РЕШЕНИЕ

 

№

гр.П., 01.03.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Цецка Шутева, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№6121 по описа за 2020 година на Районен съд П., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с вх.№***г. на М.Б.А. с ЕГН **********, адрес: *** , чрез адв.Н.Д., съдебен адрес:***, против С.О.Д. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в молбата, че от съвместното съжителство на страните се родило детето Д.М.А. с ЕГН **********, роден на ***г.  в ***. Посочва се, че при завръщането си в ***отношенията между страните се влошили, като от 2016г.  живеят разделени. Детето останало да живее при своята майка. Твърди се, че през този период бащата осъществявал редовни и пълноценни контакти с малолетния вкл. по Скайп и телефон, водел го на почивки  и разходки, като създал силна емоционална връзка с детето. Твърди се още в молбата, че ответницата била подпомагане финансово от страна на ищеца относно отглеждането на детето и задоволяване на потребностите му. Посочва се в исковата молба, че през последните месеци поведението на малолетния се променило, Д.М.А. станал затворен, неконтактен и нервен, а през последната година – две  майката започнала да възпрепятства контактите на бащата с детето. Твърди се, че майката има  връзка с лице на име ***, започнала да сменя често квартирите си, в резултат на което настъпила видима промяна в поведението на малолетния, който станала пряк свидетел на скандали между майка му и нейния приятел вкл.  на нанасяне на побой над ответницата. Твърди се, че детето било обект на заплахи и тормоз от страна на приятеля на Д., което повлияло на  психиката му. Посочва се още, че при срещите с малолетния, при опит да бъде върнато при неговата майка, детето започвало да плаче  и не желаело да бъде отведено в жилището на ответницата.  Твърди се в исковата молба, че от началото на ноември 2020г. детето заживяло основно със своя баща в дома му в град ***. Посочва се от ищеца, че детето разполага със собствена стая в дома на А., както и потребностите му били задоволявани в пълнота.  Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето Д.М.А. с ЕГН ********** на неговия баща, да бъде определено местоживеенето при него, като бъде определен режим на лични контакти на майката с детето по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден , с преспиване при майката, както и един календарен месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Иска се от съда да определи минимален размер на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права.Претендират се деловодни разноски.

На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения срок   е постъпил отговор, в който страната взема становище за допустимост, но неоснователност на иска.

По делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск с вх.№ 269878/18.12.2020г. от С.О.Д. против М.Б.А.. Посочва се в насрещната искова молба, че от 2016г. страните живеят разделени, като от тогава до подаване на молбата роденото от съвместното съжителство дете Д.М.А. се отглежда от своята майка. Твърди се, че първоначално ищцата и детето живели в дома на нейната майка, която помагала при отглеждането на малолетния. Твърди се, че през годините бащата е изпращал епизодично парични суми за издръжка на детето. Посочва се, че през лятото на 2020г. ответникът се прибрал в ***поради тежкото икономическо положение и лисата на постоянни доходи в ***. Признава се от ищцата, че между страните не е имало конфликти, както и че контактите на детето с неговия баща не са били ограничавани  вкл. детето живяло за кратко с баща си в *** и ищцата не се възпротивила  с цел бащата да прекара известно време със сина си. Твърди се в исковата молба, че ответникът има и друго дете, което живее със своята майка в Румъния. Посочва се, че майката и детето живеят в апартамент под наем, състоящ се от хол, спалня ,кухня и баня с тоалетна, като жилището разполага с необходимото за едно домакинство. Твърди се от ищцата, че работи и  реализира доходи, които и позволяват да отглежда детето без финансови затруднения. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето на неговата майка и да бъде определено местоживеенето при нея на адрес: гр.П., ***, да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето по следния начин: всеки първи и трети уикенд от месеца, от петък до неделя с приспиване при бащата, като детето се взема от 17.00 часа от дома на майката или от детската градина и бащата следва да го върне в 18,00 часа в неделя на същото място; както и 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и през половината от личните празници на детето. Иска се от съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лв. на своето ненавършило пълнолетие дете, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На основание чл. 131 от ГПК препис от насрещната исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения срок  е постъпил отговор, в който страната взема становище за допустимост и основателност на иска, като страната предлага спогодба с определени параметри.

            В съдебно заседание М.Б.А., редовно призован, не се явява.Представлява се от  адв. Н.Д. ***, който поддържа молбата и моли  съда да уважи молбата изцяло като основателна и доказана.

            Насрещната страна С.О.Д., редовно призована, не се явява.  Представлява се от адв. М. ***, която моли съда да уважи насрещната искова молба като предостави упражняването на родителските права върху майката.

Д. „С.П.“ – П. редовно призована, не се представлява.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Безспорно по делото е и се установява от  дубликат на удостоверение за раждане от ***г***, че родители на детето Д.М.А. с ЕГН **********, родено на ***г. в ***,  са С.О.  Д. с ЕГН ********** и М.Б.А. с ЕГН **********.

            Не се спори между страните, че от 2016г. живеят разделени, като до настоящият момент детето живее основно със своята майка.

            Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за настоящ адрес  от 20.10.2020г., че към тази дата детето е регистрирано на настоящ адрес ***.

            Не се спори и се установява от представения от М.А. легализиран превод на данъчна декларация за 2019г., неоспорена от  ответната страна, М.Б.А. е полагал труд и получавал трудово възнаграждение през определения период, подробно посочен  в документа, както и че А.  има и друго дете, родено  през 2017г.

            Безспорно по делото е и се установява от писменото доказателство – социален доклад с вх.№***г., че   М.Б.А. няма регистриран трудов договор, лицето не е регистрирано в Бюрото по труда и не се подпомага от Д. „С.П.“.

            Безспорно по делото е и се установява от представеното от Д. заверено копие на удостоверение за изплатени трудови възнаграждения с  изх.№ 107803.12.2020г. , издадено от ***, че Д. е получила през периода 01.10.2019г.- 01.09.2020г. трудово възнаграждение вариращо в интервала от 695,70 лв. до 1765,35лв.

            Установява се от заверено копие на договор за наем на жилищен имот – л.61 и 62 от делото, че С.О.Д. е сключила договор на 17.07.2020г. за наем на апартамент в гр.П., състоящ се от две стаи, баня и  тоалетна срещу възнаграждение в размер на 300 лв., за срок до 17.07.2021г.

             Спорно по делото е кое лице отглежда детето вкл. го е отглеждало в периода от 26.06.2019г. до 26.06.2020г.  какви грижи са полагани от родителите и в какъв период от време; на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права, както и какъв режим на лични срещи да бъде определен.

          За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Видно от социален доклад с вх.№ ***г.,  малолетното дете е родено от съвместното съжителство на страните. Бащата  живее  в ***   от 2012г., където работи като мотокарист. До 2015г. страните живели съвместно в ***. След раздялата им   и до настоящия момент Д.М.А. живее и се отглежда от своята майка в ***.  Установява се от социалния доклад, че М.Б.А. има и друго дете на 3 години от съвместното съжителство с румънска гражданка.  Видно от доклада основните грижи за детето се полагат от майката, а от месец септември 2020г.  до м.02.2021г. и от бащата. С.О.Д. живее в жилище  под наем срещу месечен наем от 300 лв. , състоящо се от хол, спалня, кухня, баня с тоалетна. Холът е пригоден за нуждите на Д.М.А.. М.Б.А. живее в едноетажна къща в гр.***, негова собственост, която се състои от хол, кухня, две спални помещения, вътрешна баня и тоалетна. Жилищата и на двете страни са обзаведени с всичко необходимо за едно домакинство, като това на Д. се отличило с много добра хигиена. Установява се още, че М.А. не работи, няма регистрирани трудови договори в ***, няма регистрация в Бюро по труда и не е обект на подпомагане от Д. „С.П.“. Д. работи  по трудов договор с ***и получава месечно възнаграждение в размер на 1600-1700 лв.

            С оглед становището на  М.Б.А. в отговор с вх.№ 261796/04.02.2021г. съдът приема, че страната признава  фактите и обстоятелствата в исковата молба на С.Д..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 и чл.143 СК /предоставяне на упражняването на родителските права върху непълнолетно дете, родено от съвместно живеене на родителите, както и издръжка от родителя, който не упражнява родителските права/.

По иска  с правно основание чл.127, ал.2 СК.

В настоящия случай детето е  родено от съвместното съжителство на страните. Последните понастоящем  и от четири години са разделени. Установи се по делото, че  грижите за малолетния се полагат от  майката, подпомагана от бабата по майчина линия. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живее малолетния, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент  от посочената законова разпоредба се налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на  чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см. на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е интересът на децата.

На първо място по отношение на материално битови условия за задоволяване потребностите на детето,  и двете страни доказаха пред съда възможността да предоставят отлични материално битови условия, като сочат адрес и жилище, в което биха отглеждали детето. Имотът на М.Б.А. е сочен за негова собственост, въпреки обстоятелството, че в представеното заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на имот № 21, том 1, рег.№ 359, дело №15 от 2020г. собственик на имот в град ***,  ***е трето лице по делото. Същевременно    жилището, в което се отглежда малолетното от  С.О.Д. се ползва на основание договор за наем. С оглед  на основните характеристики на апартамента на Д. – разположение, разпределение на помещенията, оборудване, удобство и комфорт на детето, хигиена и съжителстване, съдът приема за доказано, че жилището, в което до този момент е живяло детето, отговаря на критериите за определяне на имота като  такъв с много добри материално битови условия. В тази насока е и социален доклад с вх.№***г.

На  второ място,  по отношение на следващите критерии- работа и доходи на родителите, по делото са налице доказателства за полагане на труд по трудово правоотношение от страна на  майката, като същата получава доход многократно надхвърлящ минималната работна заплата за страната. Същевременно по делото  е представен легализиран превод на заявление за връщане на суми  по годишна данъчна декларация за 2019г.  на М.Б. ***– л. 14-21 вкл., в която последният е декларирал доход в размер на 21529,53 евро, получаван в ***, като е посочил и обстоятелството,  че има дете ***, родена на ***г.

По делото не се установи страните да са неработоспособни или да се подпомагат от ДСП. Липсват доказателства за образованието и на  двамата родители, както и за  работното им  време и  продължителност на трудовото правоотношение респ.работа на няколко места и влияние на взаимоотношенията вкъщи.

На следващо място от най-голямо значение за определяне на по-пригодния родител  са възпитателските качества на родителите, техния морален лик, полаганите грижи и отношение към Д.М.А.  т.е. т.нар родителски капацитет. От доказателствата по делото (вкл. гласните такива в производството по чл. 127, ал.3 СК, съдържащи се в показанията на свидетелите Г.З.М.и Т.Е.Д.а,чийто показания съдът кредитира изцяло с доверие поради съответствието с останалите доказателства по делото) съдът приема за безспорно, че родителя, който се отличава с по-голям родителски капацитет, е именно майката. Последната, подпомагана от своите родители, ежедневно е полагала грижи за детето през последните четири години, след раздялата с М.Б.А.,  осъществявала е непрекъснат надзор върху възпитанието и отглеждането на детето, поради което са налице и положителни резултати:  детето се чувства обгрижвано и обичано от майка си, между тях има изградена силна емоционална връзка,  като майката полага максимални усилия да изгради и грижи да поддържа връзката на детето с неговия баща. Детето контактува както със своя баща, както и с роднините си по бащина линия.  Тези обстоятелства във взаимоотношенията в роднинския кръг на детето сочат, че детето не изолирано от роднините си  по бащина  линия. Отношението на детето към неговия баща е стимулирано от майката и оказва положително въздействие върху неговото правилно психическо  и физическо развитие.

 За съблюдаване на принципа "Най-добър интерес на детето" съдът следва да отчете и желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;  възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.  В конкретния случай в интерес на детето е да бъде запазено статуквото.

 В конкретния случай съдът приема, че майката е тази, която разполага с по- добри възможности за отглеждане на Д.М.А., полагала е и продължава да полага адекватни грижи за задоволяване на потребностите на малолетния и за неговото възпитание.  В тази насока  е и приобщеният социален доклад по делото. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и непрекъснато полагане на грижи за детето. Това означава родителя да живее с него и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с отглеждането и възпитанието му. Такава възможност  в настоящия момент може да предостави  в  по-голяма степен майката. Последната показва родителски капацитет и добри социално-битови условия на живот, а и детето има силна  емоционална връзка с нея. Майката е тази, която през последните години е полагала ежедневни, а не епизодични  грижи за детето. Майката  е тази, която като е осъзнала ролята си на родител, е задоволявала потребностите на детето и отговорността за това, както и е обезпечила подслон, храна, облекло, избор на общопрактикуващ лекар, транспорт при пътувания и т.н. Като родител последната не е допуснала насилие или неглижиране на детето, поддържала е здравната култура на малолетния, подпомагала е и е насърчавала детето и интелектуалното му развитие. Именно  С.О.Д. е осигурила стабилна семейна и социална среда на детето, за да може да изгради и поддържа Д.М.А. отношения на привързаност, които да го подпомагат в създаване на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки. Именно благодарение на майката детето е привързано и към отсъстващия от живота му баща, което оказва положително влияние и подпомага емоционалното му развитие.

В конкретният случай, съдът след като направи обективната преценка на установените по делото факти, съобрази, че детето е на почти 7 години, от мъжки пол, както и  има силно изградена емоционална връзка с майката, без да е  прекъсвал контактите с баща си. Ето защо, с цел да се осигури спокойствие и сигурност и да не се променя стереотипа и начина на живот на Д.М.А., съдът приема, че следва да уважи иска по чл.127, ал.2 СК на С.Д. като предостави упражняването на родителските права върху детето на нея. 

Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти с другия родител.  Съгласно приетото в Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата. С оглед правилното развитие на Д.М.А., съдът приема,  че следва на бащата да се предостави разширена възможност за контакт с детето по следния начин: всеки първи и трети уикенд от месеца, от петък до неделя с приспиване при бащата, като детето се взема от 17.00 часа от дома на майката или от детската градина и бащата следва да го върне в 18,00 часа в неделя на същото място; както и 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и през половината от личните празници на детето вкл. Коледните празници, Новогодишните и Великденски празници. Бащата М.Б.А. ЕГН **********  следва да има право да поддържа контакти с детето Д.М.А., с ЕГН **********, по всяко време чрез Скайп и други приложения в Интернет и чрез мобилен телефон, както и да провежда лични срещи с детето Д.М.А., с ЕГН **********, по всяко време извън определения режим, след предварителна уговорка с майката.

По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за децата родител издръжка.

Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на Д.М.А. се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конкретния случай    са налични доказателства за получаван  доход над минималния за страната и от двете страни по делото.   С оглед на възрастта на детето, съдът намира, че следва да бъде определен по-голям размер на издръжката, а именно сума от около 400 лв. като  майката поеме по-голяма част от издръжката, а бащата заплаща сума в размер на 170 лв. издръжка на детето.

С оглед изхода на делото, следва М.Б.А. да бъде осъден да заплати  по сметка на РС-П.  държавна такса  върху определеният размер на издръжката  по чл.143 СК  в размер на  244,80 лв., както и да заплати по сметка на  С.О.Д. направените разходи по делото, а именно сумата от 30 лв. платена държавна такса и сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 330 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.А. с ЕГН **********, адрес: *** , против С.О.Д. с ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права  по отношение на детето Д.М.А. с ЕГН **********, родено на ***г. в ***, на неговия баща М.Б.А. с ЕГН ********** и определяне местоживеенето на детето при последния,като неоснователен.

ПРЕДОСТАВЯ  на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права  по отношение на детето Д.М.А. с ЕГН **********, родено на ***г. в ***, на  неговата майка и законна представителка С.О.Д. с ЕГН **********, адрес: *** като определя местоживеенето на детето при майката по нейното местоживеене.

ПОСТАНОВЯВА, че М.Б.А. с ЕГН **********, адрес: *** има право на лични контакти с детето Д.М.А. с ЕГН **********, както следва:  всеки първи и трети уикенд от месеца, от петък до неделя с приспиване при бащата, като детето се взема от 17.00 часа от дома на майката или от детската градина и бащата следва да го върне в 18,00 часа в неделя на същото място; както и 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; през половината от личните празници на детето вкл. Коледните празници, Новогодишните и Великденски празници, както и по всяко време чрез Скайп и други приложения в Интернет и чрез мобилен телефон, вкл. да провежда лични срещи с детето Д.М.А., с ЕГН **********, по всяко време извън определения режим, след предварителна уговорка и разрешение от майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК М.Б.А. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на своето ненавършило  пълнолетие дете Д.М.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка  С.О.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, месечна издръжка в размер на 170 (сто и  седемдесет) лева, считано от 18.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена или закъснява вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.Б.А. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати по сметка на Районен съд П. държавна такса върху  иска по чл.143 от СК в  размер на 244,80 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Б.А. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати  на С.О.Д. с ЕГН **********, адрес: *** направените деловодни разноски общо в размер на 330 лв.           

             На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Препис от решението да се връчи на страните по делото и пълномощниците им.  

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – П..   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: