№ 18724
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110163596 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от Семейния
кодекс (СК).
Образувано е по искова молба от 28.10.2024 година на С. С. Я., ЕГН
********** срещу И. П. П., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 127,
ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права, определяне
местоживеенето, режим на лични отношения по отношение на детето П.И. П.,
ЕГН ********** и определяне издръжка на последното в размер на 450,00
лева, считано от 01.07.2024 г., както и иск с правна квалификация чл. 127а от
СК относно заместване съгласието на ответника за пътуване на детето в
чужбина, както и за издаване на задграничен паспорт на детето. Претендират
се разноски.
Ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала и са
родители на малолетното дете П.И. П., ЕГН **********. Сочи, че страните са
заживели заедно през април 2023г., а на 07.06.2024г. се е родил техния син
Пресиян. Твърди се, че след редица проблеми и скандали в дома на родителите
на ответника и след намесата на полицията ищцата и детето напускат дома на
родителите на ответника на 27.06.2024 година и отиват да живеят при майката
1
на ищцата в гр. София. Твърди се, че след преместване на майката и детето в
гр. София ответника не е предявявал интерес към детето.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК е представил отговор на исковата
молба, като я оспорва като неоснователна по отношение размера на месечната
издръжка, както и досежно режима на лични контакти между бащата и детето.
Заявява, че не оспорва, че с ищцата са живеели на съвместни начала, както и
че са се разделили от момента посочен в исковата молба. Също така не
оспорва, че от съвместното им съжителство имат родено едно малолетно дете
– П.И. П.. Сочи, че не оспорва искането на ищцата относно предоставянето на
родителските права и определяне на местоживеенето на детето при майката.
Иска да му бъде определен режим на лични контакти, като предлага такъв с
преспИ.е от петък до неделя, един месец през лятото, както за празниците.
Оспорва се и размера на претенцията за издръжка в размер от 450,00 лева,
като се сочи, че не са налице специални нужди обосноваващи този размер на
издръката, изразява се готовност да бъде заплащана минималната издръжка в
размер от 270,00 лева, доколкото се сочи и че ответника е безработен и има
кредит.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че иска съда
да определи режим на виждане на бащата с детето, които да съответства на
потребностите на детето към момента, както е и постановения режим на
виждане с постановените от съда привременни мерки. Сочи, че след
навършване на по- голяма възраст на детето то може да остава при баща си с
преспИ.е.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът поддържа, че иска
сина му да приспива при него като навърши три години, за да имат повече
контакти. Сочи, че определения режим по отоношение на деня през седмицата
– сряда от 17:00 часа до 19:00 часа ще му е трудно да го изпълнява доколкото
живее в Старозагорския край.
ДСП-Младост в депозирания по делото социален доклад с изх. №
ПР/Д-С-М/29-002 от 29.01.2025 г. в които се посочва, че основни грижи за
детето се полагат от неговата майка – С. С. Я.. Сочи се, че майката има
подкрепа при отглеждането на детето, включително финансова от бабата по
майчина линия. Твърди се, че майката отглежда детето в наследствен тристаен
апартамен, в които са създадени необходимите условия, както и че за детето
2
има обособена детска стая. Посочва се, че майката е в отпуск по майчинсво,
доколкото детето е на 8 месечна възраст и получава обезщетение в 350,00
лева.
ДСП-Раднево в депозирания по делото социален доклад с изх. №
ПР/Д-СТ-Р/3-001 от 05.02.2025 г., в които подробно е изложено съобщеното в
хода на социалното проучване и проведеното интервю с бащата относно
динамиката в отношенията между страните, като бащата е споделил, че
причините довели до раздялата между страните е това, че майката на ищцата е
започнала до се меси в отношенията им, изпращала пари на дъщеря си, които
тя пък от своя страна скрила от ответника. Ответника пред социалните
служители е споделил, че след раждането на детето С. е изпаднала в
следродилна депресия, като постоянно седяла в стаята на детето и не давала
на никого да го докосва, същевременно се оплаквала от липсата на помощ.
Според ответника ищцата се държала неадекватно, имала и страхове, че някои
от семейството ще „сготви“ детето. Заявил е и че ищцата след раздялата го е
търсила, за да ги прибере от София, тъй като не издържала в дома на майката
си, както и му е изпращала съобщения да прибере сина си, тъй като е
малтретиран, но той не се е отзовал, не се е сетил да подаде и сигнал до
компетентните органи. Ответника е споделил пред социалните служители, че
желае да упражнява той родителските права, че има нова партньорка, с която
отново живеят в дома на родителите му и с която очакват дете. Констатирано
е, че жилището на родителите на ответника е масивна двуетажна къща, в която
освен ответника и съжителката му, живеят родителите на ответника, бабата и
дядото на ответника и по малката му сестра. Жилището е добре обзаведено,
има всички неообходими електроуреди за едно домакинство,
електрофицирано и водоснабдено. Констатирана е и отлична хигиена.
Посочено е, че ответника работи без трудов договор като таксиметров
шофьор, както и че бащата на ответника ежемесечно му изпраща пари. В
доклада е отразено, че липсва изградена връзка между бащата и детето, както
и че детето не познава близките си по бащина линия.
ДСП-Шумен в депозирания по делото социален доклад с изх. №
ПР/Д-Н/109-001 от 17.06.2025 г. е посочено, че майката и детето се местят н
гр. Шумен през месец май 2025г. като заживяват в къщата на бабата и дядото
на ищцата. В доклада е посочено, че къщата се състои от три стои и кухня като
ищцата и детето разполагат със самостоятелна стая в която има детска кошара,
3
както и живище е обзаведено с всичко необходимо за домакинството,
електрофицирано и водоснабдедно е, както и че за детето е усигурено всичко
необходимо, като дрехи, играчики и т.н. В хода на социалното проучване
майката е посочила, че бащата до момента не е заплащал издръжка за детето,
както и че тя желае последния да заплаща издръжка в размер на 300-350 лева
месечно за покрИ.е на нужди на детето. Посочено е че ищцата работи в кол
център в частна фирма „Нутра груп“, събота и неделя от 09:00 часа до 17:00
часа на минимална заплата и бонуси, както и че разчита на помощта на своите
баба и дядо.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
По делото не е спорно, но и от събраните относими към предмета на
делото доказателства се установява, че страните са родители на детето П.И.
П., ЕГН **********, родено на 07.06.2024г., като последното е малолетно към
датата на подаване на исковата молбата, както и към дадата на приключване
на устните състезания. (удостоверение за раждане на детето - л. 9 от делото).
Не е спорно и че страните са разделени от 27.06.2024г., както и че след
раздялата майката и детето живели в гр. София, ж.к. Младост 2, след което, в
хода на процеса, са се преместили да живеят на територията на гр. Шумен.( л.
10 и л. 94 от делото)
Съгласно представената по делото справка от НОИ по отношение на
ищцата няма данни за регистрирани трудови договори и деклариран
осигурителен доход.
От представените по делото справка за актуално състояние на всички
трудови договори за периода от 01.02.2023 г. до 10.02.2025 г. / л. 76 от делото/
и Справка данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.02.2023 г. до
м.12.2024г. /л.73 от делото/ ответника полагал труд по три трудови
правоотношения с Б.Й.Б. и „Парафюм1“ които са били прекратени както
следва на 29.02.24г. ; на 18.11.2024г. и на 10.10.24г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства, а именно
свидетеля Теодора Бончева Методиева, воден от ищцата и свидетеля
Десислава Танчева Койчева, воден от ответника.
От показанията на свидетеля Койчева се установява, че ответника й е
заварен син, а ищцата е живяла с ответника на семейни начала и имат дете,
4
което е родено на 07.06.2024година. Установявя се и, че страните са разделени
от 27.06.2024г., както и че отношенията им са лоше в момента, а детето живее
с майка си. Разказва, че отношенията между страните са се влошили преди
раждането на детето, както и че на 27.06.24г. е дошла майката на ищцата да я
вземе заедно с детето, както и че са дошли полицаи по някакъв сигнал.
Свидетелката заявява, че бащата не е виждал изобщо детето след раздялата му
с ищцата, тъй като последната не отговаряла на обажданията им. Сочи, че
къщата в която живеят е на два етажа и има пригоден детски кът за детето,
както и че в нея живеят и бабата и дядото на ответника. Подържа се, че
ответника работи като таксиметров шофьор в гр. Раднево за времето от 09:00
часа до 17:00 часа.
От показанията на свидетеля Методиева, майка на ищцата се установява,
че страните са живели първоначално на квартира в гр. Стара Загора, след
което март- април 2024г. се местят в гр. Раднево при родителите на ответника,
но поради неразбирателство на дъщеря й с родителите на ответника се
разделят юни 2024г., 20 дни след раждането на детето. Свидетелката разказва,
че в деля в които дъщеря и напуска дома на ответника и се е обадила, като е
казала, че са я изгонили на вън и е помолила да отиде. Свидетлката сочи, че тя
се е обадила на тел. 112 и е тръгнала към гр. Раднево, като след половин час
полицаите са се обадили като са я уведомили, че майката е върната в
къщата при детето. Слид това свидетелката е отишла в дома на семейството на
ответника и е взела дъщеря си и бебето като те са живяли в дома в гр. София
до 20.05.2025г. когато са се преместили в гр. Шумен в родната й къща(къщата
на родителите ). Свидителката сочи, че в периода в които ищцата е живяла с
нея в гр. София, основни грижи за детето Пресиян е полага именно тя, като
бащата не е идвал да вижда сина си и не е помагал с нищо единствено сочи, че
знае дъщеря и да е провеждала разговори с ответника след които е била
разтроена. Твърди, че след преместването на дъщеря в гр. Шумен ответника
ходи през деня да се вижда с детето, както и че към момента комукирата
заради детето.
При преценка показанията на свидетелите, включително и по реда на чл.
172 от ГПК и предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се
твърдения, съдът не намира пречка да ги ползва при формиране на свободното
си вътрешно убеждение, още повече, че същите изцяло съответстват на
5
останалия събран по делото доказателствен материал и са въз основа на лични
впечатления в обсъдената им част.
По делото други относими към предмета на доказване писмени
документи не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така, че
те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които децата се нуждаят. Между страните
не се спори, че към настоящия момент същите не живеят заедно. Отделно от
това тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по
делото свидетели, както и от изложеното пред социалните работници, се
установява, че родителите са във фактическа раздяла от 27.06.2025г. и двамата
не могат да постигнат съгласие по отношение на родителската отговорност на
малолетното дете П.И. П., като основни спорни моменти са рижима на лични
контакти между бащата и детето и размера на издръжката.
За да се произнесе по спора, съдът следва да изходи от родителските
качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание,
подпомагане и стимулиране на придобИ.ето на личностни, социални, трудови
и образователни умения и качества у децата, моралните и човешките качества
на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови
условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете,
възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и
др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният
критерий, за това на кого от двамата родители следва да се предостави
упражняването на родителските права е неговият интерес, какъвто интерес е
осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното
му формиране. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното,
събраните по делото писмени и гласни доказателства, изразената от страните
воля, становището на компетентните ДСП и най-вече съобрази интереса на
детето П.И. П., счита, че упражняването на родителските права по отношение
на него следва да бъде предоставено на майката, при която и то да живее, като
тя да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. При
6
преценка на родителските и възпитателните качества на страните, съдът счита,
въз основа на събраните по делото доказателства, че майката притежава
необходимия базисен родителски капацитет и може адекватно да упражнява
родителските права и задължения, каквито полага самостоятелно от месец
юли 2024 г. и към момента. От представените по делото социални доклади
безспорно се установи, че към настоящия момент непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете полага неговата майка. От
социалния доклад на ДСП-Шумен, които е изготвен от компетентни
служители, се установи, че между майката и малолетното дете съществува
близка емоционална връзка. От показанията на разпитания свидетел
Методиева безспорно се установи, че детето изцяло се обгрижва от майката и,
че същата е напълно отдадена като родител и майка. Отделно от това съдът
отчита и обстоятелството, че детето е все още в крехка възраст – едва на 1
години и четири месеца, поради което всяка промяна, би създала дискомфорт
и би оказала негативно влияние върху психо-емоционалното му състояние.
Детето е привикнало към средата, която му е създала неговата майка и
обкръжението, в което израства. Майката има и подкрепяща среда, на която
може да разчита при отглеждането на малолетното дете. Съдът отчита и
заявеното от бащата, че иска родителските права да се упражняват от майка
предвид пола и възрастта на детето, като единствено пред социалните
служители на ДСП Раднево е заявил искане той да упражнява родителските
права, но такова искане не е отправяно към съда, дори и след представяне на
доклада.
Съдът счита, че бащата също притежава родителски капацитет, в който
смисъл са и събраните по делото писмени и гласни доказателства. От
показанията на разпитания по делото свидетел Методиева се установи, че
бащата е започнал да осъществява контакт с детето да ходи в гр. Шумен и да
се среща със сина си. В конкретния случай, обаче, безспорно се установи, че
майката е тази която полага преки и непосредствени грижи за детето, а взе
предвид пола и възрастта на детето и условията, които майката е осигурила за
него, намира, че именно тя следва да упражнява родителските права, като
местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.
С оглед предоставяне на родителските права и определяне на
местоживеене на детето при неговата майка, на бащата следва да се определи
режим на лични отношения с малолетния П.И. П.. По делото безспорно се
7
установи, че бащата желае да изгради емоционална връзка със сина си, както
и че е създал условията, за неговото отглеждане и възпитание, но към момента
все още връзката баща дете не установена, а и предвид дългия период от
около година в които контакто на детето с бащата е бил прекъснат, следва да
се предостави възможнаст на детето поетапно и плавно да изгради тази близка
емоционална връзка. Още повече самия ответник пред съда заяви, че желае да
взима сина си след навършване на три годишна възраст. При определяне на
режима съдът взе предвид и интереса на детето да общува пълноценно със
своя баща, което от своя страна би довело до правилното му развитие и
изграждане като пълноценна личност. Ето защо, съдът определи следния
режим на лични отношения между бащата и детето:
До навършване на три години на детето П.И. П., ЕГН **********, през
който режимът на лични отношения с бащата ще се осъществява всяка втора и
четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00ч. до 18:00ч. в събота и за
времето от 10:00ч. до 17:00ч. в неделя без преспИ.е, като за първите десет
месеца от привеждане на режима в изпълнение в присъствие на майката,
а след това и без нейно присъствие, със задължението да взима детето от дома
на майката и да го връща в дома на майката С. С. Я., ЕГН **********; като
бащата следва да съблюдава установения режим на детето; Всяка четна година
на Коледа – 25-ти декември за времето от 10.00 ч. до 17:00 ч. без преспИ.е;
всяка нечетна година на Нова година за времето от 10:00 часа до 17.00 ч. на
31.12. без преспИ.е; всяка година на рождения ден на детето П.И. П., ЕГН
********** – 07.06, за три часа по предварителна уговорка с майката, а в
случай, че такава липсва за времето от 10:00 часа до 13:00 часа.
След навършване на три години от детето П.И. П., ЕГН **********
личните отношения на бащата и детето ще се осъществяват по следния режим:
1. всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата,
включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 10:00
часа в събота, като бащата взема детето от дома на майката, и го връща в дома
на майката, до 17:00 часа в неделя /така определеният режим на лични
отношения не се прилага в периода 01 юли – 01 септември за период от общо
20 дни, разделени на два периода от по 10 последователни дни всеки, които
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, в случай че в срок до 31
май на съответната календарна година майката съобщи на бащата писмено
8
кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск,
а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване
своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се
прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната календарна
година/; 2. 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10
последователни дни всеки, които съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, в случай че в срок до 31-ви май на съответната календарна година
майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно
настоящата точка режим се прилага в периода 01 юли – 16 юли и 01 август –
16 август, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на
последния ден от периода, като бащата взема и връща детето от и до дома на
майката; 3. по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна
година, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник, с
преспИ.е /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде
при майка си по време на новогодишните празници, от 10:00 часа на 29
декември до 19:00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в
случай че този период съвпада с режима на лични отношения между бащата и
детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема и връща детето от и
до дома на майката; 4. по време на новогодишните празници на всяка четна
година, за времето от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 02 януари в
следващата календарна година, с преспИ.е /като през всяка четна календарна
година детето следва да бъде при майка си по време на коледните и
великденските празници, от 10:00 часа на 24 декември, респективно на
Разпети петък, до 19:00 часа на 27 декември, респективно на Светли
понеделник, в случай че този период съвпада с режима на лични отношения
между бащата и детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема
и връща детето от и до дома на майката: 5. Всяка година на рождения ден на
детето– 07.06 ще прекарва и с двамата си родители, а в случай че това не е
възможно, бащата ще има право да взима детето, за три часа по
предварителна уговорка с майката, а в случай, че такава липсва за времето от
10:00 часа до 13:00 часа.
По отношение на издръжката:
9
Претенцията на ответницата за присъждане на издръжка на детето в
размер на 450,00 лева е частично основателна. Съдът като взе предвид
нуждите на детето съобразно възрастта му и като съобрази, че ответника
реализира доход от осъществяваната дейност като шофьор на таксиметров
автомобил, както и че семйството на ответника го подпомагат финансово,
счита, че може да заплаща на малолетното си дете издръжка, в размер на
350,00 лева, без това да го затруднява. Освен това определената издръжка в
този размер е близка до миниманата такава. Следва да се има предвид и че
бащата не участва в грижите за П.И. П., каквото участие има неговата майка.
В хода на проусводството не се установи ответника да е заплащал издръжка на
детето в периода от 01.07.2024г. до 28.10.2024г., а и след този срок поради
което и иска по чл. 149 от СК се явява основателен. С оглед горното, съдът
следва да осъди ответника да заплаща на детето си издръжка в размер на
350,00 лева, като същата се дължи, считано от 01.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане,
до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й,
като в останалата й част до пълния предявен размер от 450,00 лева, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно иска по чл. 127а от СК.
В случая претенция за заместващо съгласие за пътуване на детето П.И.
П., ЕГН ********** е предявена от ищцата. Последната е обусловена от
непостигането на съгласие за доброволно уреждане на взаимоотношенията им
до този момент по този въпрос, като ищцата желае да бъде заместено
съгласието на бощата за пътуването на детето извън пределите на Р. Българие
придружавано от своята майка държави членки на ЕС до навършване на
пълнолетие на детето, алтернативно за срок от пет години. По така заявената
претенция ответника не е взел становище, нито в отговора, нито в първото
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35,
ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който
всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели, намира
предявената претенция за основателна. Същевременно, за да може
молителката да упражнява ефективно права върху детето, тя трябва да
10
разполага с възможност да го извежда извън територията на Република
България – необходима мярка относно упражняването на тези права (чл. 59,
ал. 2, предл. 3 от СК) се явява именно съдебното разрешение за пътуване на
детето извън територията на Република България.
От друга страна трябва престоят на детето извън страната да не
възпрепятства и да осигурява възможност бащата да осъществява режима на
лични отношения с него.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите,
когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период
от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от
факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и
медицинско естество, включително и при разумна преценка на интересите на
всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се
до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение
(Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ВКС ОСГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид
следното: Родителите на детето са разделени от месец юли 2024 г., като от този
момент основни грижи за детето полага майката с помощта първоначално на
бабата по майчина линия, а към момента от прабабата по майчина линия.
Установи се, че бащата към момента се среща с детето и желае да изгради
пълноценна и здрава връзка със своя син. Връзката дете – родител следва да
бъде съхранена, тъй като това е от изключителна важност за правилното
развитие и израстване на детето, и формирането му като личност. В тази
връзка престоят на детето извън страната не трябва да възпрепятства
упражняването на родителските права от стана на майката или пък
упражняването на режима на лични отношения от страна на бащата, поради
което всеки от родителите следва да осигури възможност да не препятства
другия родител да упражнява родителските права или режима на лични
отношения. На следващо място, пътуването на детето се иска до държавите-
членки на ЕС, които държави са страни и по Хагска конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.,
11
поради което, в случай че детето бъде задържано в чужбина извън времевите
рамки на настоящото съдебно решение, съществуват надлежни правни
средства за осъществяване на контрол на изпълнението на постановеното
решение.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита молбата за основателна и
следва да я уважи, като замести съгласието на бащата за пътуване на
малолетното дете П.И. П., ЕГН **********, придружавано от своята майка С.
С. Я., ЕГН **********, извън територията на Република България в страните
членки на Европейския съюз за срок от три години, за не повече от 40 дни на
всяка календарна година, считано от влизане в сила на настоящото решение,
по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата И. П. П.,
ЕГН ********** с детето П.И. П..
Предвид уважаване на претенцията на ищцата по чл. 127а, ал. от СК,
искането за издаване на задграничен паспорд, с оглед гореизложеното също е
основателно следва да бъде уважено.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски е направена от ищцовата страна в
размер на 1530,00 лева. Съгласно ТР № 3/2023г. от 27.06.2024г. по описа на
ОСГК ВКС и в производствата по спорна съдебна администрация, каквото е
настоящото са приложими правилата на чл. 78 от ГПК. Предвид това съдът
разглежда исканитя за разноски и в хода на това производство, но ВКС
изрично в цитираното ТР сочи, че съдът присъжда разноски само тогава
когато молбата е уважена напълно или е отхвърлена изцяло се, като в
останалите случай разноските остават за страните така както са направени. В
случая не е налице пълно уважаване или отхвърляне на исковите претенции,
поради което разноските следва да останат за страните така както са
направени. Това е така на първо място, тъй като режима на лични отношение
не постановен така както е поискано в исковата малба, както и иска за
издръжка е уважен частично, като над размера от 350,00 лева до
претендирания размер от 450,00 лева е отхвърлена претенцията по чл. 143, ал.
2 от СК, както и тази по чл. 149 от СК за минало време.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
дължи държавна такса за определената в полза на детето издръжка на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
12
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на
273,00 (двеста седемдесет и три) лева, по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете П.И. П., ЕГН ********** на неговата майка С. С. Я., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 7 СК местоживеенето на детето
П.И. П., ЕГН **********, при неговата майка С. С. Я., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения между бащата И.
П. П., ЕГН ********** и детето П.И. П., ЕГН **********, както следва:
До навършване на три години на детето П.И. П., ЕГН **********, през който режимът на
лични отношения с бащата ще се осъществява всяка втора и четвърта седмица от месеца, за
времето от 10:00ч. до 18:00ч. в събота и за времето от 10:00ч. до 17:00ч. в неделя без
преспИ.е, като за първите десет месеца от привеждане на режима в изпълнение в
присъствие на майката, а след това и без нейно присъствие, със задължението да взима
детето от дома на майката и да го връща в дома на майката С. С. Я., ЕГН **********; като
бащата следва да съблюдава установения режим на детето; Всяка четна година на Коледа –
25-ти декември за времето от 10.00 ч. до 17:00 ч. без преспИ.е; всяка нечетна година на Нова
година за времето от 10:00 часа до 17.00 ч. на 31.12. без преспИ.е; всяка година на рождения
ден на детето П.И. П., ЕГН ********** – 07.06, за три часа по предварителна уговорка с
майката, а в случай, че такава липсва за времето от 10:00 часа до 13:00 часа.
След навършване на три години от детето П.И. П., ЕГН ********** личните отношения на
бащата и детето ще се осъществяват по следния режим: 1. всяка четна седмица от годината
/като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната
година/, за времето от 10:00 часа в събота, като бащата взема детето от дома на майката, и го
връща в дома на майката, до 17:00 часа в неделя /така определеният режим на лични
отношения не се прилага в периода 01 юли – 01 септември за период от общо 20 дни,
разделени на два периода от по 10 последователни дни всеки, които съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна
година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за
уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се
прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната календарна година/; 2. 20 дни
през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни дни всеки, които съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, в случай че в срок до 31-ви май на съответната
13
календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември
ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си
за уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се
прилага в периода 01 юли – 16 юли и 01 август – 16 август, за времето от 10,00 часа на
първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода, като бащата взема и
връща детето от и до дома на майката; 3. по време на коледните и великденските празници
на всяка нечетна година, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник, с преспИ.е /като
през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде при майка си по време на
новогодишните празници, от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 02 януари в
следващата календарна година, в случай че този период съвпада с режима на лични
отношения между бащата и детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема и
връща детето от и до дома на майката; 4. по време на новогодишните празници на всяка
четна година, за времето от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 02 януари в
следващата календарна година, с преспИ.е /като през всяка четна календарна година
детето следва да бъде при майка си по време на коледните и великденските празници, от
10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 27 декември,
респективно на Светли понеделник, в случай че този период съвпада с режима на лични
отношения между бащата и детето съобразно определеното в т. 1/, като бащата взема и
връща детето от и до дома на майката: 5. Всяка година на рождения ден на детето– 07.06 ще
прекарва и с двамата си родители, а в случай че това не е възможно, бащата ще има право
да взима детето, за три часа по предварителна уговорка с майката, а в случай, че такава
липсва за времето от 10:00 часа до 13:00 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 от СК, бащата И. П. П.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната П.И. П., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител С. С. Я., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 350,00 ( триста и петдесет) лева, считано от 01.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законно основание
за изменението или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ предявената претенция на
основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 от СК, в останалата й част до пълния
предявен размер от 450,00 лева, като неоснователна.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК, СЪГЛАСИЕТО на бащата И. П. П., ЕГН
**********, за пътуване на малолетното дете П.И. П., ЕГН **********, придружавано от
своята майка С. С. Я., ЕГН **********, извън територията на Република България в
страните членки на Европейския съюз за срок от три години, за не повече от 40 дни на всяка
календарна година, считано от влизане на настоящото решение в сила, по време, което не
съвпада с режима на лични отношения на бащата К.Г.К. ЕГН ********** с детето, както и за
свързаното с това пътуване издаване на международен пъспорт.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН **********, с адрес: ******1, да заплати по сметка на Софийския
районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в размер 252,00 (двеста петдесет
14
и два) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 СК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15