Определение по дело №318/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 670
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20203100900318
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./ 28.02.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 318/2020 г. по описа на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.389 и сл. от  ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, с която предявени бъдещи искове с правно основание чл. 189, ал.1, чл.191, във връзка с чл.87, ал.З от ЗЗД срещу С.Д.С. и В.С.С.,*** за разваляне на договор за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 69, том VIII, рег.№ 12057 от 2019 г. по описа на нотариус Жана Тикова, рег.№ 214 в НК, вписан в Агенция по вписвания, Служба по вписвания гр.Варна дв.вход.рег.№ 25483, вход.рег.№ 25674, акт № 148, том LXXI, дело № 15608/2019 г. с искане за връщане на даденото по посочения договор, както и за връщане на заплатената на заменителите сума в размер на 20 000 лева, както и заплатените от „Проджект Мениджмънт Груп" ЕООД суми във връзка с нотариалното изповядване на сделката: сума в размер на 364,73 лева заплатени нотариални такси, сума в размер на 828,66 лева, представляващи заплатен данък придобиване и 33,74 лева, представляващи заплатена такса вписване, както и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба за разваляне на договора и връщане на даденото, до окончателното изплащане на задължението.

  С исковата молба е отправено искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез възбрана на недвижим имот, описан в ИМ и запор на банкови сметки. С определение № 652/27.02.2020 г. съдът е оставил искането без уважение, с оглед допуснатото по-рано обезпечение на бъдещи искове /предявени пред настоящия състав/ чрез идентични обезпечителни мерки по ч.т.д.№ 298/2020 г. на ВОС.

  С молба вх.№ 6916/28.02.2020 г. ищецът отправя повторно искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана на описания в ИМ имот и запор на банкови сметки, като се позовава на невъзможност да внесе определената парична гаранция по допуснатото вече обезпечение по ч.т.д.№ 298/2020 г. на ВОС. Молбата е мотивирана още с обстоятелството, че при уважаването й молителят няма да се ползва от допуснатото по-рано обезпечение.

  Съдът като съобрази допуснатото по ч.т.д.№ 298/2020г. на ВОС  предварително обезпечение на вече предявените пред него искове,  както и невъзможността последното да бъде отменено служебно от съда по обезпечението, доколкото разпоредбата на чл. 390, ал. 3 ГПК касае само хипотезата на непредявяване в срок на бъдещия иск, намира че търсената от ищеца защита срещу допуснатото обезпечение, но в условията на гаранция, не може да бъде реализирана в рамките на производството по вече предявените искове, чрез последващото им обезпечение, а по реда на инстанционния контрол, като определението по чл. 390 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване.

Вън от горното, именно с цел защита правата на ищеца и процесуална икономия, съдът се е произнесъл по искането за обезпечение на висящите искове още преди администриране на исковата молба за нередовности, въпреки, че следва да се произнесе само при констатирана редовност, за да може страната да разполага с възможността да оспори допускането на обезпечение в условията на гаранция, както и нейния размер пред въззивния съд, в сроковете за обжалване по ГПК.

            Накрая, само за пълнота следва да се отбележи, че дори и да съществуваше правен интерес от повторното предявяване на идентична с вече разгледаната и уважена молба за обезпечение на бъдещи искове пред исковия съд, то последният извършва самостоятелна преценка на предпоставките по чл. 391 ГПК и би могъл също да определи парична гаранция за допускането на обезпечението.

  С оглед изложеното, съдът

 

                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 389 от ГПК за допускане обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана и запор на банкови сметки.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

 

 

                                                              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: