Решение по дело №994/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 153
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20213630200994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Шумен , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20213630200994 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №564898 – F585763/ 10.03.2021год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ЦУ на НАП, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Гаранти консулт“ ООД с ЕИК
*********, с.Климент е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева. В жалбата си
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Намира, че размера на наложеното наказание е
несправедлив. Излага, че административнонаказващият орган не е изложил конкретните си
съображения, поради които е наложил санкция над минимално предвидения размер. Не
оспорва вмененото нарушение по същество, но счита че се касае за маловажен случай,
доколкото се касае за първо нарушение. В съдебно заседание за дружеството –
жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява.
За административно-наказващ орган, издал НП, призоваван съобразно императивната
разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, редовно призован, се явява представител в първото
съдбно заседание. Депозирано е писмено становище. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
дапустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
18.12.2020г. в 16.35 часа св.ЕЛМ. К. Д. – ст. инспектор по приходите в ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП и Х.Т. - инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на
НАП, посетили търговски обект – магазин „Енесез“, находящ се в гр.Шумен, бул.
„Славянски“ №80, стопанисван от “Гаранти консулт“ ООД с ЕИК *********, с.Климент, с
цел извършване на проверка. Проверката била извършена в присъствието на Г.Г.М. –
продавач – консултант в обекта и е документирана в ПИП, сер. АА №0430722/18.12.2020.
Констатирано е, че в обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена
дистанционна връзка с НАП, който бил в изправност. Преди контролните органи да се
легитимират Х.Т. извършила контролна покупка в 16.40 часа на 1 чифт боти на стойност
45 лева, която заплатила в брой. Плащането било прието от продавач – консултанта Г.Г.М.,
но извършената продажба не била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална
касова бележка от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки. При започване на
1
проверката в 16.44 часа, контролните органи разпечатали финансов отчет от ЕКАФП за деня
на проверката, съгласно който не са регистрирани приходи от продажби. Видно от описа на
паричните средства в касата на обекта, съставен в присъствието на МОЛ Г.Г.М., е
установена наличност на парични средства в касата в размер на 45 лева, за която сума
Г.Г.М. саморъчно посочила, че разликата между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 45 лева се дължи на неиздаване
на касова бележка.
Предвид направените констатации при проверката св. Е.Д. на 13.01.2021г съставила
срещу дружеството АУАН № F585763372181, в присъствието на представляващия –
управителя Е.Ш., за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118
ал.1 от ЗДДС.При предявяване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани
и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Гаранти консулт“ ООД с ЕИК
*********, с.Климент е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. Е.Д. - извършил
проверката и актосъставител. Съдът намира, че показанията на св. Д. следва да се
кредитират, тъй като отразяват преките й впечатления, установила е нарушението и е
очевидец на същото. Показанията й са източник на пряка доказателствена информация за
установеното.Не са противоречиви, кореспондират с приобените писмени доказателства.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
С процесното наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена
санкция на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, след като е прието
плащане за извършена продажба не е издадена фискална касова бележка от наличния в
обекта ЕКАПФ. Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към
държавата е извлечен от направената от проверяващите контролна покупка преди започване
на проверката. Контролните покупки са регламентирани в §1 т.6 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Чрез тях се констатира спазването от лицата
изискванията на наредбата за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия
документ, и могат да бъдат извършвани от самите органите на НАП или под техен контрол
и наблюдение като се документират с протокола за проверка. В конкретния случай органите
на НАП лично са извършили контролна покупка, която е отразена в съставения ПИП.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая не е налице
основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен
случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на
вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДДС относно задълженията по
регистриране и отчитане на извършеното плащане чрез издаване на фискална касова
бележка от касов апарат, регистриращ продажбата. Обект на увреждане или засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с регистриране и отчитане на
продажбите в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно, с
2
оглед обществената опасност на извършеното деяние, е ангажирана от АНО. Законодателят
принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за
административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни
обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Нарушената разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. В случая не се установяват извинителни причини за неиздаване на
фискални касови бележки за извършените продажби. Съдът намира, че в конкретния случай
извършеното нарушение не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните
нарушение от този вид, нито са налице някакви смекчаващи отговорността обстоятелства.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.185 ал.1
от ЗДДС, действаща към момента на извършване на нарушението, предвижда налагане на
“имуществена санкция” в размер от 500 лева до 2000 лева. Съдът намира, че по отношение
на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Въпреки, че е наложил наказание в размер над
минималния, посочен в закона не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в
тази насока. В настоящият случай дружеството е санкционирано за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на дейността му с имуществена санкция по
чл.83 от ЗАНН. Отговорността, която носи е обективна, безвиновна , поради което
единствените критерии , които имат значение за определяне размера на наложената санкция
са тежестта на нарушението и неговия вредоносен резултат. В разпоредбата на чл.185 ал.1
от ЗДДС законодателят е определил широк диапазон между минималния и максималния
размер на имуществената санкция. Следвало е административно-наказващият орган да
изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция,
като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение. В тази връзка съдът като
взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена Съдът намира, че
тежестта на конкретното нарушение не е голяма, с оглед стойността на неотчетените
продажби , както и обстоятелството, че е извършено за пръв път. Ето защо съдът счете за
справедливо наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на
дружеството имуществена санкция бъде намалена до минимално предвидения от закона
размер, а именно – 500 лева.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от В.М. – гл. юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание и е депозирал писмено становище, предвид на това и доколкото делото
не се отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 80 лева. Доколкото съдът намира, че наложената имуществена
санкция следва да бъде намалена, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на
наказващият орган юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с потвърдената част от
наложеното наказание, а именно – 50 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №564898 – F585763/ 10.03.2021год. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ЦУ на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Гаранти консулт“ ООД с ЕИК *********,
с.Климент е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева като НАМАЛЯВА
размера на наложената санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА “Гаранти консулт“ ООД с ЕИК *********, с.Климент да заплати на ЦУ на
3
НАП – гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №564898 – F585763/ 10.03.2021год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ЦУ на НАП, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Гаранти консулт“ ООД с ЕИК
*********, с.Климент е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева. В жалбата си
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Намира, че размера на наложеното наказание е
несправедлив. Излага, че административнонаказващият орган не е изложил конкретните си
съображения, поради които е наложил санкция над минимално предвидения размер. Не
оспорва вмененото нарушение по същество, но счита че се касае за маловажен случай,
доколкото се касае за първо нарушение. В съдебно заседание за дружеството –
жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява.
За административно-наказващ орган, издал НП, призоваван съобразно императивната
разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, редовно призован, се явява представител в първото
съдбно заседание. Депозирано е писмено становище. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
дапустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
18.12.2020г. в 16.35 часа св.ЕЛМ. К. Д. – ст. инспектор по приходите в ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП и Х.Т. - инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на
НАП, посетили търговски обект – магазин „Енесез“, находящ се в гр.Шумен, бул.
„Славянски“ №80, стопанисван от “Гаранти консулт“ ООД с ЕИК *********, с.Климент, с
цел извършване на проверка. Проверката била извършена в присъствието на Г.Г.М. –
продавач – консултант в обекта и е документирана в ПИП, сер. АА №0430722/18.12.2020.
Констатирано е, че в обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена
дистанционна връзка с НАП, който бил в изправност. Преди контролните органи да се
легитимират Х.Т. извършила контролна покупка в 16.40 часа на 1 чифт боти на стойност
45 лева, която заплатила в брой. Плащането било прието от продавач – консултанта Г.Г.М.,
но извършената продажба не била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална
касова бележка от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки. При започване на
проверката в 16.44 часа, контролните органи разпечатали финансов отчет от ЕКАФП за деня
на проверката, съгласно който не са регистрирани приходи от продажби. Видно от описа на
паричните средства в касата на обекта, съставен в присъствието на МОЛ Г.Г.М., е
установена наличност на парични средства в касата в размер на 45 лева, за която сума
Г.Г.М. саморъчно посочила, че разликата между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 45 лева се дължи на неиздаване
на касова бележка.
Предвид направените констатации при проверката св. Е.Д. на 13.01.2021г съставила
срещу дружеството АУАН № F585763372181, в присъствието на представляващия –
управителя Еник Шюкрю, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр.
с чл.118 ал.1 от ЗДДС.При предявяване на акта не са отразени възражения. Такива не са
депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият
орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в
1
АУАН. На основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Гаранти консулт“ ООД с
ЕИК *********, с.Климент е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. Е.Д. - извършил
проверката и актосъставител. Съдът намира, че показанията на св. Дафил следва да се
кредитират, тъй като отразяват преките й впечатления, установила е нарушението и е
очевидец на същото. Показанията й са източник на пряка доказателствена информация за
установеното.Не са противоречиви, кореспондират с приобените писмени доказателства.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
С процесното наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена
санкция на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, след като е прието
плащане за извършена продажба не е издадена фискална касова бележка от наличния в
обекта ЕКАПФ. Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към
държавата е извлечен от направената от проверяващите контролна покупка преди започване
на проверката. Контролните покупки са регламентирани в §1 т.6 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Чрез тях се констатира спазването от лицата
изискванията на наредбата за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия
документ, и могат да бъдат извършвани от самите органите на НАП или под техен контрол
и наблюдение като се документират с протокола за проверка. В конкретния случай органите
на НАП лично са извършили контролна покупка, която е отразена в съставения ПИП.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая не е налице
основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен
случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на
вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДДС относно задълженията по
регистриране и отчитане на извършеното плащане чрез издаване на фискална касова
бележка от касов апарат, регистриращ продажбата. Обект на увреждане или засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с регистриране и отчитане на
продажбите в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно, с
оглед обществената опасност на извършеното деяние, е ангажирана от АНО. Законодателят
принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за
административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни
обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Нарушената разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. В случая не се установяват извинителни причини за неиздаване на
2
фискални касови бележки за извършените продажби. Съдът намира, че в конкретния случай
извършеното нарушение не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните
нарушение от този вид, нито са налице някакви смекчаващи отговорността обстоятелства.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.185 ал.1
от ЗДДС, действаща към момента на извършване на нарушението, предвижда налагане на
“имуществена санкция” в размер от 500 лева до 2000 лева. Съдът намира, че по отношение
на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Въпреки, че е наложил наказание в размер над
минималния, посочен в закона не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в
тази насока. В настоящият случай дружеството е санкционирано за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на дейността му с имуществена санкция по
чл.83 от ЗАНН. Отговорността, която носи е обективна, безвиновна , поради което
единствените критерии , които имат значение за определяне размера на наложената санкция
са тежестта на нарушението и неговия вредоносен резултат. В разпоредбата на чл.185 ал.1
от ЗДДС законодателят е определил широк диапазон между минималния и максималния
размер на имуществената санкция. Следвало е административно-наказващият орган да
изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция,
като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение. В тази връзка съдът като
взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена Съдът намира, че
тежестта на конкретното нарушение не е голяма, с оглед стойността на неотчетените
продажби , както и обстоятелството, че е извършено за пръв път. Ето защо съдът счете за
справедливо наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на
дружеството имуществена санкция бъде намалена до минимално предвидения от закона
размер, а именно – 500 лева.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от Валентин Минков – гл. юрисконсулт, се
явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО – е осъществил процесуално
представителство в едно открито съдебно заседание и е депозирал писмено становище,
предвид на това и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност съдът
намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 80 лева. Доколкото съдът
намира, че наложената имуществена санкция следва да бъде намалена, жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на наказващият орган юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с потвърдената част от наложеното наказание, а именно – 50 лева.

3