РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Сандански, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200487 по описа за 2022 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по
жалба на Я. С. А., с ЕГН – **********, с адрес – гр. К******, ул.“Т.в.“ № 8,
против Наказателно постановление № 21-0339-001014/23.09.23021г. на
Началник РУ към ОДМВР - Б********, РУ – С********, с което на
жалбоподателя, за административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП и чл.175, ал.3,
пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба, съответно: в
размер на 10.00/десет/ лева – за първото нарушение и 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца – за второто.
В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материално-
правните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Иска се от
съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично
и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. Жалбоподателят дава обяснения във
1
връзка с вменените му нарушения, като сочи, че неправилно е санкциониран
от контролните органи. В хода на делото по същество защитникът му моли
съда да отмени атакуваното НП, като изразява подробни аргументи в
подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
Б********, ТО - С********, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 15.07.2021г. длъжностни лица при РУ – С******** -
актосъставителят Н. П., в присъствието на свидетеля Л. В., съставил на
жалбоподателя АУАН, затова че на същата дата – 15.07.2021г. около 14.10
часа в гр. К******, по ул.“С********“ пред ом № ** управлява личния си
товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********, като след извършена
справка с ОД, контролните органи установили, че автомобила е с прекратена
регистрация, както и, че водача не носи контролен талон към СУМПС, с
което е осъществил състава на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 и по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го
подписал без възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 23.09.2021г. Началник РУ към
ОДМВР – Б********, РУ – С********, като надлежно упълномощен
представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното НП
№ 21-0339-001014/23.09.23021г., с което на жалбоподателя, за
административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП и чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
наложено административно наказание “Глоба, съответно: в размер на
10.00/десет/ лева – за първото нарушение и 200/двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца – за второто.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 27.09.2022година, видно от
отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на свидетелите Н. П. и Л. В., както и от
обясненията на самия жалбоподател. Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените
2
свидетели , от обясненията на жалбоподателя, както и от приложените към
административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и
логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е частично основателна, по следните съображения:
Постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган.
Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно по отношение
на извършеното адм.нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради следните
съображения:
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.140, ал. 1 ЗДвП създава общо правило на поведение
по пътищата, отворени за обществено ползване да се управляват само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За да е
съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба
управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели, които
условия следва да са налице при условията на кумулативност. Отсъствието на
което и да е от тях обуславя неточна правна квалификация на деянието. В
конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС макар и със
служебно прекратена регистрация е било с регистрационни табели, поради
което деянието е неправилно квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Разпоредбите на чл.143, ал. 5 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000г., предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на
3
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. С чл.143, ал.15 на същия закон и чл. 18б ал.1, т.10 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 год. са уредени последствията от бездействието на
приобретателя на МПС. По делото не е спорно, че жалбоподателят не е
изпълнил законовото си задължение в указания от закона срок да регистрира
придобитото от него моторно превозно средство, въпреки, че по делото не са
налични данни кога е придобито същото, което квалифицира поведението му
като противоправно. Прекратяването на регистрацията на лек автомобил при
смяна на собствеността му, обаче, не настъпва автоматично с изтичането на
определен в закона срок, а предполага волеизявление на орган на власт,
изразено по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП. По делото няма доказателства, че
жалбоподателят, като собственик на придобития автомобил, за каквото му
качество ответникът е имал данни по реда на чл.16, ал.5 от Наредба № І-
45/2000г., е бил уведомен за волеизявлението на органа по прекратяване на
регистрацията. Доколкото прекратяването на регистрацията не е фактическо
действие, а е волеизявление на орган на власт в изпълнение на законово
правомощие, изразено чрез действие по чл.143, ал.15 ЗДвП, то адресата
следва да бъде уведомен за правните последици на акта. Въпреки отсъствието
на изрично регламентирано задължение в хипотезата на чл.18б, ал.2 на
Наредба № І-45/24.03.2000г. за уведомяване, то задължението за органа
произтича от общото правило на чл.61 АПК, доколкото със същия се засягат
права на неговия адресат.
За да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП собственикът
следва да има знание, че към момента на управление на МПС, регистрацията
му е прекратена, т.е. деянието следва да е умишлено извършено, за да бъде
приложена санкцията по посочената разпоредба. Такъв умисъл е налице само,
ако собственикът е бил надлежно уведомен за издадения чрез действие
административен акт, каквито данни по делото няма. В конкретния случай
няма фактически констатации, че към 15.07.2021г. жалбоподателят да е бил
уведомен за прекратената на 317.01.2019г. регистрация на управляваното от
него МПС, като няма и такива твърдения, поддържани от наказващия орган.
От задължението за собственика по чл.14, ал.1 и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба №
І-45/24.03.2000г., и като правоспособен водач, знанието за това му
задължение, както и за последиците при неговото неизпълнение по чл.18б,
4
ал.1, т.10 вр. чл.18, т.2 от Наредба № І-45/24.03.2000г. не следва и правно
дължимото поведение на заинтересованото лице да следи дали и кога е
упражнено от органа правомощието по чл.143, ал.15 ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си
с оглед настъпилите правни последици. Ето защо и доколкото към
15.07.2021г. водачът на автомобила и негов собственик не е бил уведомен за
постановената прекратена регистрация, то не е налице виновно поведение, за
да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
По отношение на другото административно нарушение, посочено в
пункт 1 от НП – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че жалб.А. не е носил
контролния талон от СУМПС, съдът счита, че извършването на това
нарушение не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
административно наказващия орган, върху който лежи това задължение.
В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното
административно нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че действително на процесната дата жалбоподателя е управлявал
собствения си лек автомобил, като не е носил контролния талон от СУМПС,
тъй като нито един от свидетелите в показанията си пред съда не посочи, че е
установено такова нарушение.
Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 100 лв.
5
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0339-
001014/23.09.23021г. на Началник РУ към ОДМВР - Б********, РУ –
С********, с което на жалбоподателя Я. С. А., с ЕГН – **********, с адрес –
гр. К******, ул.“Т.в.“ №*, за административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1
ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП и
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба,
съответно: в размер на 10.00/десет/ лева – за първото нарушение и
200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца – за второто.
ОСЪЖДА РУ – С******** към ОДМВР – Б******** , да заплати на
Я. С. А., с ЕГН – **********, с адрес – гр. К******, ул.“Т.в.“ №*, за
осъществена по реда на чл.38а, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Б***********, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6