№ 2008
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110125271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът **********, е предявило положителен установителен иск по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.535, вр. чл.538 ТЗ, с който се иска да бъде
установено, че ответницата Е. В. Т. дължи сума в размер на 465.00лева, представляваща част
от вземане по издаден запис на заповед от 23.07.2020г., с издател Е. В. Т. и поемател
***********, правата по който са прехвърлено чрез джиро от 27.05.2021г. на ищеца, ведно
със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 35568/2021г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 23.07.2020г. в полза на *********** ответницата е
издала запис на заповед за сумата от 675.00лева, който съдържал всички изискуеми от
закона реквизити за неговата действителност като ценна книга, като същият е бил предявен
за плащане, след което правата по издадения запис на заповед са били прехвърлени чрез
джиро на 27.05.2021г. от *********** в полза на джиратаря ********** и това било
надлежно отбелязано. Претендира се вземане в размер на 465.00лв., за което имало издадена
заповед за незабавно изпълнение, поради което се моли за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата по записа, съгласно издадената заповед по чл.417 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който
се оспорва основателността на иска. Оспорва се наличието на правоотношение с джиранта,
полагане на подписа върху менителничния ефект и предявяване на процесният запис на
заповед за плащане на посочената дата на предявяване.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
1
2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск с правно основание
чл.535, вр. чл.538 ТЗ.
Основателната на иска е обусловена от установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти:
Ищецът следва да докаже наличието на валидна ценна книга – запис на заповед,
отговарящ на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ, размера и изискуемост
на вземането по менителничния ефект, както и джиросване на записа в негова полза като
джиратар. В тежест на ответника е да докаже, че е платил, съответно възраженията
релевирани в отговора на исковата молба касаят оспорване на факти и обстоятелства, за
които доказателствена тежест носи ищеца, като с оглед откритото производство по чл.193
ГПК съдът е разпределил в тежест на доказване неистинността на документа - запис на
заповед от 23.07.2020г. (приложен в оригинал по ч.гр.д. № 35568/2021г. по описа на СРС, 27
състав, л.5 по делото) върху ответницата по правилата на чл.193, ал.3, пр.1 ГПК.
От приобщеното ч.гр.д. № 35568/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано по заявление от ищеца, въз основа на което на 29.06.2021г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на по чл.417 ГПК, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца: сумата от 465,00 лв., представляваща част от задължение
по джиросан запис на заповед, издаден на 23.07.2020г. с издател Е. В. Т., в полза на
******** за сумата от 675лв., с падеж на предявяване, предявен за плащане на 17.03.2021г.,
джиросан съгласно Джиро от 27.05.2021г. на джиратар ***********, ведно със законна
лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. Въз основа на издадената ЗНИ е издаден и
изпълнителен лист от 29.06.2021г. Ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, поради
което съдът с разпореждане по чл.415, т. 1 ГПК е дал указания до заявителя, който в срок е
предявил настоящия иск.
Ищецът по делото се легитимира като джиратар на ценната книга, с оглед индосамента
от 27.05.2021г. Ответницата релевира възражения, че не е издавала в полза на джиранта
процесния менителничен ефект, така и оспорва да има взаимоотношения с него, вкл. по-долу
изяснява, че теглила бързи кредити с други фирми, на които издавала запис на заповед в
полза на някои, но доколкото оспорванията в тази част представляват субективни
възражения, а по джиросан менителничен ефект не могат да се правят субективни
менителнични възражения, защото джиратарят придобива правото, както е материализирано
в ценната книга, като е налице изключение единствено за недобросъвестния джиратар, без
по делото ответницата да въвежда твърдения за недобросъвестност на джиратаря, то и
възраженията не следва да бъдат обсъждани, вкл. и в светлината на чл.34, ал.1 ЗПК.
Следователно на обсъждане подлежат единствено абсолютните обективни възражения,
които произтичат от самия запис на заповед – дали същият е нищожен поради липса на
форма и съдържание.
Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е
2
действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно
императивната разпоредба на чл.535 ТЗ. Процесният запис на заповед (л.5 по ч.гр.д. №
35568/2021г.) настоящият състав намира за валиден менителничен ефект, доколкото
притежава всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ (1. Наименование не само в
заглавието – ТР 1/2005 на ОСТК – т.1; 2. Безусловно нареждане да се плати определена сума
- ТР1/2005, т.2; 3. Падеж; 4. Място на плащане; 5. Името на поемателя или на заповедта на
което трябва да се плати; 6. Дата и място на издаване; 7. Подпис). С оглед приетото
заключение на допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че подписите положени
в менителничния ефект (съответно оспорени по реда на чл.193 ГПК) са изпълнени от
ответницата. С оглед горното, съдът признава за недоказано на основание чл.194, ал.2, вр.
чл.193, ал.2 ГПК по заявеното от ответницата оспорване на истинността на подписите върху
документа, че документът е неистински в частта относно авторството. Обстоятелството, че
датата „17.03.2021г.“ в частта „настоящият запис ми бе предявен за плащане“ не е изписана
от ответницата е ирелевантно, доколкото е положила имената си и подпис под цитираното
изявление, което потвърждава изявлението.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат само ищецът, който е доказал сторени разноски в исковото и заповедното
производство в общ размер на 805лв., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл.535, вр. чл.538 ТЗ, че Е. В. Т., ЕГН: **********,
**************, дължи на **********, ЕИК: **************, сумата от 465,00 лв.,
представляваща част от задължение по джиросан запис на заповед, издаден на 23.07.2020г. с
издател Е. В. Т., в полза на ******** за сумата от 675лв., с падеж на предявяване, предявен
за плащане на 17.03.2021г., джиросан съгласно Джиро от 27.05.2021г. на джиратар
***********, ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, за които
суми има издадена заповед № 3507 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 29.06.2021г. по ч.гр.д. № 35568/2021г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. Т., ЕГН: **********, **************,
да заплати на **********, ЕИК: **************, разноски в общ размер на 805лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4