РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. гр. Димитровград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20235610101563 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД и ответника А. Н. А. били сключени Договор за
мобилни услуги №*********/29.04.2021г., Договор за лизинг от 29.04.2021г., Договор за
мобилни услуги №********* от 29.04.2021г., Договор за лизинг на базови аксесоари
№*********/29.04.2021г. и Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/29.04.2021г.
Поддържа ,че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения в общ размер на 954,30
лева, начислени му в 4бр.фактури, издадени в периода от м.юни 2021г. до м.октомври 2021г.,
а именно: фактури №*********/05.06.2021г., №**********/05.07.2021г.,
№**********/05.08.2021г., №**********/05.10.2021г. Във всяка фактура били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него
и клиента, както следва: 1.По Договор за мобилни услуги №*********/29.04.2021г., с който
се предоставя мобилен номер *********, са начислени задължения в размер на 395,17 лева,
от които: 83,98 лева- незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси; неустойка в размер на 311,19 лева, начислена еднократно,
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
2.По Договор за лизинг от 29.04.2021г. за предоставено мобилно устройство Motorola Moto
E6i 32GB Dual Grey- 43,78 лева, от които 5,97 лева- неплатени лизингови вноски и
предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на 37,81 лева. 3.По Договор за мобилни
услуги №********* от 29.04.2021г. за мобилен номер ***- 449,35 лева, от които 140,82 лева-
1
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси; неустойка в размер на 308,53 лева, начислена еднократно, поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. 4. По Договор за
лизинг на базови аксесоари №*********/29.04.2021г., с който е предоставено ползването на
комплект от 4бр.аксесоари- 33 лева, от които:дължими неплатени лизингови вноски- 4,50
лева и предсрочно изискуеми лизингови вноски- 28,50 лева. 5.По Договор за лизинг на
базови аксесоари №*********/29.04.2021г., с който е предоставено ползването на комплект
от 4бр.аксесоари- 33 лева, от които: дължими неплатени лизингови вноски- 4,50 лева и
предсрочно изискуеми лизингови вноски- 28,50 лева. Размерът и основанието за възникване
на задълженията за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги за номерата *** и *** са уредени от страните в т.9 от Договор за мобилни услуги
№62457957 и Договор за мобилни услуги №*********, двата от 29.04.2021г. Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от ОУ
на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право
било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка фактура
настъпвало 15 дни след издаването й. След издаване на първата от гореизброените фактури,
ответникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията по тях
не били погасени. Поради неизпълнение на горепосочените задължения в срок, ищецът
депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против ответника. Образувано било ч.гр.д.№753/2023г., по което на 13.06.2023г. съдът
издал Заповед №365 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредил на А. Н. А. да плати на ищеца сумата в размер на 954,30 лева- неплатени
месечни абонаменти за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски,
дължими суми за мобилни устройства и неустойки за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2023г. до
окончателното й изплащане, както и 505 лева деловодни разноски. Тази заповед за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Н. А. дължи на „Йеттел
България“ЕАД сумата от 954,30 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми по
сключените между страните Договор за мобилни услуги №*********/29.04.2021г., Договор
за лизинг от 29.04.2021г., Договор за мобилни услуги №********* от 29.04.2021г., Договор
за лизинг на базови аксесоари №*********/29.04.2021г. и Договор за лизинг на базови
аксесоари №*********/29.04.2021г., за които са издадени фактури №*********/05.06.2021г.,
№**********/05.07.2021г., №**********/05.08.2021г., №**********/05.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане
на направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът А. Н. А. и назначения му особен представител адв.В. Т., не депозират
отговор на исковата молба и не вземат отношение по предявените искове.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от
27.04.2021г., сключен между „Теленор България“ЕАД и А. Н. А., ответникът е станал абонат
на ищцовото дружество по абонатен план „Тотал +“ с предпочетен №+359********* за срок
от 24 месеца. Месечният абонамент за първоначалния срок на Договора бил 31,99 лева.
Изрично било договорено между страните, че в случай на прекратяване на Договора преди
изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последният дължи за всяка Сим-карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а.неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора; б.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
На 29.04.2021г. между същите страни бил сключен и Договор за лизинг, съгласно
който на ответника било предоставено за ползване мобилно устройство Motorola Moto E6i
32GB Dual Grey с телефонен номер +35989728352. Лизингополучателят се задължил да
плаща на лизингодателя обща лизингова цена в размер на 45,77 лева, като това трябвало да
стане на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 1,99 лева. Ответникът имал право
да придобие собствеността на мобилното устройство, като заплати допълнително сумата от
1,99 лева в срок от най-малко 10 дни преди изтичане на договора за лизинг. В противен
случай, той дължал връщане на мобилния телефон на лизингодателя в едномесечен срок от
изтичане срока на договора. Посочено е, че срока на Договора за лизинг бил 23 месеца, от
датата на подписването му от страните. В чл.4 от Договора било посочено, че с
подписването му лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателя му е
предал устройството във вид и състояние годно за употреба. В ОУ на договор за лизинг,
подписани от страна на ответника, се предвижда, че при разваляне на договор за лизинг по
вина на лизингополучателя, последния дължи на лизингодателя неустойка в размер на
оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора
за лизинг, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за
лизинг в т.ч.задължения за неустойки и др.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги, сключен
3
между „Теленор България“ЕАД и А. Н. А. на 29.04.2021г. ответникът е станал абонат на
ищцовото дружество по абонатен план „Тотал +“ с предпочетен №+359********* за срок от
24 месеца. Месечният абонамент за първоначалния срок на Договора бил 31,99 лева.
Изрично било договорено между страните, че в случай на прекратяване на Договора преди
изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последният дължи за всяка Сим-карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а.неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора; б.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
На същата дата страните подписали Договор за лизинг на базови аксесоари
№*********/29.04.2021г., съгласно който на ответника бил предоставен за временно и
възмездно ползване Промо пакет от базови аксесоари. От своя страна лизингополучателят
се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 35,97 лева с ДДС. Срокът на
договора бил 23 месеца, като ежемесечно ответникът дължал плащане на лизингова вноска в
размер на 1,50 лева. Ответникът имал право да придобие собствеността на предоставените
му за ползване вещи, като заплати допълнително сумата от 1,50 лева в срок от най-малко 10
дни преди изтичане на договора за лизинг. В чл.11 ал.2 от ОУ към Договора за лизинг се
посочва, че при разваляне на договор за лизинг по вина на лизингополучателя, последния
дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски
до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг, както и всички други парични и
други задължения, предвидени в договора за лизинг в т.ч.задължения за неустойки и др.
Отново на 29.04.2021г. страните сключили и Договор за лизинг на базови аксесоари
№*********/29.04.2021г., съгласно който на ответника бил предоставен за временно и
възмездно ползване Промо пакет от базови аксесоари. Правата и задълженията на
лизингодателя и лизингополучателя по този договор били идентични с тези по посочения
по-горе Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/29.04.2021г.
На 05.06.2021г. ищецът издал фактура №**********, съгласно която ответника
следвало да заплати сумата от общо 105,48 лева за предоставени мобилни услуги, месечни
такси и вноска за лизинг. Срокът за заплащане на задълженията по тази фактура бил до
20.06.2021г.
4
Съгласно фактура №**********/05.07.2021г. ответникът следвало да заплати на
ищеца сумата 78,04 лева- задължение за предоставени мобилни услуги и месечни такси,
вноска за лизинг от 4,99 лева и задължение от предходен период в размер на 105,48 лева.
Срокът за заплащане на задълженията по тази фактура бил до 20.07.2021г.
На 05.08.2021г. ищецът издал фактура №**********, съгласно която ответника
следвало да заплати сумата от 63,98 лева за месечни такси, вноска за лизинг от 4,99 лева и
задължения от предходен период от 188,51 лева. Срокът за заплащане на задълженията по
тази фактура бил до 20.08.2021г.
Съгласно издадената от ищеца на 05.10.2021г. фактура №********** ответникът му
дължал неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 619,72
лева, вноска за лизинг от 94,81 лева, задължения от предходен период в размер на 239,77
лева или общо сумата от 954,30 лева. Срокът за плащане на тези задължения бил до
20.10.2021г.
От представената с исковата молба Последна покана за доброволно плащане от
05.09.2021г., изпратена от „Теленор България“ЕАД до А. А., се установява, че ответника е
уведомен, че общата стойност на задълженията му за предоставени услуги по сключени
договори възлиза на 239,77 лева. При неплащане на дължимата сума мобилния оператор
предупреждава, че ще прекрати договора за предоставяне на мобилни услуги, както и към
горепосочената дължима сума ще добави неустойка в размер на 619,72 лева, съгласно
сключените между страните договори. Наред с това, всички оставащи лизингови вноски на
стойност общо 94,81 лева по договорите за лизинг щели да станат предсрочно изискуеми.
По делото няма данни, че въпросната покана е била връчена на ответника.
Тъй като същия не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесните
фактури, на 12.06.2023г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на А. Н. А.. Образувано било ч.гр.д.
№753/2023г., по което на 13.06.2023г. съдът издал Заповед №365 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на А. Н. А. да заплати в полза на
заявителя сумата 954,30 лева, представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски,дължими суми за
мобилни устройства и неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.06.2023г. до окончателното изплащане
на сумата, както и деловодни разноски в размер на общо 505 лева. Тази заповед за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за
заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване
на своето вземане.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца съдът
назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според това заключение,
процесните фактури №**********/20.09.2021г., №*********/05.06.2021г.,
№**********/05.07.2021г., №**********/05.08.2021г. и №**********/05.10.2021г. са
осчетоводени при ищеца по кредита на сч.сметки 703 „Приходи от услуги“ по съответната
5
аналитична партида в зависимост от вида на ползваната услуга и 4532 „ДДС на продажби
билинг“ срещу дебитиране на сч.сметка 411 „Вземания от клиенти“ Същите са включени и в
дневника на продажбите без фактура №**********/05.10.2021г., която е с предмет
неустойки и поради това не подлежи на вписване в Дневника по ЗДДС. Размерът на
неизплатените задължения на ответника по сведение от ищеца към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК е в общ размер на 954,30 лева. По фактура
№**********/05.06.2021г. е начислена абонаментна такса от 57,30 лева, разговори, данни и
др.таксувани услуги- 26,44 лева, ДДС – 16,75 лева или общо дължима сума 100,49 лева. По
фактура №**********/05.07.2021г. са начислени 54,82 лева- абонаментна такса, 10,21 лева-
разговори, данни и др.таксувани услуги, 13,01 лева ДДС или общо 78,04 лева. По фактура
№*********/05.08.2021г. са начислени 53,32 лева- абонаментна такса и 10,66 лева ДДС, като
общо дължимата сума е в размер на 63,98 лева. По фактура №********** е приспадната
сумата от 17,71 лева. Общо дължимата сума за абонаментна такса, разговори, данни и др.
таксувани услуги по фактурите е 224,80 лева. Размерът на начислените неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги за мобилни
номера *** и *** е в общ размер 619,72 лева. От тях за мобилен №+359********* е начислена
неустойка за услуга от 105,99 лева и 202,54 лева неустойка за устройство. За мобилен
№+359********* е начислена неустойка за услуга 106,18 лева и неустойка за устройство от
205,01 лева.Размерът на незаплатените от ответника лизингови вноски за мобилен телефон
апарат Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey и два комплекта от по 4бр.аксесоари , съгласно
процесните договори за лизинг за базови аксесоари е в общ размер на 109,78 лева. От тях
43,78 лева са за мобилния телефонен апарат и по 33 лева за всеки от двата комплекта с по
4бр.аксесоари. Съгласно предоставената от ищеца информация, ответника не е извършвал
плащания на паричните си задължения по процесните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг за периода на процесните фактури.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№365/13.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№753/2023г.
По делото не се спори, че ответникът е страна по процесните договори за мобилни
услуги и за лизинг. Не се оспорва от негова страна, че е получил от ищеца мобилния телефон
Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey и два комплекта от по 4бр.аксесоари, съгласно
представените договори за лизинг, както и че през процесния период е ползвал
далекосъобщителни услуги, предоставени му от мобилния оператор. От страна на ответника
*** не се оспорват твърденията на ищеца, че не е заплатил посочените суми за предоставени
му мобилни услуги в процесните фактури, нито пък е заплатил дължимите лизингови
вноски за предоставеното му на лизинг мобилно устройство. Няма спор и относно това, че
падежа на задълженията по процесните фактури е настъпил преди депозиране на
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Безспорно установено е и
обстоятелството, че срокът на действие на процесните договори е изтекъл на 27.04.2023г.,
съответно на 29.04.2023г., т.е. също преди образуване на ч.гр.д.№753/2023г. по описа на РС-
Димитровград на 12.06.2023г.
Спорно по делото е спазени ли са законовите изисквания за едностранно
прекратяване на сключените договори от страна на ищцовото дружество и отправено ли е
било до ответника предизвестие за това. Налице ли са били предпоставките за обявяване на
Договора за лизинг за прекратен и за обявяване за предсрочно изискуеми на дължимите
лизингови вноски, като уведомен ли е бил надлежно абоната за тези обстоятелства.
На първо място, от представените по делото фактури №№*********/05.06.2021г.,
**********/05.07.2021г., **********/05.08.2021г., **********/05.10.2021г.се установява, че
ответникът е следвало да заплати на ответното дружество такси за предоставени му
мобилни услуги и месечни абонаменти през периода от 05.05.2021г. до 04.10.2021г., в размер
на общо 224,80 лева, от която 83,98 лева по Договор за мобилни услуги
№*********/29.04.2021г. за предоставен №*** и 140,82 лева по Договор за мобилни услуги
№*********/29.04.2021г. за мобилен №***. Тези фактури са били издадени за текущи
ежемесечни задължения на ответника към мобилния оператор за предоставени мобилни
услуги и месечни абонаменти, като те се дължат на основание сключените между страните
договори и следва да бъдат плащани всеки месец без да е необходимо същите договори да
бъдат прекратявани едностранно и без задълженията по тях да бъдат обявявани на
ответника за предсрочно изискуеми. Въпросната сума по горепосочените фактури не е била
заплатена от страна на абоната в полза на мобилния оператор, като в тази насока е
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото
задължението за плащане на предоставени от мобилния оператор на абоната мобилни
услуги, както и абонаментни такси, за период на потребление от 05.05.2021г. до 04.10.2021г.,
не е било платено от А. Н. А. в уговорения от страните срок в договорите, то предявения
иск против ответника за сумата от общо 224,80 лева се явява основателен и доказан, като
следва да се признае за установено, че той дължи същата на ищеца.
Съгласно приетите като доказателство по делото Договор за лизинг от 29.04.2021г.,
Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/29.04.2021г. и Договор за лизинг на
базови аксесоари №*********/29.04.2021г. ответникът е получил от ищеца мобилно
устройство Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey, както и 2бр. Промо пакети от базови
аксесоари, като за период от 23 месеца е трябвало да плаща лизингова вноска от 1,99 лева
месечно за мобилния телефон и по 1,50 лева месечно за всеки от промо пакетите с базови
аксесоари, според уговорения погасителен план по лизинговите договори. Лизинговата
цена, която трябвало да плати ответника за мобилния телефон е общо в размер на 45,77 лева,
а лизинговата цена за всеки един от двата промо пакета от базови аксесоари е 35,97 лева.
Срокът на Договорите за лизинг бил 23 месеца, считано от 29.04.2021г., т.е. до 29.03.2023г.
От страна на ответникът по делото не се представиха доказателства, че същия е
изпълнявал горепосочените три договора и е внасял в уговорения срок дължимите
7
лизингови вноски за периода от м.май 2021г до м.март 2023г., включително. Съгласно
представените погасителни планове към Договорите за лизинг за този период ответникът е
следвало да заплати на ищеца сумата от общо 109,78 лева или 22 месечни вноски. Наред с
това, съгласно процесните договори за лизинг /чл.1 ал.2/, ответникът имал право да закупи
устройството след изпълнение на условията по него, както и след заплащане на
допълнителна сума от 1,99 лева за мобилния телефон и по 1,50 лева за предоставените
2бр.промо пакети за базови аксесоари. В случай, че лизингополучателят не упражни правото
си по ал.2, устройството подлежало на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на
договора.
В настоящият случай, срокът на Договорите за лизинг е изтекъл на 29.03.2023г., като
по делото не бяха представени доказателства от страна на ответника, че в горепосочения
едномесечен срок, т.е. до 29.03.2023г. той е върнал на ищеца мобилното устройство и промо
пакетите с базови аксесоари. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било
депозирано в съда на 06.06.2023г., като самата заповед за изпълнение е издадена 13.06.2023г.
Към тази дата е бил настъпил падежа на дължимите от ответника лизингови вноски за
периода, претендиран от ищеца, а именно от м.април 2021г. до м.март 2023г. Задължението
за плащане на вноските през този период е настъпило без ищеца да е бил длъжен да
прекратява договорите за лизинг или да ги обявява на ответника за предсрочно изискуеми.
Предвид това, че след изтичане на срока на Договорите за лизинг- 29.03.2023г., ответникът
не е върнал лизинговото мобилно устройство и двата промо пакета с базови аксесоари на
мобилния оператор, нито е внесъл дължимите за придобиване на собствеността им
допълнителни вноски от 1,99 лева респ.по 1,50 лева, то той дължи на ищеца всички
останали неплатени лизингови вноски за времето от м.май 2021г до м.март 2023г. на обща
стойност 109,78 лева. Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск се явява
основателен и доказан и в частта му по отношение на претендираната от ищеца сума от
109,78 лева, представляваща неплатени месечни лизингови вноски, дължими по сключените
между страните Договор за лизинг на мобилно устройство и два Договора за лизинг на
промо пакет от базови аксесоари, трите от 29.04.2021г., съгласно които на А. Н. А. са били
предоставени за ползване мобилно устройство Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey и 2бр.
Промо пакети от базови аксесоари.
На последно място, ищецът претендира съдът да признае за установено, че ответника
дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни
услуги за мобилни номера *** и *** в размер на общо 619,72 лева, равняваща се на три
месечни абонаментни такси от ползваната абонаментна програма. За да бъде уважена
исковата претенция за плащане на неустойка за прекратяване на процесния договор за
мобилни услуги, ищецът следва да докаже, че е налице такава уговорка за заплащане на
неустойка, както и че договора е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът
намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва
извода, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната
неустойка. От събраните доказателства не се установява кога са били прекратени
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила
8
правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое намерение. Тук следва да
се отбележи, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на
чл.19б от ОУ на ищеца /приложени ив ч.гр.д.№753/2023г. на РС-Димитровград/, която
предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при
неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване
на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В случая
по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до абоната и последния
да е получавал писмено предизвестие за прекратяване на договора. Дори ищецът да е
изпращал кратки текстови съобщения до ответника за заплащане на дължимите месечни
суми това не може да замести изричното изявление за прекратяване на договора. Видно от
съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени
отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора
е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. С оглед изложеното, съдът
намира, че ищецът не установи в хода на производството по делото, че е уведомил
ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на
исковата молба, поради което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
Предвид това, съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договорите за мобилни услуги преди да изтече срока им, като не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка
по тях в размер на общо 619,72 лева. Ето защо, съдът счита ,че предявения иск в тази му
част и за горепосочената сума, представляващи неустойки за прекратяване на 2бр.договори
за мобилни услуги, сключени с ответника се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответника А. Н. А. дължи на ищеца „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД, по Договор за мобилни услуги
№*********/29.04.2021г., Договор за лизинг от 29.04.2021г., Договор за мобилни услуги
№********* от 29.04.2021г., Договор за лизинг на базови аксесоари
№*********/29.04.2021г. и Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/29.04.2021г.
сумата от 334,58 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и предоставени
9
мобилни услуги за №№*** и ***, както и лизингови вноски за мобилен телефон Motorola
Moto E6i 32GB Dual Grey и 2бр. Промо пакети от базови аксесоари, ведно със законната
лихва, считано от 09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед №365/13.06.2023г. по ч.гр.д.№753/2023г. по описа на РС-Димитровград,
като иска за разликата над 334,58 лева до пълния предявен размер от 954,30 лева,
представляваща неустойки за прекратяване на Договор за мобилни услуги
№*********/29.04.2021г. и Договор за мобилни услуги №********* от 29.04.2021г., следва
да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от
предявения иск, а именно в размер на 422,48 лева.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№753/2023г. по описа на РС-Димитровград, в
размер на 177,05 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Н. А., с ЕГН ***, от
Димитровград, ул.“*/* ***“ №**, че ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД /предишно
наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“***, действащо чрез пълномощника си адв.** Й. Ц., със
съдебен адрес в гр.София, ***, по Договор за мобилни услуги №*********/29.04.2021г.,
Договор за лизинг от 29.04.2021г., Договор за мобилни услуги №********* от 29.04.2021г.,
Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/29.04.2021г. и Договор за лизинг на
базови аксесоари №*********/29.04.2021г., сумата от 334,58 лева /триста тридесет и четири
лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща неплатени абонаментни такси и
предоставени мобилни услуги за №*** и №***, както и лизингови вноски за мобилен
телефон Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey и 2бр. Промо пакети от базови аксесоари, ведно
със законната лихва, считано от 09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед №365/13.06.2023г. по ч.гр.д.№753/2023г. по описа на РС-
Димитровград, като иска за разликата над 334,58 лева до пълния предявен размер от 954,30
лева, представляваща неустойки за прекратяване на Договор за мобилни услуги
№*********/29.04.2021г. и Договор за мобилни услуги №********* от 29.04.2021г.,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Н. А., с ЕГН ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от 422,48 лева /четиристотин двадесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 177,05 лева /сто седемдесет и
седем лева и пет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№753/2023г. по описа на РС-Димитровград.
10
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11