Р Е Ш Е Н И Е
№……..
14.12.2018
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, въззивен наказателен състав
На четвърти декември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Дафинка Борисова
Прокурор : КРАСИМИР ЯЧЕВ
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВЧНД № 1061 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С протоколно Определение № 31.10.2018 год. , постановено по ЧНД № 223 по
описа за 2018 година на Районен
съд – гр. К. са групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК,
наложените на наказания на Ц.Л.Д., ЕГН **********,
както следва:
На основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1
от НК районният съд е определил на осъдения Ц.Л.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, едно общо най-тежко наказание по
постановените спрямо него и влезли в
сила определения по споразумения по НОХД № 543/ 2017 год. на РС – Б.С. и НОХД №
113/ 2018 год. на РС – К., а именно наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 4 (ЧЕТИРИ) МЕСЕЦА, което да търпи при първоначален Строг режим.
Първоинстанционният съд е
оставил без уважение предложението на РП – К. за увеличаване на основание чл.
24 от НК на определеното общо наказание на осъденото лице Ц.Л.Д., ЕГН **********
с 1/2 (една втора) или с 2 (два) месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален
Строг режим на изтърпяване, като неоснователно. На основание чл.
25, ал.2 от НК е приспаднал от определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ фактически
изтърпяното наказание 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 543/
2017 год. на РС – Б.С., през периода от 05.10.2017 год. до 12.12.2017 год. с
помощта на работни дни, както и фактически изтърпяната към дата 27.10.2018 год.
част от наказанието лишаване от свобода в размер на 4 (четири) месеца, наложено
на Ц.Л.Д. с определение по споразумение по НОХД № 113/ 2018 год. на РС – К., с
начало на наказанието – 27.09.2018 год.
На основание чл. 69, ал.1 във вр. с чл. 68, ал.1 от НК районният съд е привел в изпълнение наложеното на осъдения Ц.Л.Д., ЕГН ********** по НОХД № 442/ 2015 год. на РС – Б.С.
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 (ТРИ) МЕСЕЦА, което да се изтърпи
отделно при първоначален Общ режим съгл. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Срещу определението е
подадена въззивна жалба от осъденото лице, в която се твърди, че неправилно
съдът е привел на основание чл.69 от НК в изпълнение наложеното наказание по
НОХД 442/ 2015 год. на РС – Б.С..
В открито съдебно
заседание осъденото лице поддържа жалбата си. Пред
въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира
становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране
на наказанията следва да бъде потвърден.
Въззивната инстанция, като
съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и
провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че
протестираното определение е правилно и
законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло. Съображенията за
това са следните:
Въззивният жалбоподател Ц.Л.Д., ЕГН ********** е осъждан както
следва :
НОХД № 442/
2015 год. на Районен съд – Б.С., с влязло в сила на 14.12.2015 год. определение
по споразумение, на 3 (три) месеца Лишаване от свобода, отложено по чл. 66 от НК с 3 (три) години изпитателен срок, за извършено през периода от края на м.
октомври 2014 год. до 12.12.2014 год. престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл. 195,
ал.1, т.т. 3, 4 и 5 вр. чл. 63, ал.1, т.3 вр. чл. 26, ал.1 от НК;
НОХД № 543/
2017 год. на Районен съд – Б.С., с влязло в сила на 28.09.2017 год. определение
по споразумение, на 3 (три) месеца Лишаване от свобода, за извършени на
28.07.2017 год. престъпления по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК и по чл. 345, ал.2 от НК. Наказанието е
изтърпяно на 22.12.2017 год.
С Определение по ЧНД № 551/ 2017 год. на РС – Б.С., влязло в сила на
16.11.2017 год., на основание чл. 69, ал.2 вр. чл. 68, ал.1 от НК осъд. Цветенин
Д. е освободен изцяло от изтърпяване на наказанието, наложено му със
споразумение по НОХД № 442/ 2015 год. на Б. РС в размер на 3 (три) месеца ЛОС.
НОХД № 113/
2018 год. на РС – К., с влязло в сила на 14.09.2018 год. определение по
споразумение, Д. е осъден на 4 (четири) месеца Лишаване от свобода, за
извършено в периода 16.09.2017 год. – 28.09.2017 год. престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 и ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
При така установената правилно фактическа
обстановка и от районният съд, последният е направил извод, че са налице данни за престъпната дейност на осъдения
сочещи на усложнена форма на престъпна
дейност, като част от деянията са в условията на съвкупност, преди същият да е
имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната
инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК може и следва да бъде определено едно общо
най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила
съдебни актове по НОХД № 543/ 2017 год. на БСлРС и НОХД № 113/ 2018 год. на
КнРС, а именно „Лишаване от свобода” в размер на четири месеца, което да търпи
при първоначален Строг режим . Районният съд като определил правилно размера на
общото най-тежко наказание приел, че не са налице предпоставките за увеличаване
на наказанието по реда на чл. 24 от НК. Този извод се споделя от настоящата
въззивна инстанция. Следва да се посочи, че неуважаването искането на Районна
прокуратура К. не е довело до последващо
протестиране на първоинстанционния съдебен акт.
Основното възражение на осъденото лице е свързано с
привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ наложено по НОХД №
442/ 2015 год. на Б.я районен съд. Видно от доказателствата по делото,
престъпленията, за които Ц.Д. е осъден по НОХД № 543/ 2017 год. на РС Б.С. и
НОХД № 113/ 2018 год. на РС К. са извършени в изпитателния срок именно на това предходно осъждане / споразумение по НОХД № 442/ 2015 год. на Б.
РС/. Действително с влязло в сила Определение по ЧНД № 551/ 2017 год. на РС – Б.С.,
на основание чл. 69, ал.2 вр. чл. 68, ал.1 от НК Д. е бил освободен изцяло от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три месеца. Това
обстоятелство обаче не е пречка въпроса да бъде преразгледан с оглед
последвалите нови осъждания на същото лице. Тук въззивната инстанция напълно се
солидализира с извода на районния съд, че отлагането на изпълнението на това
наказание, впоследствие и освобождаването на осъдения от изтърпяването му, не е
постигнало целите по чл. 36 от НК, осъденият не е демонстрирал никакви признаци
да е коригирал противоправното си поведение в обществото, както и да е осъзнал
смисъла на налагане на наказанията. Напротив модела му на поведение въобще не е
бил променен и това е довело до извършването на ново престъпление от общ
характер - кражба. Предвид тези съображения правилно районният съд е достигнал
до извода, че с оглед индивидуалната превенция и на основание чл. 69, ал.1 вр.
чл. 68, ал.1 от НК следва да бъде изтърпяно изцяло наложеното на осъдения Ц.Д.
с определение по споразумение по НОХД № 442/ 2015 год. на РС – Б. С.
наказание 3 месеца „лишаване от свобода“,
което да се търпи отделно при първоначален Общ режим съгласно ЗИНЗС. Следва да
се отбележи, че към момента на постановяване на настоящето решение осъдения е
изтърпял групираните наказания в размер
на четири месеца лишаване от свобода. От това обстоятелство се следва, че
неизтърпяното наказание от три месеца „лишаване от свобода“ формално следва да
се търпи при първоначален строг режим, тъй като вече са налице условията по чл.
57 ал.1 т.2 б“б“ от ЗИНЗС. Въззивната инстанция приема, че в конкретният случай
не се касае за личност с изключително висока степен на обществена опасност,
поради което е приложима разпоредбата на чл. 57 ал.3 от ЗИНЗС, поради което
наказанието следва да се търпи при първоначален общ режим.
При горните съображения,
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 176 / 31.10.2018
г., постановено по ЧНД № 223/2018 г. по
описа на Районен съд К..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: