РЕШЕНИЕ
№ 3732
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110110199 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „Т.“ АД търди, че е придобило правото на
собственост върху общо 78,86кв.м. ид.ч. от поземлен имот с кадастрален
идентификатор №10135.2555.***, находящо се в гр.Варна, *** целият с площ
от 448кв.м., придобити както следва:
С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №147, том 2, рег.
№6258, нот. дело №320/2019г., на нотариус О. С., дружеството е придобило
44.64кв.м. ид.ч. от имота, а с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот
№145, том 2, рег.№6244, нот. дело №318/2019г, на нотариус О. С.,
дружеството е придобило 34,19кв.м. ид.ч. от поземлен имот с кадастрален
идентификатор №10135.2555.***, находящ се в гр.Варна, *** целият с площ от
448 кв.м. или общо 78,86кв.м. ид.ч. от поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 10135.2555.*** целият с площ от 448 кв.м. Праводатели на
дружеството са ответницата и почналия й съпруг Б. Ц. И., починал на
08.11.2021г. По силата на продажба, на 16.06.2006г. Н. И. Д. и В. Д. Ф. са
продали на ответницата Н. И. Г. 1/4ид.ч. от имота. Идеалните части са
придобити от ответницата Н. Г. И. по време на брака й с Б. Ц. И. починал на
08.11.2021г. След гореописаните продажби, извършени в полза на ищцовото
дружество, в качеството си на купувач по сделката, за ответницата Н. Г. И. и
починалия й съпруг Б. Ц. И. са останали в собственост 145,15кв.м. ид.ч. от
имота. Останалата 1/2ид.ч. или 224 кв.м. ид.ч. се притежава в съсобственост
от ответниците А. Я. П., ЕГН ********** и М. Я. П., ЕГН**********. На
09.08.2017г. между ответницата Н. Г. И., съпруга й Б. Ц. И., А. Я. П. и М. Я.
П., е сключен договор за учредяване право на строеж и разпределение на
ползване, с който съсобствениците на ПИ с идентификатор №10135.2555.***,
1
с площ от 448кв.м. си запазват и съответно взаимно си учредяват безсрочно
право на строеж върху гореописания имот за самостоятелни обекти от
предвидените за изграждане в имота две сгради със смесено предназначение -
сграда-тяло 1 със застроена площ от 81.80кв.м. и сграда - тяло 2 със застроена
площ от 143.07кв.м. Съсобствениците се договорили да се обособи в
незастроената част от поземления имот открит паркинг с обособени
паркоместа за паркиране на осем автомобила, съгласно предвижданията на
одобрен архитектурен проект от 08.12.2016г., както и са си разпределили
ползването на обособените паркоместа, които са ситуирани в ПИ с
идентификатор №10135.2555.*** и за ответниците са както следва:
За Н. Г. И., ЕГН**********(лично и в качеството си на наследник на
починалия Б. И.), Ц. Б. Ц., ЕГН********** и Г. Б. Ц., ЕГН********** са
разпределени за ползване обособени паркоместа в открит паркинг, както
следва:
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №1, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР №10135.2555.***, разположено в северозападната
част на поземления имот, при граници по акт за собственост: кафе-бар в
сграда-тяло 1, стълбищна клетка, двор, ул.„М.";
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №2, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР №10135.2555.***, разположено в северната част на
имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул.„М.", при
граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло 1 и паркомясто №3;
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №3, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР №10135.2555.***, разположено в северната част на
имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул.„М.", при
граници по акт за собственост: паркомясто №2 и паркомясто №4;
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №4, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР №10135.2555.***, разположено в северната част на
имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул.„М.", при
граници по акт за собственост: пицария в сграда-тяло 2 и паркомясто №3;
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №5, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР №10135.2555.***, разположено в южната част на
имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул.„М.", при
граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло 1 и паркомясто №6;
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №6, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР №10135.2555.***, разположено в южната част на
имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.", при
граници по акт за собственост: пицария в сграда-тяло 2 и паркомясто №5;
и шестте паркоместа притежавани към настоящия момент в
съсобственост от ответниците Н. Г. И., ЕГН**********, Ц. Б. Ц.,
ЕГН********** и Г. Б. Ц., ЕГН**********. Съпругът на ответницата - Б. Ц.
И., ЕГН **********, е починал на 08.11.2021г., поради което и СИО между
съпрузите е прекратена, като в патримониума на ответницата Н. Г. И. остават
4/6 ид.ч., а за ответниците Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. по 1/6 ид.ч. за всеки от тях. За
ответниците М. Я. П., ЕГН ********** и А. Я. П., ЕГН ********** са
разпределени за ползване обособени паркоместа в открит паркинг, както
следва:
2
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №7, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР № 10135.2555.*** (с достъп от към улица),
разположено в североизточната част на имота, до сграда-тяло 2, при граници
по акт за собственост: пицария в сграда-тяло 2 и паркомясто №8
и
ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №8, с площ от 12.45кв.м. от ПИ с
идентификатор по КККР №10135.2555.*** (с достъп от към улица),
разположено в североизточната част на имота, до сграда-тяло 2, при граници
по акт за собственост: пицария в сграда-тяло 2 и паркомясто №7.
Междувременно, на 08.04.2022г., са извършени две нови разпоредителни
сделки чрез подписването на два отделни договора за дарение на ид.ч., от
процесния недвижим имот с кад. идентификатор № 10135.2555.***, а именно-
нот.акт за дарение №104, т.4, рег.№5027, дело №619/2022г. на нотариус Ж. Т. и
Нотариален акт за дарение №103, том 4, рег.№5026, дело №618/2022г. на нот.
Ж. Т.. В резултат на наследяването и последващите разпоредителни сделки, в
патримониума на Н. Г. И. ЕГН**********, остават само 67.07кв.м. ид.ч. от
поземления имот, в патримониума на Ц. Б. Ц.-40.465кв.м. ид.ч., а в
патримониума на Г. Б. Ц.-37.635кв.м. ид.ч. от процесния имот. Твръди се, че
върху процесния недвижим имот №10135.2555.*** са изградени две сгради -
тяло 1, с идентификатор №10135.2555.***.1 и сграда - тяло 2, с
идентификатор №10135.2555.***.2, които сгради са в режим на етажна
собственост по смисъла на чл.37 от ЗС и следователно теренът, върху който са
построени двете сгради е загубил самостоятелното си предназначение и
същият представлява обща част към двете сгради по смисъла на чл.38, ал.1,
предл. първо от ЗС. Ищецът сочи, че открит паркинг, изграден върху
незастроената част от терена на процесния недвижим имот, с определена
площ, местонахождение и граници, но без оградни стени и покрив, не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Сочи, че
съгласно чл.43, ал.1 ЗУТ, необходимите места за паркиране за новите сгради се
осигуряват задължително в границите на УПИ, в който е построена сградата,
но тези места, дори да са наименувани "паркинг", не са самостоятелен обект
на собственост. Процесните паркоместа не са обвързани с конкретен,
самостоятелен обект в сградата. Независимо от обстоятелството, че съгласно
нот. акт №103, т.IV, рег.№9831, дело №456/2017г. по описа на нотариус В. Г.,
вписана в НК под рег.№549, с район на действие РС-Варна, Н. Г. И. и Б. Ц. И.,
заедно с А. Я. П. и М. Я. П., като съсобственици на ПИ с идентификатор
№10135.2555.***, с площ от 448кв. м. си запазват и съответно взаимно си
учредяват безсрочно право на строеж върху осем броя паркоместа, същото
разпореждане е нищожно по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че
паркомястото не представлява и не е самостоятелен обект на правото на
собственост или ограничено вещно право, а представлява необособена и
несамостоятелна реална част от самостоятелен обект - парцел, сграда или
обект в нея. Нещо повече, самите страни са наясно с нищожността на
клаузата, доколкото не са изпълнили клаузата на т.4 от Нотариален акт №103,
том IV, peг.№9831, дело №456/2017г. по описа на нотариус В. Г. и в нито един
от Нотариалните актове по последващите разпоредителни сделки, които
касаят ищцовото дружество, такава клауза не е инкорпорирана. Нещо повече
ответниците, Н. Г. И., ЕГН**********, Ц. Б. Ц., ЕГН**********, и Г. Б. Ц.,
3
ЕГН**********, сами са се позовали на тази нищожност в отговора си на
исковата молба по гр.д.№10995/2022г. по описа на РС - Варна, като там
ответниците в настоящото производство изрично релевират „... възражение за
нищожност, което е обусловено от твърдението, че паркоместата не са
самостоятелни обекти на вещното право на собственост, поради което няма
как да бъдат предмет на разпоредителна сделка, те. сочи се, че договорът е
нищожен поради невъзможен предмет...". Дружеството твърди, че
уговореното в нот. акт №103, том IV, рег.№9831, дело №456/2017г. по описа на
нотариус В. Г. се явява нищожено, доколкото страните по него не могат да си
запазват право на строеж върху 8 броя паркоместа, т.к. същите не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост доколкото ЗУТ
не предвижда такава възможност, поради което е налице хипотезата на
договор с невъзможен предмет, което обуславя нищожността на
разпоредителната сделка в частта, досежно паркоместа. Ищецът сочи, че към
момента ответниците го възпрепятстват да се ползва от съсобствения имот,
върху който е изградена сградата, в която има обекти. Съсобствениците на
поземления имот са извършили разпределение на ползването на паркоместата
с нотариалния акт за суперфиция, но счита, че това разпределение не може да
бъде противопоставено на последващи приобретатели на самостоятелни
обекти в сградата, които също притежават идеални части от дворното място.
Неправомерни се явяват всички действия на ответниците, които искат
ползването на процесните паркоместа в дворното място да се извършва само
от първоначалните съсобственици на поземления имот, съответно да не се
допускане до него останалите собственици на ид.ч. от поземления имот и на
самостоятелни обекти в сградата. Дружеството, в качеството си на
съсобственик на ид.ч. от процесния имот, е извършило подобрения в онази
част от поземления имот, която е в непосредствена близост до притежаваните
от него индивидуални обекти в сградата - тяло 1. Извършени са следните
строително-монтажни работи: демонтаж на паркингови решетки, т.к. същите
прорастват с растителност; демонтаж на градински бордюри, подготовка и
извършване на тънък изкоп, натоварване и извозване на строителни отпадъци;
подравняване на земен участък във връзка с полагане на нова настилка;
уплътняване на земна основа, осигуряване и полагане на трошенокаменна
настилка; доставка и монтаж на павета, с включен транспорт; рязане на
павета; поставяне и фугиране на павета с кварцов пясък; доставка и полагане
на геотекстил; доставка и монтаж на шахта; направа на бетонен фундамент,
като всички тези подобрения са на стойност 10 299,20лв.. Отделно, за сумата
от 1105,70лв., дружеството е възложило демонтаж в друг участък, отново в
непосредствена близост до обекта на демонтаж на паркингови решетки, т.к.
същите прорастват с растителност; натоварване и превоз на отпадъци;
подравняване на земна основа; уплътняване на земна основа; монтаж на
павета 6/10/20 разтвор; рязане и фугиране на павета с кварцов пясък.
Поставени са и пътни знаци и е положена необходимата пътна маркировка.
Счита, че всички тези подобрения следва да се имат предвид при определяне
кои участъци от прилежащия терен ще бъдат разпределени за ползване от
ищцовото дружество.
Моли съда, да постанови решение, с което да разпредели реално
ползването между съсобствениците –
4
Н. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ***,
Ц. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ***;
Г. Б. Ц., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ***;
М. Я. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ***
и
А. Я. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *** и търговско дружество
„Т." ООД, вписано в ТР и РЮЛНЦ воден при АВ към МП с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„М."№2, ет.З, представлявано от
С. К. К., по отношение на притежавания от тях съсобствени недвижим имот,
представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор по КККР
№10135.2555.***, като съобрази разположението на притежаваните от
съсобствениците индивидуални обекти, извършените в имота подобрения,
принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците на такава площ, включваща както застроената, така и
незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността и да
присъди сторените по делото разноски.
Ответниците в даденият им по реда на чл.131 от ГПК срок са подали
отговори в който излагат следните възражения:
Ответниците Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. сочат, че исковете са допустими,
но неоснователни. Не спорният, че: Н. И. и Б. И. са били съпрузи; по време на
брака си са придобили собствеността на 1/2ид.ч. от поземлен с идентификатор
№10135.2555.***; останалите 1/2ид.ч. от имота са били собственост на
съпрузите М. и А. П.; между съсобствениците на поземления имот е сключен
договор за съучредяване право на строеж да две сгради, като са си
разпределили обектите в тях и са си разпределили ползването на
незастроената част от имота, в която са били обособени 8 открити паркови
места; Н. И. и Б. И. са продали на „Т." ООД обекти в сградата и прилежащи
към тях ид.ч. от поземления имот; че Б. И. е починал и е оставил за
наследници съпругата си Н. И. и децата си Ц. Ц. и Г. Ц.; - между Н. И., Ц. Ц. и
Г. Ц. са сключени договори за дарение; така, както е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба и въз основа на посочените
писмени доказателства. Сочат, че никога не са твърдели, че открит паркинг
може да представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Откритият паркинг, ситуиран в незастроената част на поземления имот, не е
самостоятелен обект в смисъла на сграда, постройка, не представлява основно
или допълващо застрояване. На 08.12.2016г. главният архитект на район
Приморски, Общ.Варна, е одобрил архитектурния проект. Видно от проекта в
незастроената част от поземлен имот с идентификатор №10135.2555.*** са
предвидени 8 места за паркиране на автомобили, съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗУТ - За нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране
задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот. Тези
паркови места са открити и не представляват самостоятелни обекти. Считат,
че в исковата молба се навеждат различни твърдения. Веднъж се сочи, че
съсобствениците са си разпределили ползването, а втори път, че „взаимно си
учредяват безсрочно право на строеж върху осем броя паркоместа..." /стр. 5,
абз. последен от ИМ/. Н. и Б. И.и и М. и А. П. с договора от 09.08.2017г.,
обективиран в нотариален акт № 103, том IV, peг.№9831, дело №456/2017г. по
5
описа на нотариус В. Г., са си съучредили право на строеж за самостоятелни
обекти в сградите и са си разпределили правото на ползване на обособените
паркоместа съобразно одобрения архитектурен проект. Съсобствениците не са
си съучредявали право на строеж за процесиите паркоместа. Сочат, че законът
допуска едно лице да притежава права върху вещи, които са различни от
правото на собственост. ЗС в раздел VI, т.1 регламентира правото на ползване.
В глава XIII, раздел II ЗУТ регламентира правото на преминаване /чл.192/ и
правото на прокарване /чл.193/. Всички тези права не са право на собственост,
но след учредяването им съставляват вещни тежести върху имота и влияят
върху правото на собственост. Това ограничава новия собственик да ползва
вещта и гражданските плодове от нея, докато трае правото на ползване.
Съгласно ЗС това право може да е срочно и се погасява с изтичане на срока,
ако е безсрочно се погасява със смъртта на ползвателя или прекратяването на
юридическото лице-ползвател. При сключване на договора от 09.08.2017г. Н. и
Б. И.и и М. и А. П. са спазили изискванията на закона. Договорът е в
нотариална форма, вписан в книгите за вписвания при Служба по
вписванията. Те са си запазили правото на ползване не на самостоятелни
обекти, а не реални части от поземления имот, като всяка част е посочена с
нейните индивидуализиращи признаци, като площ, местонахождение и
граници, всяка част съответства на предвиденото в архитектурния проект
място за паркиране на автомобил. Напълно законосъобразно е да се
разпределя правото на ползване върху реална част от поземлен имот. Веднъж
учредено, респ. запазено правото на ползване, в нотариална форма,
представлява вещна тежест и последващите купувачи са длъжни да се
съобразяват с нея до погасяването й. В този смисъл неоснователно е
твърдението на ищеца, че е ограничаван в реализиране на правото на
собственост върху поземления имот. Още при сключване на договорите за
покупко-продажба, обективирани в нотариален акт №147, том 2, peг.№6258,
нот.д. №320 от 2019г., на нотариус О. С., и нотариален акт №145, том 2, peг.
№6244, нот. дело №318 от 2019г, на нотариус О. С., управителят на
търговското дружество е бил запознат със съдържанието на нотариален акт
№103, том IV, peг.№9831, дело №456/2017г., който акт му е представен преди
сделката и е приложен към нотариалното досие, и е знаел за запазеното
/разпределеното/ ползване на незастроената част от поземления имот и
съществуващата вещна тежест, което за в бъдеще би ограничила собственото
му право. Правно ирелевантен е въпросът дали в нотариалните актове за
покупко-продажба е вписан информативен текст във връзка с предходно
учредено право на ползване. Невписването на такъв текст не води до
погасяване на правото на ползване. Разпределеното ползване в нотариален акт
№103, том IV, peг.№9831, дело №456/2017г. не е такова по смисъла на чл.32 от
ЗС. Сочат, че договорът, обективиран в нотариален акт №103, том IV, peг.
№9831, дело № 456/2017г., в частта, с която страните са си запазили и
разпределили правото на ползване върху реални части от незастроената част
на поземления имот не е нищожен поради невъзможен предмет. Предмет на
договора не са самостоятелни обекти, а реални части от ПИ. Ответниците
твърдят, че никога не са твърдели, че са собственици на процесните
паркоместа от №1 до №6 вкл. Те са носители на правото на ползване. Считат,
че няма пречки съдът на основание чл.32 от ЗС да разпредели реалното
ползване на поземлен имот с идентификатор 10135.2555.***, в незастроената
6
му част, като изключи реалните части, за които е запазено правото на
ползване, подробно посочено в нотариален акт №103, том IV, peг.№9831, дело
№ 456/2017г. Твърди се, че ищецът не е предлагал на ответниците начин на
такова разпределение. Ако хипотетично се приеме, че следва да се приложи
чл.32 от ЗС и по отношение на запазените реални части от поземления имот то
общата вещ се управлява по решение на собствениците, притежаващи повече
от половината. Налице е решение на ответниците по исковете за
разпределение на ползването, взето с мнозинство, притежаващо повече от
половината от поземления имот. Това решение не е във вреда на имота и няма
основание съдът да го променя. По отношение на подобренията от ищеца
намират същите за самоволно решение и с противопоставянето на
ответниците. Нямало е и основание за извършване на подобрения. Не е било
вземано решение на Общото събрание на етажната собственост. Още през
есента на 2020г. Б. И. е възложил на „Битумина ГмбХ-България" ЕООД гр.
София извършване на строително-монтажни работи в незастроената част от
поземления имот включващи доставка и полагане на трошено-каменна
настилка, доставка и полагане на бетонови бордюри на бетонова подложка,
доставка и полагане на градински улей, доставка и полагане на настилка от
павета на пясъчна основа. Работата е приета през м.октомври 2020г., за което
му е издадена фактура № **********/02.11.2020г., плащането по която е
извършено от Н. И. на 18.02021г. Отделно от това извършването на СМР не
дава предимство на извършилия ги при разпределяне правото на ползване.
Поради изложеното, молят съда, че иска с правно основание чл.32 от ЗС е
частично основателен и да разпредели реалното ползване на незастроената
част от поземлен имот с идентификатор 10135.2555.***, ако такава
съществува, като изключи реалните части от незастроената част върху които
ответниците са си запазили правото на ползване и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответниците А. Я. П. и М. Я. П. сочат, че считат искът за неоснователен.
Сочат, че с нотариален акт № 103, том 6, peг.№9831, дело №456/2017г. по
описа на нотариус В. Г., peг.№549 на НК страните по същия взаимно си
учредяват право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор №
10135.2555.*** и разпределят на основание чл.43, ал.З, изр. второ от ЗУТ
реалното ползване на незастроената част от поземления имот. Неоснователно
е твърдението, че договорът сключен под формата на нотариален акт има
невъзможен предмет. В договора изрично се посочва, че неговия предмет е
разпределение на ползването на незастроената част от поземления имот, в
който се обособява открит паркинг. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС Общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ. В случая страните по договора за
разпределение на ползването, към момента на сключване на договора
притежават целия имот. От друга страна съгласно чл.43, ал.З, изр. второ от
ЗУТ Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут
на обща част по чл.38, ал.1 от Закона за собствеността, паркирането се
осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната
дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по
предназначение. Безспорно към момента на сключване на договора земята не
представлявала обща част по чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като към този момент
етажна собственост не е учредена. Незастроената част от Поземлен имот с
7
идентификатор № 10135.2555.*** и към настоящия момент не представлява
обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като не всички собственици на
обектите в сградата построена в имота са собственици и на идеални части от
земята. Лицата Д. М. П., В. Я. А. и Я. А. П. притежават обекти в построените в
поземления имот сгради, но не притежават идеални части от земята. Предвид
посоченото страните по договор за разпределение на ползването сключено под
формата на нотариален акт №103, том 6, peг. №9831, дело №456/2017г. по
описа на нотариус В. Г., peг.№549 на НК са собственици на целия имот и
сключения между тях договор е действителен. В договора незастроената част
от имота е описана като открити паркоместа, но това не прави паркоместата
обект на собственост, нито разпределението на тези паркоместа цели
възникване на право на собственост върху тях като самостоятелни обекти.
Незастроената част от имота е разпределена под формата на открити
паркоместа, тъй като същите са проектирани в одобрения от компетентния
орган архитектурен проект и издаденото въз основа на него разрешение за
строеж. Описанието на паркоместата само индивидуализира разпределението
на ползването на поземления имот. Твърдят, че предвид изложеното договорът
за разпределение на ползването сключено под формата на нотариален акт
№103, том 6, peг.№9831, дело №456/2017г. по описа на нотариус В. Г., peг.
№549 на НК е действителен. По третия иск - Съдът да постанови решение, с
което на основание чл.32 от ЗС да разпредели между съсобствениците реално
ползване на Поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.*** изразявам
следното становище:
Считат иска за допустим, доколкото ищецът е съсобственик и притежава
идеална част от Поземлен имот с идентификатор №10135.2555.*** и
основателен, относно искането да бъде разпределено реалното ползване на
Поземлен имот с идентификатор №10135.2555.***, съобразно притежаваните
квоти от собствеността, а и относно искането при разпределение на
ползването съдът да се съобрази с принципа на съразмерност и извършените в
имота подобрения. Сочат, че при разпределението на ползването съдът трябва
да вземе предвид, че договорът за разпределение на ползването сключено под
формата на нотариален акт № 103, том 6, peг.№9831, дело №456/2017г. по
описа на нотариус В. Г., peг. № 549 на НК е действителен и обвързва страните
по него, а именно: от една страна М. Я. П. и А. Я. П., а от друга страна Н. Г. И.
и наследниците на Б. Ц. И. - Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., които са ответници по
настоящото дело. Доколкото този договор е валиден и обвързващ ответниците
по делото, то при евентуално разпределяне на ползването на Поземлен имот с
идентификатор №10135.2555.*** следва на М. Я. П. и А. Я. П. да бъде
определена незастроената част от поземления имот обособена в архитектурен
проект одобрен на 08.12.2016г. от главния архитект на община Варна, район
"Приморски" като открито паркомясто №7, представляващо площ от
12,45кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.***, разположено
в североизточната част на имота, до сграда - тяло 2, при граници: пицария в
сграда -тяло 2 и паркомясто №8; Открито паркомясто №8, представляващо
площ от 12,45кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №10135.2555.***,
разположено в североизточната част на имота, до сграда - тяло 2, при граници:
пицария в сграда - тяло 2 и паркомясто №7 и Открито паркомясто №1,
представляващо площ от 12,45 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №
10135.2555.***, разположено в северозападната част на имота, при граници:
8
кафе - бар в сграда - тяло 1, стълбищна клетка, двор, ул. „М.".
Молят, в случай, че се уважи предявеният иск за разпределение на
реалното ползване на поземлен имот с идентификатор №10135.2555.*** за
ползване на М. Я. П. и А. Я. П. да бъде определена незастроената част от
поземления имот обособена в архитектурен проект одобрен на 08.12.2016г. от
главния архитект на община Варна, район „Приморски" като открито
паркомясто №7, представляващо площ от 12,45кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 10135.2555.***, разположено в североизточната част на
имота, до сграда - тяло 2, при граници: пицария в сграда -тяло 2 и паркомясто
№ 8;
Открито паркомясто №8, представляващо площ от 12,45кв.м. от
поземлен имот с идентификатор №10135.2555.***, разположено в
североизточната част на имота, до сграда - тяло 2, при граници: пицария в
сграда - тяло 2 и паркомясто №7 и Открито паркомясто №1, представляващо
площ от 12,45кв.м. от поземлен имот с идентификатор №10135.2555.***,
разположено в северозападната част на имота, при граници: кафе - бар в
сграда - тяло 1, стълбищна клетка, двор, ул. „М.".
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.32, ал.2 от ЗС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна на
осн.чл.235, ал.2 от ГПК следното:
Ищците представят нот.акт №103, т.4, рег.№9831, д.№456/2017г. в който
е обективирано изявление на техните праводатели и останалите
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2555.*** гр.Варна,
район Приморски за учредяване право на строеж и разпределяне на
ползването на недвижим имот. Договорът съдържа уговорка на
съсобствениците учредители „да се обособи в незастроената част на
поземления имот открит паркинг с обособени паркоместа за паркиране на
осем автомобила и на осн.чл.43, ал.3 от ЗУТ съдоговорителите си разпределят
ползването на тези обособени паркоместа. Съставът намира, че посочената
уговорка е нищожна предвид това, че страните по нея изрично са се позовали
на чл.43, ал.3 от ЗУТ, който текст се отнася до сгради етажна собственост, а
към подписването на договора такава не е съществувала, като участниците в
договарянето съответно не са могли да действат в качеството си на етажни
съсобственица, а само като съсобственици на земята върху който е обособен
паркинг по архитектурните проекти. Ищцовата страна съгласно представените
два нотариални акта с договори за покупко-продажба през 2019г. придобива от
първоначалните съсобственици Н. Г.И. и Б. Ц.И. кафе-бар, складови/сА.рни
помещения, апартамент №1 и ателие №1 заедно с 44.64кв.м. ид.ч. от ПИ
№10135.2555.*** при първата сделка и още 34.19кв.м. ид.ч. от същия имот
при втората сделка или общо 78.83кв.м. ид.ч.
При това положение няма пречки да се извърши разпределяне
ползването на съсобствената вещ представляваща останала свободна част-
двор от имот ПИ №10135.2555.*** по реда на чл.32 от ЗС.
При извършването на разпределянето на ползването съдът намира, че не
следва да взема предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца,
9
че следва да се предвидят за него две паркоместа поради това, че единият
негов обект е аптека и за нея се изискват минимум две паркоместа ако е с
площ от над 100кв.м. Това е така, първо защото от представените документи
за собственост не се установява, ищецът да е придобивал обект аптека, а
освен това всеки от четирите обекта придобити от ищеца е с площ по-малка от
100кв.м. Твърденията на ищцовата страна не отговарят на съдържанието на
Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.
По делото са приети заключения по изпълнени две СТЕ, като и в двете са
дадени варианти за разпределяне ползването на реално възможните в имот
10135.2555.*** паркоместа, като съставът намира, че следва да вземе предвид
разпределението на паркоместата предложено в заключението на първата
експертиза, тъй като то предвижда най-ниска степен на неудобство за всички
съсобственици, докато при втория вариант даден с допълнителното
заключение е предвидено споделено ползване на паркомясто №3 по скицата на
вещото лице, което да се осъществява между Г. Б.Ц. и Ц. Б.Ц..
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се
уважи, като извърши разпределяне на правото на ползване на съсобствената
вещ поземлен имот идентификатор №10135.2555.*** в останалите
незастроени части, като същите се използват като открити паркоместа както
следва:
А. Я. П. и М. Я. П. ще ползват паркоместа означени като П5, П6 и П7 по
скицата изготвена от вещото лице и намираща се на л.178 от делото
Н. Г. И. ще ползва паркомясто означено като П4 по скицата изготвена от
вещото лице и намираща се на л.178 от делото
Г. Б. Ц. ще ползва паркомясто означено като П3 по скицата изготвена от
вещото лице и намираща се на л.178 от делото
Ц. Б. Ц. ще ползва паркомясто означено като П2 по скицата изготвена от
вещото лице и намираща се на л.178 от делото
и
„Т.“ ООД ще ползва паркомясто означено като П1 по скицата изготвена
от вещото лице и намираща се на л.178 от делото
Предвид факта, че настоящото производство е спорна съдебна
администрация в първа инстанция присъждане на разноски не се дължи.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл.32, ал.2 от ЗС ползването на съсобствения
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.„М.“ №2 целият с площ от 448кв.м.
с идентификатор, при съсобственици:
„Т.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***,
притежаващо78.83кв.м. ид.ч.
А. Я. П. ЕГН********** и М. Я. П. ЕГН********** притежаващи
224кв.м.ид.ч. и двамата от гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №1
10
Н. Г. И. ЕГН********** от гр.Варна, *** притежаваща 67.07кв.м. ид.ч.
Г. Б. Ц. ЕГН********** от гр.Варна, *** притежаващ 37.62кв.м. ид.ч.
и
Ц. Б. Ц. ЕГН********** от гр.Варна, *** притежаващ 40.48кв.м. ид.ч.,
както следва:
1. На „Т.“ ООД, ЕИК*** се предоставя за ползване паркомясто П1,
съгласно скица – проект на вещото лице арх.инж.Р. С. намираща се на л.178 от
делото и явяваща се неразделна част от настоящото решение
2. На А. Я. П. ЕГН********** и М. Я. П. ЕГН********** се предоставят
за ползване паркоместа П5, П6 и П7, съгласно скица – проект на вещото лице
арх.инж.Р. С. намираща се на л.178 от делото и явяваща се неразделна част от
настоящото решение
3. На Н. Г. И. ЕГН********** се предоставя за ползване паркомясто П4,
съгласно скица – проект на вещото лице арх.инж.Р. С. намираща се на л.178 от
делото и явяваща се неразделна част от настоящото решение
4. На Г. Б. Ц. ЕГН********** се предоставя за ползване паркомясто П3,
съгласно скица – проект на вещото лице арх.инж.Р. С. намираща се на л.178 от
делото и явяваща се неразделна част от настоящото решение
5. На Ц. Б. Ц. ЕГН********** се предоставя за ползване паркомясто П2,
съгласно скица – проект на вещото лице арх.инж.Р. С. намираща се на л.178 от
делото и явяваща се неразделна част от настоящото решение.
ПРИЕМА за неразделна част от решението скицата към заключението
на вещото лице намираща се на л.178 от делото, одобрена от съда и подписана
от съдията.
ПОСТАНОВЯВА така определеното разпределение на ползването да
има действие до настъпване на нови обстоятелства, налагащи промяна.
НЕ ПРИСЪЖДА разноски между страните, като приема, че
производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС – спорна съдебна администрация,
при която няма печеливша и губеща страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11