РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1388 / 27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка
Диева
Членове : Недялко Бекиров
Георги
Пасков
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1202/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
П.Д.Т.,*** обжалва Решение № 589 от
10.04.2020г., постановено по АНД № 879 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено „Наказателно постановление №
20-1030-000023/13.01.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОД МВР гр.
Пловдив, с което на П.Д.Т. ЕГН ********** „са наложени две административни
наказания „ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 50лв. и е постановено
отнемане на 6 контролни точки за извършени нарушения по чл.171 т.1 от Закона за
движение по пътищата и по чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата”.
Поискано е решението да бъде
отменено и жалбата преразгледана поради необективност на съда спрямо фактите и
истината.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател заяви, че в решението е отбелязана глоба в размер на 1500лв.,
което не е вярната сума по НП. Поддържа, че пред ПРС е признал нарушенията и е
поискал намаление на глобата от 150лв. – „Признавам, че на 01.01.2020г.
действително съм извършил нарушенията”.
Ответникът ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция не се представлява пред АС – Пловдив. Не е представен отговор по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Стоянова предлага решението на ПРС да бъде частично потвърдено,
като в частта с техническа грешка – изменено.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна
част от съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е
приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на МВР /т.2, 2.11/.
Същата е част от административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН с
фабр.номер 216469 от 01.01.2020г. е съставен от
ст.полицай към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, Я.М. /длъжността е
определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П
със съставяне на АУАН в цитираната оправомощителна
заповед, допълнена със Заповед№ 8121з-825 от 19.07.2019г./.
С Наказателно постановление /НП/ №
20-1030-000023/13.01.2020г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, на П.Т. са наложени административни наказания : глоба в
размер на 150 лв. за нарушение по чл.150а ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДв.П; глоба в размер на 50лв. за нарушение по чл.137а ал.1
ЗДв.П, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДв.П. В НП е отразено : „Всичко – глоба в размер на
200лв.”.
С обжалваното решение е потвърдено „Наказателно
постановление № 20-1030-000023/13.01.2020г. на Началника на група в Сектор ПП
при ОД МВР гр. Пловдив, с което на П.Д.Т. ЕГН ********** са наложени две
административни наказания „ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 50лв. и е
постановено отнемане на 6 контролни точки за извършени нарушения по чл.171 т.1
от Закона за движение по пътищата и по чл.137а ал.1 от Закона за движение по
пътищата”. В диспозитива на съдебния акт е посочена
сума на едната глоба от 1500лв., каквато не е наложена с обжалваното НП. Тази
сума е посочена и в мотивите на две места. В жалбата е посочен общият размер на
наложените две глоби – 200лв., както е отразено и в обжалваното НП.
2. Мотивите в съдебното решение се
отнасят за обжалваното НП, което обосновава извод за допусната очевидна
фактическа неточност в частта за наложената глоба в размер на 150 лв. – а
според съдебното решение в размер на 1500лв., за нарушение по чл.150а ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, на основание чл.177 ал.1 т.2 от с.з. –
основание за отмяна, а не за обезсилване на решението. Съгласно чл. чл.177 ал.1
т.2 ЗДв.П : „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: т.2
(изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.
4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено;”. Установените в АПК способи за
отстраняване на очевидна фактическа грешка и неточности както в
административния акт, така и в съдебното решение /чл.62 ал.2, чл.175 АПК/, не
са приложими в ЗАНН. Кодексът е предвидил обжалваемост
на решението за поправка, каквато в ЗАНН не е установена изрично. С оглед на
регулираните със ЗАНН отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите. В случая ПРС е потвърдил
наказателно постановление за наложени две глоби, размерът на едната от които не
е посоченият в НП. Решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на РС – Пловдив, който да се произнесе по жалбата против
Наказателно постановление № 20-1030-000023/13.01.2020г., изд. от Началник Група
към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, в частта, с която на П.Т. е
наложено административно наказание : глоба в размер на 150 лв. за нарушение по
чл.150а ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.177 ал.1 т.2
от ЗДв.П.
По отношение наложеното с НП
административно наказание - глоба в размер на 50лв. за нарушение по чл.137а
ал.1 ЗДв.П, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДв.П : Решението е правилно, тъй като не само нарушението
се признава изрично от касатора, но и не е
опровергана презумптивната доказателствена
сила на АУАН – чл.189 ал.2 ЗДв.П. Размерът на глобата
е фиксиран, без минимум и максимум : чл. чл.183 ал.4 т.7 ЗДв.П
– „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т.7 не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;”.
В случая жалбоподателят не е използвал обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, при движение на автомобила – нарушение по
чл.137а ал.1 ЗДв.П. Същото е описано ясно, при
съответна правна квалификация.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.221 ал.2 АПК, Административен съд – Пловдив ХХІII състав
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 589 от 10.04.2020г.,
постановено по АНД № 879 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-000023/13.01.2020г. на
Началник на група в Сектор ПП при ОД МВР гр. Пловдив, за наложена глоба на П.Д.Т.,
ЕГН **********, в размер на „1500лв.” за нарушение на чл.150а ал.1 ЗДв.П.
Връща делото в отменената част за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив.
Оставя в сила Решение № 589 от 10.04.2020г.,
постановено по АНД № 879 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-000023/13.01.2020г. на
Началник на група в Сектор ПП при ОД МВР гр. Пловдив, за наложена на П.Д.Т.,
ЕГН **********, глоба в размер на 50лв., за нарушение по чл.137а ал.1 ЗДв.П, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДв.П.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: /П/
Членове : /П/
/П/