РЕШЕНИЕ
№ 3383
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110211345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. В. С. против Наказателно постановление № 25-4332-
017906/18.07.2025 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за недоказаност на административното
обвинение. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се
представлява. Същият не е открит за призоваване на посочения в жалбата адрес.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. С писмено
становище оспорва жалбата и развива съображения по същество. Претендира деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.07.2025 г., около 23:42 ч. жалбоподателят С. управлявал лек автомобил Ф., ДК № ...
в гр. С., по бул. „Цариградско шосе”, с посока на движение към бул. „Пейо Яворов”. С. бил спрян за
проверка от екип на ОПП-СДВР, в хода на която се установило, че той не е поставил
обезопасителния колан, с който ползваното от него МПС било надлежно оборудвано.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Е. А.; АУАН; НП; справка за нарушения по ЗДП; заповед за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен.
Факт е, че актосъставителят декларира пред съда само обобщен спомен за събитията,
описани в АУАН – с оскъдни детайли. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП, обаче,
доколкото изложената в АУАН фактология (макар настоящият съдебен състав да има известни
резерви към цитираното правило) не се оборва от други доказателства по делото, то и
фактическата обстановка следва да се приеме за установена в достатъчна степен, а възражението в
жалбата – за неоснователно.
Данни за личната обществена опасност на С. като водач на МПС съдът черпи от
приложената като писмено доказателство по делото справка за нарушения на ЗДП.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че на 05.07.2025 г., около 23:42 ч. жалбоподателят С. управлявал
лек автомобил Ф., ДК № ... в гр. С., по бул. „Цариградско шосе”, с посока на движение към бул.
„Пейо Яворов”, без да е поставил обезопасителния колан, с който ползваното от него МПС било
надлежно оборудвано.
2
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал необходимостта от поставяне на опезопасителен колан, по силата на
водаческата си правоспособност (т. е. съзнавал е обществената опасност на движението си, при
тези условия), но въпреки това е избрал да продължи пътуването си, по този избран от него начин
(т. е. целял е настъпването на забранения от закона резултат).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
пътната безопасност – особено актуална понастоящем, но и деянието не съставлява отклонение от
класическия случай, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск
се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. Множеството нарушения на ЗДП са
допълнителен аргумент, в тази насока.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДП, наказва се с глоба 50 лв. водач,
който не ползва обезопасителен колан. Глобата е във фиксиран размер, поради което всякакви
разсъждения по размера й са безпредметни.
В допълнение, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно
отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение
на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания
са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в
3
разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на
контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение
на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има
характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН
регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно
чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед отсъствието на съществена фактическа и правна
сложност на делото и ангажирания процесуален ресурс, размерът следва да бъде определен към
средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-017906/18.07.2025 г., издадено
от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
ЗДП, на Б. В. С. била наложена глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. В. С. в частта, касаеща отнемането на 10
контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Б. В. С., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4