да се осъдят ответниците М.Т.П. и С.Г.П. да й предадат владението върху имота .
ОСЪЖДА П.В.Р. ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.П. ЕГН **********
*** сумата от 6900 лева деловодни
разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :