№ 4175
гр. С, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110117881 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу М. Т. П., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 3 722,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 27.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019г. до
14.09.2021 г. в размер на 567,86 лв., сума в размер на 25,54 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 27.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 14.09.2021 г. в размер на 5,16 лв. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 55478/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед е връчена на длъжника и в
законоустановения срок от същия е подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са
указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така
изложените факти и като поддържа, че ответника, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С, ул. Д Б бл. 5, ет. 9, ап. 35, аб. № 76254 е потребявала топлинна енергия за
посочения период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че дължи посочените в заповедта суми.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния
представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска. Поискано е
допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в
1
исковата молба задачи.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач ФДР „ф-
ма” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от М. Т. П.. Ответницата не е
направила и никакви конкретни възражения и по ч.гр.дело № 55478/2021г. по описа на СРС,
25 състав. В първо по делото заседание се прави възражение за изтекла погасителна давност.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността
на упражни тези права по-късно.
Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ГПК определя реквизитите на писмения отговор на
ответника, както и изисква изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават. От друга страна, преклудирането на процесуалните права на
ответника настъпва с изтичане на срока за отговор, но нормата на чл. 133 ГПК не въвежда
императивно правило, че възраженията на ответника срещу иска следва да се заявят
единствено под формата на писмен документ, назован отговор на исковата молба и с
необходимото съдържание по чл. 131, ал. 2 ГПК. Основание за този извод е направеното от
законодателя изброяване на начините, които ответникът би могъл да се упражни правата си,
за да не настъпи преклузията по чл. 133 ГПК - писмен отговор, становище, възражения,
оспорвания, представяне на доказателства и др. Писменият отговор представлява
възможност, която внася яснота в процесуалната позиция на ответника, но не въвежда
забрана възраженията или становищата да се заявят и съответно да се зачетат от съда и ако
не отговарят на формалните изисквания по чл. 131, ал. 2 ГПК, но при спазване на срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Исковото производство по чл. 124 ГПК вр. чл. 415 ГПК е инициирано от постъпилото
от длъжника в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение. Законодателят не изисква обосноваване на възражението, за да бъдат
предприети от съда и от заявителя действията по чл. 415 ГПК, но длъжникът разполага с
правото да изложи конкретно становище и възражения за недължимост на присъдената
парична сума не се дължи. Когато това бъде направено, мотивираното възражение,
приобщено към исковото производство се счита именно за направено възражение в срока по
чл.131, ал.1 ГПК.
В настоящия случай от М. Т. П. е подадено възражение по ч.гр.дело № 55478/2021г. по
описа на СРС, 25 състав, но същото не е мотивирано. Посочено е единствено, че не се дължи
изпълнение по заповедта, но не е посочено дали счита, че вземанията са погасени по
2
давност или са недължими на някакво друго основание. Възраженията следва да са изрични,
особено правоизключващите възражения, доколкото следва да е изрично посочено
основанието за недължимост, на което страната се позовава.
М. Т. П. е подала възражение по ч.гр.дело № 55478/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
в което е посочила за свой адрес именно адреса на топлоснабдения имот, който съгласно
справка по делото е и неин постоянен и настоящ адрес. При посещение на връчител е
установено, че ответницата живее на адреса, но в продължение на повече от един месец не е
открита. С оглед констатацията за липса на ответника на адреса, на който вече веднъж е
призована и който е декларирала за свой, в продължение на повече от един месец, като не е
изпълнила задължението си по чл.41, ал.1 ГПК да уведоми Съда за адрес на който да може
да бъде намерена и доколкото исковото производство се явява продължение на заповедното
по ч.гр.дело № 55478/2021г. по описа на СРС, 25 състав, то по отношение на М. Т. П. следва
да се приложи санкцията на чл.41, ал.2 ГПК и съобщението до същата за връчване на препис
от исковата молба и предоставяне на възможност за подаване на отговор, следва да се счита
за връчено на 10.08.2022г.
Отговор на исковата молба не е подаден от М. Т. П. в едномесечен срок след
прилагане на съобщението, нито след като е призована за първо по делото съдебно
заседание.
Възражение за погасяване на вземанията по давност е направено с молба от 1.12.2022г.
след отмяна на ход на делото, а М. Т. П. е била призована за съдебно заседание на
24.09.2022г. М. Т. П. не е посочила, че счита срока по чл.131, ал.1 ГПК за пропуснат по
независещи от нея причини, не е направила възражение, че не е получавала разпореждане по
чл.131 ГПК, не е поискала възстановяване на срока за отговор. Поради изложеното следва да
се приеме, че всички възражения на М. Т. П. са направени извън срока по чл.131 ГПК.
По заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно - чл. 120 ЗЗД,
поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се
преклудират, ако не са упражнени в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В този смисъл, правото на ответника да направи възражение за погасяване на
вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК.
Липсата на възражения срещу исковете обаче не освобождава ищеца от задължението
да докаже обстоятелствата от значение за основателност на претенциите.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
3
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Видно от исковата молба, ищецът претендира М. Т. П. да е собственик на имота,
поради което се явява потребител на ТЕ. Обстоятелството, че М. Т. П. е собственик на
процесния топлоснабден имот не се оспорва, поради което и тя се явява потребител и
отговаря за потреблението в имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. От заключението е видно, че на уреда са били извършвани периодични проверки
съгласно БДС 1434 – 2001 през м.04. 2018г. и м.10.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
4
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ
за отопление на имот на мощност за 3 броя радиатори и една щранг лира без уреди за
дялово разпределение. За абоната се изчислява и ТЕ за битово горещо водоснабдяване на
база 2 броя потребители и „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
154м3. От вещото лице е установено, че разпределението е извършвано в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 3788,85лв., от която 2768,82лв. за отопление на имот
и сградна инсталация и 1020,03лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е -104,66лв. за връщане, т.е. сумата следва да се
извади от сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на дължимата
цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя
преди подаване на исковата молба.
Съдът намира, че М. Т. П. не е изпълнила вмененото й задължение за поставяне на
уреди за дялово разпределение на радиаторите в имота си и така се е поставила в
неизгодното положение да не може да регулира потреблението в имота и да дължи
изпълнение на задължения за доставена ТЕ на база пълен отопляем обем на имота и пълна
мощност на отоплителните тела. Отделно от това същата не се е възползвала от
възможността за поставяне на водомер, като по този начин би плащала своето потребление,
а не това на база ползватели. Независимо от това по делото не са представени доказателства
от страна на ищеца за това на какво основание в имота се начислява потребление за БГВ на
база двама ползватели. Не се представят доказателства за това, че в имота има още един
ползвател извън ответницата, поради което настоящия състав намира, че сумата за БГВ
следва да се намали на половина – за 1 ползвател и да се присъди в размер на 510,02лв.
Следователно към сумата 2768,82лв. за отопление на имот и сградна инсталация,
следва да се добави сумата 510,02лв. за БГВ и да се извади сумата 104,66лв. за връщане от
изравнителни сметки или са получава размер на задължението от 3174,18лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
5
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
Доколкото не е установено кога са публикувани фактурите, а и поради това, че част от
задължението за БГВ не се дължи, но от страна на ищеца не е представена справка относно
размер на лихвата за всяка отделна фактура и за стойността на отделните задължения по
фактури, за настоящия състав, който не разполага със специални знания е невъзможно да
изчисли точния размер на лихвата за забава. Поради което и предявения иск като недоказан
следва да се отхвърли.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
6
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
като не е оспорена и нейната цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер –
таксата се дължи от потребителя, вписан като абонат.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
321,01лв. за заплатена държавна такса, депозит за работа на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
От адвокат К П Г - Б е поискано да й се присъди възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г.,
доколкото меродавен е момента на подаване на исковата молба, минималния размер на
адвокатското възнаграждение при цена на исковете от 4320,86лв. е 532,46лв.
Възнаграждение следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част от исковете, а
именно в размер на 138,04лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 55478/2021г.по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 63,99лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 37,03лв.
От страна на ответницата е поискано разсрочване на задължението по реда на чл.241
ГПК поради лошото й имотно състояние. От същата обаче не са предоставени данни за
доходи и имуществено състояние, които да съдържат необходимата информация за
определяне на необходимостта от разсрочване и размер на месечната вноска, която
ответницата би могла да заплаща.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против М. Т. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ул. Д Б бл. 5, ет. 9, ап. 35, че М. Т. П. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 3174,18лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ул. Д Б бл. 5, ет. 9, ап.
35, аб. № 76254 и сума в размер на 25,54 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
върху посочените суми от 27.09.2021г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 55478/2021г. по описа на СРС,
25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за
стойност на потребена ТЕ за сумата над 3174,18лв. до пълния претендиран размер от 3
722,30 лв., претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена
на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 14.09.2021 г. в размер на 567,86 лв. и
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 14.09.2021 г. в
размер на 5,16 лв.
ОСЪЖДА М. Т. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. Д Б бл. 5, ет. 9, ап. 35 да
заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б
направените по ч.гр.дело № 55478/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
63,99лв. за заплатена държавна такса и 37,03лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 321,01лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б да
заплати в полза на адвокат К П Г - Б, със служебен адрес: гр.С, бул.“В“ №1-А, вх.Б, ет.3,
кантора 313, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 138,04лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8