Мотиви
към Присъда №664/08.11.2016г., постановена по НОХД №765/2016г. по описа на
Разградския районен съд.
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата
Е.М.Т. ***, за това, че в периода от 10.08.2010 г. до 30.04.2012г. в гр. Разград и с. Манастирци, общ. Лозница, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1187 от 29.06.2010
г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“
АД гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило, приложен към
Заявление с вх. №МП-15456/10.08.2010г. за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. №МП-15457/10.08.2010г. за
отпускане на лична социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление „Социално
осигуряване“ –гр. Разград /ТП на НОИ-гр. Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 3984,80 лв, собственост на Национален осигурителен институт – гр.
София, с намерение да го присвои –
престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебното производство по отношение на подс. Е.М.Т. е
проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие
по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено
предварително изслушване на подсъдимата
при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това
положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РРП
подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна като й наложи съответно
наказание.
Подсъдимата и
защитника й, с оглед признаването на вината от първата, молят за
определяне на наказание в минимален размер.
Като граждански ищец е конституирано ощетеното
юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му
заплати сумата от 3984,80 лв,
като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимата Е.М.Т.
е родена на ***г***. Същата е с основно
образование, омъжена, безработна, неосъждана.
Подсъдимата
Е.Т. ***. Не е лекувана в хирургично
отделение при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград и не са й издавани
медицински протоколи и епикризи за
освидетелстване пред ТЕЛК. През 2010г. тя решила по неправомерен начин да
получи пенсии за инвалидност. По неустановен начин подсъдимата се снабдила с
експертно решение №1187/29.06.2010 г., на което бил придаден вид, че е
издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“
– гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ,
понеже не било издадено от ТЕЛК – не било подписано от посочените председател и
членове на комисията, но му бил придаден вид, че е подписано от тези лица. В експертното решение било посочено,
че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на
долните крайници“, била й определена 74% трайно намалена работоспособност /ТНР/
като за датата на инвалидизация била посочена
21.05.2010г. На 10.08.2010г. подсъдимата се явила в сградата на РУ „Социално
осигуряване“-гр. Разград /ТП на НОИ –Разград/ и подала заявление за отпускане
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-15456/10.08.2010г. и заявление за отпускане на лична социална
пенсия за инвалидност с вх. № МП – 15457/10.08.2010г. до Директора на РУ
„Социално осигуряване“-гр. Разград. Към заявленията тя приложила и неистинското
Експертно решение №1187/29.06.2010г. на
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград. Тези документи
били приети от св. Е. А. – специалист в ТП на НОИ гр. Разград. С оглед представената документация било преценено, че
подсъдимата има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване с намалена работоспособност и лична социална пенсия за инвалидност
за трайно намалена работоспособност. Паричните
средства отпуснати като пенсии подсъдимата получавала чрез пощенската станция в
с. Манастирци. Така за периода
от 10.08.2010
г. до 30.04.2012 г. подсъдимата получила от ТП на НОИ –
Разград сума от 3984,80 лв., изплатена й като пенсии за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, начислени й за периода от
датата на инвалидизация 21.05.2010 г. до 30.04.2012 г.
С разпореждане № Ра-315/23.04.2012г.
на ТП – Разград при НОИ –гр. София изплащането на пенсиите е спряно, считано от
01.05.2012г., на основание чл.95, ал.2 от КСО.
От заключението на назначената по
делото комплексна техническа и графическа експертиза, е видно че:
1.Подписите, положени в графите „председател”
„членове” в ЕР № 1187/29.06.2010г. не са
изпълнени съответно от Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М.
и Б.Г.Б..
2.Подписът,
положен в графа „получих решението“ в ЕР № 1187/29.06.2010г. не е изпълнен от Е.М. Т.
3 .Отпечатъкът от печат в ЕР№1187/29.06.2010г. вероятно е положен с печата на
ТЕЛК-гр.Разград.
4. Подписите, положени в графи
„подпис“ в заявление №МП-15456/10.08.2010г.
и заявление №МП-15457/10.08.2010г. са изпълнени от Е.М.Т..
Назначената
съдебно-икономическа експертиза установява размера на получените от подсъдимата
суми като пенсии за процесния период.
Изложената фактическа обстановка съдът намира
за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното
производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали.
Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на
подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят
следните правни изводи: С деянието си подс. Е. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
“документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК,
тъй като
в периода от 10.08.2010 г. до 30.04.2012г.
в гр. Разград и в с. Манастирци, общ. Лозница, действайки в условията на продължавано престъпление,
чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1187 от
29.06.2010 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ АД гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило,
приложен към Заявление с вх. №МП-15456/10.08.2010г. за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.
№МП-15457/10.08.2010г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление „Социално
осигуряване“ –гр. Разград /ТП на НОИ-гр. Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 3984,80 лв, собственост на Национален осигурителен институт – гр.
София, с намерение да го присвои. Подсъдимата
лично
се е ползвала от неистинския официален документ-процесното експертно
решение, представяйки го
пред служител на Д
“СП” – гр. Разград. Така се е стигнало до разпореждане от страна
на съответно длъжностно лице за отпускане в полза на подсъдимата на съответни
парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и социална пенсия за инвалидност.
Вследствие на акта на имуществено
разпореждане от страна на заблудените лица на
подсъдимата са изплатени парични средства без за
това да е налице действително правно основание. От субективна
страна подс. Т. е действала с пряк умисъл – била е наясно,
че използва неистински официален документ и че всъщност няма
основание да получи тези плащания – действала
е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични
средства. Налице са редица присвоителни деяния,
извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични
суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ
вид, осъществени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината и
следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимата Е. Т., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство
фактът, че подсъдимата не е осъждана, а също се отчитат и направените от нея признания.
При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в
минималния законов размер, а именно две години лишаване от свобода, като съдът
намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на
наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на
съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да
се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири
месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане
и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на
наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Основателен е предявения граждански иск и
подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София сумата от 3984,80
лв, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото
подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, както и
държавна такса върху уважения граждански иск.
Съдът се произнесе и относно
приложените като писмени доказателства медицински документи.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: