О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….................../29.05.2019 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесети и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 1723 по
описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 24 293 от 02.04.2019 г. на М.Р.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Светослав Славов от АК –
Варна срещу Постановление от 28.03.2019 г. на Районна прокуратура – Варна за
прекратяване на досъдебно производство № 164 по описа за 2017 г. на Пето РУ към
ОД на МВР – гр. Варна.
Жалбоподателката М.Р.И. намира
прокурорското постановление за прекратяване на цитираното наказателно
производство за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни
аргументи в защита на своето становище. На първо място насочва вниманието на
съда върху поведението на наблюдаващият прокурор, който е преценил, че са
налице достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на обв. В.Д.И., след което обаче е преценил, че не са
налице достатъчно доказателства за изготвяне на обвинителен акт и предаване на
обвиняемия на съд. Подчертава в своята жалба, че е съвсем житейски издържано да
няма очевидци на извършените деяния, с оглед тяхната специфика, както и, че не
е нелогично да липсват медицински документи, които да удостоверят извършеното
спрямо нея насилие. Според жалбоподателката остава немотивирана позицията на
наблюдаващия прокурор защо счита, че не са събрани достатъчно доказателства за
предаване на съда на обвиняемия, като намира, че по делото би могло да бъде
назначена комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, която да
установи доколко са достоверни показанията й дадени в хода на разследването.
Поради гореизложените съображения моли за отмяна на постановлението от
28.03.2019 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно
производство № 164 по описа за 2017 г. на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна
Досъдебно производство № 164 по описа за 2017 г. на Пето РУ към ОД на МВР –
гр. Варна е образувано на 01.02.2017 г. с постановление на Районна прокуратура
– Варна срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за това, че в края на 2016 г. в гр. Варна,
извършил действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.М.К– навършила 14 годишна възраст, чрез употреба
на сила – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
С постановление от 20.09.2018 г. на ст. разследващ полицай от Пето РУ към
ОД на МВР – гр. Варна, в качеството на обвиняем е бил привлечен В.Д.И., с ЕГН: **********
за извършени престъпления по чл. 150, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
150, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление от 28.03.2019 г. на Районна прокуратура – Варна, досъдебно
производство № 164 по описа за 2017 г. на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна е
било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
От фактическа страна, съдът намира
за установено следното:
През 2013 г. св. М.Р.И., която към него момент била на 13 години, се
запознала в с. Приселци, общ. Аврен, с обв. В.Д.И., който се занимавал с
търговска дейност на територията на с. Приселци, в частност с продажбата на
плодове и зеленчуци.
Св. И. живеела със семейството си в с. Приселци и често преминавала покрай
търговския обект, в който обв. И. развивал стопанска дейност.
През 2015 г. обв. И. започнал да й предлага да я почерпи с лакомства, като
св. И. се съгласявала и се отбивала в търговския обект, стопанисван от обв. И..
Докато черпел св. И. със сладки изделия, обв. И. неколкократно я хващал през
кръста, придърпвал тялото й с ръцете си към неговото тяло и я целувал по
бузите.
Една вечер през лятото на 2015 г.
докато се прибирала към дома си, св. И. преминала покрай пазара в с.
Приселци, където срещнала обв. И., който я поканил да я заведе в своя офис в
селото, представляващ една стая. Св. И. приела предложението и заедно с
обвиняемия отишли в тази стая, където свидетелката седнала върху дивана, а обв.
И. застанал на колене с лице към нея и си свалил долнището на анцунга, като
извадил половия си член пред св. И. и започнал с ръце да го опипва.
Св. И. се уплашила от поведението на обв. И. и по най – бързия начин
напуснала помещението, като се прибрала в дома си.
През есента на 2015 г. св. И. отново често преминавала покрай търговския
обект, стопанисван от обвиняемия, като последният продължил да я черпи с
плодове и й правил комплименти, че е красива и има хубаво тяло, питал я дали си
има интимен приятел и дали води полов живот.
Ласкавите думи и вниманието на обв. И. към нея се харесвали на св. И..
Един дъждовен ден в края на 2015 г. – началото на 2016 г. обв. И. отново
срещнал св. И. *** и й предложил да я заведе в офиса си. Тя се съгласила, като
обв. И. отново започнал да прегръща свидетелката и направил опит да я целуне по
устата, но тя свила своите устни.
След като влезли в стаята, св. И. седнала на дивана, а обв. И. започнал да
й повтаря, че изпитва желание да има сексуален контакт с нея, при което тя
неколкократно му отговорила, че все още е на ниска възраст, за да води полов
живот.
Обв. И. я уверявал, че тя не е малка, за да води полов живот, като
същевременно седнал до нея на дивана, свалил долнището на анцунга, с който бил
облечен, извадил половия си член, като започнал да го пипа с ръцете си, а след
това поискал от св. И. и тя да започне да пипа члена му с ръце. Първоначално
св. И. се съпротивлявала, но тогава обв. И. я заплашил, че ще каже на баща й
какво се случва между тях, като св. И. се съгласила и започнала с ръце да
опипва половия член на обв. И..
В периода септември – октомври 2015 г. до февруари 2016 г. няколко пъти,
обв. И. водел св. И. ***, за да ползват сауната, като веднъж докато двамата се
намирали в сауната, той се опитал със сила да премахне хавлията, с която тя
била обвила тялото си, но след като не успял, взел със сила ръцете й и ги
поставил върху половия си член и със сила ги държал върху члена си, за да няма
възможност св. И. да ги махне.
През летните месеци на 2016 г. двамата се виждали сравнително рядко.
През месец октомври 2016 г. обв. И. завел св. И. в хотелски комплекс в гр.
Варна, като докато двамата се намирали в сауната обв. И., който същевременно се
бил съблякал, поискал от свидетелката орална любов. Същата отказала, при което
той със сила започнал да придърпва главата й към половия си член, но след като
тя се съпритивлявала, той се отказал от намеренията си.
Обв. И. и св. И. се разбрали последната да доведе някой път със себе си
своя приятелка, като св. И. предложила на св. К.М.К да излезе с тях двамата. Св. И. признала на св. К., че
обв. И. на няколко пъти е искал св. И. да го опипва по половия му член, както и
да лапне с устата си половия му член.
В един от следващите дни обв. И. завел с автомобила си двете свидетелки И.
и К. в козметичен център “Beauty Academy“, находящ се в гр. Варна, ул. „Проф. Любор Нидерле“ № 2, като обв. И.
почерпил двете свидетелки с шоколад и червено вино.
След като тримата влзели в сауната заедно, обв. И. започнал с ръцете си да
опипва тялото на св. К., като на няколко пъти се опитал да я целуне.
Същевременно св. И. напуснала сауната на комплекса, тъй като искала да провери
своя телефон.
След като обв. И. и св. К. останали сами в сауната, обвиняемият поставил
ръката си върху бедрото на свидетелката, като започнал с едната си ръка със
сила да се опитва да премахне хавлията, с която същата била облечена, а с
другата си ръка започнал да мастурбира.
След като половия му член вече бил в еректирало състояние, обв. И. се
изправил и застанал срещу св. К., като поискал от нея да хване с ръце члена му
или да го лапне с устата си. Веднага след това обв. И. хванал ръката на св. К.
и със сила я поставил върху половия си член, веднага след което тя я е махнала.
Обв. И. отново със сила поставил ръката на св. К. върху члена си, но тя отново
я махнала.
Веднага след това обв. И. се качил върху една пейка и приближил тялото си
съвсем близо до лицето на св. К., като започнал да навира половия си член в
нейното лице и отново я приканил да хване с ръце члена му. Св. К. се уплашила и
силно започнала да вика своята приятелка св. И..
В този момент в сауната се върнала св. И., която потърсила сметка на обв. И.
за действията му спрямо св. К..
Св. К. използвала момента, че вниманието на обв. И. е заето и напуснала
сауната. Същевременно обв. И. обвинил св. И., че не е продължил интимната
близост със св. К. и поискал от св. И. орален секс, като със сила я притиснал в
един от ъглите на помещението и я заплашил, че ако не удовлетвори половото му
желание, ще разкаже на баща й за техните действия. В крайна сметка за около пет
– десет минути св. И. имала орален полов контакт с обвиняемия в сауната, след
което двамата излезли от нея.
По – късно същия ден обв. И. откарал с автомобила си св. И. и св. К. по
домовете им.
На 20.02.2017 г. обв. И. завел св. И. в хотел „Интернационал“ в к.к.
„Златни пясъци“, като й казал, че двамата ще отидат в хотела, за да ползват спа
процедурите.
Първоначално двамата се намирали в сауната на хотела, но впоследствие обв. И.
предложил на св. И. да отидат в парната баня. След като влезли в парната баня,
св. И. седнала, а обв. И. се приближил към нея, със сила и използвайки ръцете
си свалил хавлията, с която било обвито тялото й и легнал с тялото си върху
нейното тяло. В следващия момент хванал с ръце ръцете й и с краката си успял да
разтвори краката на св. И., след което проникнал с половия си член във
влагалището й. Св. И. нееднократно го помолила да спре с действията си, защото
й причинява болка, но същият продължил, като след няколко минути спрял по свое
желание. Св. И. се свила в ъгъла на помещението, като обв. И. се обърнал към
нея с думите „Готова си, вече не си девствена!“. Св. И. се облякла, като
същевременно се разплакала.
На 21.03.2017 г. св. И. и обв. И. отново се срещнали, като двамата отишли в
хотел „Брилянс“ в гр. Варна. Обв. И. се
регистрирал като гост, взел ключ за една от стаите и двамата със св. И. се
качили в нея.
Обв. И. успял със сила да съблече св. И., след което влязъл в банята и се
изкъпал. Разпоредил на св. И. и тя да се изкъпе. След като излязъл от банята
обв. И. легнал върху леглото и придърпал с ръцете си тялото на св. И., като тя
му казала, че не желае да има полов контакт с него.
Въпреки ясното изразеното нежелание от нейна страна, обв. И. хванал с ръце
тялото й и го хвърлил върху леглото, след което с ръце хванал ръцете на св. И. и с краката си успял да разтвори краката на св. И. и
проникнал с половия си член във влагалището й. Св. И. нееднократно заявила на
обв. И., че с действията си й причинява болка, но същият й казал, че е нормално
да изпитва болка при първите си полови контакти. Тъй като обаче св. И. се
съпротивлявала, в крайна сметка обв. И. прекъснал половия контакт с нея и й
хванал главата, като я приближил със сила до своя полов член, за да има орален
контакт със св. И..
След приключване на оралния контакт, двамата се изкъпали в банята на
хотелската стая и напуснали хотел „Брилянс“.
След това св. И. преустановила контактите си с обв. И..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата на М.Р.И. е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл. 243, ал.
3 от НПК срок и е срещу акт, който подлежи на обжалване по този ред, поради
което съдът я намира за процесуално допустима.
По същество е основателна, поради следните причини:
За да прекрати наказателното производство, наблюдаващият прокурор е счел,
че не са налице достатъчно доказателства, които да установяват обективната
съставомерност на деянията, извършени от обв. И..
Съдът не може да сподели този извод, поради следните съображения:
Показанията на св. И. и св. К. са изключително подробни и взаимнодопълващи
се, като според съда, няма обективна причина, показанията им да не бъдат
кредитирани. Самият наблюдаващ прокурор признава, че назначените в хода на
разследването съдебно психологични и психиатрични експертизи на двете
свидетелки установяват способността на двете свидетелки да дават достоверни
показания, които показания при това условие от своя страна представляват съвсем
годно доказателствено средство.
Ако наблюдаващият прокурор има някакви резерви и притеснения по отношение
способността на двете свидетелки да дават достоверни показания, има процесуална
възможност да бъдат назначени повторни съдебно психологични и психиатрични
експертизи на двете свидетелки, за да се проверят заключенията на изготвените
към настоящия момент експертизи. Тъй като според съда е необосновано от една
страна вещите лица да изразяват своята увереност, че св. И. и св. К. могат да
дават достоверни показания, а от друга страна наблюдаващият прокурор да се
съмнява при липсата на други доказателства във възможността на свидетелките да
дават достоверни показания.
Съдът се солидаризира напълно със становището на св. И., наведено в
частната жалба, че следва да се съобрази и характера на извършените деяния, а
именно, че тези престъпления няма как да бъдат извършени пред очевидци, поради
което и набора от процесуално – следствени действия, които биха могли да се
извършат в хода на разследването със сигурност е силно ограничен.
Следва да се отбележи, че според съда е уместно да се изиска справка от
хотел „Интернационал“ в к.к. „Златни пясъци“ и хотел „Брилянс“ в гр. Варна дали
на датите 20.02.2017 г. и 21.03.2017 г. обв. И. се е регистрирал в двата
търговски обекта и какви услуги е използвал. Действително обв. И. не отрича в
разпита си в качеството на обвиняем, че заедно със св. И. са посещавали хотел
„Интернационал“ и хотел „Брилянс“, но прави впечатление, че датите, за които се
твърди от св. И., че това се е случило не са проверени с помощта на други
доказателствени средства, а според съда това е необходимо поради две причини:
на първо място, за да се разкрие обективната истина по делото, а на второ място
отново да се направи своеобразна проверка на показанията на св. И..
На практика самият обвиняем, признава, че е извършил действия на полово
удовлетворение с двете свидетелки, докато са се намирали в козметично студио „Beauty
Academy“, находящо се в гр. Варна, ул. „Проф. Любор Нидерле“ № 2 –„Започнах да пипам М. по гърдите, тя милваше
мен, правеше ми чекия. Започнах да пипам и другото момиче, което не знам как се
казва, не помня, пипах я по гърдите и половите органи.“ Единствено
разминаванията в обясненията на подсъдимия и показанията на двете свидетелки е
за това дали подсъдимия е използвал сила спрямо св. К., като двете свидетелки
са категорични по този въпрос. Показанията им са взаимнодопълващи се и подробни,
и предвид заключенията на съдебно психологичните – психиатрични експертизи,
съдът няма основание да не ги кредитира.
Освен това прави впечатление, че въпреки показанията на св. И., че обв. И. е почерпил с червено вино двете свидетелки И.
и К., докато са се намирали в козметично студио „Beauty Academy“, наблюдаващият
прокурор не е споменал и думичка за извършено престъпление по чл. 193, ал. 1 от НК, като очевидно фокусът на разследващите органи не е бил насочен към
изясняване на фактическата обстановка по отношение евентуално извършено подобно
престъпно деяние, но в материалите по делото тази информация може да бъде
извлечена от показанията на св. И.. Още повече, че по време на очната ставка
със св. К., самият обвиняем признава безусловно това обстоятелство.
При предявяване на разследването, обв. И. и неговият защитник са навели
възражение, че е следвало по – рано св. И. и св. К. да се оплачат от действията
и поведението на обв. И., като по този начин се опитват да дискредитират
техните показания. На практика обаче това е само една теза на защитата, която е
абсолютно опровергана от заключението на изготвените психологични и
психиатрични експертизи. На практика защитата не навежда някакви правни
аргументи, които да оневиняват обв. И., а поставят акцент върху житейската
логика и, че не е логично,ако са били извършвани блудствени действия с тях,
свидетелките да сигнализират за това на компетентните органи след толкова
време. Както съдът отбеляза това не е някакъв правен аргумент, още повече, че
също така не е особено житейско логично обв.
И. да прави опити за сексуални контакти с лице, което е връстник на неговия
син, но в случая такива доказателства са налице.
Поради гореизложените аргументи, съдът намира, че разследването по досъдебно
производство производство № 164 по описа за 2017 г. на Пето РУ към ОД на МВР –
гр. Варна не е извършено пълно, всестранно и всеобхватно, като е необходимо да
се извършат допълнителни процесуално – следствени действия, описани по – горе,
за да се направи опит да се съберат категорични и убедителни доказателства за
съставомерността, респ. несъставомерността на престъпно деяние. Към настоящия
момент извода на Районна прокуратура – Варна за това, че не са налице
достатъчно доказателства, които да сочат на съпричастност на обв. И. към
престъпни деяния, насочени срещу половата неприкосновеност на свидетелките И. и
К. е немотивиран и необоснован, поради което, поради което и не може да бъде
споделен от настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения и на основание разпоредбите на чл. 243, ал. 5 във
вр. ал. 6, т. 3, от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление от 28.03.2019 г. на Районна прокуратура – Варна за
прекратяване на досъдебно производство № 164 по описа за 2017 г. на Пето РУ към
ОД на МВР – гр. Варна.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Варна, с оглед изпълнение указанията на
съда, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Преписи от определението да се връчат на Районна прокуратура – Варна, на
обв. В.Д.И., на неговия процесуален представител адв. Владимир Лалов от АК –
Варна, на св. К.М.Ки на св. М.Р.И., чрез нейния
пълномощник адв. Светослав Славов от АК – Варна.
Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд – Варна в
седемдневен срок от получаването на препис, съобразно разпоредбата на чл. 243,
ал. 7 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: