№ 1085
гр. Перник, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720103719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Д. А., с ЕГН: **********, В. С. С.,
с ЕГН: ********** и К. Д. В., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. №
15090/22.07.2022 г., подадена чрез процесуалния им представител – адв. Н. К.,
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищците в качеството им на наследници на лицето
Д.В.С., с ЕГН: **********, починал на 15.04.2008 г. НЕ ДЪЛЖАТ на
ответника в качеството му на приобретател /цесионер/ по договор за
продажба и прехвърляне на вземания с „ОББ“ АД, всеки по 1/3 част от
следните суми: сумата от 1701.82 лева, представляваща неплатена главница
по договор за потребителски кредит от 10.07.2003 г., сключен с Д.В.С. като
поръчител /солидарен длъжник/ и дружеството „ОББ“ АД като кредитодател,
сумата от 133.20 лева – договорна лихва за периода от 05.08.2004 г. до
07.04.2005 г.; сумата от 14.39 лева – наказателна лихва върху просрочени
главници за периода от 05.08.2004 г. до 07.04.2005 г.; сумата от 189.99 лева –
разноски по гр.д. № 935/2005 г. по описа на РС Перник, както и сумата от
3328.50 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от
08.04.2005 г. до 30.04.2022 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
12.04.2005 г. по ч.гр.д. № 935/2005 г. по описа на Пернишкия РС и които суми
са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от „ОББ“
АД на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 13.12.2006 г. и които суми са
предмет на изп.д. № 3046/2005 г. по описа на СИС към РС Перник и на изп.д.
№ 684/2009 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването на сумите по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че праводателят на ответника „ОББ“ АД е
1
образувал срещу наследодателя на ищците Д.В.С. и лицето А.Ц.С. като
длъжници при условията на солидарност - ч.гр.д. № 935/2005 г. по описа на
Пернишкия РС. В тази връзка и срещу двамата длъжници бил издаден
изпълнителен лист от 12.04.2005 г. Въз основа на последния срещу
длъжниците било образувано изп.д. № 3046/2005 г. по описа на СИС към РС
Перник. В хода на същото обаче длъжникът Д.В.С. починал – на 15.04.2008 г.
Междувременно процесните вземания по изпълнителния лист били
прехвърлени чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / от
„ОББ“ АД на ответното дружество като цесионер. В тази връзка и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД било конституирано като взискател по изп.д. № 3046/2005 г.
Изпълнителното дело обаче било прекратено на 16.07.2009 г.
На следващо място ищците посочват, че за процесните суми е било
образувано и второ изпълнително дело – изп.дело № 684/2009 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. В хода на същото ищците са конституирани като длъжници на
мястото на починалия си наследодател. Посоченото изпълнително дело обаче
впоследствие също било прекратено – като съдебният изпълнител издал
нарочно постановление в този смисъл едва на 11.06.2020 г. макар последното
валидно изпълнително действие да било от 04.03.2017 г.
Предвид прекратяването на двете изпълнителни дела и липсата на
изпълнителни действия се излагат подробни доводи, че процесните
задължения са погасени по давност – като в случая била приложима
тригодишната такава. Независимо от погасяването на сумите по давност
обаче видно от справка за кредитна задлъжнялост на едната ищца
задълженията продължавали да съществуват като непогасени в кредитното й
досие.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени: копие от изпълнителен лист, молба за образуване на
изп.дело, молба за конституиране, договор за цесия, постановление за
конституиране, постановление за прекратяване на изп. дело, съобщение,
препис извлечение от акт за смърт, справка от регистър, покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/, уведомление, запорно съобщение,
постановление за прекратяване, съобщение, удостоверение за наследници,
справка за кредитна задлъжнялост.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че ако исковата молба
бъде приета за допустима, то същата действително е основателна. В тази
връзка ответникът не оспорва, че процесните вземания са му прехвърлени от
първоначалния кредитор „ОББ“ АД. Ответникът не оспорва и че за събиране
на сумите се образувани две изпълнителни дела - изп.д № 3046/2005 г. по
описа на СИС към ПРС и изп.д. № 684/2009 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В тази
връзка ответникът признава исковете. Претендира разноски, като счита, че
разноските, претендирани от ищците следва да останат в тяхна тежест – при
прилагане на правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Поддържа, че предвид
липсата на висящо изпълнително дело не е станал причина за образуване на
делото. Цитирана е съдебна практика. С тези аргументи се иска претенциите
да бъдат уважени.
2
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп.д. № 684/2009 г. на ЧСИ Б..
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., процесуалният
представител на ищците изразява становище за уважаване на иска. Не се
прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Поддържа
претенцията за разноски.
Ответникът не изпраща процесуален представител в първото по делото
съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора
извън отговора на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесните задължения
представляват незаплатени суми по договор за потребителски кредит,
сключен между лицето А.Ц.С. като заемополучател, наследодателя на ищците
Д.В.С. като поръчител и „ОББ“ АД като заемодател. Липсва спор и че за
сумите е образувано ч.гр.д. № 935/2005 г. по описа на Пернишкия РС като в
хода на същото е издаден изпълнителен лист от 12.04.2005 г. в полза на
„ОББ“ АД като на дружеството са присъдени и разноски, както и законна
лихва за забава. По делото не се спори и че процесните вземания са
прехвърлени на ответника чрез договор за продажба и прехвърляне на
вземания на 13.12.2006 г. В тази връзка не е спорно наличието на
облигационно отношение.
Страните не спорят, че за събиране на сумите срещу наследодателя на
ищците Д.В.С. е образувано изп.д. № 3046/2005 г. по описа държавен съдебен
изпълнител при Пернишкия РС. Не се спори, а и от представеното копие от
изп. д. № 684/2009 г. е видно, че изпълнителното дело пред държавния
съдебен изпълнител впоследствие е преобразувано – на 20.07.2009 г. под
изп.д. № 684/2009 г. на ЧСИ С.Б.. Междувременно обаче видно от
удостоверение за наследници Д.В.С. е починал на 15.04.2008 г.
При преглед на материалите по изпълнителното дело съдът установи, че
по същото са извършени следните действия, относими към прекъсване и
спиране на давността респ. към прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК: делото е образувано на 20.05.2005 г. по молба на първоначалния
взискател „ОББ“ АД; на 02.06.2005 г. е наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжника; на 20.01.2006 г. „ОББ“ АД е поискало налагане
на запор; на 26.07.2007 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил
съдебния изпълнител за извършената продажба и прехвърляне на вземания,
по силата на която ответникът като цесионер е придобил вземанията по
изпълнителното дело – поради това ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател, което е станало с постановление на съдебния
изпълнител от същата дата; в хода на изпълнителното дело дружеството
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е подавало множество молби за изпълнителни
действия /налагане на възбрани и запори/ на следните дати: 29.06.2010 г.,
09.12.2010 г., на 29.12.2011 г., 26.03.2013 г., 29.08.2013 г. , 23.12.2014 г. ,
3
09.02.2015 г. и 18.05.2017 г.; на 10.12.2010 г. с постановление на ЧСИ Б.
ищците са конституирани като длъжници по изпълнителното дело на мястото
на починалото лице; на 27.04.2011 г. е насрочен опис на движими вещи за
дата 02.06.2011 г. като няма данни да е проведен; на 30.04.2015 г. и на
04.03.2017 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на първата ищца.
Изпълнителното дело е прекратено с нарочно постановление на ЧСИ Б. от
12.07.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като няма данни това
постановление да е обжалвано. Няма данни и по изпълнителното дело да са
събрани каквито и да било суми.
На следващо място страните не спорят и относно размера на процесните
суми и начина на формирането им. Липсва спор и относно обстоятелството,
че по изпълнителното дело от наследодател на ищците и от самите ищци не
са събрани никакви суми.
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищците като
признава, че е изтекъл петгодишен период между от последното
изпълнително действие и образуване на настоящото дело, в който не са
предприемани никакви действия срещу ищците и правото на принудително
изпълнение е погасено.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземания по договор за кредит. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция – 27.06.2022 г. не е налице висящо
изпълнително дело относно процесните вземания – като същото е прекратено
вкл. с нарочно постановление на съдебния изпълнител.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими, а
възраженията на ответника в тази посока за неоснователни. Посоченият извод
се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където
изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание,
поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист,
погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за
събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към
момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото
правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
4
ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е
дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
В настоящия случай страните не спорят, че след датата 18.05.2017 г.
/когато е последната молба за налагане на запор, по която обаче не са
предприети действия/ от страна на ответното дружество не са предприемани
каквито и да било действия по принудително събиране на процесните
вземания. В тази връзка не се спори и че последната дата, от която е
започнала да тече нова давност е именно 18.05.2017 г. – датата на последната
молба за изпълнителни действия. Освен това ответникът изрично се съгласява
с тезата на ищците като заявява, че действително вземанията са погасени по
давност.
По тези съображения процесните вземания, следва да се приемат за
изцяло погасени по давност. С оглед гореизложеното исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни като именно
отговорността за разноски е основният спорен въпрос по делото.
5
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. От своя страна
ищците поддържат, че им се дължат разноски, доколкото ответникът бил
станал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав намира претенцията за разноски на ищците
за основателна. Действително ответникът не оспорва исковата претенция
като изрично заявява, че същата е основателна. Ответникът обаче от една
страна е оспорил иска като недопустим, а от друга е станал повод и за
образуване на настоящото исково дело. Този извод следва от
обстоятелството, че ответникът е подал своя молба /не молба на цедента/ за
конституиране като взискател по изпълнителното дело. Освен това в хода на
същото ответникът е имал активно поведение – поискал е предприемане на
изпълнителни действия – с молбата за конституиране е поискал налагане на
запор, а след това е подавал регулярно множество молби за предприемане на
изпълнителни действия – в частност налагане на запори и възбрани. Това е
довело до обстоятелството, че висящността на изпълнителното дело е била
поддържана от съдебния изпълнител в продължение на над десетилетие /след
настъпване на условието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/. Поради това и
доколкото притежава и изпълнителен титул ответникът е станал повод за
образуване на настоящото дело.
Ищците претендират разноски в размер на 720 лева за адвокатски
хонорар с ДДС / 600 лева без ДДС/, 214.72 лева държавна такса и 24 лева
такса за копие от изпълнителното дело, които разноски са действително
извършени, видно от договор за правна защита и съдействие и платежни
нареждания. От ответното дружество е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците. Същото предвид
цената на иска /общо 5367.90 лева/ и неговата фактическа и правна сложност
е неоснователно – доколкото възнаграждението надвишава минимума с по-
малко от 2 лева /без ДДС/, което не е прекомерно /съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Единственото уточнение, което се налага е че сумата за
адвокат следва да бъде присъдена единствено на първата ищца, доколкото тя
е заплатила същата, видно от договора за правна помощ.
Неоснователна е претенцията за разноски на ответника, предвид изхода
на делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Д. А., с ЕГН: ********** и с
адрес: гр. Перник, ул. ****** ******, бл. 60, вх. Б, ап. 4, В. С. С., с ЕГН:
********** и адрес: гр. *******, ж.к. ******, бл. 8, вх. В, ап. 68 и К. Д. В., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, ул. **** ****** № 49 в качеството им
на наследници на лицето Д.В.С., с ЕГН: **********, починал на 15.04.2008 г.,
НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
6
управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията
4-6 в качеството му на приобретател /цесионер/ по договор за продажба и
прехвърляне на вземания с „ОББ“ АД, всеки ищец по 1/3 част от следните
суми: сумата от 1701.82 лева, представляваща неплатена главница по договор
за потребителски кредит от 10.07.2003 г., сключен с Д.В.С. като поръчител
/солидарен длъжник/ и дружеството „ОББ“ АД като кредитодател, сумата от
133.20 лева – договорна лихва за периода от 05.08.2004 г. до 07.04.2005 г.;
сумата от 14.39 лева – наказателна лихва върху просрочени главници за
периода от 05.08.2004 г. до 07.04.2005 г.; сумата от 189.99 лева – разноски по
гр.д. № 935/2005 г. по описа на РС Перник, както и сумата от 3328.50 лева –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 08.04.2005 г. до
30.04.2022 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2005 г. по
ч.гр.д. № 935/2005 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са прехвърлени
с договор за продажба и прехвърляне на вземания от „ОББ“ АД на ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД на 13.12.2006 г. и които суми са предмет на изп.д. №
3046/2005 г. по описа на СИС към РС Перник и на изп.д. № 684/2009 г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията
4-6 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. Д. А., с ЕГН:
********** и с адрес: гр. Перник, ул. ****** ******, бл. 60, вх. Б, ап. 4
сумата от 720 лева с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по настоящото гр.д. № 3719/2022 г. на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията
4-6 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК РАЗДЕЛНО по 1/3 на
всеки от ищците М. Д. А., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. Перник, ул.
****** ******, бл. 60, вх. Б, ап. 4, В. С. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
*******, ж.к. ******, бл. 8, вх. В, ап. 68 и К. Д. В., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *******, ул. **** ****** № 49 сумата от 214.72 лева държавна
такса и сумата от 24 лева такса за копие от изпълнителното дело – разноски в
настоящото гр.д. № 3719/2022 г. на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7