№ 20326
гр. С., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от К. В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110170152 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
10.11.2025 г., гр.С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: К. Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия К. Сотиров гр.д.
№70152 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.411, вр. чл.390 КЗ.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от ЗД „.....“., ЕИК:..., със
седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Ст. П. и Кр. К.- Изп. директори,
срещу ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Б. И. и Р.
1
М.- Изп. директори, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 4710 лв.,
представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение във връзка със щета
№**********, по имуществена застраховка „Каско“, съгласно застрахователна полица №...,
валидна към датата на проц. ПТП, за л.а. „...“, рег. №..., за причинени имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 06.11.2021г. в гр.С., на кръстовището на бул. „.....“ и бул.
„.....“, със застрахования при ответника по застраховка „ГО“ л.а. „.....“, рег. №...., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда.
Посочва се, че част от изплатената сума за обезщетение от 4 715 лв. са заплатени от
ответника при наличие на тотална щета на МПС. Търси се изпълнение за остатъка от
заплатеното от ищеца обезщетение за имуществени вреди. Претендира се присъждане на
сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез юрк. Б. М., с който
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че е одобрил регресната претенция на ищеца,
като е заплатил чрез прихващане ½ от застр. претенция на ищеца, като оспорва вината на
водача на застрахования при него автомобил. Оспорва иска по размер като несъответстващ
на действителната стойност на причинените вреди. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира разноски.
С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване, като безспорни между страните
следните обстоятелства:
- наличието на застрахователни правоотношения по сключени застраховки при
страните за л.а. „...“, рег. №... и за л.а. „.....“, рег. №....;
- заплащането от ищеца по банков път по сметка на ..... на стойността при тотална
щета на застрахованото МПС от 9 310 лв.;
- частично уважаване на регресна претенция от ответника чрез прихващане със сумата
от 4 715 лв. по сметка на ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Във връзка със служебно е изискана от СО схема за разположението на пътните знаци и
светофарна уредба е представено копие на Проект за постоянна организация на движението
и разположение на светофарната уредба, циклограма и фази на движение през кръстовището
на бул. „.....“ и бул. ‚.....“, /стр.80 и сл./., като не е наличен в Дирекция „Управление и анализ
на трафика“ запис от системата за видео наблюдение от 06.11.2021г., в диапазона от 11:00 до
14:00 ч.
Приложени към ИМ са преписи на Протокол за ПТП №....г., съставен от автоконтрольор
към СДВР и описи на щета на ищеца, както и на сервиза „........, /стр.18/, на стойност от
8 486,82 лв., без ДДС или 10 184,18 лв., с ДДС.
Представена е застр. полица по застр. „Каско Избор“ за л.а. „...“, валидна от 01.07.2021г.
до 30.06.2022г., с посочена застр. стойност от 14 000 лв., ведно с 2 бр. доклади по щета за
определен размер на обезщетение от 9 310 лв., в полза на ....., изплатено по банков път на
23.02.2022г. и за изплатена по банков път на 22.02.2022г. сума от 90 лв. на „......
Във връзка с изпратена покана за регрес отв. дружество одобрява за прихващане на
ищеца обезщетение от общо 4 715 лв., поради съвина, /стр.37/.
Разпитани са по делото двамата водачи на МПС- К. Б. и И. М..
Първият свидетел посочва, че при потегляне от най- крайна дясна лента на
кръстовището при даден зелен сигнал на светофара отляво навлиза с висока скорост на
червен сигнал на светофара МПС и настъпва съприкосновение. Посочва, че е направил опит
да избегне удара, като е направил спасителна маневра наляво и е настъпило съприкосновени
2
в средата на автомобила. Отрича да е имал пряка видимост към второто МПС, тъй като се е
намирал в най- дясната лента на бул. „.....“.
Вторият свидетел посочва, че причина за ПТП е била, че колата е изгубила мощност в
кръстовището, поради което не е могъл да се изтегли навреме от кръстовището, като съдът
не дава вяра на тези показания.
По делото е прието заключение по САТЕ, /стр.88/, съгласно което описаните повреди
отговарят на механизма на ПТП и е налице причинно- следствена връзка между механизма
на ПТП и щетите върху л.а. „...“.С оглед размера на нужното обезщетение се заключва, че е
налице тотална щета на увреденото МПС за сума от 11 544 лв. Посочва се, че траекториите и
на двата автомобила са били праволинейни, като са се пресекли на кръстовището, където е
реализирано проц. ПТП. С оглед на представена схема за организация на движението през
кръстовището и циклограма е направен извод, че при зелен сигнал за л.а. „...“ навлизащ на
кръстовището, /направление 4H/, 9 сек. преди това е приключил зеленият сигнал за л.а.
„.....“, /направление 6Н/. Вещото лице изчислява, че при равномерно движение на единия
автомобил и плавно ускоряване на другия до около 7 км/ч и с оглед мястото на настъпване
на съприкосновението- на 39 м от навлизане в кръстовището на л.а. „.....“, л.а. „...“ се е
намирал на около 12,4 м от мястото на удара и на около 4,2 сек. преди това, когато л.а. „.....“
е навлизал в кръстовището. Посочва се, че водачът на л.а. „...“ е бил в състояние да избегне
удара, който е бил предотвратим, като спре аварийно или подаде звуков сигнал. Завой наляво
не е сред възможните да избегнат удара маневри. При изчисление на щетите по експертна
оценка по Методиката към Наредба №24 за задължителното застраховане с оглед възрастта
на увреденото МПС се дава оценка от 8 079,93 лв., поради което приема, че при тази оценка
не е налице тотална щета.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като
прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят
трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
мотивирано да откаже плащането. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ,
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Суброгирането в правата на пострадалия и размера на регресната претенция на
платИ. обезщетение застраховател са до размера на заплатеното обезщетение на
пострадалия. Застрахователят встъпва в правата на увредения до размера на заплатено от
него, за което възниква правото му на регрес. Прихващането представлява допустим способ
за уреждане на насрещни парични претенции, като видно в случая е, че е налице частично
изпълнение от ответника.
Съпричиняване е налице в случай, че за настъпването на вредата са допринесли както
деликвента, така и пострадалия чрез собствените си виновни действия или бездействия.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която се
позовава на него. Изводът за наличие на предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, не може да почива на предположения, а предполага доказани при условията на пълно и
главно доказване конкретни действия или бездействия на увредения, с които е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му. Не може да
се приеме, че е налице съвина на двамата водачи за настъпване на проц. ПТП. От
3
показанията на водача на увреденото МПС се установява, че като първа кола на
кръстовището потегля на зелен сигнал на светофара. Показанията му се подкрепят от
констатацията на служителите на реда в съставения протокол за ПТП и на приетата САТЕ,
съгласно циклограмата на светофарната уредба на кръстовището. Правилото на чл.50а от
ЗДвП забранява навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение. В случая съдът кредитира показанията на свидетеля К.
Б., че не е имал пряка видимост към л.а. „.....“ с оглед разположението му в най- дясна лента,
закриван от МПС в съседните пътни ленти, поради което аварийно спиране преди
съприкосновението не е било възможно. Показанията на втория свидетел са непълни и
нелогични и не се дава ясно обяснение за обстоятелствата, предмет на делото, поради което
и не следва да се кредитират. С оглед на горното следва да се приеме, че вината за
настъпването на проц. ПТП е на водача И. М. на л.а. „.....“, който е навлязъл на червен
сигнал на натоварено кръстовище. Поради това направеното от ответника възражение за
съпричиняване, поради неправилно навлизане в кръстовището на л.а. „...“, следва да се
приеме за недоказано.
На осн. чл.390, ал.2 от КЗ, тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ
за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в
натура на вредите или на експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. В
конкретната хипотеза се установява, че разходите за възстановяване на увредения лек
автомобил възлизат на 11 663,18 лв., съобразно заключението по САТЕ, като е налице
тотална щета. Поради това и застрахователят по имуществената застраховка Каско дължи
обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност
на МПС, което обезщетение трябва да бъде намалено със стойността на запазените части,
които застрахованият задържа. Размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно действителната стойност на МПС, намалена със стойността на запазените части,
тъй като същите остават собствени на собственика на вещта и подлежат на реализация на
вторичния пазар. Критерият за тотален характер на щетата не е техническата възможност за
възстановяване на лекия автомобил в състояние преди настъпване на застрахователното
събитие, а икономическата нецелесъобразност на изпълнението на ремонтните работи,
необходими за привеждането му в това състояние, поради това че тяхната стойност
надвишава нормативно определения процент от 70% от действителната му стойност към
датата на увреждането. Така определеният от законодателя процент има значение
единствено за определяне кога отремонтирането на автомобила е икономически
нецелесъобразно. При оценка за възстановяване на МПС в състоянието преди увреждането
от 11 663,18 лв., съгласно САТЕ и средна пазарна цена на МПС, с оглед цените на
автомобили на вторичния пазар след пандемията от Ковид- 19 от 13 816 лв., е налице
щетимост от 84,42 %. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, на
осн. чл.400, ал.2 от КЗ. При тотална щета обезщетението следва да е равно на
действителната стойност на вредите на МПС. С оглед на горното исковата претенция
подлежи на цялостно уважаване за разликата от изплатено обезщетение за имуществени
вреди от общо 9 400 лв., ведно с обичайни ликвидационни разноски от 25 лв. за
определянето му с прихванатото от отв. страна обезщетение от 4 715 лв.
4
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски за исковото производство съгласно представен списък, /стр.158/, както следва: сума
от 188,40 лв.- държавна такса, депозит за експертиза от 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение и депозит за призоваване на свидетел от 10 лв. Отговорността за разноски в
гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й
ги заплати. Искането на ищцовата страна за заплащане на разноски съдът намира за
частично основателно като следва да се присъдят разноски от общо 338,40 лв. ИМ е
подадена чрез адв. М. Г., като в о.с.з. се явява юрисконсулт, поради което не следва да се
присъжда отделно юрисконсултско възнаграждение. Договор за правна защита и съдействие
не е представен. Неизползваният депозит за свидетел от 10 лв. подлежи на връщане на
страната при писмена молба в 1- годишен срок от влизане в законна сила на краен съд. акт.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА .....,ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Б.
И. и Р. М.- Изп. директори, да заплати на ЗД „.....“., ЕИК:..., със седалище и адрес на
управление: гр...., представлявано от Ст. П. и Кр. К.- Изп. директори, сумата от 4710 /четири
хиляди седемстотин и десет/ лв., представляваща регресно вземане по заплатено
обезщетение във връзка със щета №**********, по имуществена застраховка
„Каско“,застрахователна полица №..., във връзка с ПТП, настъпило на 06.11.2021г. в гр.С., на
кръстовището на бул. „.....“ и бул. „.....“, между застрахования при ищеца л.а. „...“, рег. №... и
застрахования при ответника по застраховка „ГО“ л.а. „.....“, рег. №...., заедно с начислени
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда- 25.11.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: BIC:.....AB...,
IBAN: BG...
ОСЪЖДА .....,ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Б.
И. и Р. М.- Изп. директори, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ЗД „.....“., ЕИК:..., със
седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Ст. П. и Кр. К.- Изп. директори,
сума от общо 338,40 /триста тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5