Решение по дело №876/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. К. [ЕГН], срещу Решение №269/28.02.2025 г. постановено по АНД № 4619/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0442-000905/30.08.2023 г. на началник сектор в Четвърто РУ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят изтъква, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, не са изискани и изслушани подадените от него сигнали до тел.112. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение.

Ответник – началник сектор в Четвърто РУ към ОД МВР – Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. В писмено становище са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна.

При проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 30.07.2023 г. към 22.36 ч. в гр. Варна, на ул. „Първи май“, в пътното платно в посока от кв. „Галата“ към кв. „Аспарухово“, непосредствено след кръстовището с ул. „Вилите“, бил позициониран полицейски екип в състав - свидетелите Д. и К. – служител при Четвърто РУ, ОД МВР - Варна. При пряка видимост към движещите се срещу тях превозни средства от кв. „Галата“ към кв. „Аспарухово“, двамата възприели ясно как при подаден от разположената при кръстовището светофарна уредба червен светлинен сигнал за движещите се от кв. „Галата“ направо по ул. „Първи май“ в посока към кв. „Аспарухово“, спрял на стоп линията автомобил бил заобиколен и подминат от движещ се зад него л. а. „Ауди Кю 7“, рег.№[рег. номер], който преминал през кръстовището в посока кв. Аспарухово, при което бил спрян за проверка от свид. Д.. Жалбоподателят първоначално обяснил, че преминал на червен сигнал, защото автомобила му е с голяма мощност и не може да спре лесно при скоростта, с която се движел, а в последствие започнал да твърди, че е преминал на жълт сигнал от светофара и казал на свидетелите Д. и К., че ако му съставят акт, ще имат неприятности, защото имал много сериозни приятели в отдел „Вътрешна сигурност“ в ОД МВР Варна. Тогава свид. К. предупредил жалбоподателят, че ако продължи с такива изявления, ще бъдат счетени като закана или заплаха и той ще бъде задържан, а свид. Д. съставил акт чрез служебен таблет. При разпечатване на документа той установил, че е работил с устройството, след като същото първоначално е било стартирано от профила на неговия колега К., който бил отразен, както за актосъставител, така и за свидетел по акта, поради което свид. Д. се регистрирал в устройството от своя профил и съставил повторен АУАН с №[рег. номер] срещу жалбоподателя. Тъй като това се случило вече след полунощ, регистрираната дата на съставяне на документа била 31.07.2023 г. Жалбоподателят отказал да подпише акта в качеството на нарушител като това обстоятелство било надлежно удостоверено с подпис от свид. К.. Копие от акта бил връчен на място на жалбоподателя, което той удостоверил с подпис и написал лично в документа: „Не съм съгласен, акта не беше връчен по законов ред“. В срока за представяне на възражение срещу акта жалбоподателят подал жалба вх.№000-11776 от 01.08.2023 г., с която навел твърдения, че е осъществил преминаване през съответното кръстовище при жълт сигнал на светофара, както и че въпреки неговите възражения извършилите проверката служители тенденциозно му съставили акт за това, че преминал с автомобила на червен сигнал и всячески настоявали да подпише този акт, без да отразяват, че е преминал на жълт сигнал, а също и че получил копие от акта едва на следващия ден. По жалбата назначена от наказващия орган комисия провела проверка, в хода на която били приобщени докладна от свид. Д. и сведение от свид. К.. Като констатирала липса на други доказателствени източници, освен сведенията от свидетелите, комисията приела за достоверни техните твърдения, приела възражението за неоснователно и отправила предложение за издаване на НП за установеното с АУАН нарушение. На 30.08.2023 г. наказващият орган издал НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически и правни констатации и наложил на жалбоподателя предвиденото в чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП наказание „глоба“ в размер 100 лв.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП съдържат реквизитите изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е определена нарушената и санкционната норма. От свидетелските показания на Д. и К. е установено наличието на нарушението.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Свид. Д. и свид. К. са били позиционирани на ул. „Първи май“, в пътното платно в посока от кв. „Галата“ към кв. „Аспарухово“, непосредствено след кръстовището с ул. „Вилите“ в гр. Варна. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че фактическата обстановка не е установена правилно от РС – Варна. От твърденията на свид. Д. се установява, че е имал видимост към светофарната уредба за пешеходците, видял е че свети червено, при което за идващите от кв. „Галата“ уточнява, че в този момент също свети в червено. Категоричен е, че жалбоподателят е преминал кръстовището при червен светофар. Допълва, че доказателство за червения светлинен сигнал е спрелия пред жалбоподателя автомобил, който той е заобиколил от ляво, за да премине през кръстовището. Свид. К. също твърди, че при червена светлина на светофара, жалбоподателят е заобиколил с управляваното от него МПС спрял автомобил на светофар и е преминал през кръстовището на червен сигнал. Уточнил е, че там където е бил не е виждал светофарния сигнал за жалбоподателя, но е виждал противоположния на него, който е светел в зелено, от което следва, че този за жалбоподателя е светел в червено. Законосъобразно от събраните доказателства РС – Варна е извел, че нарушението е установено, чрез преките наблюдения на контролните органи. Не било необходимо в съдебното производство да се събират доказателства относно подаден сигнал до тел: 112, тъй като наличието на такъв не би допринесъл за установяване фактическата обстановка относно НП.

Доводите на жалбоподателя, че служителите на Четвърто РУ – Варна са извършили дисциплинарни нарушения или престъпления следва да се установят с надлежните административни и/или съдебни актове. Липсват доказателства за такива, поради което не следва да се приема, че има основание свидетелските показания събрани от РС – Варна да не се кредитират.

Предвид горното настоящият състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора – от процесуалния представител на ответника по делото е изразено писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ОД МВР – Варна, съобразно §1, т.6 ДР АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което трябва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269/28.02.2025 г., постановено по АНД № 4619/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА В. К. [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.